№ 2714
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110105854 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 238 – чл. 239 ГПК.
Образувано е по искова молба на „П.Д.К. Т.“ ЕООД срещу В. В. П., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 203, ал. 2, пр. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Трудов договор № 11/11.11.2019 г., по
силата на който ответникът заемал длъжността „Шофьор, куриер“, като ответникът имал
материално - отчетнически задължения и отговорности за поверените му пратки и
материални ценности. Съгласно сключен на 02.09.2019 г. Договор за партньорство между
„С.“ АД и „П.Д.К. Т.“ ЕООД, последното приело да съдейства на „С.“ АД при доставянето
на куриерски пратки, а именно да извършва Т.порт и доставка на пратки до адрес на „С.“ АД
или от и до адрес на крайните получатели/клиенти по задание на „С.“ АД. Ищецът
поддържа, че ответникът изпълнявал трудовите си задължения в офис на „С.“ АД в гр.
София , бул. „Св. Климент Охридски“ № 7, като приемал и предавал пратки на клиенти на
„С.“ АД и събирал по този повод парични средства, които следвало да отчита всеки ден в
одобрената от „С.“ АД софтуерна програма, да прави опис на наличните банкноти, да снима
същия и изпраща чрез Вайбър или по електронна поща на главен касиер на „С.“ АД, след
което следвало да оставя дневния оборот в касата и да я заключва. Оставената банкова сума
се внасяла по банкова сметка на „С.“ АД до 15:00 часа на следващия ден съобразно
утвърдената между дружествата практика. Според ищеца, на 10.02.2020 г. ответникът се
явил на работа на работното си място и присвоил част от паричните средства, получени в
изпълнение на трудовите си задължения през деня от клиенти на „С.“ АД, като не отчел
получените от него суми и ги задържал за себе си - през нощта на 10 срещу 11.02.2020 г. П.
влязъл в офиса с личната си парола и взел от касата сумата от 3567,09 лв. от оборота през
1
деня, собственост на „С.“ АД. На 11.02.2020 г. управителят на ищеца установил, че
ответникът не е отчел парите от дневния оборот за 10.02.2020 г., а при проверка от страна на
служители на „С.“ АД се установило, че от касата липсва сумата от 3567,09 лв. Ответникът
не се явил на работа, опитите да се установи контакт с него били неуспешни и поради тази
причина трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 71 КТ, считано от 24.03.2020
г. Ищецът твърди, че с оглед запазване на добрите взаимоотношения със „С.“ АД му
възстановил сумата от 3567,09 лв. По случая било образувано досъдебно производство по
реда на чл. 212, ал. 1 НПК, а впоследствие и НОХД № 6167/2022 г. по описа на CPC, 111
състав, като с решение № 4588/30.11.2022 г., влязло в сила на 16.12.2022 г., ответникът В. П.
бил признат за виновен в това, че за времето от 10.02.2020 г. до 11.02.2020 г. в гр. София,
бул. „Св. Климент Охридски“ № 7 в офис на „С.“ АД протИ.законно присвоил, като не отчел
в касата и задържал за себе си чужди движими вещи - парична сума в размер на 3567,09 лв.,
собственост на „С.“ АД, които пазел - били му предоставени от клиенти на дружеството по
повод на обработка на куриерски пратки, като присвоената сума била възстановена на „С.“
АД от „П.Д.К. Т.“ ЕООД, и именно възстановяването й довело до по - лекото наказание на
ответника с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание. При тези факти, ищецът моли за осъждане на ответника да заплати сумата от
3567,09 лв., която е присвоил неправомерно от „С.“ АД и която „П.Д.К.Т.“ ЕООД е
възстановило на „С.“ АД, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата
молба – 01.02.2023 г. до окончателно заплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Същият, редовно призован, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в
срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител
да не се е явил в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно
открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
В случая са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. В открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си е направил
изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. На ответника са дадени
указания с връчване на разпореждането по чл. 131 ГПК, че по искане на ищеца съдът може
да постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на исковата молба,
ответникът е редовно призован за откритото съдебно заседание и не се е явил, както и не е
направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. В разглежданата хипотеза
ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се е явил и не се представлява в
насроченото открито съдебно заседание, както и не е направил искане за разглеждането му в
2
негово отсъствие. Ангажираните от ищеца писмени доказателства сочат на вероятната
основателност на заявената за разглеждане претенция - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, поради
което са налице визираните в чл. 239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 ГПК предпоставки за
произнасяне с неприсъствено решение.
С оглед благоприятния за ищеца изход от спора в тежест на ответника следва да
бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца в хода на
производството разноски в размер на 142,70 лв. – държавна такса и 700 лв. – адвокатско
възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023 г.,
удостоверяващ заплащане на възнаграждението.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С............, да
заплати на „П.Д.К. Т.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С............, на основание чл. 203, ал. 2, пр. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 3567,09 лв., която
сума В. В. П. е присвоил неправомерно от „С.“ АД, като не е отчел в касата и е задържал за
себе си за времето от 10.02.2020 г. до 11.02.2020 г., в качеството си на работник на длъжност
„Шофьор, куриер“ по трудов договор с „П.Д.К. Т.“ ЕООД, и която сума „П.Д.К. Т.“ ЕООД е
възстановило на „С.“ АД в хода на НОХД № 6167/2022 г. по описа на CPC, НО, 111 състав,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 01.02.2023 г. до
окончателно заплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С............, да
заплати на „П.Д.К. Т.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С............, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 142,70 лв. - разноски за държавна такса и
сумата от 700 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3