Р Е Ш Е Н И Е
№260049 14.12.2022г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седми март две
хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от
съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 926 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод исковата молба на „Ф.Е.” ООД с ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление:***, офис 7, представлявано от А.Г.К., назначен
за постоянен синдик с Определение № 6162 от 27.11.2018г. по т.д. № 3343/2017г.
на СГС, със съдебен адрес:***, тел:
0876/.....против „А.Г.” ООД с ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Й.Б.Б..
В исковата молба се
сочи, че с Решение № 1854 от 14.09.2018г. по т.д. № 3343/2017г. на СГС, е
открито производство по несъстоятелност по отношение на „Ф.Е.” ООД. Със същото
решение дружеството е обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията
му. Твърди се, че ищцовото дружество, в качеството му на търговец на електрическа
енергия е доставяло и продавало електрическа енергия на ответника „А.Г.”,
поемало е за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението и е
предоставял услугата „прогнозиране в потреблението” в периода от месец януари
2017г. до месец декември 2017г. вкл, за което надлежно е издавало фактури.
Ищецът твърди, че ответното дружество не е извършило плащания по четири броя
фактури за сумата общо в размер на 2958,47 лева /две хиляди деветстотин
петдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/, както следва:
-
фактура № ********** от 30.09.2017г. за
доставена ел. енергия и допълнителни услуги за месец септември 2017г. на обща
стойност 1107,28 лв. с вкл. ДДС;
-
фактура № ********** от 31.10.2017г. за
доставена ел. енергия и допълнителни услуги за месец октомври 2017г. на обща
стойност 862,21 лв. с вкл. ДДС;
-
фактура № ********** от 30.11.2017г. за
доставена ел. енергия и допълнителни услуги за месец ноември 2017г. на обща
стойност 955 лв. с вкл. ДДС;
-
фактура № ********** от 31.12.2017г. за
доставена ел. енергия и допълнителни услуги за месец декември 2017г. на обща
стойност 33,98 лв. с вкл. ДДС.
Твърди се, че
гореопосочените фактури са надлежно осчетоводени от ищеца и са включени в
дневниците за продажба на дружеството. В подкрепа на това представят данни от
дневниците за продажби за периода от месец януари 2017г. до месец октомври
2017г. вкл. Неизпълненото от страна на ответника задължение за заплащане на
дължимите суми по горепосочените фактури е обосновало правния интерес у
ищцовото дружество да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди „А.Г.” ООД да им заплати сумата общо в размер на 2958,47 лева, /две хиляди
деветстотин петдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща сбор от продажна цена
за електрическа енергия и допълнителни услуги към нея, за която са издадени
горепосочените фактури, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба – 19.10.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата общо в размер на 875,46 лева, представляваща сбор от мораторни лихви за периода от
15.10.2017г. до датата на предявяване на исковата молба. Представят писмени
доказателства. Правят искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявени са искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 и чл.
614, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба чрез
процесуалния им представител – адв.С.Е., с който на първо място изразява
становище за нередовност на исковата молба, поради липсата на конкретизация на
правните основания, правния интерес на ищеца и точния произход на твърдените
задължения, което затруднявало реализирането на тяхната защита. Наред с това
прави искане за извършване на проверка за завеждане на исковете в срока по
чл.649, ал.1 от ТЗ. Наред с това прави възражение за родовата подсъдност на
спора на основание чл.365, ал.1, т.4 от ГПК. Независимо от горното, ответникът
оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Заявява, че изложените в
исковата молба твърдения са необосновани и недоказани по основание и размер,
включително и претендираните лихви. Сочи се, че ищецът не е представил договор,
по силата на който е извършвал услуги по доставка на ел.енергия и допълнителни
услуги. Оспорват размера на заявените претенции, тъй като не ставало ясно как
са формирани твърдяните главници, как и защо е начислена точно тази сума за
всяка една от фактурите. Липсвали твърдения и за мястото на доставката на
ел.енергията, както и за кой период и как точно са формирани сумите, описани в
исковата молба. Оспорват представените фактури и твърдят, че същите не са годни
доказателства, удостоверяващи описаните в тях твърдения. Считат за неустановено
и недоказано и обстоятелството, кога вземането е станало изискуемо и кога
ответникът е изпаднал в забава по отношение на кредитора. Сочат, че липсват
твърдения за връчването на фактурите, за отправени покани към длъжника да
заплати дължимите суми, нито доказателства за такива. Наред с това, твърдят, че
претендираната лихва от 15.10.2017г. е погасена по давност към момента на
подаване на иска. Отделно от това заявяват,
че при изчисляване на лихвите за забава не е взет предвид наложения мораториум
за лихви, предвиден в ЗМДВИП от 13.03.2020г. Предвид гореизложеното молят съда
да прекрати производството по делото, като недопустимо, а при условията на
евентуалност – да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
В случай, че исковете бъдат приети за разглеждане, молят да им бъде дадена
възможност да поставят допълнителни въпроси към вещото лице по исканата
съдебно-счетоводна експертиза. Правят искане за задължаване на ищеца да
представи цитираните в исковата молба фактури.
В съдебно
заседание, за ищцовото дружество представител не се явява. Изпращат молба, с
която молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Заявяват, че поддържат
исковата молба и доказателствените искания, обективирани в нея. Оспорват
отговора на исковата молба. Изразяват становище по доказателствата и по
същество.
За ответното
дружество в съдебно заседание се явява процесуалният им предствител, който
оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Несебърският
районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ ищецът следва да
докаже наличието на неизпълнено от ответника задължение, произтичащо от валидно
сключен между тях договор за конкретен обект на потребление, основанието и
размера на вземането си, както и че същото е изискуемо и ликвидно, и че
ответникът е уведомен за задълженията му по визираните фактури. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже момента на
изпадане на длъжника в забава. Ответникът следва да докаже, че добросъвестно е
погасил задължението си по договора или че са отпаднали основанията за това.
Тежестта на доказване е указана на страните с Определение от 05.01.2021г.,
постановено по настоящото дело /л. 50 - л. 51 вкл./.
От
представена по делото справка от Търговския регистър /л. 7 - л. 9 вкл./ се
установява, че с Решение № 1854 от 14.09.2018г., постановено по т.д. №
3343/2017г. по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност по
отношение на „Ф.Е.“ ООД, същото е обявено в несъстоятелност и са прекратени
правомощията му. С Определение № 6162 от 27.11.2018 г., постановено по т.д. №
3343/2017г. по описа на СГС /л. 6/ за постоянен синдик на ищцовото дружество е
назначен А.Г.К.. По делото са налични справки-декларации по ЗДДС и дневници за
продажби за периода от 01.01.2017г. до 31.10.2017г. /л. 10 - л. 34 вкл./, както
и за периода 01.11.2017г. до 31.12.2017г. /л. 35 - л. 40 вкл./, представени от
НАП, от които е видно, че „Ф.Е.“ ООД е имало търговски отношения с „А.Г.“ ООД.
Относно претендираното вземане
от ищцовото дружество съдът допусна изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
От приетото заключение на вещото лице /л. 66 - л. 72/ се установява, че
процесните фактури не са осчетоводени от „А.Г.“ ООД, което не ги е декларирало
и същите не фигурирали в дневниците на покупки по ЗДДС в периодите на тяхното
издаване и в следващите дванадесет месечни периоди. Вещото лице е констатирало,
че от извършените справки в регистрите на НАП се установило, че ответното
дружество не е ползвало данъчен кредит по фактурите. В съдебно заседание вещото
лице е отговорило, че е възможно доставянето на електрическа енергия, която да
не е осчетоводявана от ответното дружество.
По
делото е постъпило писмо с изх. № 9569606-1-78/09.11.2021г. от „Е.Ю.“ ЕАД /л.
118/, с което уведомяват, че ответното дружество „А.Г.“ ООД има ИТН 4185508, с
доставчик на ел. енергия на свободен пазар - ищцовото дружество „Ф.Е.“ ООД,
като за периода от 01.09.2017г. до 01.12.2017г. отчетеното количество ел.
енергия от обекта за месец септември 2017г. е 22.517 kWh, а за месеците октомври - декември
2017г. - 0 kWh.
С
писмо с изх. № 9606757-1-8/07.12.2021г. /л. 122/ „Е.Ю.“ ЕАД е уточнило, че
отчетеното количество електроенергия за периода от 01.09.2017г. до 30.09.2017г.
е 675.51 kWh, както
следва: активна нощна тарифа 161,58 kWh и активна дневна тарифа 513,93 kWh. Мрежовите цени за този период са
били: 0.03154 лв. за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение и 0.00924 лв. - цена за пренос и достъп през/до електропреносната
мрежа.
По
делото е представена справка с изх. № 9718245-1-78/09.02.2022г. от „Е.Ю.“ ЕАД
/л. 127 - л. 128 вкл./ за отчетено количество ел. енергия от обект с адрес в с.
Равда, ул. „Синева“ № 1, с ИТН 4185508 и с титуляр на партидата ответното
дружество.
Налага се извод, че ищцовото дружество е снабдявало с
електрическа енергия ответното дружество.
Предвид гореизложеното, съдът намира
за основателна и доказана главната претенция на ищеца за заплащане на главница
общо в размер на 2958.47 лева
за консумирана ел.енергия за обект на потребление с ИТН 4185508, по
издадени фактура № ********** от 30.09.2017г. за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги за месец септември 2017г. на обща стойност 1107,28 лв. с
вкл. ДДС; фактура № ********** от 31.10.2017г. за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги за месец октомври 2017г. на обща стойност 862,21 лв. с вкл.
ДДС; фактура № ********** от 30.11.2017г. за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги за месец ноември 2017г. на обща стойност 955 лв. с вкл. ДДС
и фактура № ********** от 31.12.2017г. за доставена ел. енергия и допълнителни
услуги за месец декември 2017г. на обща стойност 33,98 лв. с вкл. ДДС, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
Основателността на главният иск, обосновава основателност и на
акцесорната претенция на ищеца за заплащане на мораторната лихва от
падежа на всяка една фактурата до 19.10.2020г.
От ищцовото
дружество е направено искане за присъждане
на разноски,
което с оглед резултата на делото е основателно, но предвид липсата на
представени доказателства за реалното им извършване, същото не следва да бъде
уважено.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.Г.” ООД с
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Й.Б.Б. да заплати на „Ф.Е.” ООД с ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление:***, офис 7, представлявано от А.Г.К.,
назначен за постоянен синдик с Определение № 6162 от 27.11.2018г. по т.д. №
3343/2017г. на СГС, със съдебен адрес:***,
тел: 0876/....., сумата в размер на 2958,47
лева /две хиляди деветстотин петдесет и осем лева и четиридесет и седем
стотинки/, представляваща сбор от продажна цена за електрическа енергия и
допълнителни услуги към нея, за която са издадени фактура № ********** от
30.09.2017г., фактура № ********** от 31.10.2017г., фактура № ********** от
30.11.2017г. и фактура № ********** от 31.12.2017г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 19.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата в размер на 875,46 лева /осемстотин седемдесет и пет лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща сбор от мораторни лихви за периода
от 15.10.2017г. до датата на подаване на исковата молба - 19.10.2020г.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: