Присъда по дело №360/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта:	14
Дата:	30 септември 2022 г.
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200200360
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. С., 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесети септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
СъдебниЖельо Р. Радев

заседатели:Юрка Ив. Дочева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.ВА
и прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно дело от общ
характер № 20222200200360 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Г. Г. роден на *** г. в гр. С., с постоянен
адрес гр.С., ***, живущ в гр.С., ***, българин, български гражданин, с висше
образование, работи в ИАРА - С., неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 19.03.2022 г., в гр.С., по бул.“Панайот Хитов“, в
района на „Тролейбусно депо“, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил марка „М.“, с peг. № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водача на пътното
превозно средство при приближаване на пешеходна пътека да пропусне
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по
непредпазливост причинил смъртта на В. Г. В., на 47 години, от гр.С., поради
което и на основание чл. 343 ал. 3 предл. последно б.“б“ предл.1, вр. чл.343
ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал. 1 от НК, вр. чл.58а ал.1 и чл.54 от НК му налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
1

изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия Т. Г. Г. от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, като приспада времето през което той е бил лишен от това право
по административен ред, считано от 13.07.2022г.

ОСЪЖДА подсъдимия Т. Г. Г., с установена по делото самоличност, да
заплати на частния обвинител Г. В. Г. ЕГН ********** сумата от 600 лева,
представляващи направените от него по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.

ОСЪЖДА подсъдимия Т. Г. Г., с установена по делото самоличност, да
заплати на частния обвинител Р. Б. Г. ЕГН ********** сумата от 600 лева,
представляващи направените от нея по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.

ОСЪЖДА подсъдимия Т. Г. Г., с установена по делото самоличност, да
заплати по сметката на ОД МВР - С. сумата 1521,85 лева представляваща
направените по делото разноски за експертизи.

Вещественото доказателство Лек автомобил „М.“, с peг. № ***,
светлосив цвят, предаден за съхранение в склад МПС при ОД на МВР - С. с
приемо-предавателен протокол № 386/28.03.2022 г., след влизане на
присъдата в сила ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика СТЕЛА СТОЯНОВА Г.А
ЕГН **********.

Вещественото доказателство 1 бр. запалка, намерена на
местопроизшествието, след влизане в сила на присъдата, ДА БЪДЕ
УНИЩОЖЕНО като вещ без стойност.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд,
гр. Бургас в 15–дневен срок, считано от днес.
2

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 14 / 30.09.2022г. по НОХД № 360 / 2022г. на СлОС

Окръжна прокуратура – С. е внесла против подс. Г.Г. обвинителен акт
за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, предл. 1, вр. чл. 343
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК затова, че на 19.03.2022г., в гр.С., по бул.
„Панайот Хитов“, в района на „Тролейбусно депо“, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „М., с peг. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП,
задължаващ водача на пътното превозно средство при приближаване на
пешеходна пътека да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил смъртта на
В.Г.В., на 47 години, от гр. С..
Гражданско – правни претенции не са предявени, респ. не са приети за
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
Като частни обвинители по делото са конституирани пострадалите
Г.В.Г., Р.Б.Г. (родители на починалия В.Г.В.) и Т.Г.В. (сестра на починалия
В.Г.В.).
В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно
следствие представителят на Окръжна прокуратура – С. поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за доказано
по несъмнен и категоричен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства. Моли съда да постанови осъдителна присъда, с която да
признае подс. Г. за виновен в извършване на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност и да му наложи наказание лишаване
от свобода в минималния предвиден в закона размер от три години, което
след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, да бъде определено в размер на 2
години. Не се противопоставя относно приложението на чл. 66 ал. 1 от НК.
Пледира на основание чл. 343г НПК на подсъдимия да бъде наложено и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години. Счита,
че вещественото доказателство по делото - лек автомобил, следва да бъде
върнат на собственика му, а другото веществено доказателство – запалка, да
бъде унищожена като вещ без стойност.
Повереникът на частните обвинители изразява становище, че деянието е
доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Във
връзка с фактите от значение за вида и размера на наказанието, което
трябвало да бъде наложено на подсъдимия, акцентира върху начина на
осъществяване на деянието: подсъдимият се движил със скорост,
надвишаваща позволената за населено място; преминал през регулирано
кръстовище, в което била включена и маркировка, и пътен знак А40,
обозначаващ участък с концентрация на ПТП; непосредствено след това
кръстовище била налична пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена с пътен
1

знак В17 и въпреки всички тези обстоятелства подсъдимият не проявил
нужното внимание, а напротив - действията му можело да бъдат определени
като самонадеяност, предвид това, че вместо да се съобрази с наличието на
такъв участък, той решил, че може да премине през пешеходната пътека в
нарушение на задължението си по ЗДвП - да намали или спре пред пешеходна
пътека и вследствие на всички тези действия настъпило произшествието с
фатален край за пострадалия. Нямало спор за това, че подсъдимият се опитал
да помогне на пострадалия. Липсвали доказателства, опровергаващи добрите
му характеристични данни, но тези добри характеристични данни касаели
неговото поведение, извън управлението на автомобила. Като шофьор,
предвид приложената справка за нарушения, показвал трайно незачитане на
правилата за движение по пътищата и причинил процесното ПТП. Предвид
изложените доводи и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,
както и утежняващи такива, касаещи поведението му като водач на МПС
счита, че следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода към
средния размер, предвиден за това престъпление, а именно за срок от 6
години, което след прилагане на чл.58а НК да бъде намалено на 4 години
Лишаване от свобода, изтърпяно в затворническо общежитие при
съответния режим. По отношение на кумулативно предвиденото наказание
Лишаване от права също счита, че следва да бъде в размер на 6 години
(предвид поведението му като водач на МПС и множеството
административни наказания, които понесъл през целия период, през който
бил водач на МПС). По отношение на вещественото доказателство автомобил
Мерцедес счита, че следва да бъде върнат на неговия собственик, а
вещественото доказателство запалка - да бъде унищожена като вещ без
стойност. Претендира присъждане в полза на частните обвинители на
направените по делото разноски за адвокатска защитата в досъдебното
производство и в настоящото производство.
Частните обвинители Р. Б. Г. и Т. Г. В., редовно призовани се явяват
лично в съдебно заседание. Присъединяват се към становището на
повереника си.
Частният обвинител Г.В.Г., редовно призован не се е явил в съдебно
заседание.
Защитникът на подс. Г. не оспорва фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и правната квалификация на
деянието. Коментира справката за нарушенията и наказанията по ЗДвП на
подсъдимия. Твърди, че по-голямата част от нарушенията били за управление
от страна на подсъдимия без да носи свидетелство за управление в себе си;
управление без предпазен колан; управление на автомобила със затъмнени
стъкла; управление на автомобила с изгоряла крушка на фара; теглене на
ремарке без регистрация и само в два случая и то преди пет години били
установени нарушения за превишена скорост. Този анализ на справката,
показвал, че подсъдимият не бил извършвал нарушения, водещи пряко до
създаване опасност за движението и това трябвало да бъде оценено при
2

постановяване на присъдата. Във връзка с вида и размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия счита, че по делото били
налице доказателства за многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства:
- след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ
на пострадалия - помолил хората, които били наоколо да се обадят на тел.112;
придържал главата на пострадалия в правилно от медицинска гледна точка
положение до пристигането на екип на Спешна помощ (действията му при
оказване на помощ били професионални, тъй като бил воден спасител); след
пристигане на линейката помогнал при качването на постр. В.; докато
пострадалият бил в болницата, подсъдимият осъществил връзка с близките
му, провел разговор с познати и приятели в търсене и осигуряване на
квалифицирана медицинска помощ, търсил лекарства, разговарял с
професори и други лекари специалисти, изразил готовност за оказване на
помощ по всякакъв начин; оказаната от подсъдимия помощ била реална и
резултатна, тъй като пострадалият бил закаран в болницата с реални шансове
за живот, което можело да се установи от събраните медицински документи;
- по отношение на подсъдимия били налице изключително добри
характеристични данни - воден спасител към БЧК още от младежките си
години; служил в редовете на българската армия, като командос и
парашутист в звено специални операции, като преди това служил наборна
военна служба както сапьор;
- създал едно сплотено семейство с две малки деца; нуждаещи се от
непрекъснати грижи и на двамата родители, а майката на децата била с
определен процент инвалидност, което имало пряко отношение към
физическата дейност, свързана с грижите за малки деца и трябвало поне
единия родител да работи, за да осигурява издръжката на децата и
семейството;
- бил с чисто съдебно минало;
- признавал вината си и се разкайвал искрено за случилото се.
- оказал пълно съдействие при провеждане на разследването по
досъдебното производство и не създал никакви предпоставки за забавяне на
делото. Защитникът счита, че изложените обстоятелства следвало да бъдат
оценени като многобройни смекчаващи и да послужат като основание за
постановяване на присъда при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и
наказанието да бъде в размер под минимума, предвиден за деянието,
извършено от подсъдимия и изпълнението му да бъде отложено за подходящ
изпитателен срок. Определяне на наказание в такъв размер и отлагане на
същото за подходящ срок щяло да отговори в пълна степен на целите,
регламентирани в чл.36 от НК, а именно да поправи и превъзпита осъдения
към спазване на законите, да въздейства предупредително върху него и върху
останалите членове на обществото. По отношение на веществените
доказателства, моли лекият автомобил след влизане на присъдата в сила да се
3

върне на собственика, а запалката да бъде унищожена като вещ без стойност.
В съдебно заседание подс. Г. се признава за виновен в извършването на
престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Признава
изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено
съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. Изказва
съжаление за случилото се и съболезнования към близките и познатите на
починалия. Моли за съда за условна присъда.
След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени
всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които
страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК изразиха
изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното
следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички факти,
изложени в обвинителния акт и изслуша доводите на страните, съдът прие за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. Т. Г.Г. е на 39 години, български гражданин, с висше
образование, работи, неженен, има две деца, съответно на 5 години и на 1
година. Не е осъждан. Правоспособен водач на МПС от 2001г. категории
„А“, „В”, „С”, „М“ „АМ“ и „ТКТ“. До извършване на пътно-транспортното
произшествие, предмет на настоящия обвинителен акт, подс. Г. е наказван
многократно по административен ред за допуснати нарушения на правилата
за движение по пътищата - спрямо него са постановени 14 влезли в сила
наказателни постановления и 20 бр. фишове по ЗДвП. Сред нарушенията, за
които е санкциониран има такива за превишена скорост; за не носене на
документи; за управление на МПС без предпазен колан; за използване на
мобилен телефон по време на управление на МПС; за причиняване на ПТП
като деянието не съставлява престъпление; за управление на технически
неизправно моторно превозно средство (с неизправни светлинни устройства
или светлоотразители при движение през нощта), на което поради характера
на неизправността е забранено движението по пътя; управление на МПС със
затъмнени стъкла, ограничаващи видимостта и др.
На 19.03.2022г., около 12:35 часа, подс. Г. управлявайки лек автомобил
марка „М.“, с peг. № ***, собственост на майка му С.С. Г.а, се движил по бул.
„Панайот Хитов“ в гр. С. в посока към Центъра на града. Той бил сам в
автомобила и се връщал от вилата на свой роднина, където гостувал за
кратко. Времето било слънчево, пътната настилка - суха, видимостта била
нормална за светлата част на денонощието. Тъй като било съботен ден, имало
много хора в района Битака, разположен покрай булеварда, след
Тролейбусното обръщало в кв.“Сини камъни“, но движението на автомобили
не било интензивно.
В района на кръстовището до Тролейбусното обръщало, което било в
зона на лек ляв завой, подс. Г. се движил със скорост от около 54 км/ч.
Кръстовището било регулирано с хоризонтална и вертикална маркировка,
4

включваща и пътен знак А40 (обозначаващ участък с концентрация на ПТП),
видим по посоката на движение на подс. Г.. Непосредствено след
кръстовището, бул. „Панайот Хитов“ се разширявал, като движението
продължавало, вместо в едно, в две пътни платна, разделени със затревен
разделителен остров, всяко от които с по две пътни ленти. По протежение на
двете пътни платна на бул. „Панайот Хитов“ имало пешеходна пътека тип М8
(„Зебра“), а вдясно, на бордюра до началото на пешеходната пътека бил
поставен пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“. Разделителният остров между
двете пътни платна започвал от зоната на пешеходната пътека.
По същото време по пешеходната пътека, от дясно на ляво по посока на
движение на управлявания от подс. Г. автомобил, постр. В.В. на 47 год.,
предприел пресичане на пътното платно. Приближавайки пешеходната
пътека, от около 58 м. подс. Г. видял пресичащия пешеходец, но в нарушение
на чл.119 ал.1 от ЗДвП, не намалил скоростта си на движение и не спрял, за
да го пропусне. Той продължил, като се насочил към лявата пътна лента на
булеварда, с намерение да премине през пешеходната пътека преди постр. В.
да достигне този участък. Когато автомобилът стигнал на около 26 метра от
пешеходеца подс. Г. възприел опасността от удар, реагирал с аварийно
спиране и отклонил волана наляво. В процеса на спиране автомобилът на
подс. Г. ударил с дясната си предна част страничната лява част на постр. В.,
като към момента на удара скоростта на управлявания от подс. Г. автомобил
била 33,5 км/ч. В резултат на удара тялото на постр. В. било изхвърлено
нагоре. Пострадалият попаднал върху предния капак на автомобила, ударил
главата си в горната дясна част на предното обзорно стъкло, след което бил
отхвърлен и паднал напред и надясно спрямо посоката на движение на
автомобила. Поради предприетото от подс. Г. завиване на волана наляво,
автомобилът се покачил с двете леви гуми върху разделителния остров и
изминавайки разстояние от 7,7 метра след удара спрял.
Подс. Г. веднага слязъл от автомобила и отишъл до постр. В., за да види
в какво състояние е. Опитал се да му помогне и помолил намиращи се в
близост граждани да съобщят за настъпилия инцидент. Свидетел на
пътнотранспортното произшествие станал свид. С.Д., който по същото време
пресичал кръстовището от източна страна. Свид. Д. незабавно подал сигнал
на телефон „112“. Обаждането било регистрирано в Национална система 112
в 12:38 ч. Същото сторил и свид. Т.Г., който се намирал на отсрещната страна
на кръстовището, до склада за дърва, както и свид. Д.П., която била в района
на Битака.
Няколко минути по-късно на местопроизшествието пристигнал
полицейски екип от ОД па МВР - С. в състав свид. С.Ч. и свид. П.В.. Те
установили, че лекият автомобил „Мерцедес“ е блъснал пресичащ
пешеходната пътека пешеходец - автомобилът бил спрял след пешеходната
пътека, като левите му гуми били върху разделителния остров между двете
пътни платна. Пред предната дясна част на автомобила лежал пешеходецът,
по гръб, в съзнание, като водачът - подс. Г., се намирал до него и придържал
5

главата му. Подс. Г. останал така до пристигането на екип на Спешна помощ.
Той помогнал на медицинския екип да качат постр. В. в линейката, за да бъде
транспортиран в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ - С..
След извършените прегледи и изследвания се установило, че в резултат на
ПТП-то постр. В. е получил съчетана травма с данни за счупване на челната
кост в ляво и наличие на епидурални хематоми в мозъка. По спешност е бил
приет в Отделението по анестезия и интензивно лечение (ОАИЛ).
След като пострадалият бил откаран в болницата, подс. Г. обяснил на
свид.Ч. и свид.В. какво се е случило. Казал, че е видял пешеходеца на
пешеходната пътека, но не отговорил защо не е спрял. Свид. В. проверил
подс. Г. с Дрегер Алкотест 7510 № ARPM 0801. Техническото средство не
отчело наличие на алкохол. Обвиняемият бил изпробван и за употреба на
наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, с
фабричен № 0012, като уреда отчел отрицателен резултат. Посочените два
технически уреда са били калибровани, успешно са преминали съответните
тестове за техническа годност, като към датата на произшествието са били в
срок на валидност.
На следващия ден след приема на постр. В. в ОАИЛ, били установени
данни за тежък отток на мозъка с контузионни промени на главния мозък.
Състоянието на пострадалия бързо започнало да се влошава, като
коматозното състояние се задълбочавало. По спешност, на 20.03.2022г. била
предприета оперативна интервенция с цел намаляване на отока на мозъчните
обвивки върху мозъчните центрове. След операцията, въпреки предприетите
терапевтични и възстановителни мероприятия, тежкото общо състояние на
постр. В. е продължило и на 27.03.2022г., в 08:51 часа той починал.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза, в резултат на настъпилото пътнотранспортно
произшествие постр. В.Г.В. е получил автомобилна травма - травма
вследствие блъскане като пешеходец от движещ се лек автомобил с
последващо удряне по предното стъкло на лекия автомобил в дясно, падане
на повърхността на терена на местопроизшествието със значителна сила и
удряне на повърхността на терена на местопроизшествието, при което
пострадалият е получил тежка черепно-мозъчна травма и изпаднал в
коматозно състояние непосредствено след произшествието.
Пострадалият по спешност е бил закаран в спешно отделение, където
при извършените прегледи, изследвания и проведените консултации са били
установени данни за счупване на челната кост в ляво и наличие на епидурални
хематоми челно и теменно в областта на лявата голямомозъчна хемисфера,
контузионни огнища в областта на двете мозъчни хемисфери и
субарахноидални кръвоизливи. Пострадалият по спешност е бил приет на
лечение в ОАИЛ и на следващия ден са били установени данни и за тежък
оток на мозъка с контузионни промени на главния мозък. Състоянието му
бързо започнало да се влошава, като коматозното състояние се
6

задълбочавало. По спешност на 20.03.2022г. по витални индикации била
предприета оперативна интервенция и била извършена двустранна
декомпресивна черепна трапанация с цел намаляване отока на мозъчните
обвивки върху мозъчните центрове. След операцията,въпреки предприетите
терапевтични и възстановителни мероприятия, тежкото общо състояние на
пострадалия е продължило и на 27.03.2022г. в 08:51 часа той починал.
При аутопсията на трупа, освен описаните по – горе увреждания в
областта на главата, счупването на черепа в лявата челнотеменна област на
главата, установените епидурални кръвоизливи, субарахноидалните
кръвоизливи, точковидните кръвоизливи на мозъка и тежкият оток на мозъка
и меките мозъчни обвивки с вклиняване на мозъчния ствол в големия тилен
отвор са установени и данни за двустранна базална и паравертебрална
контузионна и хипостатична пневмония, остър кръвен застой на всички
вътрешни органи и данни за оток на белите дробове и мозъка и картината на
остра дихателна и сърдечно – съдова недостатъчност.
Причината за настъпването на смъртта е тежката съчетана травма, като
най-важно значение за настъпването на смъртта на пострадалия е имало
тежката черепномозъчна травма със счупванията на черепа вляво с
епидурални хематоми, множествените субарахноидални кръвоизливи в
областта на лявата и дясната голямомозъчни хемисфери и наличието на
множествени повърхностни контузионни увреждания на коровия слой на
мозъка, предимно на лявата голямомозъчна хемисфера и дифузната мозъчна
травма. След произшествието пострадалият е изпаднал в дълбоко коматозно
състояние и тежко шоково състояние, които постепенно се задълбочили и
въпреки терапевтичните домогвания на лекарските екипи пострадалият е
починал. За настъпването на смъртта са имали значение и останалите
травматични увреждания.
Установените увреждания са получени вследствие действието на твърди
тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне на
травмираните области на тялото с такива предмети и падане и удряне на тези
области на тялото по такива предмети. Уврежданията са получени вследствие
удряне на главата на пострадалия в лявата челно-слепоочно-теменна област
на главата, като този удар добре отговаря да е бил получен при блъскането на
пострадалия от лекият автомобил откъм лявата странична повърхност на
тялото и падане и удряне на пострадалия в областта на лявата половина на
главата по предното стъкло на автомобила, с последващо падане и удряне по
повърхността на терена на произшествието в областта на главата и гръдния
кош. Първата фаза на произшествието е блъскането на тялото на пострадалия
отляво отстрани. През втората фаза пострадалият се е ударил с главата си и
лявата странична повърхност на тялото си по предното стъкло и предните
части на автомобила. Третата фаза и изпадането на пострадалия и удряне
допълнително по повърхността на терена на местопроизшествието. След
произшествието пострадалият е изпаднал в състояние на тежка мозъчна кома,
като въпреки оказаната му висококвалифицирана медицинска помощ, на
7

осмия ден след произшествието е починал. Настъпването на смъртта на
пострадалия е пряка и непосредствена последица на получените травми при
възникналото пътнотранспортно произшествие и настъпилите усложнения в
тази връзка.
При постъпването на постр. В. в Спешно отделение от него била взета
проба кръв, като заключението на назначената химическа експертиза сочи, че
в нея не е доказано наличие на етилов алкохол.
В хода на разследването е назначена автотехническа експертиза, от
заключението на която е видно следното:
Скоростта на движение на автомобила „Мерцедес“ преди
пътнотранспортно произшествие е била около 54 км/ч. като при така
определената скорост за движение опасната скорост за спиране на
автомобила е около 33 метра.
Преди настъпване на удара пострадалият е предприел пресичане на
платното отдясно наляво по пешеходна пътека, при скорост на движение от
около 5,8 км/ч (горна граница на спокоен ход).
Мястото на удара е на 1,3 м след мерната линия на ориентира (началото
на разделителния остров между двете пътни платна на процесното
кръстовище) и на 5,6 м вляво от дясната граница на платното за движение,
гледано спрямо посоката на движение на автомобила, т.е. върху пешеходната
пътека. Общият изминат път от пострадалия от мястото на навлизане на
платното до мястото на удара е 5,6 м,
В момента на навлизане на пострадалия на платното за движение
автомобилът „Мерцедес“ е бил на около 58 м от мястото на удара. В момента
на навлизане на платното от страна на пешеходеца, водачът не е предприел
спиране.
Водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме
пострадалия при предприетото навлизане на платното и предприето
пресичане на платното за движение по пешеходната пътека.
Водачът на автомобила е възприел пешеходеца, като опасност и е
реагирал на опасността на около 26 м от мястото на удара. Той е закъснял с
реакцията си с около 2 s спрямо момента на навлизане на пешеходеца на
платното за движение.
Вещото лице обосновава извод, че техническата причина, довела до
възникването на пътнотранспортно произшествие е технически неправилното
поведение на водача на автомобила спрямо предприетото пресичане на
платното от пешеходеца по пешеходната пътека. Технически правилно е
водачът да намали скоростта на движение или спре, за да пропусне стъпилия
на пешеходната пътека пешеходец.
В хода на разследването е приобщена информация от Дирекция
„Национална система 112“, Районен център 112, Бургас относно постъпилите
сигнали на тел. 112 за настъпилото пътнотранспортно произшествие на
8

19.03.2022 г. около 12.30 часа в гр.С., на бул. „П. Хитов“. Видно от
предоставената справка, регистрирани са три броя повиквания - от свид. Т.Т.,
свид. Светлозар Д. и свид. Д.П., като съдържанието на аудио разговорите е
предоставено на оптичен носител на данни (CD). Посредством фоноскопна
експертиза, текстът на звукозаписите е снет в писмен вид.
По делото е приобщен запис от охранителните камери, разположени на
административната сграда на „Пътнически превози“, находяща се на
Тролейбусното обръщало. Информацията от приобщения цифров носител на
данни - DVD, е обработена от експерт, изготвил техническа експертиза по
делото и е свалена на хартиен носител. На четирите броя видеофайлове се
вижда преминаването на лекия автомобил „Мерцедес“, управляван от подс. Г.
на 19.03.2022г. в 12:36 часа. Процесният лек автомобил „Мерцедес Е-200“ с
peг. № *** е собственост на С.С. Г.а - майка на подс. Г..
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, преценени
както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички те са безпротиворечиви
и взаимно се допълват. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът
одобри изразеното от подсъдимия съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата
непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит
и експертни заключения. Предвид признанията на подс. Г. относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи, че
ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства относно
въпросните факти.
Освен от коментираните по – горе неоспорени от страните заключения
на изготвените експертизи, признатите от подсъдимия факти се установяват
по категоричен начин и от анализа на останалия доказателствен материал,
събран на досъдебното производство и предявен на страните по реда,
предвиден в НПК в хода на проведеното съкратено съдебно следствие.
Безпротиворечиви са и взаимно се допълват показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели С.Д., Т.Г., Д.П., С.Ч., П.В.,
К.Ж., Г.Г., Р. Г., обясненията на подс. Г. и множеството документи,
приложени и приети като писмени доказателства по делото, всичките
неоспорени от страните - Протокол за оглед на пътно – транспортно
произшествие от 19.03.2022г. с фотоалбум; Протокол за оглед на пътно –
транспортно произшествие от 14.04.2022г. с фотоалбум; Удостоверение за
наследници на пострадалия; Акт за смърт № 0568/28.03.2022г. и съобщение
за смърт № 55 / 27.03.2022г.; Справка рег. № 343р-9439 / 08.07.2022г. от ОД
на МВР - С.; Скица № 893 / 06.04.2022г. от Община - С.; Писмо изх. № 20-
21484 / 19.04.2022г., изпратено от Агенция по геодезия, картография и
кадастър с приложена към него скица на поземлен имот № 15-424871 /
19.04.2022г.; Справка за нарушител / водач на подсъдимия; Протокол рег. №
328р-10715 / 07.03.2022г. за последваща проверка на Дрегер Алкотест 7510,
фабр. № ARPM – 0801 и протокол рег. № ********* – 10000 / 14.07.2021г. за
9

сервизна проверка на Дрегер Дръг Тест 5000, фабр. № ARJF-0012, от които е
видно кога са калибровани уредите и какъв е срокът на калибривката;
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 62 /19.03.2022г.;
Справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, РЦ-112 – Бургас;
Протокол за доброволно предаване на диск, съдържащ запис от охранителни
камери на обръщалото на Дюлева река от 19.03.2022г. относно ПТП, камера
№ 9; Приемо-предавателен протокол № 386 / 28.03.202г. на ОД на МВР – С.;
Справка относно собствеността върху процесния автомобил; Епикриза на
пострадалия В.; Талон за изследване № 0055799 от 19.03.2022г. на
пострадалия; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
на пострадалия; Характеристична справка на подсъдимия; Справка за
съдимост на подсъдимия; Декларация СМПИС, както и представените в
съдебно заседание Командирска характеристика на подсъдимия;
Характеристика от работодателя му; Свидетелство за правоспособност на
водния спасител; Удостоверения за раждане на двете деца на подсъдимия и
Експертно решение на ТЕЛК на майката на децата, с която подсъдимия живее
на съпружески начала.
Съдът взе в предвид и веществените доказателства по делото. Лекият
автомобил марка и модел „Мерцедес Е-200“, с peг. № *** с оглед обективните
находки по него също е допринесъл за разкриване на обективната истина по
делото.
Съдът възприе изцяло заключението на едноличната автотехническа
експертиза. Това заключение безспорно установява скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия автомобил преди ПТП, опасните зони за
спиране на автомобила, мястото на удара, механизма на пътно-транспортното
произшествие и техническите причини за него.
Съдът даде вяра и на неоспореното заключение на съдебно-
медицинската експертиза на труп на постр. В., от която се установява вида,
характера и локализацията на причинените му увреждания, механизмът на
получаването им, причината за настъпването на смъртта;
причинноследствената връзка между травмите му, причинени при пътно-
транспортното произшествие и настъпилата смърт.
Няма пречка съдът да не кредитира и заключенията на извършените
фоноскопна експертиза, техническа експертиза и химическа експертиза.
Съдът намери, че горепосочения доказателствен материал категорично
установява описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
изцяло основа на него своите фактически изводи.
По тези причини съдът прие, че категорично е установено както
авторството на деянието така и обстоятелствата около извършването му и въз
основа на възприетата фактическа обстановка изгради своите ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
10

Подс. Г. е наказателноотговорен. Към момента на извършване на
престъплението той е бил пълнолетен и вменяем, разбирал е свойството и
значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките си. След
деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал в такова
разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му
позволява да разбира свойството и значението на своите действия и да
ръководи постъпките си. Следователно подс. Г. отговаря на изискванията на
чл. 31 от НК за наказателноотговорно лице, поради което на същия може и
следва да се търси наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление.
С деянието от описаната фактическа обстановка подс. Г. е осъществил
обективните и субективни признаци на състава по чл. 343, ал. 3, предл.
последно, б. „б", предл. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
тъй като на 19.03.2022г., в гр.С., по бул.“Панайот Хитов“, в района на
„Тролейбусно депо“, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „М., с peг. № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водача на пътното
превозно средство при приближаване на пешеходна пътека да пропусне
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по
непредпазливост причинил смъртта на В.Г.В., на 47 години, от гр.С..
Безспорно е авторството на деянието. Подс. Г. е управлявал процесния
лек автомобил на инкриминираната дата и място със скорост на движение
около 54 км/ч. В момента на навлизане на пострадалия на платното за
движение автомобилът „Мерцедес“ е бил на около 58 м от мястото на удара.
Подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 119,
ал.1 от ЗДвП, като не изпълнил задължението си на водач на нерелсово пътно
превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта или спре. Няма
съмнение, че при управление на автомобила подсъдимият е допуснал именно
това нарушение на правилата за движение, като с оглед заключението на
вещото лице по авто-техническата експертиза, водачът на автомобила е имал
техническата възможност да възприеме пострадалия при предприетото
навлизане на платното и предприето пресичане на платното за движение по
пешеходната пътека.
Нарушеното от страна на подс. Г. правило на движение касае едно от
основните задължения на водачите на превозни средства да бъдат внимателни
и предпазливи към уязвимите участници в движението като пешеходците и в
частност при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта или спре.
По делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че
пътнотранспортното произшествие и причинените в резултат на него телесни
увреждания и впоследствие смърт на постр. В. са пряка последица от
допуснатото от страна на подс. Г. нарушение на цитираното по-горе правило
11

за движение от ЗДвП.
По отношение на характера на причинените телесни увреждания,
механизма на получаването и причината за смъртта на пострадалия, по делото
не се спори въобще и е несъмнено, че описаните от вещото лице по
съдебномедицинската експертиза телесни увреждания са в резултат на
процесното ПТП, вследствие на което постр. В. е починал, както и че е
налице пряка и непосредствена връзка между нарушаването на правилата за
движение, възникването на ПТП респ. последиците от него - нараняванията и
настъпването на смъртта на пострадалия.
Няма никакво съмнение и по отношение на наличието на
квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал.3 от НК – произшествието е
станало респ. деянието е извършено на пешеходна пътека. Пострадалият В. се
е движел по пешеходната пътека съвсем правомерно и именно на нея е бил
блъснат от управлявания от подсъдимия автомобил. За подс. Г. не имало
абсолютно никаква причина да не забележи пешеходеца т.е. не е имало
препятствия на пътното платно, които да му попречат да възприеме
своевременно пострадалия и да реагира като намали скоростта или спре преди
пешеходната пътека, така както изисква закона.
Безспорно по делото се доказа, че след деянието подсъдимият е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. В
конкретния случай обаче, с оглед на наличието на коментираното по-горе
квалифициращо обстоятелство по чл. 343, ал. 3 от НК, това може да бъде
отчетено само като смекчаващо отговорността му обстоятелство и не води до
промяна на правната квалификация на извършеното деяние, т.е. деянието на
подс. Г. не би могло да бъде квалифицирано по някоя от хипотезите на чл.
343а от НК.
От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено по
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Същият не е целял
пряко настъпването на престъпния резултат, но е могъл съобразно
квалификацията си на водач на МПС и е бил длъжен в съответствие с
особеностите на конкретната пътна обстановка да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Задължението му за предвиждането на тези
общественоопасни последици е произтичало от задължението му да знае и да
спазва Закона за движението по пътищата и в частност разпоредбата на чл.
119, ал.1 от ЗДвП. Поведението му е виновно.
Съдът счита, че причините и условията, способствали за извършване на
деянието се състоят в подценяване значението на правилата за движение по
пътищата от страна на подсъдимия.
Съставомерността на деянието на подсъдимия т.е. обстоятелството, че
той е извършил посоченото престъпление и правната му квалификация не се
оспорва от страните по делото.
Налице са изискуемите законови предпоставки за ангажиране на
12

наказателната отговорност на подсъдимия. При индивидуализацията на
наложеното на подс. Г. наказание, съдът се съобрази с принципите за
неговата законоустановеност и индивидуализация. Съдът отчете всички
обуславящи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Като смекчаващи вината на подс. Г. обстоятелства съдът прецени
чистото му съдебно минало; отличните му характеристични данни извън
поведението му като водач на МПС; искреното разкаяние и изказаното
съжаление за стореното; оказаната реална и резултатна помощ на пострадалия
след деянието; задължения за полагане на грижи и издръжка към двете му
малолетни деца; трудовата му ангажираност; оказаното пълно съдействие при
провеждане на разследването по досъдебното производство.
Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът прецени
недисциплинираното му поведение като водач на МПС, за което свидетелства
приобщената по делото справка за нарушител по ЗДвП.
Настъпването на произшествието респ. извършването на деянието на
пешеходна пътека не следва да се квалифицира като отегчаващо
отговорността обстоятелството, доколкото също е взето предвид при
квалификацията на деянието като по-тежко – такова по чл. 343, ал.3 от НК,
като в този смисъл е нормата на чл. 56 от НК.
Съдът отчете обстоятелството, че предвид зачестилите напоследък
транспортни произшествия с човешки жертви, принципно този вид деяния са
с повишена степен на обществена опасност.
Степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подс. Г.
деяние не е по - висока от характерната за този вид престъпления. Безспорно
предвид засегнатите важни обществени отношения, свързани с опазване на
човешкия живот при управление на МПС, респ. спазване на установените
правила за управление на МПС, обществена опасност на този вид
престъпления е висока, но принципно тя е взета в предвид от законодателя
при определяне санкционната част на специалната разпоредба на материалния
закон.
Обществената опасност на подсъдимия не е висока предвид изброените
по – горе смекчаващи отговорността му обстоятелства и липсата на
противообществени прояви.
Съдът отчете и обстоятелството, че пострадалият В. по никакъв начин
не е допринесъл за възникването на ПТП.
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК при постановяване на осъдителна
присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372,
ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК (както в настоящия случай),
наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК.
Според чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията
13

на чл. 54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са налице
условията на ал. 1 и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК,
ако е по-благоприятен за дееца.
С оглед на цитираната по-горе разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК
относно задължителното приложение на чл. 58а от НК съдът намира, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от
НК, а именно лишаване от свобода, чийто размер да бъде намален с една
трета по реда на чл. 58а ал.1 от НК.
При това положение съдът прецени, че на подсъдимия следва да се
определи наказание лишаване от свобода при значителен превес на
смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му обстоятелства, а
именно в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 343, ал.3, б.
„б" от НК.
В този смисъл съдът стигна до извода, че на подс. Г. следва да се
определи наказание лишаване от свобода в минималния, предвиден в
цитираната разпоредба на НК размер от три години.
Това наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно императивната
разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подс. Г. наказание лишаване
от свобода за срок от две години.
Съдът обсъди и възможността за определяне на наказанието на
подсъдимия при условията на чл. 55 от НК и стигна до извод, че не са налице
предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, но същите не са от съответния характер –
изключителни или многобройни, при наличието на които дори намаленото с
една трета – по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК – наказание от две години
лишаване от свобода би се явило несъразмерно тежко. Поради това, съдът
счете, че чл. 55 от НК не се явява по-благоприятен за подсъдимия и не го
приложи.
Като взе предвид, че подсъдимият изобщо не е осъждан и че за
постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той
реално да изтърпи определеното му наказание от две години лишаване от
свобода, съдът приложи института на условното осъждане, регламентиран в
чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода
за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че отличните характеристични данни на подсъдимия и неговото
чисто съдебно минало обуславят прилагането на условното осъждане спрямо
него и дават основание да се приеме, че този институт успешно ще поправи и
превъзпита извършителя. Решаващият съд прецени за законосъобразно и
уместно да отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на
подсъдимия, за да му осигури възможност през изпитателния срок да се
поправи, без да напуска нормалната среда, в която той живее и без да бъде
14

изолиран от обществото. Съдът определено счита, че в случая условното
осъждане представлява достатъчна наказателна репресия спрямо подсъдимия,
ще допринесе за резултатното поправяне на същия и за успешното постигане
на предупредително-възпиращите цели на наказанието.
Освен наказанието лишаване от свобода, в приложение на
императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия и
второ наказание - лишаване от право да управлява МПС. Срокът на това
наказание, когато се налага заедно с лишаване от свобода съгласно чл. 49, ал.
2 от НК може да надминава срока на последното най – много с три години.
Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние и на
подсъдимия, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи за
конкретния случай срок на наказанието лишаване от право да се управлява
МПС – четири години, като приспадна времето, през което подс. Г. е бил
лишен от това право по административен ред, считано от 13.07.2022г. През
този срок на лишаване от правоуправление, според съдебния състав,
подсъдимият ще има възможност да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че
правилата за движение по пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде
внимателен водач на пътя.
С така наложените наказания, ще се постигнат в пълна степен целите,
визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за
поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат
възпитателно и предупредително възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
При горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подс. Г. да заплати на всеки от частните обвинители – Г.В.Г. и Р.Б.Г.
сумата от по 600 лева, представляващи направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, а в полза на държавата по сметка на ОД на МВР
- С. да заплати сумата от 1521,85 лева, представляващи направени на
досъдебното производствопо разноски за експертизи.
Съдът постанови след влизане в сила на присъдата вещественото
доказателство лек автомобил „Мерцедес Е - 200“ с peг. № ***, светлосив
цвят, предаден за съхранение в склад МПС, при ОД на МВР - С., с приемо-
предавателен протокол № 386/28.03.2022г., да се върне на собственика С.С.
Г.а, майка на подсъдимия, а вещественото доказателство 1 бр. запалка,
намерена на местопроизшествието – да се унищожи като вещ без стойност .
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Съдия при Окръжен съд - С.:

15

Съобщи за изтекли лични данни