Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2023
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, двадесет и втори
състав в открито заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 255 по описа за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на А.К.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0442-000009/17.01.2023 г.
издадена от началник сектор към ОДМВР – Варна, Четвърто РУ, с която му е наложена принудителна административна мярка
по чл.171 т.1, б „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/– временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят сочи, че на 15.01.2023 г. му е съставен
АУАН, с който е прието, че е управлявал МПС, тестван е с техническо
средство Drug test, за наличие на наркотични вещества и техните аналози,
което е отчело положителна проба за метамфетамин, преценено е, че е извършено
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, поради което му е наложена
ПАМ. Счита, че наложената мярка е
неправилна и несправедлива, тъй като не
е употребил наркотици. Сочи, че работи като шофьор в строителна фирма и
свидетелството за правоуправление му е необходимо, за да упражнява професията
си. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. По същество сочи, че са налице материалноправните предпоставки за
издаване на заповедта. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
По делото е представен акт за установяване на
административно нарушение серия GА № 871107 от 15.01.2023
г., съгласно който А. *** посока
кръстовището с ул. „Черно море“ управлявал собствения си лек автомобил Рено
Клио с рег. № ***, водача е тестван с техническо средство Drug
test 5000, със сериен № АRКА 00-45, за наличие на наркотични вещества и техните
аналози, което отчело положителна проба за метамфетамин. Издаден е талон за
медицинско изследване № 121604/14.01.2023 г. Съставения АУАН е предявен на А.,
същият го е подписал без възражения. А. е отведен за даване на кръвна проба.
Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол или наркотични вещества и техните аналози жалбоподателят е отказал
да даде кръв и урина за извършване на изследване, за което се е подписал на
съставения протокол.
От приложеното по делото удостоверение от 16.02.2023 г. е
видно, че В.А.Ж.е назначен на длъжност началник сектор в ОДМВР -Варна, Четвърто
РУ.
По делото е приложено споразумение по НОХД №
20233110200356 по описа за 2023 г. на ВРС, видно от което на 31.01.2023 г. е
одобрено споразумение, по силата на което е прието за установено, че А.А. е
извършил виновно престъпление по чл. 343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл. 28, ал.1 от НК, за това че на 14.01.2023 г. в гр. Долни чифлик, по ул. „Камчия“ до №9
управлявал л.а. „Рено Клио“ с рег. № ***, след употреба на наркотично вещество
– метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Drug test 5000, със сериен № АRКА 00-45, проба № 233, като деянието е извършено повторно, поради което на
осн. чл. 343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3,
вр. чл.57, ал.2, вр. чл. 343 г, вр. чл. 59, ал.4 НК, вр. чл. 57, ал.2, т.3 от ЗИНЗС вр. чл. 381, ал.4 от НПК и му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, при първоначален общ режим и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от осем месеца, при чието изпълнение е приспаднато
времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано
от 14.01.2023 г.
На 17.01.2022 г. е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0442-000009/17.01.2023 г. издадена
от началник сектор към ОДМВР – Варна, Четвърто
РУ, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.1, б „б“ от ЗДвП– временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
В с.з. е представена разпечатка от
извършения тест, видно от който същия е положителен за метамфетамин.
От приложена справка за нарушител е видно, че А. има
издадени 13 наказателни постановления, 18 фиша, 6 ЗППАМ.
При така установените факти, настоящия съдебен състав,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
За да е законосъобразна наложената принудителна
административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
ОДМВР е определена за служба за контрол, съгласно Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Със заповед № 365з-8226/30.12.2021
г. директора на ОДМВР – Варна е
определил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, вкл.
т.1 длъжностни лица – началниците на
сектори/групи в РУ при ОДМВР – Варна. С
оглед на това се приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган
и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният акт е постановен в писмена форма, съдържа
всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и
правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните
факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, буква „б” от ЗДвП. Принудителните административни мерки по
чл.171, т.1 ЗДвП се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по
правното си действие има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния
закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се
прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено
от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата,
което се установява с акта за установяване на административно нарушение,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актова
за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до
доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла
на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена
сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от
него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение
първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване
на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя.
Според нормата, посочена като правно основание за
издаване на процесния административен акт – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на
мярката по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е
установен по надлежен ред, в случая употребата на наркотични вещества е
установена с тест, като в последствие жалбоподателят е отказал да даде
биологични проби за химико-токсилогично лабораторно изследване.
Видно представения Акт за установяване на административно
нарушение серия GА № 871107 от 15.01.2023 г. А. е
тестван с техническо средство Drug test 5000, със сериен № АRКА 00-45, което е отчело положителна проба за метамфетамин, отведен е във
ВМА, като е отказал да даде биологични проби за изследване.
Разпоредбата на чл. 5, ал.3 от ЗДвП сочи, че на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл. 1, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. Текста на чл. 3а от същата наредба сочи, че
установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест или лицето
не приема показанията на техническото средство, или теста или физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест.
В случая А. е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества, това се установява и от приложеното по делото споразумение от
31.01.2023 г., поради което наведените в жалбата твърдения, че не е употребил
наркотици съдът приема за защитна теза.
С оглед установените факти, законосъобразно е прието от
административния орган, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП.
Правилно ответникът е посочил и размерът на срока, за
който е наложена принудителната административна мярка. Същата е определена в
рамките на установения в закона срок: "до решаване на въпроса за
отговорността му /на водача/, но за не повече от 18 месеца", съгласно чл.
171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП. От това следва, че 18 месеца е максимално
допустимият срок за налагане на ПАМ, което не изключва възможността въпросът за
отговорността на водача да бъде решен и преди изтичането на този срок,
респективно – основанията за налагане на ПАМ да отпаднат по-рано от 18 месеца,
какъвто е настоящия случай.
Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се
осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно
свидетелството за управление на МПС на водач, който отказва да бъде проверен с
техническо средство, като по такъв начин да се елиминират потенциалните
възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с
оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на
свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на
преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на
движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на
субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - "до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца".
Изложените по-горе мотиви налагат извод, че не е налице
нито едно от основанията за отмяна на административния акт, изчерпателно
изброени в чл. 146 от АПК. Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка№ 23-0442-000009/17.01.2023 г. е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При този изход на правния спор на основание чл.143, ал.4
от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на
делото и предприетите от представителя на ответника процесуални действия,
размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер,
установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0442-000009/17.01.2023
г. издадена от началник сектор към ОДМВР – Варна, Четвърто РУ, с която му е наложена принудителна административна мярка
по чл.171 т.1, б „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/– временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
ОСЪЖДА на А.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Областна дирекция на МВР –
Варна сума в размер на 100,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата.
СЪДИЯ: