Р Е Ш
Е Н И Е № 607
гр.Пловдив,05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговска колегия, в открито заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №698/2018 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правна квалификация по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Ищецът
„УниКредит Булбанк“АД-гр.София с ЕИК ********* твърди,че в негова полза и срещу
ответника Н.Ф.Т. с ЕГН ********** е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№5269/2018 г. по описа на РС-Пловдив,а също е издаден и
изпълнителен лист,с които ответникът е осъден да заплати на банката следните
суми:главница в размер на 27 307,78 лв.,862,06 лв.-договорна /възнаградителна/
лихва за периода 30.01.2017 г. до 02.08.2017 г.,1 347,16 лв.-лихва върху
просрочена главница за периода 30.01.2017 г. до 28.03.2018 г.,1374,07
лв.-наказателна лихва при просрочие от 30.01.2017 г. до 28.03.2018 г.,ведно със
законна лихва върху главницата,считано от 30.03.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата и разноските по делото в общ размер на 1 809,86
лв.Твърди,че въз основа на постановените съдебни актове е образувано
изпълнително дело №1321/2018 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев,с рег.№821 и в
рамките на преклузивния срок по чл.414 от ГПК от страна на длъжника е било
подадено възражение срещу издаденото изпълнително основание.С оглед на това
банката-ищец счита,че в качеството си на заявител в заповедното производство по
посоченото дело разполага с правен интерес и основание да предяви процесния
установителен иск.
По
съществото на иска банката-ищец твърди,че между нея като кредитор,от една
страна,и ответника Н.Ф.Т. като кредитополучател,от друга страна,е бил подписан
на датата 15.03.2007 г. договор за банков кредит №1848/ИН,с който е било
постигнато споразумение банката да предостави ипотечен кредит на ответника в
размер на 31 200 лв.От своя страна ответникът се задължил да погасява
отпуснатата сума на месечни погасителни вноски /главница ведно с
възнаградителна лихва/ с падеж-всяко 30-то число на текущия месец по посочената
в чл.7.2. от договора банкова сметка. Твърди, че страните по договора са
определили вида,размера и начина на изчисляване на лихвите,които се дължат
върху предоставената сума,вкл. и при просрочие на месечната вноска /чл.4 във
вр. с чл.11 от договора/,както и таксите и комисионните по обслужване на
отпуснатия кредит /чл.5 във вр. с чл.11 от договора/.Твърди,че е бил определен
и крайния срок за погасяване на кредита-30.03.2030 г.,както и че са били
уговорени правните последици,настъпващи при неизпълнение на поетите от страните
задължения,като в това число в чл.16 от договора били посочени и случаите,в
които кредитът става предсрочно изискуем.
На
следващо място банката-ищец твърди,че въз основа на постъпило от
кредитополучателя искане и поради влошеното му финансово състояние,на
03.08.2011 г. бил подписан между страните анекс №1 към договора за кредит,с
който страните се съгласили,че установеното в договора изцяло се
преурежда,заменя и приема съдържанието и параметрите на анекса,които регулират
всички отношения между страните до окончателното събиране на вземанията на
банката по договора за кредит в пълен размер.С оглед нуждите на
кредитополучателя бил уговорен едногодишен гратисен период по главница и
фиксиран лихвен процент по отношение на дължимата договорна лихва,както и нов
лихвен процент за остатъка на срока на договора.Длъжникът се задължил да ползва
и върне сумата,ведно с начислените върху нея лихви,комисионни,такси и други
разходи,по начина,определен в анекса.В чл.15.4 от анекса страните уговорили и
случаите,при които кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да
предприеме действия за принудителното събиране на дълга по кредита.
Ищецът
твърди още,че в изпълнение на задълженията,поети със сключения договор за
банков кредит е предоставил на ответника-кредитополучател парична сума в
договорения размер,като същата е била преведена по откритата за целта банкова
сметка /чл.6 от договора/ и кредитът бил изцяло усвоен на датата 26.03.2007
г.Кредитополучателят обаче не изпълнил надлежно основното си задължение да
заплаща изцяло и в срок месечните вноски.Неточното и ненавременно изпълнение
довело до забава от страна на длъжника,а правените от него частични и
ненавременни плащания били недостатъчни да компенсират възникналите
просрочия,поради което за периода от 30.01.2017 г. до 30.07.2017 г. били
осчетоводени седем изцяло непогасени месечни вноски по дължимата
главница,описани поединично като размер в табличен вид в исковата
молба.Банката-ищец твърди наред с това,че за периода 30.01.2017 г. до
30.07.2017 г. са били осчетоводени една частично погасена и шест изцяло
непогасени вноски по дължимата възнаградителна лихва,както и една частично
начислена и изцяло непогасена за периода от 30.07.2017 г. до 02.08.2017
г.,всяка от които вноски също са описани като размер в табличен вид в
процесната искова молба.
Поради
неиздължаването в срок на дължимите суми по главница и договорна
/възнаградителна/ лихва по кредита,банката-ищец твърди,че за съответните
периоди на допусната забава е била начислена лихва върху просрочена главница /в
общ размер на 1347,16 лв./ на основание чл.11.1.2. във вр. с чл.4.2. от анекса
и наказателна лихва при просрочие /в общ размер на 1374,07 лв./ на основание
чл.11.1.3. във вр. с чл.4.3. от анекса.С оглед неизпълнението на
ответника,банката-ищец твърди,че се е възползвала от правото си съгласно
чл.15.4 от анекс №1/03.08.2011 г. към договора за кредит и във вр. с чл.29.3 от
Общи условия,да обяви кредита за предсрочно изискуем,в т.ч. да пристъпи към
незабавно събиране на изискуемите суми-главница,лихви и неустойки,включително
такси и разноски.Твърди,че датата,от която кредитът е обявен за изцяло
предсрочно изискуем е 02.08.2017 г. и тя е била посочена в документа по чл.417 ГПК,приложен по ч.гр.д.№5269/2018 г. на РС-Пловдив.Заявява,че банката е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,за което кредитополучателят
бил уведомен чрез нарочна нотариална покана и покана за доброволно
изпълнение,за които твърди,че са представени с исковата молба.
На база
горните твърдения банката-ищец моли да бъде постановено съдебно решение,с което
да се признае за установено,че ответникът Н.Ф.Т. дължи на „УниКредит Булбанк“АД
следните суми,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.г.д.№5269/2018 г. на РС-Пловдив:
1/27 307,78 лв.-главница по договор за
банков кредит №1848/ИН от 15.03.2007 г. и анекс №1 от 03.08.2011 г.;
2/862,06 лв.-договорна
/възнаградителна/ лихва по договора за кредит и анекса за периода от 30.01.2017
г. до 02.08.2017 г.;
3/1347,16 лв.-лихва върху просрочена
главница по договора за кредит и анекса за периода от 30.01.2017 г. до
28.03.2018 г.;
4/1374,07 лв.-наказателна лихва при
просрочие по договора за кредит и анекса за периода от 30.01.2017 г. до
28.03.2018 г.;
5/Законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК-30.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Банката-ищец
моли също така да й се присъдят направените в настоящото производство съдебни
разноски,както и разноските,направени в заповедното производство по ч.гр.д.№5269/2018
г. на РС-Пловдив в общ размер на 1 809,86 лв.,от които 617,82 лв.-държавна
такса и 1 192,04 лв.-адвокатско възнаграждение.
От
ответника Н.Ф.Т. е подаден в законния срок писмен отговор на исковата молба,в
който ответникът заявява,че оспорва предявения иск по основание и
размер,“включително по обявяването на изискуемостта му и свеждането му до
претендирания размер“.Други конкретни аргументи по предявения иск не сочи в
отговора си.Претендира разноски.
В
подадената „допълнителна искова молба“ банката-ищец заявява,че поддържа изцяло
исковата си претенция,така както е заявена в първоначалната искова молба и че не
са необходими други пояснения и разяснения към нея,тъй като ответникът не е
изложил никакви конкретни възражения в отговора си,нито пък конкретни твърдения
относно основателността на исковата претенция.
От
ответника не е подаден отговор на подадената от ищеца „допълнителна искова
молба“.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Соченото
в исковата молба ч.гр.д.№5269/2018 г. по описа на РС-Пловдив,I-ви гр. състав,е приложено към
настоящото дело.Видно от наличната по приложеното дело документация,същото е
образувано въз основа на подадено от „УниКредит Булбанк“АД-гр.София с ЕИК
********* заявление по чл.417 от ГПК от 30.03.2017 г. и то е уважено,като в
полза на банката и срещу ответника Н.Ф.Т. е издадена заповед №3118 от
02.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК,с която е разпоредено ответникът-длъжник да заплати на банката
следните суми на следните основания:
Главница
в размер на 27 307,78 лв.,дължима по договор за банков кредит №1848/ИН от
15.03.2007 г. и анекс №1 от 03.08.2011 г.,предсрочно изискуем от 02.08.2017
г.;862,06 лв.-договорна лихва за периода 30.01.2017 г. до 02.08.2017 г.,1
347,16 лв.-лихва върху просрочена главница за периода 30.01.2017 г. до
28.03.2018 г.,1347,07 лв.-наказателна лихва за периода 30.01.2017 г. до
28.03.2018 г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на заявлението в съда-30.03.2018 г. до окончателното погасяване и
разноските по делото за държавна такса в размер на 617,82 лв. и адв.
възнаграждение в размер на 1192,04 лв. с ДДС.
За
горните суми,въз основа на издадената заповед за изпълнение от 02.04.2018 г.,е
издаден и изпълнителен лист от 04.04.2018 г.Впоследствие по горното частно
гражданско дело е постановено разпореждане №41989 от 10.05.2018 г.,с което
районният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на заповедта за изпълнение от 02.04.2018 г. относно размера на наказателната
лихва,като е приел,че на ред 23-ти от същия диспозитив вместо сумата от 1347,07
лв. наказателна лихва следва да се чете сумата от 1374,07 лв. наказателна
лихва.В резултат на така допуснатата поправка на очевидна фактическа
грешка,районният съд е разпоредил да се състави нова заповед за изпълнение
съобразно извършената поправка,както и да се издаде на заявителя изпълнителен
лист въз основа на поправената заповед за изпълнение.Вследствие на
разпореждането на съда от 10.05.2018 г.,издадената заповед за изпълнение от
02.04.2018 г. и изпълнителния лист от 04.04.2018 г. са анулирани /както е
отразено върху тях/ и вместо това са издадени заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК от 10.05.2018 г. и изпълнителен лист от 11.05.2018 г. за същите суми,на
същото основание,в полза на същия кредитор и срещу същия длъжник,с тази
разлика,че в новата заповед,съответно-в новия изпълнителен лист е изписаната
сумата от 1374,07 лв. като размер на дължимата наказателна лихва за периода 30.01.2017
г.-28.03.2018 г. съобразно допусната с разпореждането от 10.05.2018 г. поправка
на очевидна фактическа грешка.
Обективираното
в заповедта за изпълнение от 10.05.2018 г. разпореждане за незабавно изпълнение
е обжалвано от длъжника Н.Т. по реда на чл.419,ал.1 от ГПК и въз основа на
подадената от него частна жалба е образувано ч.гр.д.№2317/2018 г. по описа на ОС-Пловдив,VI-ти възз. състав,което е приложено към
ч.гр.д.№5269/2018 г. по описа на РС-Пловдив.С необжалваемо определение №2146 от
29.10.2018 г.,въззивният съд е оставил без уважение частната жалба срещу
разпреждането от 10.05.2018 г.
Видно от
приложеното по ч.гр.д.№5269/2018 г. по
описа на РС-Пловдив писмо на ЧСИ Петко Илиев,въз основа на изпълнителния лист
от 11.05.2018 г.,издаден по посоченото дело,е образувано изпълнително дело №201882104401321
по описа на същия частен съдебен изпълнител /с рег.№821 и с район на
действие-ОС-Пловдив/ за принудително събиране на сумите по изпълнителния
лист.На датата 09.07.2018 г. на длъжника по образуваното изпълнително дело-Н.Ф.Т.
/настоящ ответник/ е връчена покана за доброволно изпълнение,копие от която е
приложено по частно гражданското дело на РС-Пловдив,а на датата 23.07.2018 г. длъжникът е подал възражение по
чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.Вследствие на подаденото
възражение от длъжника,районният съд с разпореждане от 24.07.2018 г. е указал
на заявителя /т.е. на банката-ищец/,че може да предяви иск за установяване на
вземането си по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от получаване на
съобщението ведно с препис от разпореждането.Съобщението ведно с препис от
издаденото на 24.07.2018 г. разпореждане са връчени редовно на банката-ищец на
датата 17.08.2018 г.,а процесният иск по чл.422 от ГПК е предявен пред съда на
датата 14.09.2018 г.,т.е. в определения от съда едномесечен срок.
Така
установените и описани по-горе обстоятелства обосновават извода,че са налице
всички изискуеми от закона предпоставки за допустимостта на процесния специален
установителен иск,а именно:налице е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК относно процесните суми и те са присъдени в полза на банката-ищец
на същото основание,на което се претендират и с процесната искова
молба;заповедта не е обезсилена,а срещу нея има подадено от длъжника възражение
по чл.414 от ГПК в законоустановения срок;искът е предявен от кредитора по
заповедта и е насочен срещу длъжника по нея,а предявяването му е извършено в
законния и определен от съда едномесечен срок.Предвид допустимостта на
иска,същият подлежи на разглеждане по същество.
По
съществото на иска:
Договорът
за банков кредит с №1848/ИН от 15.03.2007 г.,на който банката-ищец основава
установителната си искова претенция,е представен и приет като доказателство по
делото /в надлежно заверено копие/.Този договор е сключен между ищеца
„Уникредит Булбанк“АД с ЕИК ********* /с предишно наименование
„Булбанк“АД,изписано в договора/ и ответника Н.Ф.Т. и с него е уговорено
банката като кредитор да предостави на ответника в качеството му на
кредитополучател ипотечен кредит в размер на 31 200 лева за покупка на описания
в договора недвижим имот.Ответникът от своя страна е поел задължението да
усвои,ползва и върне кредита,ведно с начислените върху него лихви и комисионни,в
сроковете за погасяване по т.12 от договора и в съответствие с установеното в
договора и Общите условия,при които банката-ищец сключва договори за ипотечни
кредити в редакцията им към всеки един момент от действието на
договора.Подробните условия за издължаването на кредита са уговорени т.12 от
процесния договор,като е видно,че съгласно т.12.2. и 12.2.1. издължаването на
главницата по кредита ведно с дължимата върху нея лихва,определена съгласно т.4
от договора,следва да се извършва на месечни вноски според подписания между
страните погасителен план /който е представен и приет като доказателство по
настоящото дело/.Според т.7.2. от процесния договор,договорените месечни
анюитетни вноски се плащат до 30-то число на съответния месец,а крайният срок за
погасяване на кредита е 30.03.2030 г.В т.4 от договора е уговорено както
заплащането на възнаградителна лихва за ползването на главницата по
кредита,така и надбавка върху лихва за редовен дълг при просрочие на лихви по
т.11.2.2. или главница по т.11.2.1.1.,а също и надбавка върху лихва за
присрочени главница по т.11.2.1.2 при просрочие на главница по т.11.2.1 и/или
лихва и главница по т.11.2.3 от договора.В т.5 от договора е постигнато
съгласие за заплащането и на съответни комисионни,като подробните уговорки за
лихвите и комисионните по процесния договор се съдържат в т.11 от същия,а в
т.13 са уговорени и условията за обезпечение на кредита.
Впоследствие
между страните е сключен анекс от 03.08.2011 г. към договора за банков кредит
от 15.03.2007 г.,който анекс е представен и приет като доказателство по
настоящото дело и от съдържанието му е видно,че банката-ищец и ответника са
постигнали съгласие договора за кредит да се измени съгласно уговорките в
анекса.В последния са направени и констатации за пълното усвояване на
отпуснатия кредит от 31 200 лв. от кредитополучателя,както и за размера на
остатъка от главницата към момента на сключването на анекса,съответно и за
размера на просрочената и изискуема част от същата главница,а наред с това и за
начисления към посочения момент размер на неизискуема лихва и на просрочена и
изискуема лихва.С анекса са постигнати уговорки за едногодишен гратисен период
относно погасяването на остатъка от главницата и за фиксиран лихвен процент по
отношение на дължимата договорна лихва,както и нов лихвен процент за остатъка
от срока на договора.Уговорен е и нов краен срок за връщането на кредита-до
30.07.2037 г.,а също така е подписан между страните и погасителен план за
издължаване на кредита съобразно уговорките в анекса,като този погасителен план
също е представен и приет като доказателство по настоящото дело.Наред с
това,както в чл.16 от договора,така и в чл.15.4. от анекса,страните са
уговорили и случаите,при които кредитът става предсрочно изискуем.
На
следващо място,от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза,изготвено от вещото лице В.К.,неоспорено от страните и кредитирано
от съда като обосновано,професионално и безпристрастно извършено,се
установява,че отпуснатият на ответника банков кредит в размер на 31 200 лв. е
бил усвоен изцяло на датата 26.03.2007 г.,като е използван за предвидената в
договора цел-за закупуването на недвижим имот.В Приложение №1 към експертното
заключение са описани подробно /по дати и суми/ извършените от ответника плащания
по процесния договор за кредит за периода от сключването на договора до датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-30.03.2018 г.,като е видно,че
последното извършено от него плащане е било осъществено на датата 30.01.2017 г.
и оттам нататък плащания не са извървани-нито на главница,нито на редовна лихва
по кредита.По делото е представена нотариална покана от 18.09.2017 г. с рег. №1745/2017,том
2,№149 по описа на Веселина Благоева-нотариус с район на действие РС-Пловдив и
с рег.№057 на Нотариалната камара,която съдържа уведомление на банката-ищец до
ответника-кредитополучател,че предоставеният му кредит е обявен от банката за
изцяло и предсрочно изискуем,считано от датата 02.08.2017 г.,поради неизпълнение
на сключения договор за кредит и анекса към него.Тази покана е връчена на
ответника от нотариуса на датата 07.11.2017 г. при условията на чл.47,ал.1,2 и
5 от ГПК /както изрично е удостоверено от нотариуса върху самата
покана/.Уведомление за обявената от банката предсрочна изискуемост на целия кредит,считано
от датата 02.08.2017 г.,се съдържа и в представената по делото покана за
доброволно изпълнение от 24.08.2017 г.,изпратена от банката на ответника и
връчена на последния чрез куриерска фирма на датата 15.09.2017 г.В крайна
сметка,от данните,съдържащи се в неоспореното експертно заключение на
назначената по делото ССЕ-за,става видно,че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК ответникът има неизплатени парични задължения към
банката-ищец по процесния договор за кредит и сключения към него анекс,които
като размер,основание и период са следните:27 307,78 лв.-главница;862,06
лв.-начислена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.01.2017 г. до
02.08.2017 г.;1347,16 лв.-начислена лихва върху просрочена главница по договора
за кредит и анекса за периода от 30.01.2017 г. до 28.03.2018 г. и 1374,07
лв.-начислена наказателна лихва при просрочие за периода от 30.01.2017 г. до
28.03.2018 г.Така установените размери изцяло съвпадат с размерите,присъдени с
издадената заповед за изпълнение и с претендираните от банката-ищец размери по
предявения по делото установителен иск.
С оглед
на горните факти,установени по настоящото дело,съдът приема следните правни
изводи:
Процесният
иск е доказан и основателен в пълния му предявен размер.Това е така,защото се
доказа възникването и съществуването на соченото в исковата молба основание на
претендираните от ищеца парични вземания,а именно-сключения между страните
договор за банков кредит и анекса към него от горната дата,а наред с това се
установи пълното усвояване от ответника на отпуснатия му паричен кредит и
допуснатото от него неизпълнение на поетите от него задължения за изплащането
/връщането/ на кредита при условията на договора и анекса и подписаните към тях
погасителни планове.Наред с това се установи и обявяването на кредита от
банката за изцяло и предсрочно изискуем поради неизпълнението на поетите от
ответника парични задължения.Както по-горе се посочи,правото на банката за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита и условията за реализиране на
това право,е уговорено от страните по процесния договор в чл.16 от същия,както
и в чл.15.4 от сключения между тях анекс към договора.Както е посочено в
горната покана за доброволно изпълнение и в нотариалната покана,банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем,считано от датата 02.08.2017 г.,и към
същата дата за банката е съществувало фактическо основание да упражни правото
си на предсрочна изискуемост,тъй като към онзи момент ответникът е имал седем
изцяло непогасени месечни вноски по дължимата главница,както и една частично
погасена и шест изцяло непогасени вноски по дължимата възнаградителна лихва,а
съгласно чл.15.4 от анекса банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем
при неизпълнение на всяко едно от поетите от кредитополучателя парични
задължения по договора за кредит.Освен това,по делото се доказа и надлежното
уведомяване на ответника от банката за обявената предсрочна изискуемост на
кредита,което уведомяване е извършено още с връчването на поканата за
доброволно изпълнение,осъществено на датата 15.09.2017 г. и от този именно
момент следва да се счита за настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Ответникът
е заявил в отговора на исковата молба общото възражение,че оспорва иска по
основание и размер,“включително по обявяването на изискуемостта му и свеждането
му до претендирания размер“,без да сочи никакви други конкретни аргументи и без
да излага каквито и да било обстоятелства във връзка с така заявеното оспорване
размера на иска и обявяването на изискуемостта /вероятно на кредита/.В този
аспект,ответникът не е оспорил с никакви конкретни аргументи и обстоятелства и
уведомяването му за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита,така
че съдът няма какво да преценява и изследва в тази насока,освен представените от
насрещната страна доказателства за уведомяването,които установяват наличието и
редовността на такова уведомяване,а съвсем общото и неконкретизирано в отговора
на ответника оспорване „обявяването на изискуемостта“ на кредита остава
неподкрепено по какъвто и да е начин от фактическа и правна страна.
Освен
горното,по делото се установи,че към момента на подаване от банката-ищец на
заявлението по чл.417 от ГПК ответникът има непогасени към банката парични
задължения по процесния договор за кредит,които като основание и размер изцяло
съвпадат с твърдяните в исковата молба парични задължения по договора,предвид
което и с оглед на това,че ответникът не ангажира каквито и да било
доказателства да е погасил /дори и частично/ същите задължения след образуване
на делото,съдът намира процесния установителен иск за доказан и основателен в
пълния му предявен размер.Затова искът ще се уважи изцяло,като се признае за
установено,че ответникът дължи на банката-ищец сочените в исковата молба суми
по процесния договор за кредит,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по горното частно гражданско дело-30.03.2018 г. до
окончателното й изплащане.
По
разноските:
Предвид
изхода от спора,на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на банката-ищец направените от същата разноски за настоящото
производство,които са в общ размер от 2765,90 лв.,включващ платена държавна
такса в размер на 617,82 лв.,платено възнаграждение за вещо лице в размер на
400 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1748,08 лв.В съдебното
заседание на 24.09.2019 г. ответникът чрез пълномощника си адв.Р. е заявил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,платено от банката-ищец.Това
възражение съдът счита за неоснователно,тъй като в случая следващият се
минимален размер на адвокатското възнаграждение,изчислен съобразно приложимата
разпоредба на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,възлиза на сумата от 1456,73 лв.,а изплатеното от
банката-ищец адвокатско възнаграждение е
1748,08 лв. и този размер не е съществено по-висок от посочения
минимален размер на адвокатското възнаграждение.Настоящият състав счита,както
се приема и в съдебната практика,че прекомерност на заплатен адвокатски хонорар
по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК е налице,когато заплатения такъв хонорар
съществено се различава от определения по горната наредба минимален размер на
адвокатското възнаграждение,а в случая такава съществена разлика няма.
Предвид уважаването на
процесния иск и съобразно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по
тълк.д.№4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС,в тежест на ответника следва да се
възложат и разноските на банката-ищец за заповедното производство по ч.гр.д.№5269/2018
г. по описа на РС-Пловдив,I-ви гр. състав,а те
са:платена ДТ в размер на 617,82 лв. и
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1192,04 лв.,или общо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство по горното частно гражданско дело в размер на 1809,86 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответникът Н.Ф.Т. с ЕГН **********
дължи на „УниКредит Булбанк“АД-гр.София с ЕИК ********* следните суми,за които
по ч.г.д.№5269/2018 г. на РС-Пловдив,I-ви гр. състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,а именно:
1/сумата от 27 307,78 лв. /двадесет и
седем хиляди триста и седем лева и седемдесет и осем стотинки/-главница по
договор за банков кредит №1848/ИН от 15.03.2007 г. и анекс №1 от 03.08.2011 г.;
2/сумата от 862,06 лв. /осемстотин шестдесет и два лева и шест
стотинки/-договорна /възнаградителна/ лихва по договора за кредит и анекса за
периода от 30.01.2017 г. до 02.08.2017 г.;
3/сумата от 1347,16 лв. /хиляда триста четиридесет и седем лева и шестнадесет
стотинки/-лихва върху просрочена главница по договора за кредит и анекса за
периода от 30.01.2017 г. до 28.03.2018 г.;
4/сумата от 1374,07 лв. /хиляда триста седемдесет и четири лева и седем
стотинки/-наказателна лихва при просрочие по договора за кредит и анекса за
периода от 30.01.2017 г. до 28.03.2018 г.;
5/Законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК-30.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Н.Ф.Т. с ЕГН **********,с адрес:г*** да заплати на „УниКредит Булбанк“АД
с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,район
Възраждане,пл.“Света Неделя“№7 сумата от 2765,90 лв. /две хиляди седемстотин
шестдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ разноски за първоинстанционното
исково производство по т.д.№698/2018 г. по описа на ОС-Пловдив,а също да
заплати и сумата от 1809,86 лв. /хиляда осемстотин и девет лева и осемдесет и
шест стотинки/ разноски,неправени в заповедното производство по ч.гр.д.№
5269/2018 г. по описа на РС-Пловдив,I-ви гр. състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на настоящото решение заверен препис от него да се изпрати по
ч.гр.д.№ 5269/2018 г. по описа на РС-Пловдив,I-ви
гр. състав.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :