№ 188 / 30.6.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 30.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 492 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от И.Е.Т. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 005071 издадено на 29.02.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на жалбоподателя са наложени административни наказанияе глоба в размер на 200.00 лева и 10.00 лева за извършени нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата си до съда санкционираното лице не оспорва обстоятелството, че е предизвикало транспортно произшестие, но твърди че това е станало, тъй като е било спукало задня дясна гума на управлявания от него лек автомобил. По отношение на второто нарушение твърди, че документите му са били в автомобила и тъй като не е имал възможността да ги извади след настъпилото ПТП, не е и могъл да ги представи на контролните органи. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени изцло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят И.Т., редовно призована, се явява лично. При пледоарията си поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в производството гласни и писмени доказателства, както и наведените в жалбата оплаквания и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 20.11.2019г. жалбоподателят И.Т. се движел с управлявания от него лек автомобил М. К. с рег.№ М. 4. 5. В. в Община Георги Дамяново, на път Трети клас № 102 с посока на движение от гр.Монтана към гр.Чипровци. Пред него на известно разстояние се движел и свидетеля С. С.. В района на км. 68+900, около 10:45ч. при усложнена пътна обстанока (мора настилка и релеф на пътя) и поради несъобразената скорост, жалбоподателят изгубил контрол над управлянания от него автомобил, излязъл в дясно извън платното за движение и се преобръща в отводнителен канал. На място пристигнали служители в сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана младши автокотрольор В. В. и В.И.. Двамата установили местоположението на автомобила и мястото на настъпилото транспортно произшестиве, както и водача на автомобила. На зададения от свидетеля В. въпрос, жалбоподателят отговорил, че автомобилът му бил поднесъл и не успял да представи КТ към СУМПС, след което последният бил откарал в болница. Полицейските служители забелязали, че причината за настъпилото ПТП била мократа настилка и релефа на пътя. На място пристигнал и свидетеля Т. М., на когото свидетеля С. се обадил за настъпилото произшествие. Същият се отзовал, възприел че задната дясна гума на управлявания от жалбоподателя автомобил е била спукана и му помогнал да отиде в болница. По случая бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него с възражение, подадено извън срока. Същото не било уважено и въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.
В своите показания депозирани непосредствено в съдебно заседание, свидетелят В. В. е категоричен досежно времето, мястото и начина на възникване на пътното транспортно произшествие. Въпреки, че не е очевидец на деянието е категоричен при разпита си, че причината за случилото се е в несъобразената скорост на жалбоподателя.
Аргументът в тази насока, според свидетеля е фактът на преобръщане на управлявания автомобил, което при спукана задна дясна гума и при соъбразяване на скоростта с пътните и метеорологични условия, е нямяло да се случи. Съдът кредитира показанията на свидетеля като правдиви и съответстващи и на останалите гласни доказателства по делото. Същите косвено се потвърждават и от тези на свидетелите С. С. и Т. М.. Твърденията на последните обаче по никакъв начин не оборват наличието на възникнало ПТП, а са изразяват единствено в твърдението, че са възприели спукана задна дясна гума на автомобила. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не може да доведе до обективан преценка дали и само благоданение на спукване на гумата е насътпило ПТП или същата не се е спукала при обръщане на автомобила в отводнителния канал. На следващо място жалбоподателят е следвало да съобрази пътните условия и при една дейстивтевно съобразена скорост, по твърдение и на свидетеля В., е нямало да се стигне до обръщане на автомобила ,,по таван".
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че с поведението си И.Е.Т. е извършил административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в противоправно действие, тъй като водачът на управляваното МПС не е съобразил своето поведение с пътните и атмосферни условия, което е водело до реализиране на ПТП.
От субективна страна административното нарушение е извършено по непредпазливост, тъй като водачът не е предвиждал общестевноопасния характер и последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съдът не споделя възражението ме, че единствената причина за настъпилото произшестиве и спуканата задна дясна гума на управлявания лек автомобил. Възможонстта за допринасяне на настъпилия съставомерен резултат посредством внезапно възникналия технически дефект според съда не е единствената изключителна причина за реализираното ПТП. В случая не е налице т.нар. ,,случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК, тъй като ако автомобила е бил управляван в съобразяване н пътните и атмосферни условия е нямало да се стигне и до неговото преобръщане.
Ето защо дори и да е налице спукване на гума към момента на деянието, то това не е била единствената причина за настъпилото произшествие.
По отношение на второто административно нарушение по чл.100, ал.1т.1 от ЗДвП следва да се приеме че същото е недоказано. Доколкото липсват опровергаващи твърденията на жалбоподателя доказателства, че контролният му талон към СУМПС се е намирал вътре в автомобила и бидейкти откарал в болницата същият не е могъл да го предостави на органите на полоцията, вмененото нарушение се явява недоказано, а обжалваното наказателно постановление, подлежащо на отмяна в тази му част.
Според настоящата съдебна инстанция административно наказващият орган правилно е наложил предвиденото в санкциониращата част на закона наказание глоба в размер на 200.00 лева. Предвид регламентирания законов минимум, съдът не би могъл да извърши последващо редуциране на размера на глобата.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното санкциониращият административен акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 005071 издадено на 29.02.2020г. от Началник сектор ,,Пътна полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което, на основание чл.183, ал.1 т.1 от ЗДвП, на И.Е.Т. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 005071 издадено на 29.02.2020г. от Началник сектор ,,Пътна полиция" при ОДМВР - гр.Монтана в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: