РЕШЕНИЕ  

 

№                               15.06.2010 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На  двадесети май  две хиляди и  десета   година

В   публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

         

                 СЕКРЕТАР:В.   Н.

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело № 643 по описа за   2010  година.

 

Производството е по реда на чл.415 от ГПК.

Предявен е иска от „Ти Би Ай кредит” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София ул.”Д. Хаджикоцев” №52-54,представлявано от изпълнителния директор В.  А.Г.,с ЕГН **********, с пълномощник И. А. Т. срещу Д.М.М.,с ЕГН ********** *** в който се твърди от ищцовото дружество, че имали сключен договор за потребителски кредит от 08.09.2008г. с № **********, на основание на който договор предоставили в брой  на ответника сумата от 2500.00 лева, която кредиторът превел  по лична сметка на кредитополучателя. Ответникът от своя страна се бил задължил да върне предоставеното му  финансиране, ведно с начисленото оскъпяване или общото /крайно/ задължение на ответника на основание така сключения договор възлизало на 3599.75 лева, която сума била разсрочена на 36 месечни вноски, съгласно погасителния план по т.8, раздел ІІІ от Договора, а именно 35 вноски по 99.99 лева и една изравнителна  вноска в размер на 100.10 лева. Твърди се, че в договора била уредена предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски, считано от датата на която ответника е следвало да плати последната от трите просрочени месечни вноски.Към датата на подаване на заявлението  по чл. 410 от ГПК, ответникът бил заплатил първите четири  вноски изцяло и с различно закъснение и 0.04 лева от петата вноска,останалите вноски не били платени и към настоящия момент. Твърди се,че ответникът изпадал в забава и не се издължавал съгласно сключения договор и погасителния план, поради което ищецът се възползвал от клаузата за предсрочна изискуемост на задължението което  било в размер на 3282.14 лева, представляващо 11 падежни вноски в размер на 1099,89 лева и на основание чл. 4 , ал.3 от общите условия към Договора 21 предсрочно изискуеми вноски в размер общо на 2099.90 лева, ведно с 82.39 лева мораторна лихва за забавено плащане.Твърди се още,че ответникът-длъжник бил предявил възражение по  издадената заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №4186 по описа на Районен съд гр.Пазарджик за 2009 година, което обуславяло правния интерес за ищеца, от воденето на настоящия иск.

          Във връзка с изложеното е оформено искане,съдът да постанови съдебно решение,с което да приеме за установено по отношение на Д.М.М., че дължи изпълнение на парично задължение към ищцовото дружество в размер на 3282.14 лева общо,от които главница – 3 199.75 лева, представляваща неизплатени месечни вноски и мораторна лихва за забава- 82.39 лева ,за периода от 15.02.2009 година до 15.12.2009 година.Претендира се и законната лихва от датата на подаване на заявлението.

            В дадения едномесечен срок за отговор, ответникът не е депозирал такъв.

В съдебно заседание,проведено на 20.05.2010 година ответника М. прави признание на иска.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№4186/09 по описа на ПРС,се установява,че ищцовото дружество е подало заявление на 15.12.2009 година и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2643/17.12.2009 година,с разпореждане,длъжникът Д.М.М.  да заплати на ищцовото дружество сумата от 3 199.75  лева- главница,ведно със сумата от 82.39 лв. представляваща мораторна лихва, за периода от 15.02.2009 година до 15.12.2009 година,ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.12.2009 година до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 165.64 лева.

По делото е депозиран  Договор за потребителски паричен кредит №**********/8.09.2008 година, от който се установява,че между страните е възникнало облигационно отношение,по силата на което ищецът е предоставил с подписването на договора на кредитополучателят  М. сумата от 2500 лева,като е уговорено разсрочено погасяване между страните на 35 равни вноски всяка от които в размер на 99.99 лева,и последна изравнителна в размер на 100.10 лева. В чл.4 ал.4 от  общите условия към  договора е уговорено,че при забава на три или повече месечни вноски,вземането става незабавно изискуемо в целият си размер, а ал.3 на същият член предвижда,че кредитополучателят дължи обезщетение за забава.

По отношение на претендираната мораторна лихва,съдът не е допуснал СИЕ,тъй като размера на дълга е малък и ЕПИ он лайн калкулатора на интернет дава точния размер.

Според твърденията на ищцовото дружество ответника е изпаднал в забава на 15.02.2009 година до подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК- 15.12.2009 година върху целият размер от главницата 3199.75 лева,претендираната лихва видно от интернет разпечатката е  328.10 лева.

При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.Новата уредба на ГПК,предвиди този специален установителен иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното производство съществува.Касае се за специален установителен иск,който по силата на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,следва да се счита предявен от момента на подаване на заявлението.

В този смисъл предявеният иск е допустим,подаден в законоустановения срок,и е    основателен,по следните съображения:

 Не се спори между страните,че ответника М. не е заплатил претендираните изискуеми вноски и сумите по договора.

Ответника прави признание за дължимостта на тези суми и не оспорва фактите по делото.

Признанието на иска е изявление на ответника,че са се осъществили или съществуват неизгодни за него факти.Именно върху неизгодността се крепи доказателствената сила на това признание.В настоящият случай признанието води до съвпадане на фактическите твърдения,на двете спорещи страни,което е указание за тяхната истинност.

Ето защо така предявеният иск следва да се уважи,като се приеме за установено,че ответника М.,дължи на ищцовото дружество претендираните суми,съобразно издадената заповед за изпълнение на парично задължение №2643/17.12.2009 година.

При този изход на делото и на основание направеното искане, следва да бъдат присъдени и сторените разноски от ищеца,съобразно списъка по чл.80 от ГПК, в размер на 165.64 лева.

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

                             Р     Е     Ш     И  :

 

По иска на „Ти Би Ай кредит” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София ул.”Д. Хаджикоцев” №52-54,представлявано от изпълнителния директор В.  А.Г.,с ЕГН **********, с пълномощник И. А. Т. срещу Д.М.М.,с ЕГН ********** ***, ПРИЕМА за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на  „Ти Би Ай кредит” ЕАД,   в размер на 3 199.75  лева- главница,ведно със сумата от 82.39 лв. представляваща мораторна лихва, за периода от 15.02.2009 година до 15.12.2009 година,ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.12.2009 година до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 165.64 лева.

ОСЪЖДА Д.М.М.,с ЕГН ********** ***, да заплати на  „Ти Би Ай кредит” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София ул.”Д. Хаджикоцев” №52-54,представлявано от изпълнителния директор В.  А.Г.,с ЕГН **********, с пълномощник И. А. Т. разноски в настоящето производство в размер на 165.64 лева.

Решението подлежи,на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: