Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,13.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Мая Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 15115 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 432,ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че на
10.09.2017 г. е управлявал в гр. София л.а. „Мини Купър“ и на кръстовището на
бул. „Симеоновско шосе“с бул „Околовръстен път“,изчаквайки на червен светофар е
бил блъснат от л.а. „Ауди А8“ отзад и вследствие на камшичния удар си е ударил
главата, получил е силни болки във врата, наложили носенето на обездвижваща
яка. И понастоящем изпитва силни болки във врата, през този период не е могъл
да се грижи за семейството си, това го депресирало силно. По повод лечението си
е направил разходи в общ размер на 125 лв. Поради налична застраховка на
деликвента с ответника на 31.10.2017 г. е предявил извънсъдебно искане за
обезщетение на понесените вреди, което е останало неудовлетворено. Въз основа
на изложеното претендира от ответника на основание застраховка „ГО“ обезщетение
за понесени имуществени вреди в размер на 125 лв. и за неимуществени в размер
на 30 000 лв., ведно със законна лихва в размер на 612,09 лв. за периода
10.09.2017 г. (датата на увреждането) – 21.11.2017 г. (датата на подаване ИМ).
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва наличието на деликт. Счита в условията на
евентуалност, че справедливата обезвреда за понесените неимуществени вреди е в
размер на 5 000 лв. Оспорва претенцията за лихва, тъй като периодът не
съответства на законово посочения. Претендира разноски в размер на 1 500 лв.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема
от фактическа и правна страна:
Ответникът З. „Б.И.“ АД не оспорва, че е
застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на водача, сочен за виновен за
процесното ПТП, поради което съдът е приел за
това обстоятелство за безспорно.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал.
1 от КЗ).
Следователно за да възникне субективното право
по чл. 432, ал. КЗ е необходимо да се установи, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск
по застрахователния договор.
На 10.09.2017 г е настъпило ПТП между л.а. Ауди А8 с рег. № *******ТК и
Мини Купър с рег. № *******на бул. Околовръстен път в района с кръстовището с
бул. Симеоновско шосе. В приложения Протокол за ПТП № 1675224/ 10.09.2017 г.
съставен в 22.45 ч. са описани щетите по двата автомобила – предна броня на
л.а. Ауди и предна и задна на автомобила „Мини“.
Първоначално с ИМ е бил представен
единствено Протокола за щетите. Той не удостоверява всички релевантни за механизма
на ПТП обстоятелства (в този смисъл: Р № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. №
1506/2013 г., І Т.О. ТК, ВКС; Р № 20 от
22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г., ІІІ Г.О.ГК ВКС). Затова съдът с
доклада по делото е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно механизма
на ПТП-то, виновното поведение на водача на лекия автомобил „Ауди А8“. Освен това
съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства и за обема и получените
травми и състояния, проведеното лечение, връзката на приложените рецепти към
посочените състояние.
В тази връзка ищецът е поискал и
съдът е допуснал САТЕ. От заключението на в.л. П. се установява, че с оглед описаното
в ИМ настъпило произшествие автомобилът Мини Купър е бил стационарно
позициониран, изчаквайки „разрешителен” сигнал на светофара и намиращ се зад
друг автомобил - „такси”. В същата посока и на същата пътна отсечка се е движил
и автомобил Ауди. В. л. е заключило, че поради движението на „Ауди”-то със
скорост, такава, че за времето за реагиране и задействане на съответните
механизми на автомобила безопасната дистанция между тях е била скъсена прекомерно,
при което в началната фаза на процеса спиране на водача на „Ауди”-то
дистанцията физически е била недостатъчна, за да може габарита на управлявания
от него автомобил да спре без контакт с габарита на л.а. „Мини”. Реализиран е
удар между автомобилите, като предностоящият „Мини” под действието на ударния
импулс се придвижва в посока „напред”, като реализира удар с предностоящото пред него„такси”.
Събраните по делото
доказателства във връзка с установяване механизма на процесното ПТП са протоколът
за ПТП и приетата САТЕ.
По отношение на причините за настъпването на произшествието,
експертизата дава еднозначен отговор, че те не са от техническо естество. В.л. П.
е счел, че причина за ПТП е движението на л.а. Ауди със скорост, която не му е
позволила да реагира и да спре без да реализира удар.
Заключението на САТЕ е базирано
единствено на отразения механизъм на ПТП в протокола за ПТП. Следва да се има предвид,
че служителят на Пътна полиция, който е съставител на протокола, не е очевидец
на настъпване на инцидента, както и че след настъпване на ПТП, не са извършени
оглед и измервания на място каквито задължително биха били извършени при
констатация за пострадали лица. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице се
назначава, когато за изясняване на някои
възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. От
разпоредбата следва, че експертът разяснява какво означават събраните по делото
данни, а не ги допълва. При това положение, и при липса на други доказателства,
не може да бъде направен необходимият за основателност на иска категоричен
извод, че за водача на лек автомобил „Ауди” ударът е бил технически
предотвратим. Не може да се направи извод и за конкретно негово поведение,
което да е нарушение на установена в закона забрана, която да обоснове
наличието на противоправно и виновно поведение на водача на л.а „Ауди“, сочен
от ищеца за деликвент. При липса на други доказателства за механизма на
процесното ПТП, следва извода, че носещата тежестта за доказване страна не е
установила чрез пълно и главно доказване осъществяването на част от фактическия
състав.
Наред с това ищецът не установи
характера на телесното увреждане, (твърдяната средна телесна повреда в ИМ) с механизма
на удара, локацията, медицинските белези, прогнозите и необходимостта на
извършените разходи за лечение в
резултат на ПТП-то.
Поради изложеното съдът намира, че
исковете за присъждане на неимуществени
и имуществени вреди са неоснователни,
поради което следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
неоснователността на главните претенции, неоснователни са и акцесорните за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
По разноските:
При
този изход от спора право на разноски има единствено ответника. Той е направил
разходи само за адвокат - 1 500
лева, които ищецът му дължи изцяло.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.К.Т., ЕГН *********, със
съдебен адрес: ***, партер – адв. В.Т. срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***,, за заплащане
сумата 30 125 лева на основание
чл.432, ал.1 КЗ - застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди (30 000 лв.) и имуществени (125 лв.) в резултат на ПТП,
настъпило на 10.09.2017 г., в град София ведно
със лихва за забава – 612.09 лв.за
периода 10.09.2017 г. до 21.11.2017 г.
ОСЪЖДА В.К.Т., ЕГН ********* да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, сумата от 1 500 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: