Решение по дело №1551/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1086
Дата: 2 декември 2019 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20193101001551
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./…………..2019 г.

гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА  

                 ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

     мл. съдия НАСУФИСМАЛ

 

при секретар АЛБЕНА ЯНАКИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията Павлова

въззивно търговско дело № 1551 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Образувано е по въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ срещу решение № 2982/02.07.2019 год. на ВРС – 40-ти състав, постановено по гр.д. № 18803/2018 год., В ЧАСТТА, с която на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 51д е осъдено да заплати на С.Ц.Д. ЕГН ********** сумата над 1148 лева до присъдената сума от 2 368 лева - неплатен остатък от дължимото обезщетение в общ размер на 3 370 лева за претърпените от ищеца имуществени вреди – „тотална щета“ на собствения му л.а. „Алфа Ромео“, peг. № ****, вследствие на ПТП от 18.09.2018г., настъпило по вина на водач, управлявал застрахован при ответника със застраховка „ГО”, застрахователна полица  № ****, т.а. „Ивеко“, с peг.  ****, както и изцяло за законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и  незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалноправните и процесуално правните норми. Конкретните оплаквания се свеждат до изводите на съда досежно дължимата сума при настъпила тотална цета, както и до изпадането му в забава поради непредставени доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила. Моли се за отмяна на постановеното първоинстанционно решение в обжалваните части и постановяване на друго.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна С.Ц.Д., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жолба и моли за потвърждаване на съдебното решение.

В с.з. по същество, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба моли за отмяна на решението

В с.з. по същество, въззиваемата, чрез пълномощника си, моли за потвърждаване на съдебното решение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 498 вр. 432, ал.1 КЗ. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 386, ал.1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.

При застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от максималната стойност на застрахователната сума, като в нейните рамки се определя стойностният еквивалент на причинената вреда, подлежаща на репариране. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя в застрахователната полица. В конкретния случай, поради липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на увреждането - настъпването на ПТП.

В конкретиката на казуса, като съобразява изготвеното от вещото лице заключение по САТЕ и като се придържа към даденото тълкуване на чл. 203, ал.3 КЗ /отм./, съответно на чл. 386, ал.2 КЗ относно възприемането на действителна стойност, без прилагане на обезценка, се налага извод, че възстановителната стойност надхвърля 70 % от действителната стойност на увреденото имущество, което покрива легалното определения за тотална щета на моторно превозно средство /чл. 390, ал.2 КЗ/.

Възражението за намаляване на тази стойност, обективирано в писмена отговор и поддържано като оплакване във въззивната жалба, не се споделя от съда. Видно е, че същото почива на извършена от застрахователното дружество справка в www.mobail.bg относно пазарната цена на автомобили като процесния. Тази едностранна справка обаче не може да послужи като основание за оспорване на експертното заключение, формирало извод за действителната пазарна стойност на автомобила, въз основа на което заключение и след приспадане на вече платеното от застрахователя, първостепенният съд е определил дължимия остатък от застрахователното обезщетение.  

Оплакването за недължимост на претендираното обезщетение поради непредставяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил също не се споделя от съда. Непротиворечива е съдебната практика, че дължимостта на застрахователното обезщетение  не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Съгласно чл.390, ал.1 КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата /застрахователно обезщетение/.

Въпреки последното обаче, съдът намира, че в случая се дължи и претендираното обезщетение за забава, начиная от датата на исковата молба. Видно е от данните по делото, че застрахователят е изплатил обезщетение в определен размер, но не е определил размер на застрахователно обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, в който случай въззиваемият би могъл да предприеме действия по прекратяване на регистрацията на лекия автомобил и да представи удостоверение пред застрахователя за изплащане на определеното обезщетение. Поради горното, съдът приема, че неизпълнението на задължението на застрахователя го поставя в забава и искът за заплащане на законна лихва, начиная от датата на исковата молба се явява основателен.

И след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, към чиито фактически изводи, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 378 лв., като обективираното в писмена молба на въззивника възражение за прекомерност не се споделя.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2982/02.07.2019 год. на ВРС – 40-ти състав, постановено по гр.д. № 18803/2018 год., В ЧАСТТА, с която на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 51д е осъдено да заплати на С.Ц.Д. ЕГН ********** сумата над 1148 лева до присъдената сума от 2 368 лева - неплатен остатък от дължимото обезщетение в общ размер на 3 370 лева за претърпените от ищеца имуществени вреди – „тотална щета“ на собствения му л.а. „Алфа Ромео“, peг. № ****, вследствие на ПТП от 18.09.2018г., настъпило по вина на водач, управлявал застрахован при ответника със застраховка „ГО”, застрахователна полица  № ****, т.а. „Ивеко“, с peг.  ****, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 51д ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.Д. ЕГН ********** *** сума в размер на 378 лв., представляваща сторени във въззивното производство разноски.

 

На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ :