№ 4532
гр. с., 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110137421
по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца М. ХР. М. срещу ответника ИВ. ЛЮБ. М.
главен осъдителен иск с правно основание чл. 79 във вр. чл. 240 ЗЗД за
заплащане на сумата 500 лева, представляваща част от сума в пълен размер
от 9380,00 лева – остатък от главница по неформален Договор за паричен
заем за сумата от 30000,00 лева, предоставена от наследодателя на ищеца
Х.И. М. чрез три банкови превода, всеки за сумата от 10000 лева, съответно
на 23.03.2016 г., 11.04.2016 г. и 19.04.2016 г. по сметка на ответника и при
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 500 лева, представляваща част сума в пълен
размер от 9380,00 лева – остатък от получена от ответника от наследодателя
на ищеца Х.И. М. без основание чрез три банкови превода, всеки за сумата от
10000 лева, съответно на 23.03.2016 г., 11.04.2016 г. и 19.04.2016 г. по сметка
на ответника.
В подадената искова молба и уточнения ищцата М. ХР. М. твърди, че
нейният наследодател Х.И. М. е сключил с ответника три неформални
договора за заем, в изпълнение на които е извършил три банкови превода,
всеки за сумата от 10000 лева, съответно на 23.03.2016 г., 11.04.2016 г. и
19.04.2016г. по сметка на ответника. Посочва, че към момента на смъртта на
наследодателя й ответникът е изплатил сумата от 20620 лв. чрез ежемесечни
вноски по банкова сметка на наследодателя, като следва да погаси остатъка от
задълженията по паричен заем в размер на 9380 лева. В условията на
евентуалност твърди, че ответникът е получил процесната сума без
основание, поради което следва да я върне. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ИВ. ЛЮБ. М. подава отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
1
недоказани. Оспорва да е възникнало и съществувало заемно правоотношение
между него и Х.И. М., включително да дължи посочените суми на ищцата на
друго основание. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на процесните вземания. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е представил разпечатки от банкови сметки на Х.И. М. в
/банка/, в които фигурират три транзакции от по 10000 лева всяка,
осъществени на 23.03.2016 г., 11.04.2016 г. и 19.04.2016г. от Х.И. М. към
банкова сметка с посочен титуляр ИВ. ЛЮБ. М. с посочени основания за
плащането съответно „продажба на жилище”, „продажба на жилища” и
„продажба на имот”.
В посочените разпечатки фигурират и постъпили плащания през
периода м.03.2016 г. – м.04.2018 г. по сметка на Х.И. М. от посочен вносител
ИВ. ЛЮБ. М. с основание захранване в размер на сумата 21073 лева.
Видно от представеното от ищеца Удостоверение за наследници Изх. №
РКС20-ДИ09-172/10.07.2020 г. Х.И. М. е починал на 05.05.2018 г. и е оставил
за единствен наследник ищеца М. ХР. М. – дъщеря.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
състав направи следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 240 ЗЗД в тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване е да установи сключването на
договор за заем между наследодателя на ищеца и ответника, предоставяне на
сумата от 30000 лева и настъпил падеж на задължението на ответника за
връщане на същата.
Представените от ищеца неподписани разпечатки от извлечения от
сметките на Х.И. М. в /банка/ са частни свидетелстващи документи, които са
годни доказателствени средства (допустими според процесуалния закон, щом
няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон
по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват).
Съгласно трайната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК,
такова доказателствено средство следва да се преценява по вътрешно
убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото като за проверката му
може да се допускат доказателства, както и че пълното доказване може да
бъде извършено не само с преки, но и с косвени доказателства.
За снабдяване с официално извлечение от банковите сметки на Х.И. М.
в /банка/ за периода от 01.10.2010 г. до настоящия момент на ищеца е
издадено съдебно удостоверение от 21.12.2020 г. от Районен съд Бургас и
въпреки това по делото са представени избирателно документите –
единствено неподписани разпечатки и то за част от периода (2015 г. до 2018
г.) По стореното от ищеца с молба вх. № 28879/16.02.2022 г., подадена по
електронната поща на 15.02.2022 г. искане да му се даде възможност да се
изискат и представят официално по реда на чл. 192 ГПК банковите
2
извлеченията в случай, че бъдат оспорени от ответника съдът не дължи
произнасяне, предвид несбъдването на хипотетичното условия и
категоричността на настоящия състав, че не са допустими доказателствени
искания под условие.
Доколкото не е налице изрично признание от страна на ответника, че
процесните суми са получени на посочените дати, нито дори че сметка
/банкова сметка/ е с титуляр именно ответникът ИВ. ЛЮБ. М. и не са налице
каквито и да е други доказателства по делото в тази насока, не може да се
приеме за категорично установено по делото единствено от представените
неподписани разпечатки от банкови сметки, че сумата от 30000 лева е
заплатена на ответника по смисъла на чл. 75, ал. 3 ЗЗД със заверяване
сметката на кредитора. Съдът служебно е допуснал съдебно-счетоводна
експертиза, ищцовата страна обаче, въпреки че е била изрично предупредена
за последиците от пасивното си процесуално поведение, не е заплатила
определения депозит в срок и по този начин е създала пречки за събиране на
доказателството. Изразената от ищеца със становището вх. №
72595/11.04.2022 г., подадено по електронната поща на 11.04.2022 г.
формална готовност за заплащане на депозит след формулиране на задачи не
разколебава извода на съда, че ищцовата страна е създала пречки за събиране
на доказателствата като не е изпълнила указанията в предоставените от
процесуални срокове без да са посочени уважителни причини за това.
Поради изложеното не може да се направи извод, че сумата от 30000,00
лева е постъпила по сметка на ответника ИВ. ЛЮБ. М. с осъществени от Х.И.
М. три транзакции от по 10000 лева всяка, съответно на 23.03.2016 г.,
11.04.2016 г. и 19.04.2016 г. Дори да беше установено горепосоченото
обстоятелство, по делото не е представен писмен договор за заем, от който
може да се направи категоричен извод, че страните са надлежно обвързани от
валидно облигационно правоотношение по сключен договор за заем.
Правомерно не са допуснати от съда исканите от ищеца гласни
доказателствени средства за разпит на свидетел за установяване отношенията
между наследодателя на ищеца и ответника. На първо място такова надлежно
доказателствено искане не е направено с исковата молба и уточненията, а е
поискана възможност за вземане на допълнително становище, за ангажиране
на допълнителни доказателствени искания и доказателства, в това число и да
бъде назначена СИЕ, както и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели в
режим на довеждане, по което хипотетично искане съдът не дължи
произнасяне, още повече с определението за насрочване. По своевременно
направеното от процесуалния представител на ищеца с молба вх. №
28879/16.02.2022 г., подадена по електронната поща на 15.02.2022 г.
нередовно доказателствено искане за разпит на свидетел, съдът в първото по
делото открито съдебно заседание от 17.02.2022 г. е указал на страната в
едноседмичен срок от съобщението да конкретизира фактите и
обстоятелствата, чието доказване цели да осъществи. Указанията и
последиците от неизпълнението им са съобщени на ищеца на 10.03.2022 г.
като в указания от съда едноседмичен срок ищецът не е предприел действия
по уточняване на доказателственото искане. Конкретизацията тепърва с молба
3
вх. № 72595/11.04.2022 г., подадена по електронната поща съдът счита за
несвоевременно сторена, извън указаните процесуални срокове и създаваща
пречки за своевременно събиране на доказателството във второто по ред
открито съдебно заседание на 12.04.2022 г., без да се сочат уважителни
причини за пропуска.
Не е налице и каквато и да е била индиция в събрания по делото
доказателствен материал, която да навежда да е бил сключен договор за заем
и да е налице задължение на ответника да върне сумата от 30000 лева. Дори
представените от ищеца извлечения от банковите сметки на неговия
наследодател да представляваха надлежно доказателство в тази насока,
евентуалните направени от ответника плащания с основание „захранване на
сметка” не се съдържат каквото и да е извънсъдебно признание за сключване
на договор за заем, още повече – признание на задължение за връщане на
сума в размер на 30000 лева, поради което наведените твърдения в тази
насока се явяват изцяло неоснователни.
Предвид изложеното и неуспешно проведеното от страна на ищеца
доказване на възложените му в тежест факти и обстоятелства, предявеният
главен иск по чл. 240 ЗЗД подлежи на отхвърляне като изцяло неоснователен.
По предявения евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че неговият наследодател е заплатил процесната сума от 30000
лева на посочените дати, която сума е била получена от ответника без
основание.
Както беше посочено по-горе, единствено от представените
неподписани извлечения от банкови сметки не може да се направи
категоричен извод, че сумата от 30000,00 лева е постъпила по сметка на
ответника ИВ. ЛЮБ. М. с осъществени от Х.И. М. три транзакции от по
10000 лева всяка, съответно на 23.03.2016 г., 11.04.2016 г. и 19.04.2016 г.,
поради което предявеният иск по чл. 55 ЗЗД се явява изцяло неоснователен.
Дори представените от ищеца извлечения от банковите сметки на
неговия наследодател да представляваха надлежно доказателство в тази
насока, от съдържащите се в самите тях записвания категорично се оборват
наведените в исковата молба при условията на евентуалност твърдения за
липсва на основание на направените плащания. Видно от заявеното от сами
наследодател на ищеца, направените три плащания имат за основание
„продажба на жилище”, „продажба на жилища” и „продажба на имот”. От
същите може да се направи логичен извод за наличие на повече от едно
правоотношения между наследодателя на ищеца и ответника по повод
продажба на поне две жилища /с оглед граматическата формулировка/, във
връзка с които евентуално са правени твърдяните множество плащания. Още
повече - с представеното от ищеца Решение № 190/01.02.2022 г. по гр.д. №
7192/2021 г. на Районен съд Бургас, което няма данни да е влязло в сила, е
направено своеобразно признание на неизгодни за ищеца факти за наличие на
множество правоотношения между Х.И. М., ИВ. ЛЮБ. М. и трети по делото
лица, датиращи от 2010 г. до 2015 г. – много преди твърдяните за
4
осъществени преводи, както от наследодателя на ищеца (2016 г.), така и от
ответника (2016 г. – 2018 г.) Индиции за горното се съдържат и в
представените неподписани извлечения от сметките на наследодателя на
ищеца, който в кратки периоди се твърди да е превеждал идентични суми на
ответника ИВ. ЛЮБ. М. и лицето Георги Тодоров Цеков на същото
основание, както и в процесуалното поведение на ищеца и избирателното
представяне на документите, с които се е снабдил въз основа на издаденото
съдебно удостоверение.
За изясняване на възникналите по делото въпроси съдът служебно е
допуснал съдебно-счетоводна експертиза. Ищцовата страна обаче, въпреки че
е била изрично предупредена от съда за последиците от пасивното си
процесуално поведение, не е заплатила определения депозит в срок,
препятствала е своевременното формулиране на относими въпроси, съответно
своевременно изготвяне и приемане на заключението, като по този начин е
създала пречки за събиране на доказателството. Поради изложеното не се
установява каквото и да е имуществено разместване между наследодателя на
ищеца и ответника, още повече твърдяното за осъществено такова без
основание.
Дори да беше надлежно доказано по делото осъществяването на всички
налични в неподписаното извлечение банкови операции и самоличността на
титуляря на сметка /банкова сметка/ – наследодателят на ищеца изрично е
признал наличието на основание за евентуалните преводи на суми по сметка
на ответника. Евентуалните направени от ответника плащания са в по-голям
размер от сочения от ищеца (21073 лева) и са налице индиции от
представените от самия ищец макар и оскъдни доказателства по делото за
наличие на плащания на ответника през периода 2010 г. – 2016 г. в значителен
размер (19000 лева). Всичко изложено, наред със създадените от ищеца
пречки за събиране на допуснатата ССчЕ, мотивират съда да приеме, че дори
да беше доказано плащането, е налице основание за получаване и задържане
на процесните суми, поради което предявеният евентуален иск по чл. 55 ЗЗД
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати сторените от ответника разноски в размер на 1800,00 лева – реално
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. ХР. М., ЕГН ********** с адрес
/населено място/ срещу ответника ИВ. ЛЮБ. М., ЕГН ********** с адрес гр.
с., р-н л., бул. „Х.С.” ..., ... главен осъдителен иск с правно основание чл. 79
във вр. чл. 240 ЗЗД за заплащане на сумата 500 лева, представляваща част от
сума в пълен размер от 9380,00 лева – остатък от главница по неформален
5
Договор за паричен заем за сумата от 30000,00 лева, предоставена от
наследодателя на ищеца Х.И. М. чрез три банкови превода, всеки за сумата от
10000 лева, съответно на 23.03.2016 г., 11.04.2016 г. и 19.04.2016 г. по сметка
на ответника и при условията на евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 500 лева,
представляваща част сума в пълен размер от 9380,00 лева – остатък от
получена от ответника сума от наследодателя на ищеца Х.И. М. без основание
чрез три банкови превода, всеки за сумата от 10000 лева, съответно на
23.03.2016 г., 11.04.2016 г. и 19.04.2016 г. по сметка на ответника КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. ХР. М., ЕГН ********** с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. ЛЮБ. М., ЕГН ********** с адрес гр. с., р-н л., бул.
„Х.С.” ..., ... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1800,00 лева –
разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6