№ 572
гр. Варна, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100500638 по описа за 2023 година
Прои
Прои Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на община Варна срещу Решение № 3941/13.12.2022
г., постановено по гр.д.№ 5498/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, LІІ състав, с което
общината е осъдена да заплати на С. К. Д. сумата от 2071.28 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на собствения на ищцата лек
автомобил марка „М.“, модел 412/2140, с рег. № *******, изразяващи се в смачкан таван,
счупено предно стъкло, огънат преден капак, нанесени щети по предните калници и боята, в
резултат на паднало върху автомобила дърво на 11.01.2022 г. на ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 49 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иска, а в евентуалност да бъде намален
размерът на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.
Въззиваемата С. К. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с който отправя искане решението на ВРС да бъде потвърдено като
1
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на С. К. Д. против община Варна с
правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от
2071.28 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на
собствения на ищцата лек автомобил марка „М.“, модел 412/2140, с рег. № *******,
изразяващи се в смачкан таван, счупено предно стъкло, огънат преден капак, нанесени щети
по предните калници и боята, в резултат на паднало върху автомобила дърво на 11.01.2022
г. на ***, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 11.01.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника община Варна, с
който се оспорват изцяло предявените искове, като се отправя искане за тяхното отхвърляне
като неоснователни, тъй като инцидентът се дължи на случайно събитие или непреодолима
сила. Оспорва се и размерът на главната претенция.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с
правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
2
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително- гаранционна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ
тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на
което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е
условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната
последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от
деянието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в
гражданското съдопроизводство същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД, то в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.
На общината, чрез нейните органи и общински предприятия са възложени дейностите
във връзка с изграждане и опазване на зелената система на територията й. Кметът на
общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените
площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дървета с историческо значение в
общината – чл. 63, ал. 1 от ЗУТ, а задължение на общинския съвет е да приеме наредба за
изграждане и опазване на зелената система на територията на общината - чл. 62, ал. 10 от
ЗУТ. Такава наредба е приета от Общинския съветна гр. Варна с решение № 1227-8(14)701
от 2.04.2009 г. и с нея на кмета на общината е възложено да ръководи и координира
цялостната дейност по опазване, изграждане и поддържане на зелената система на общината
- чл. 9, ал. 1, както и да контролира изпълнението на наредбата - чл. 54. Самото поддържане
се осъществява от специализирани фирми по озеленяване, то е непрекъснат процес с
агробиологичен строително-ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за
комплесно функциониране на елементите на зелената система - чл. 34. Съгласно пък чл. 47
дълготрайните дървета и храсти, които имат изявени декоративни качества, се премахват в
случай, когато са болни или изсъхнали, когато застрашават сигурността на гражданите,
безопасността на движението, сградите и др., за чието премахване дава писмено разрешение
кметът на общината – чл. 48. На предприятията по озеленяване е възложено и периодичното
подържане на всички структурни елементи на озеленените площи и насажденията, вкл. и
резитба и оформяне на короните на растенията. Изсъхнали дървета и храсти, както и за тези,
чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите,
сградите и благоустройствените фондове се премахват - чл. 14 и чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 1 от 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност.
Дължимото поведение на ответника е нормативно установеното в ЗУТ, приетата от
Общински съвет на гр. Варна Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на
зелената система на територията на общината, така също и Наредба № 1 от 1993 г. за
опазване на озеленените площи и декоративната растителност и не е предпоставено от
правата на собственост по отношение озеленените площи и дървесните видове.
На Община Варна са вменени задължения във връзка със зелената система,
независимо от правата на собственост по отношение озеленените площи и дървесните
видове. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗУТ, в териториите на общините се
3
устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на
микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на
зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение -
паркове, градини, улично озеленяване - чл. 61, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от
ЗУТ в квартали и в големи урегулирани поземлени имоти, застрояването може да бъде
комплексно с разполагане на групи от сгради с различно предназначение свободно стоящи
или свързани, а площите между сградите се устройват предимно като паркове, градини,
места за паркиране. По смисъла на чл. 61, ал. 3 от ЗУТ, озеленените площи за ограничено
обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни
и спортни сгради и комплекси са допълващи зелената система. Зелените системи и
озеленените площи се устройват в съответствие с общи и подробни устройствени планове, а
проектите за тях, задължително се придружават от справка за картотекираната растителност
и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване- чл. 63, ал. 4 от
ЗУТ.
Съгласно § 1 от Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на зелените площи, "Озеленени
площи" по смисъла на тази наредба са площите, включени в зелените системи на населените
места, като в зависимост от своето местонахождение и функционално предназначение са
общински озеленени площи, озеленени площи на обществени сгради, на жилищни
комплекси, на промишлени и складови зони и др., и обекти със специално предназначение -
ботанически и зоологически паркове и градини, спортни терени, защитни насаждения и др.,
а "Декоративна растителност" по смисъла на тази наредба е цялото декоративно растително
разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в
насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината,
юридически и физически лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички
декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Разпоредбата на чл. 63
от ЗУТ се намира в раздел ХI "Устройство на озеленени и залесени площи" на ЗУТ, но
намира приложение и за имоти, частна собственост, така също и издадената през 1993 г. на
основание чл. 201 ЗТСУ (отм.) Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и
декоративната растителност /чл. 15 относно картотекирането на всички дълготрайни
дървесни видове в границите на населените места, чл. 19 относно разрешението за
премахване или кастрене на дървета и храсти и в частни имоти/. Кои са дълготрайните
декоративни дървета е посочено с разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.); , а именно-
дъб, топола, липа, бряст, орех, кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и др. Съгласно § 20, ал. 2
ЗР на ЗУТ разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.); , както и разпоредбите на Наредба
№ 1/10.03.1993 г. за опазване на зелените площи се прилагат до издаването на нов
подзаконов нормативен акт, щом като не противоречат на ЗУТ, т. е. на чл. 61, чл. 63 сл. ЗУТ-
така решение № 482 / 03.06.2009 г. по гр. д. № 6271/2007 г. на ВКС, III г. о.
В конкретния случай дървото, отчупването на клон от което е причинило инцидента с
автомобила на ищцата следва да се причисли към т. нар. "допълваща зелена система", като
4
част от озеленена площ в жилищен комплекс „Л.“ съгласно определението на чл. 61, ал. 3 от
ЗУТ, т. е. то е компонент от зелената система на община гр. Варна.
Задължение на служителите на общината е да поддържат растителните видове от
зелената система в гр. Варна така, че същите да не представляват опасност за гражданите
при извършване на техните обичайни дейности, в т. ч. и преминаване или разходка по алеи в
междублоковото пространство. Обстоятелството, че от същите е допуснато клонът да падне
сам /обстоятелство, което не се оспорва от никоя от страните/, съставлява противоправно
бездействие на служители на общината, довело до претърпени от ищцата вреди. При тези
обстоятелства за липса на фактическо предприемане от органите на ответника на нужните
мерки, респективно надлежното им документиране, изводът на ВРС за виновно бездействие
от страна на органи на ответника, ангажиращо отговорността му, е правилен. Ответната
община не изпълнява задълженията си във връзка с премахване на опасностите на зелената
система за жителите. Дейността по поддържане на зелената система на общината е
непрекъснат процес с агробиологичен строително-ремонтен характер, осигуряващ
необходимите условия за комплексно функциониране на елементите й.
Ответникът не изпълнява в процеса задължението си по чл. 154 от ГПК да представи
доказателства за спазване на правилата за поддръжка на декоративната растителност в града.
Напротив, ищецът доказва по несъмнен начин всички елементи от деликтния фактически
състав. Заключението на автотехническата експертиза установява, че щетите по процесния
автомобил са в причинно-следствена връзка с механизма на увреждането, така както е
описан от ищцата в исковата молба, а идентични факти се установяват и от показанията на
свидетелят и от писмото на I РС „ПБЗН“ - Варна, респ. установен е размера на нанесените
имуществени вреди. С оглед на горното, претенцията е основателна до пълния размер на
заявяването й.
Община Варна се стреми в производството да обоснове, че всъщност вредоносният
резултат не е произтекъл от бездействието на лице, което ангажира нейната отговорност, а
произтича от случайно събитие или непреодолима сила. Случайното събитие е такова
събитие, което не би могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима
сила. Твърдението на ответника би било правилно в случай, че установи, че е спазил всички
изисквания на закона относно изпълнението на задълженията си по поддържане на
озеленените площи и декоративната растителност, но само и единствено поради
въздействието на непреодолима сила, нещастното събитие е осъществено. Вредоносният
резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие,
когато той се предхожда от виновно поведение - така решение № 204/10.03.2010 г. по гр. д.
№ 4284/2008 г. на ВКС, ІV г. о. Видно от събраните по делото доказателства община Варна
предприема действия по резитба на дърветата на мястото на процесния инцидент на
02.11.2022 г., като не са наведени твърдения и съответно не са ангажирани доказателства
такива да са осъществявани преди тази дата, т.е. преди инцидента.
Въз основа на изложеното въззивният съд счита, че предявеният главен иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД е основателен и доказан, поради което община Варна следва да бъде
5
осъдена да заплати на ищцата сумата от 2071.28 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, настъпило на
11.01.2022 г. в резултат на паднало върху собствения на ищцата автомобил дърво между
вход „Д“ и вход „Е“ на ***.
Съобразно направеното искане с правно основание чл. 86 от ЗЗД, сумата на
обезщетението следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на деликта – 11.01.2022 г., на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД до окончателното й
изплащане.
С оглед съвпадането на правните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата С. Д.
следва да й се присъдят разноски за въззивното производство като въззивникът бъде осъден
да му заплати сумата от 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на община Варна с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява
неоснователно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 507.13 лева, а заплатеното от
насрещната страна е в размер на 400 лева, т.е. под предвидения минимум.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3941/13.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 5498/2022
г. по описа на Районен съд - Варна, LІІ състав.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43,
представлявана от И.П., в качеството му на кмет ДА ЗАПЛАТИ на С. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. Г., община Д.Ч. сумата от 400 /четиристотин/ лева – разноски за
въззивното производство, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6