РЕШЕНИЕ
№261630/17.5.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание,
проведено на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т. Л.
Секретар:
Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №14602
по описа на Варненския районен съд за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба на „Ц.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, с която против „Е.С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** Т.-Е“ е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, получена без основание
сума в общ размер на 10853,14 лева, от която: 2236,81 лева – достъп
средно/ниско напрежение и 8616,33 лева – пренос ниско напрежение за обект с
адрес на потребление: с. ***, общ. В.Т., за периода от 01.07.2016 г. до
30.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на обект –
месопреработвателно предприятие, с адрес: с. ***, общ. В.Т., като за доставка
на ел. енергия и мрежови услуги в същия, се намира в договорни отношения с
ответника. За предоставените услуги ответното дружество издава фактури,
стойността по които е заплащана от ищеца. В исковата молба се сочи, че
процесният обект е изграден от ответника, като присъединителните съоръжения
/външно ел.захранване, трафопост и инсталация ниско напрежение/ са изградени
изцяло от него в качеството му на собственик и инвеститор. Външното
ел.захранване е проектирано и изградено изцяло от ищеца и представлява
изградено въздушно електропроводно отклонение от ЕПО на електропровод 20 kV „П.“.
При изграждането на присъединителните съоръжения е определена границата на
собственост, като е определено мястото на прикачането на електропроводното
отклонение за ТП към електропроводното отклонение с. *** на ЕП „П.“ 20 kV.
Твърди се, че ищецът е собственик на следните електрически уредби и съоръжения:
TП /трафопост/ тип „Б“ - 1 х 40 kVA; електропроводно отклонение 20 kV и кабелно
захранване НН – 1 кв. Сочи, че от определеното като място за прикачане на
елекропроводното отклонение за „ВТП“ към електропроводното отклонение с.*** за
Електропровод 20 kV „П.“ до ТП №3 с. ***, където е монтирано СТИтранспортирането
на електрическата енергия до завода от се извършва по собствено на ищеца
електрическо съоръжение, представляващо въздушна електропроводна линия 20 kV.
Сочи, че е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника чрез собствена въздушна електропроводна
линия, като между въздушната електропроводна линия и енергийните съоръжения на
доставчика, няма електрически уредби на ответното дружество, т.е. липсва
енергия, която да се транспортира през разпределителната мрежа на доставчика,
респективно - липсва и достъп. Мястото на присъединяване на ищеца е
определеното като място за прикачане на елекропроводното отклонение за „ВТП“
към електропроводното отклонение с. *** за Електропровод 20 kV „П.” до ТП №3 с.***,
така както е определено в писмо изх.№52-00-П-104/30.06.1999 г. и становище
изх.№256/03.10.2000 г. за условията за присъединяване на обекта към
електрическата мрежа, като сочи, че това фактическо състояние не е променено и
към датата на подаване на исковата молба.
Твърди, че въпреки, че през 1999
г. и 2000 г. правилно е била определена границата на собственост, неправилно е
било определено мястото на измерване, като същото е следвало да се определи
съгласно нормативните изисквания на границата на собственост - на мястото за прикачане
на елекропроводното отклонение, собственост на ищеца за „ВТП“ към
електропроводното отклонение с.*** за Електропровод 20 kV „П.“ до ТП №3 с.***.
Намира, че границата на собствеността следва да се определи съгласно чл. 30,
ал. 2, от Наредба №6 за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи -
ДВ, бр. 31/04.04.2014 г., предвиждащи границата на електропровод. Твърди, че
това е мястото на прикачане на въздушното елекропроводното отклонение за „ВТП“,
собственост на ищеца към електропроводното отклонение с. *** за Електропровод
20 kV „П.”. На същото място следвало да се монтира СТИ, което неправилно било
монтирано в ТП №3, собственост на ищеца.
Намира, че ответникът е извършил
измерванията неправомерно, поради което за ищеца не възниква задължение за
заплащане на начислените суми за пренос ниско напрежение и за достъп
средно/ниско напрежение. Енергията, която се пренася през собственото на ищеца
съоръжение не се пренася през електроразпределителната мрежа на ответника.
Цялото електропроводно отклонение от мястото на прикачване към
електропроводното отклонение с. *** за Електропровод 20 kV „П.” е собственост
на ищеца. Енергията, доставяна и ползвана от ищеца се трансформира от средно
напрежение 20 kV на ниско напрежение в ТП№3, собственост на ищеца, поради което
технически въздушното електропроводно отклонение, изградено и ползвано
единствено от ищеца не е част от електроразпределителната мрежа, поради което и
през процесния период ищецът не дължи претендираните от ответника суми.
Платените суми по фактури, издадени в периода от 08.08.2016 г. до 06.12.2016 г.
са платени при липса на основание, като същите са неправомерно начислени за
услуги, които не са извършени.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК,
ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва допъстимостта и
основателността на ищцовата претенция. Сочи липса на правен интерес за ищеца от
предявяване на иска, тъй като имущественото разместване е било осъществено на
годно правно основание, което почива на закона и валидната облигационна връзка
на страните, възникнала от сключените между тях договори
С тези договори, страните са
уговорили отношенията си по повод мрежовите услуги свързани с
електрозахранването на обекта на ищеца, като самият ищец, с договорите се е
задължил да заплаща процесиите суми. Не оспорва, че през процесния период,
страните се намират облигационно
правоотношение, възникнало на основание чл.104 ЗЕ вр. чл.11, т.1 и т.2 ПТЕЕ на
ДКЕВР, чрез двата договора сключени между тях -договор с изх. №
СвП13-689/23.10.2013г. за достъп до електроразпределителната мрежа (ЕРМ),
собственост на ответника и договор с изх. № СвП13-689/23.10.2013г. за пренос на
електрическа енергия през ЕРМ, собственост на ответника. Договорите имат за
предмет „достъп“ до електроразпределителната мрежа и „пренос“ през
електроразпределителната мрежа на ответника, на количества ел. енергия, които
ищецът консумира в обекта си, срещу задължението на последния да заплаща
съответната цена за тези услуги, одобрена от КЕВР. Не оспорва, че страните се
намират в договорни отношения по повод мрежовите услуги свързани с
електрозахранването на процесния обект на ищеца. Ищецът е „небитов клиент“ на „Е.С.“
АД по смисъла на §1 , т.33а, „краен клиент“ по смисъла на §1, т.27г и
„ползвател на мрежата“ по смисъла на §1, т. 41а, от ДР на ЗЕ, за предоставяните
му от ответника мрежови услуги за нуждите на обекта му с клиентски номер
********** в с. ***, общ. В.Т..
Намира, че както в ЗЕ, така и в
договора, изрично е предвидено задължението на ищеца да заплаща за мрежовите
услуги за електрозахранването на неговия обект - цената за достъп, както и
цената за пренос на ел. енергия през ЕРМ - чл. 1, ал. 2 от Договора с изх. №
СвШ3-689/23.10.2013г. за достъп до ЕРМ и Раздел I (първи), т.1.1. от Договора с
изх. № СвП13-689/23.10.2013г. за пренос на ел. енергия през ЕРМ. Същото
задължение се съдържа в нормата на чл.104 ЗЕ и в чл.29, ал.1 и ал.3 от ПТЕЕ.
Съгласно ПТЕЕ не е позволено освобождаването от цена за достъп за обекти
присъединени към електроразпределителната мрежа, какъвто безспорно е и
процесния обект на ищеца. Напълно запретено е и клиенти да бъдат освобождавани
от заплащането на цена за пренос през съответната мрежа, към която са
присъединени. Такава възможност относно цената за пренос, е предвидена
единствено за производителите на ел. енергия, каквото качество ищецът не
притежава за процесния обект. При горните доводи намира, че за имущественото
разместване извършено между ищеца и ответника, е съществувало годно правно
основание, а именно сключените два договора и съдържащото се в императивните
правни норми, с които се установява изрично и задължително възмездно насрещно
заплащане на тези мрежови услуги, а именно достъп и пренос.
Според ответника, нормативно
установените правила ясно и безпротиворечиво определят задължението на всички
клиенти с обекти присъединени и електроразхранвани от електроразпределителната
мрежа (ЕРМ), да заплащат на съответния оператор на тази мрежа, какъвто е
ответникът, цените за мрежовите услуги - цена за пренос и достъп по ЕРМ, като
единственото достатъчно условие за това е клиентът да е консумирал ел. енергия
в обекта си, за което намира, че страните не спорят. Ищецът не би могъл да
потреби ел. енергия в процесния обект ако ответникът не е изпълник поетото
договорно задължение за мрежови услуги - „достъп" до ЕРМ и „пренос"
на ел. енергия през ЕРМ до обекта на ищеца. Електрозахранването в обекта на
ищеца не се осъществява от друго лице, освен от ответното дружество, чийто
клиент е ищецът. Обектът на ищеца е присъединен към ЕРМ на ответника, като
ищецът е получил и консумирал в обекта си процесните количества ел. енергия,
пренесени и фактурирани от ответника.
През процесния период – от
01.07.2016 г. до 30.11.2016 г. е налице утвърдена от КЕВР цена за електроенергията, включително за
мрежовите услуги - цена за достъп и цена за пренос, по ЕРМ, като цената за
достъп е една и съща за всички присъединени клиенти към мрежата на ответника,
независимо на какво напрежение са присъединени обектите им (средно или ниско).
Нормативно регулирано е задължението на потребителя да заплаща цена за достъп
до ЕРМ, като единственото необходимо условие за това е обектът на клиента да е
присъединен към ЕРМ на ответника и да е консумирал електроенергия в обекта си.
Цената за достъп е дължима и е правилно начислявана от ответника, като
дължимостта на цената за достъп не е обвързна с мястото на монтиране на СТИ.
Цената за достъп се заплаща от всички клиенти присъединени към ЕРМ, като е
еднаква по размер за присъединените на средно и на ниско напрежение.
Обектът на ищеца се
електрозахранва от подстанция (ПС) „Д.л.“, през въздушен електропровод (ВЕЛ) „П.“
20 kV (средно напрежение) и трафопост (ТП) „ТП 3 Ц.“. ВЕЛ „П.“ е присъединен
към (ПС) „Д.л.", в която ел. енергията се трансформира от такава с високо
напрежение в такава със средно напрежение. През ВЕЛ „П." се пренася ел.
енергия до обектите на клиентите присъединени към него. Клон на ВЕЛ „П.“
преминава в близост до „ТП 3 Ц.“, за да електрозахрани точките, чрез които
достига ел. енергия до клиентите в с. ***. Към ВЕЛ „П.“ е свързано друго
електропроводно отклонение, чрез което ел. енергията от ВЕЛ „П.“ достига до ТП
№3 Ц. и до обекта на ищеца. Подстанция (ПС) „Д.л.“ и въздушен електропровод
(ВЕЛ) „П.“ 20 kV са собственост на ответника. Поради изложеното, намира за
безспорно установено, че обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната
мрежа на ответника и получава електрозахранване от тази мрежа. През процесния
период ответникът е предоставял на ищеца мрежови услуги „достъп“ и „пренос“ до
и през своята собствена електроразпределителна мрежа, към която обектът на ищеца
е присъединен, с което ответникът е престирал, а ищецът е получил в цялост
изпълнение и по двата договора за мрежови услуги, а ищецът дължи насрещната
престация за услугите изразяваща се в заплащане на тяхната цена.
Оспорва мястото на монтиране на
СТИ да е от значение за възникването, съществуването и/или прекратяването на
двата договора за „достъп“ и за „пренос“ на ел. енергия до и през ЕРМ на
ответника, съответно и на задълженията за заплащане на услугите предмет на тези
договори. Намира за неоснователно твърдението на ищеца за неправилно извършено
мерене на ел. енергията консумирана в обекта му, поради неправилно определено
място на монтиране на СТИ. Сочи, че ищецът погрешно се позовава на отменен,
съответно неприложим за процесния период нормативен акт, а именно Законът за
енергетиката и енергийната ефективност (Обн., ДВ, бр.64 от 16.07.1999г. (отм.),
който е бил отменен през 2003г. със сега действащия Закон за енергетиката (ЗЕ,
обн. ДВ. бр.107от 9 Декември 2003г.), съгласно § 2 от ПРЗ на същия. Намира, че
следва да се прави разлика между понятията „граница на имота на клиента“ и
„граница на собственост на ел. съоръженията на клиента и на оператора на
съответната мрежа“, както и правното значение на тези понятия, тъй като те не
били еднозначни. Двете граници като понятия не съвпадали и само границата на
имота, разбирана в смисъла на понятието на вещното право и на правото по
устройство на територията имала отношение към мястото на измерване. Втората
„граница на собственост върху електрическите съоръжения“ имала значение за
мястото на присъединяване към съответната мрежа, но не за мястото на измерване.
Сочи, че към момента на присъединяване на обекта на ищеца към
електроразпределителната мрежа, когато е било определено и мястото на мерене,
не са съществували ПИКЕЕ, съответно правните субекти нито са могли, нито са
били длъжни да ги прилагат при определяне на мястото на мерене. В този смисъл,
твърдението на ищеца за несъответствие на мястото на измерване на ел. енергията
през процесния период в обекта на ишеца, с разпоредба от отменените ПИКЕЕ е
намерено за неоснователно и негодно да обоснове освобождаването му от
задължението да заплаща ползваните мрежови услуги.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа и правна страна, следното:
Предявените искове черпят
правното си основание от разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С разпоредбата на чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД е уреден фактическият състав на неоснователно обогатяване, при който
престацията се извършва с оглед на начална липса на основание. По този иск в
тежест на ищеца е да докаже плащането на сумите в посочените размери, което той
е сторил и не се оспорва от ответника, а в тежест на последния е да установи,
че е налице основание за получаването на плащането, респективно за неговото
задържане, в т.ч., че налице основание за дължимост на цена за пренос и достъп
до разпределителната мрежа на средно/ниско напрежение, както и че ищецът е
присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. По
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже изпадане на
длъжника в забава, размерът на задължението, както и периода, за който то се
дължи.
Съгласно разпоредбата на чл.18,
ал.3 ПТЕЕ, валидна към процесния период, потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа са длъжни да заплащат на крайния снабдител,
утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа,
цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната
мрежа.
Заплатените цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната
мрежа, крайният снабдител следва да възстанови на електроразпределителното
предприятие – в процесния случай ответното дружество. Доколкото по делото са
представени и приети писмени доказателства – фактури, издадени от „Енерго Про
Мрежи” АД, а процесните суми са заплатени директно на ответника, то съдът
намира, че пасивната легитимация на ответното дружество да отговаря по
предявените искове, е обусловена.
От нотариален акт за собственост
на недвижим имот №60, том I, рег.№1729, дело №50/2004 г. от 11.03.2004 г.,
вписан в Служба по вписванията В.Т. с вх.рег.№818/12.03.2004 г., се установява,
че ищецът е собственик на поемлен имот с площ от 2534 кв.м, представляващ
парцел IX от масив 50 по парцеларния план на стопанския двор на с. ***,
област В.Т., район „Овцеферма“, при граници: парцел VIII, масив 50, парцел I, масив 51, ведно с изградените върху този имот: производствен обект,
представляваща месопреработвателно предприятие с обща застроена площ от 1250 кв.
м, както и трафопост със застроена площ от 9 кв. м
Страните не спорят, че през
процесния период – от 01.07.2016 г. до 30.11.2016 г., обектът на потребление на
ищеца - месопреработвателно предприятие, с адрес: с. ***, общ. В.Т., абонатен №
05262066, е бил електрозахранен.
Не е спорно между страните, а и
от представените по делото писмени доказателства се установява, че между тях са
сключени договор за достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.П.-М.“
АД с изх. № СВП13 - 689 от 23.10.2013 г. и договор за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.П.-М.“ АД с изх.
№ СВП13 - 689 от 23.10.2013 г. Предмет на договорите е предоставянето на
услугите „достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа“. Съществуването на облигационно
правоотношение между страните е уредено съгласно чл.104а, ал.1 ЗЕ, в който е
указано, че крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия, като на основание ал.4, публикуваните общи условия влизат в сила
за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Безспорно по делото е съдържанието
и влизането в сила на Общи условия на договорите за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.С.” АД /с
предходно наименование „Е.П.-М.“ АД/. Ответникът е оператор на електроразпределителната
мрежа по смисъла на т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, а ищецът - краен клиент по
смисъла на т. 27г ДРЗЕ - който купува електрическа енергия за собствено
ползване.
Съгласно чл. 29, ал.1 ПТЕЕ,
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните
количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията
цени /за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги,
за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа/, по
утвърдените от комисията цени.
Разпоредбата на чл.29, ал.3 от
издадените от ДКЕВР /сега КЕВР/ Правила за търговия с електрическа енергия
/ПТЕЕ/, определя, че клиентите, в това число и производители в режим на
потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени
от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,
други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора
на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. Ответникът не оспорва, че ищецът стопанисва и
поддържа процесния трафопост, както и че същият преобразува електрическа
енергия за обектите на ищеца.
Като оператор на
електроразпределителната мрежа и страна по договорите за пренос и достъп,
сключени с ищеца, на основание чл.29, ал.3 ПТЕЕ, ответникът е издал процесните
фактури, в които е начислил върху количествата активна електрическа енергия по
действащите цени за достъп и пренос, установени с решение на ДКЕВР, съответно
КЕВР, следните суми: по фактура №*** от *** г. фактура №**** от *** г. –
3560,54 лева /с ДДС/, от която за пренос ниско напрежение – 1903,84 лева /без
ДДС/ и 494,24 лева за достъп средно/ниско напрежение; фактура №********** от
07.10.2016 г. – 3237,20,70 лева /с ДДС/, от която за пренос ниско напрежение –
1731,87 лева /без ДДС/ и 449,60 лева - за достъп средно/ниско напрежение; фактура
№********** от 07.11.2016 г. – 3053,84 лева /с ДДС/, от която за пренос ниско
напрежение – 1645,12 лева /без ДДС/ и 427,07 лева - за достъп средно/ниско
напрежение; фактура №********** от 06.12.2016 г. – 2948,12 лева /с ДДС/, от
която за пренос ниско напрежение – 1592,34 лева /без ДДС/ и 413,37 лева за
достъп средно/ниско напрежение.
Не се спори, че сумите са
начислени върху отчетеното като потребено количество енергия и в съответствие с
действащите цени на достъп и пренос, както и че същите са заплатени от ищеца.
Като компоненти, чиято стойност е
определяема в зависимост от количеството измерена електроенергия, цените на
достъп до и на пренос по електроразпределителната мрежа, не са определени чрез
измерване по нормативно установените правила.
От съществено значение за
разрешаване на възникналия правен спор, се явява въпросът дали електормерът е
поставен на мястото на измерване съобразно изискванията на нормативната уредба.
По делото бе установено, че още при първоначалното присъединяване на обекта на
ищеца, СТИ е поставено в нарушение на разпоредбата на чл.30, ал.4 от Наредба №
6/24.02.2014 г., с която изчерпателно са изброени местата, на които може да
бъде монтиран електромер – до или на границата на имота, /при ал.1 и ал.2/, а в
случаите по ал.3 – в електрическанта уредба на съответния мрежови оператор.
Според приетото по делото
заключение на СТЕ, техническите условия за присъединяване обекта на ищеца,
както и мястото на мерене, в т.ч. и границата на собственост на ел.
съоръженията са били определени в писмо на НЕК, клон Електроснабдяване от
30.06.1999 г., а мястото на мерене, определено при първоначалното
присъединяване, непроменено до м.07.2020 г.м се намира в имота на ищеца.
Консумираната ел.енергия в имота на ищеца е на ниво ниско напрежение. Обектът
се захранва единствено след трафопоста, който преобразува ел. енергията от ниво
средно напрежение на ниво ниско напрежение, поради което е направен изводът, че
в обекта технически е възможнос да бъде консумирана единствено ел.енергия на
ниво ниско напрежение. При оглед на място, вещото лице е установило, че към
момента, СТИ е монтирано на границата на собственост на съоръженията и същото
не може да измерва реално потребената в обекта на ищеца ел. енергия, след
нейната трансформация от ниво средно на ниво ниско напрежение.
В съдебно заседание, вещото лице
разяснява, че захранването на
обекта на ищеца се осъществява от подстанция „Д.л.“, през далекопровод с наименованието „П.“ и достига до този стълб №10. От стълб №10
отклонението е на
ниво средно напрежение, като линията е дълга около 30-40 метра и същата влиза в обекта, където се намира и трафопостът, собственост на „Ц.“. Последният е с параметри 20 х 0,4
киловолта и неговата задача е да понижи
напрежението от средно на ниско напрежение. Всички
консуматори в месопреработвателното предприятие се захранват от ел.табала на
ниско напрежение. Трафопостът
и отклонението обслужват само ищеца. СТИ е било монтирано в обекта на ищеца, като
не са съобразени изискванията на Наредба №6. Средството за търговско измерване
е монтирано в сградата на трафопоста на ищеца, в противоречие с диспозитивно
предвиденото. Страните не спорят, че ищецът не е искал местене на меренето, но
това обстоятелство е ирелевантно за спора. Задължение на ответника е да постави
СТИ на място, съобразно действащата нормативна уредба.
Според вещото лице до имота на
ищеца не се извършва пренос на ел.енергия ниско напрежение, а само на ниво
средно напрежение, което се понижава до ниво ниско в трафопоста на ищеца.
По делото е допусната и приета,
като неоспорена от страните, съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на
която се установява, че за процесния период от 01.07.2016 г. до 30.11.2016 г.,
общият размер на фактурираната такса за „пренос ниско напрежение“, изчислен на
база отчетеното количество ел.енергия, е в размер на 8616,36 лева с ДДС; общият
размер на фактурираната такса за „пренос средно напрежение“, изчислен на база
отчетеното количество ел.енергия, би бил в размер на 3254,03 лева с ДДС.
Разликата между изчислената такса „пренос“ по цена за средно напрежение и
заплатената от ищеца такса „пренос“ на ниско напрежение по процесните фактури,
е в размер на 5362,33 лева.
Цената за достъп и цената за
пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят
към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът
на всеки потребител за тяхното настъпване. Ето защо правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта
на цената за достъп и на цената за пренос на електрическа енергия, а в
случаите, когато потребената електрическа енергия е измерена в места, различни
от уговорените от страните или от нормативно определените, това измерване не
може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос.
С оглед гореизложеното се налага
извод, че тези елементи от цената на електрическата енергия са неопределяеми,
от което произтича съответно и тяхната недължимост. Поставянето на средството
за търговско измерване в несъответствие с техническите изисквания на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, обосновава
неоснователност на претенцията на доставчика за изпълнение на насрещното парично
задължение на клиента за заплащане на цена за достъп и цена за пренос по
електроразпределителната мрежа.
Отделно от горното, по делото, по
безспорен начин бе установено, че до имота на ищеца не е бил извършван пренос
на ел. енергия ниско напрежение, заплащане на който се претендира от ответника
с издаване на процесните фактури, сумите по които не се спори, че са заплатени
от ищеца.
При горните доводи и поради
обстоятелството, че ответникът не доказа наличие на основание за получаване на
процесните суми, съдът намира, че фактическият състав на неоснователното
обогатяване по член 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД е осъществен, поради което предявените
искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените
съдебно-деловодни разноски в общ размер на: 1494,13 лева, от които: 434,13 лева
– държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице и 860 лева – адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** Т.-Е“, да заплати на „Ц.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***,
получената без основание сума в общ размер на 10853,14 лева, от която:
2236,81 лева – достъп средно/ниско напрежение и 8616,33 лева – пренос ниско
напрежение за обект с адрес на потребление: с. ***, общ. В.Т., за периода от
01.07.2016 г. до 30.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** Т.-Е“, да заплати на „Ц.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1494,13 лева, представляваща
сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: