РЕШЕНИЕ
№
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10 състав,
на двадесет и трети март през две хиляди двадесети първа година, в публичното
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Желязкова т. д. 8301 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени насрещни искове от В.Д.К. и А.Н.Н. срещу АД „Д.И Л.“ по т. дело 292/2015 г. по описа на
СГС, VI-10 състав, отдени за
разглеждане в отделно производство в с протоколно определение от 15.12.2015
година.
В исковата молба
ищецът В.Д.К. твърди че, има вземане от ответника в размер на 33 445,02 лв. на основание чл. 26, ал. 4 от дружествения договор на
Адвокатско дружество „Д.,К.И Л.“ и частичен иск за заплащане на сумата от
25 001 лв. от пълния размер от 268 823,98
лв. - част от
положителния финансов резултат на дружеството за годината, в която е настъпила
причината за прекратяване на членството, съответно на срока, през който е
работил за дружеството, а ищецът А.Н., твърди че има вземане по иск за
заплащане на остатък на ликвидационен дял в размер на 12 499,65 лв. на основание чл. 26, ал. 4 от дружествения договор на
Адвокатско дружество „Д.,К.И Л.“ и частичен иск за заплащане на сумата от 25 001 лв. от пълния размер от 685 977,31 лв.
- част от положителния финансов
резултат на дружеството за годината, в която е настъпила причината за
прекратяване на членството, съответно на срока, през който е работил за
дружеството.
Изложени са
твърдения, че ликвидационният дял, определен с приложение № 9 към Протокол от
05.08.2013 г. не е заплатен на ищците, като за адв. К.
е в размер на 54 591,79 лв. и за адв. Н. е в
размер на 18 197,26 лева. След направено прихващане с ликвидационния дял
от ищците, направено с нотариална покана № 1705, том № 1, акт № 116 на нотариусВ.Ч., с р-н на д-вие РС София, рег. № 210 на
нотариална камара, по отношение на претенцията на ответника за „подотчeтни“ лица,
отправени с нотариална покана № 1499, том № 1, акт № 105 на нотариусВ.Ч.,
с р-н на действие РС София, рег. № 210 на нотариална камара, ликвидационните
дялове на двама ищци са за В.К. – 33 445,902 лв. и за А.Н. –
12 499,65 лв. С Протокол от 05.08.2013 г. е уговорено, че размерът на
вземанията следвало да се определи към 30.09.2013 година.
Относно
предявения иск за заплащане на част от положителния финансов резултат на
адвокатското дружество, се сочи, че сумите се дължат на основание чл. 26 от
дружествения договор на адвокатското дружество. Посочено е, че исковата
претенцията е свързана с исковете, предмет на т. дело 262/2015 г., образувано
по искове на АД Д.И Л..
По отношение на
иска за заплащане част от положителния финансов резултата е посочено (молба –
уточнение от 12.08.2019 г.), че в резултат на дейността на адвокатите в АД се
генерират приходи от дейността и се правят разходи (преки и непреки), като
финансовият резултат е разликата между приходи и разходи. Твърди се, че
финансовите резултати се прехвърлят всяка година и така за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2012 г.
е налице натрупване, като и за двамата ищци е налице положителен
финансов резултат в качеството им на съдружници в АД Д.,К.И
Л.. Именно този положителен финансов резултат не е изплатен. Сочи се, че в
договорните отношения между ответното адвокатско дружество и ищците липсва
уговорка за заплащане на положителните финансови резултати в резултат на
дейността им в рамките на ответното дружество, поради което и се твърди, че
дейността на двамата ищци е останала
невъзмездена. Евентуално се сочи, че ответното дружество се е обогатило в
резултат на дейността на ищците като съдружници, а
ищците са обеднели с тази стойност. Ликвидационния дял, като част от
имуществото на дружеството се претендира на основание разпоредбата на чл. 26,
ал.4 от договора за адвокатско дружество.
Ответникът
Адвокатско дружество „Д.И Л.“ оспорва предявените искове при възражения, че
адвокатското дружество не е прекратено, следователно правото на ликвидационен
дял не е възникнало. Също така счита, че имуществените отношения с напусналите съдружници са уредени чрез сделка между страните с Протокол
от 05.08.2013 година. Ищците са получили своите ликвидационни дялове, съгласно
уговореното в решение на ОС от 23.11.2009 г. и Протокол от 05.08.2013 г.
Неправилно е изчислен ликвидационният дял от ищците.
Прави възражение
за давност относно претенциите за положителен финансов резултат преди
30.04.2010 година. Не ставало ясно, откъде идва разграничението на преки и
непреки разходи. Освен това ищците са получавали дивиденти във връзка с
работата си в дружеството, освен това са получавали и възнаграждение за това,
че са били управители. Видно от Приложение № 2 към Протокола от 05.08.2013 г. е
уредено, че разходите за издръжка се разпределяли по равно. Размерът на дела на
напускащия съдружник е определен с решение на ОС от 23.11.2009 г.,
конкретизиран с протокола от 05.08.2013 г. и приложенията към него. Дружеството
не е изготвяло ликвидационен баланс към 30.09.2013 г., а представеният е
изготвен от ищците, като последният не обвързвал дружеството.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Страните
в настоящото производство
са страни и по т. дело 292/2015 г. по описа на СГС, VI-10 състав.
С
решение 2247/27.11.2017 г. СГС отхвърля исковете с правна квалификация чл.79,
ал.1, предл.І от ЗЗД във вр.
с чл.58, т.6 от ЗАдв и чл.86 от ЗЗД, предявени от
Адвокатско дружество „Д.И Л.”, регистрирано по фирмено дело № 9127/2005 г. по
описа на Софийски градски съд, фирмено отделение, БУЛСТАТ ********, с адрес:
гр. София, ул. „********вписано в регистъра на адвокатските дружества към САК с
№ **********, срещу В.Д.К., ЕГН **********,***, 19, съдебен адрес *** за
присъждане на следните суми: 23 219,33 лв. задължение за подотчетни лица към
30.09.2013 г., заедно с 1 875,78лв. лихва за забава върху тази сума от
8.04.2014 г. до 22.01.2015г.; 314,89лв. наем за офис за м.октомври 2013 г. и 58
661,08 лв. - остатък от участието му в разходите за управление и издръжка на
дружеството за периода 1.01.2013 г. - 31.10.2013 г., заедно с 1 113,36 лв.
лихва за забава за времето от 8.04.2014
г. до 22.01.2015 година.
Със
същото решение са отхвърлени и исковете с правна квалификация чл.79, ал.1, предл.І от ЗЗД във вр. с
чл.58,т.6 от ЗАдв и чл.86 от ЗЗД, предявени от
Адвокатско дружество „Д.И Л.”, регистрирано по фирмено дело № 9127/2005 г. по
описа на Софийски градски съд, фирмено отделение, БУЛСТАТ ********, с адрес:
гр. София, ул. „********вписано в регистъра на адвокатските дружества към САК с
№ **********, срещу А.Н.Н., ЕГН **********,***,
съдебен адрес *** за присъждане на следните суми: 5 697,61 лв. задължение за
подотчетни лица към 30.09.2013 г., заедно с 460,27 лв. лихва за забава върху
тази сума от 8.04.2014 г. до 22.01.2015 г.; 314,89 лв. наем за офис за
м.октомври 2013 г. и 75 245,12 лв. остатък от участието й в разходите за
управление и издръжка на дружеството за периода 1.01.2013 г. - 31.10.2013 г.,
заедно с 6 078,68 лв. лихва за забава за времето от 8.04.2014 г. до 22.01.2015 година.
Решението
на СГС е оставено в сила с решение 2146/10.08.2018 г. по в. т. дело 1160/2018
г. на САС, ТО, 13 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение
299/07.06.2019 година.
Установява
се по делото, че Адвокатско дружество „Д.,К.И Л.“ е регистрирано по ф. дело
9127/2005 г. по описа на СГС, ФО и е вписано в регистъра на АД при САК под
номер **********.
В.
Дончев К. и А.Н.Н. са били съдружници
в АД „Д.,К.И Л.“, съответно с дялово участие 30 % (300 дяла) и дялово участие
10 % (100 дяла).
Отношенията
между съдружниците се уреждат от дружествен договор
от 30.11.2012 г. (стр. 18-26 по делото).
С
дружествения договор е уредено, че при прекратяване на участието на съдружник,
последният има право на ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото
имущество и на част от печалбата на Дружеството за годината, в която е
настъпила причината за прекратяване на членството, съответно на срока, през
който е работил за Дружеството (чл.9, т.4 във връзка с чл.26, ал.4), както и
правото на съдружника да получава част от печалбата на дружеството (чл.9, т.3),
свързано и със задължението да участва пропорционално и в загубите съобразно размера на дяловото участие – чл.30,
ал.1.
Уредено
е и правото на напускащия съдружник да вземе и продължи самостоятелно работа по
дела и преписки, образувани и водени от АД на негово име съгласно практиката в
дружеството, право да получи всички неплатени до момента на напускането
хонорари по дела и преписки на негово име - чл.26, ал.5.
В
чл.26, ал.6 от дружествения договор е предвидено, че и след прекратяване на
участието си напускащият съдружник носи отговорност за дейността си докато е
бил съдружник за евентуалните причинени щети на дружеството и на клиентите му,
както и за водените и наблюдаваните от него дела и преписки, съгласно
практиката и деловодната система на АД до датата на прекратяване на участието
му в дружеството.
Издръжката
на дружеството се осигурява от приходите от осъществяваната от неговите съдружници адвокатска дейност (чл. 23).
С
решение на ОС на адвокатското дружество от 23.11.2009 г. (стр.494 по делото) е
прието, че при напускане на съдружник, на последния следва да се заплати
ликвидационен дял, включващ: 1) наблюдаваните от съдружника проекти, 2) ДМА в
рамките на притежаваните дялове, 3) кеш - финансовия резултат, след покриване
на издръжката за периода (съобразно дела или конкретните резултати) и
вземанията по текущите на съдружника проекти.
На 15.07.2013
г. е проведено общо събрание на съдружниците в адвокатското
дружество (стр. 27-33 по делото), на което са взети решения за прекратяване
членството на ищците К. и Н. в
дружеството от същата дата, за освобождаването им като управители на
дружеството и за промяна на наименованието на дружеството на адвокатско
дружество „Д.И Л.“.
Решенията по т.1
и по т. 2 имат идентично съдържание, като в същите е посочено, че на адв. Д. се възлага да предприеме необходимите действия и да
подпише всички необходими документи, свързани с прекратяване дейността на
двамата бивши съдружника. Изрично е посочено, че всички останали отношения
между АД и двамата напускащи съдружници, са подробно
и окончателно уредени в допълнителен протокол.
В решение по т.
3 на ОС на съдружниците в АД е посочено, че след
приемане на финансовия отчет на дружеството е констатирало, че Дружеството няма
финансови задължения към напускащите съдружници,
както и напускащите нямат задължение към адвокатското дружество.
ОС е приело
финансовия отчет към 15.07.2013 г. и е записано, че ОС констатира, че
дружеството няма каквито и да е финансови задължения към напускащите съдружници, както и адв. В.К. и адв. А.Н. нямат задължения към дружеството. Взето е решение
за изплащане на 3000 лева – дялова вноса за адв. К. в
АД и 1000 лева – дялова вноска за адв. Н.. В
решенията по т.4 и т.5 от дневния ред е прието, че напускащите съдружници, се освобождават като управители на дружеството,
като това не ги освобождава от отговорност за действията им като управители до
деня на освобождаването, и съответно носят отговорност за водените и
наблюдавани от тях дела и преписки, съгласно практиката и деловодната система
на дружеството, както и за действията им като съдружници
и управители.
Прекратяването
на членството на двамата ищците и останалите промени са вписани в регистъра с
решение на Софийски градски съд от 7.08.2013 г. и в Софийски адвокатски съвет с
решение от 3.09.2013 година.
На 05.08.2013 г.
е проведено общо събрание на адвокатско дружество „Д.,К.И Л.“, и с участието на
адв. В.К. и адв. А.Н. с
дневен ред: 1. Приемане на финансовите резултати на съдружниците
в дружеството и встъпителен ликвидационен баланс и 2. Уреждане на отношенията
между съдружниците във връзка с преструктурирането на
дружеството.
Общото събрание
е приело и одобрило финансови резултати на всички съдружници
към 30.06.2013 г. съгласно изготвени справка за разпределяне на резултати
(Приложение № 1), справка за резултатите (Приложение № 2) и справка за налични
средства и лимити (Приложение № 3).
Във връзка с
окончателното уреждане на отношенията между съдружниците
общото събрание е приело решения, свързани с разходите, банковите сметки,
имуществото, библиотеката висящите преписки и дела, разделянето на преписките и
архива, абонаменти, търговски дружества, собственост на дружеството, договори
за наем, домейн, уебсайт и ползване на служебни електронни пощи. По отношение
на тези решения към протокола от събранието са добавени приложения № 4 – 12
(стр. 42-117 по делото). Посочено е, че се приема и одобрява изготвения
встъпителен ликвидационен баланс на АД към 30.06.2013 г., изготвен от Ф.Ф.и счетоводство ООД, като разпределянето на резултатите на
съдружниците в АД към 30.06.2013 г. ще се калкулира
при съставянето на крайния ликвидационен баланс на АД, изготвен към 30.09.20213
година. Според т. 1.4 окончателното уреждане на отношенията между съдружниците се осъществява към 30.09.2013 г. съгласно
условията на протокола от 05.08.2012 година.
С нотариална
покана от 28.03.2014 г. от АД Д.И Л. до ищците, в качеството им на съдружници в адвокатско дружество „К. и Партньори“,
ответникът е поискал в 7-дневен срок от получаването й К. и Н. да заплатят по
баланс са подотчетни лица съответно 23 219,33 лв.
и 5 697,61 лв. и по разпределяне на дялово участие съответно 16 058,13 лв. и 89 186,02 лева. Към поканата са
приложени разчети за дължими суми и е връчена на ищците (стр. 122-127 по
делото).
В отговор, с
нотариална покана от 04.04.2014 г., В.К. и А.Н. са
оспорили разчетите и са представили свои справки и извадки, съгласно които имат
право на ликвидационни дялове в размери съответно 54 591,79 лв. за В.К. и 18
197,26 лв. за А.Н.. Заявили са прихващане на посочените ликвидационни дялове и
са поискали остатъкът да им бъде изплатен по банков път (стр. 128 – 156 по
делото).
От представените
дружествени договори и протоколи от общи събрания на АД Д.,К.И Л. за периода
2005-2012 г. (стр. 170-211 по делото) е видно, че за времето от 2009 г. до
30.11.2012 г. в дружеството е членувал като съдружник адвокат Т.Б.. През 2008,
2010, 2011, 2012 и 2013 г. общото събрание на дружеството е взимало решения за
разпределяне на дивиденти на съдружниците от
неразпределени печалби от изминали периоди.
Приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза (основно и допълнително заключение) на
вещото лице С.М. установява, че стойността на компютърна техника и оборудване с обща пазарна стойност 10 960 лева и
ликвидационна стойност 8 745 лв., система за видеонаблюдение
с пазарна стойност 1 350 лв. и ликвидационна стойност 1 080 лв., както и лек
автомобил Фолксваген с пазарна стойност 7 000 лв. и ликвидационна стойност 5
950 лева. Общо за приложението в частта „техника, видеонаблюдение
и транспортни средства“ — пазарна стойност 19 310 лв. и ликвидационна стойност — 15 775 лв. Общата пазарна стойност на
описаните в Приложение № 8 към Протокола от 05.08.2013 г. компютърна техника и
оборудване, обзавеждане и автомобил е 38 530 лв., а ликвидационната им стойност
— 31 135 лева.
Поради липса на
съставено Приложение № 11 за стойността на книгите от библиотеката вещото лице
е посочило, че не е възможно да се определи стойността на получените от В.К. и А.Н.
книги от библиотеката на Адвокатско дружество „Д.,К.И Л.“.
При проверката в
счетоводството на Адвокатско дружество „Д.,К.И Л.“ вещото лице е констатирало,
че по договорите за правна помощ, водени в системата на адвокатското дружество
с инициалите на съдружниците, се осчетоводяват
единствено и само получените плащания, т.е. по тях не остават несъбрани
вземания, които да намират отражение по група „Вземания“ на раздел В „Текущи
(краткотрайни) активи“ на счетоводния баланс. Уточнено е, че на разпределение
подлежат отработените, но неплатени часове по проекти с инициали на съдружниците, отразени в системата на адвокатското
дружество. От представената справка за тези часове от системата на Адвокатско
дружество „Д.,К.И Л.“, представена при проверката в счетоводството на
дружеството, вземанията за отработените, но неплатени часове по проекти с
инициали на ищците, отразени в системата на адвокатското дружество, са в общ
размер на 256 969,32 лв., в т.ч. на А.Н. - 128 892,52 лв.- 410:55 часа и на В.К.
- 128 077,81 лв. – 498:42 часа. Като е изложил, че е налице по-малко изработени
часове по договорен фиксиран хонорар за адвокат К. – 26 941,26 лв. и за
адвокат Н. – 2 141,63 лв.
Общите размери
на получените суми от посочените в т. 2.1. на Протокол от 05.08.2013 г. банкови
сметки е 13 308,87 лева и 82 603,52 евро.
Вещото лице М. е
посочило, че финансовият резултат на АД „Д.,К.И Л.“ към 31.07.2013 г. е загуба
в размер на 11 хил. лев, като същият текущ финансов резултат бил посочен и в
счетоводния баланс на дружеството към 31.07.2013 година.
Разликата между
приходите и разходите (съобразно
дяловото участие в адвокатското дружество на съдружниците)
за двамата ищци по години, е както следва:
-
За съдружника В. К. -
за 2007 г. – 44 973,79 лева; 2008 г. – 128 354,62 лева; за 2009 г. –
„-26 286,41 лева“, за 2010 г. – 25 557,19 лева; за 2011 г. „-155 666,30 лв.“; за 2012 г. - „+
163 307, 09 лв.“, за 01.01.2013 г. до
30.09.2013 г. е „-168 456,41 лв.”.
-
За съдружникa А.Н. - за 2009 г. – 81 432,62 лева; за 2010
г. – 149 551,50 лева; за 2011 г. е в размер на „+249 561,74 лв.“; за
2012 г. е „+205 431,45 лв.“; за 01.01.2013 г. до
30.09.2013 г. е „+72 092,90 лева“.
Като резултати с
натрупване:
-
За периода 2007
– 2012 г. – К. – „+180 239,98 лева“; Н. – „+658 977,21 лева“
-
За периода 2007
г. до 30.09.2013 г. за В.К. – 11 783,57 лева, за Н. – 758070, 21 лева;
Разликата между
приходите и разходите (като непреките
разходи са разпределени по равно между съдружниците)
за двамата ищци по години, е както следва:
-
За съдружника В. К. -
2007 г. е 82 773,79 лв.; за 2008 г. – 181 804,62 лв.; за 2009 г. –
83 459,04 лв.; за 2010 г. – 142 866,28 лв.; ,за 2011 г. -
„-61 048,34 лева“,за 2012 г. – 269 427,87 лева, за периода 01.01.2013 г. - 30.06.2013 г. – „-97 864,50 лева“.
-
За съдружника А.Н.
- за 2009 - - 83 185,56 лева, за 2010 г. - -26 412,14 лева; за 2011
г. – 83 856,97 лева, за 2012 г. – 42 549,39 лева и за 2013 г. -
-97 618,21 лева;
Като резултати с
натрупване:
-
За периода 2007
– 2012 г. – К. – „699 283,26 лева“; Н. – „+16 538,66 лева“
-
За периода 2007
г. до 30.09.2013 г. за В.К. – 691 418,76 лева, за Н. – „- 81 079,55
лева“;
Разпределени по
екипи, разходите на екипа Д. - Л. за периода от 01.07.2013 г. до 30.09.2013 г.
(съобразно дяловото участие) са в размер на 212 093,64 лв., в т.ч. непреки
разходи в размер на 152 779,52 лв., като разликата между разходи и приходи е в
размер на „-60 409,31 лева“. Разходите на екипа К. - Н. са в размер на 133
242,92 лв., в т.ч. непреки разходи в размер на 101 853,03 лв., като разликата
между разходи и приходи е в размер на - 72 461,38 лева.
Разпределени по
екипи, разходите на екипа К. - Н. за периода от 01.07.2013 г. до 30.09.2013 г.
(според броя на адвокатите в екипите) са в размер на - 145 974,, 54 лева, в т.ч. непреки
разходи в размер на 114 584,65 лева , като разликата между разходи и приходи
е в размер на „-85 193 лева“.
Общият размер на
разходите на адв. Б. за 2012 г. е 169 484,67 лв., в
т.ч. преки разходи — 63 698,20 лв. и непреки разходи - 105 786,47 лева.
За 2005 г. съдружниците са получили следните възнаграждения: Г.Д. –
84 022,78 лв.; Р.Л. – 84 022,78 лв.; В.К. – 84 022,78 лева.
За 2006 г. съдружниците са получили следните възнаграждения: Г.Д. – 48
000 лв.; Р.Л. – 48 000 лв.; В.К. – 48 000 лв.; Т.Б. – 48 000 лева.
За 2007 г. съдружниците са получили следните възнаграждения: Г.Д. – 18
000 лв.; Р.Л. – 18 000 лв.; В.К. – 18 000 лв.; Т.Б. – 35 600 лева.
За 2008 г. съдружниците са получили следните възнаграждения: Г.Д. – 48
000 лв.; Р.Л. – 48 000 лв.; В.К. – 48 000 лв.; Т.Б. – 48 000 лева;
За 2009 г. съдружниците са получили следните възнаграждения: Г.Д. – 61
114 лв.; Р.Л. – 61 114 лв.; В.К. – 61 114 лв.; Т.Б. – 57 614 лв.; А.Н. –
35 200 лева.
За 2010 г. съдружниците са получили следните възнаграждения: Г.Д. – 42
700 лв.; Р.Л. – 42 700 лв.; В.К. – 42 700 лв.; Т.Б. – 42 700
лв.; А.Н. – 42 700 лева.
За 2011 г. съдружниците са получили следните възнаграждения: Г.Д. – 40
300 лв.; Р.Л. – 40 300 лв.; В.К. – 40 300 лв.; Т.Б. – 40 300
лв.; А.Н. – 40 300 лева.
За 2012 г. съдружниците са получили следните възнаграждения: Г.Д. – 40
300 лв.; Р.Л. – 40 300 лв.; В.К. – 40 300 лв.; Т.Б. – 40 300
лв.; А.Н. – 40 300 лева.
За 2013 г. /до
м. септември/ съдружниците са получили следните
възнаграждения: Г.Д. – 27 900 лв.; Р.Л. – 27 900 лв.; В.К. – 24 800 лв.; А.Н. –
24 800 лв.;
Сумите,
преведени от Адвокатско дружество „Д.,К.И Л.“ от сметките в „У.К.Б.“ АД и в
„ОББ“ АД, посочени в протокола от 05.08.2013 г., с които са оперирали
единствено В.К. и А.Н., по сметки на „К. и партньори“ Адвокатско дружество.
Преводите са извършени в следната хронологична последователност:
1. На 20.09.2013
г., от банкова сметка *** „ОББ“ АД в лева с IBAN ***ка
в „ОББ“ АД с IBAN *** - сума в размер на 10 428,22 лева. Като основание за
превода е посочено „Прехвърляне в клиентска сметка съгласно протокол“. 2. На
20.09.2013 г., от банкова сметка *** „У.К.Б.“ АД в лева с IBAN ***ка в „ОББ“ АД с IBAN *** - сума в размер на 2 880,65 лева.
В представения „документ - движение по сметка не е посочено основание за
превода. 3. На 20.09.2013 г., от банкова сметка *** „У.К.Б.“ АД в евро с IBAN ***
- сума в размер на 23 523,70 евро. Като основание за превода е посочено
„Прехвърляне в клиентска сметка“. 4. На 24.09.2013 г., от банкова сметка ***
„ОББ“ АД в евро с IBAN ***ка в „ОББ“ АД с IBAN *** -
сума в размер на 59 079,82 евро. Като основание за превода е посочено
„Прехвърляне на клиентски средства съгласно протокол“.
По данни от
представеното с молба от ответника вх. № 282988/04.11.2020 г. уточнение,
преведените средства от клиентски сметки на “ Адвокатско дружество „Д.,К.И Л.
по сметки на Адвокатско дружество „К. и партньори“, в общ размер на 82 603,52
евро и 13 308,87 лв., включват хонорари и разноски.
По данни от
счетоводството на Адвокатско дружество „Д.И Л.”, през периода от 2005 г. до
2013 г. включително ищците са получили дивиденти, както следва: К. – 326 667,51
лв.; Н. – 148 842,07 лева. Разпределените и изплатени дивиденти през 2010 г. и
2011 г. не са обвързани с постигнатите от съдружниците
финансови резултати за съответния период.
С решение от
19.03.2013 г. съдружниците са разпределили дивиденти,
с оглед постигнатите всеки от тях резултати за 2011 г. в общ размер на 197
623,51 лв., от които за В.К. – 62 288,40 лв. и А.Н. – 67 966,91 лева.
С решение от
28.03.2013 г. съдружниците са разпределили дивиденти,
с оглед постигнатите всеки от тях резултати за 2012 г. в общ размер на 221
042,42 лв., пот които – В.К. – 101
325,84 лв. и А.Н. 41 622,29 лв.
От допълнително
заключение на вещото лице М. се установява, че резултатите на съдружниците по години, с натрупване за периодите са: за адв. К. за периода от
2007-30.09.2013 г. – 11 783,57 лв. и за адв. Н.
за периода от 2007-30.09.2013 г. – 758
070,21 лева.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
прави следните правни изводи:
Относно
СПН на решение 2247/27.11.2017 г. СГС по т. дело 292/2015 г. по описа на СГС, VI-10 състав
Съгласно
чл. 298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото
искане и на същото основание.
Както
е посочено и в ТР 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т. дело 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, предмет на делото е претендираното или отричано
от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез
правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В исковата молба
ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от
ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното
субективно материално право, т. е. правопораждащите
юридически факти. Посочено е също, че субективното материално право не може да
бъде установено извън правопораждащите го факти,
извън основанието му.
По
аргумент от т. 2 от цитираното ТР обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право.
По изложените съображения, в настоящия
процес, доколкото страните са обвързани от СПН на решение 2247/27.11.2017 г.
СГС по т. дело 292/2015 г. по описа на СГС, VI-10 състав, следва да се приеме, че
в отношенията между страните е установено, че с решенията на ОС на съдружниците в АД Д.,К.И Л. от 15.07.2013 г., и на
05.08.2013 г. не се предвижда възникване на финансови задължения за страните по
същите, както и, че имуществените отношенията между същите по повод
прекратяване участието на напусканите не са уредени и към 30.09.2013 година с
допълнителни споразумения.
По отношение на исковете с правно основание чл. 68,
ал. 3 от ЗА, вр. чл. 26, ал. 4 от дружествения
договор на Адвокатско дружество „Д.,К.И Л.“ за заплащане на дял от имуществото
на АД при напускане:
Адвокатските
дружества са една от формите за съвместно упражняване на адвокатска дейност.
В конкретния
случай, по делото се установява, че ищците са били съдружници
в АД „Д.,К.И Л.“ в периода от 2007 г. (от
2010 г. за А.Н.), като членственото им правоотношение
е прекратено с решение на ОСС в адвокатското дружество, проведено на 15.07.2013
г. на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗА – по взаимно съгласие.
Прекратяване
членството в ответното адвокатско дружество, промяната на наименованието му и
освобождаването на ищците като управители в АД е вписано в регистъра на АД при
СГС на 07.08.2013 г. и в Софийски адвокатски съвет с решение от 03.09.2013
година.
Съгласно чл.68,
ал.3, предл. 1 от ЗА при прекратяване на участие в
адвокатско дружество съдружникът или неговите наследници имат право на
ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото имущество.
Тази разпоредба
е възпроизведена и в клаузата на чл. 26, ал.4 от дружествения договор на АД Д.,К.И
Л., приет на 30.11.2012 г., в сила към датата на прекратяване на членственото правоотношение на ищците в ответното
дружество.
Първият спорен
въпрос по делото е дали се дължи ликвидационен дял, тъй като ответникът
възразява, че ликвидационен дял се дължи само при пристъпване в ликвидация на
самото адвокатско дружество поради прекратяването му.
Въз основа на
изричните законови разпоредби, така изложеният довод е неоснователен. В ЗА
изрично е предвидено и, че при напускане на дружество, всеки съдружник има право на ликвидационен дял. Т.е в Закона за
адвокатурата се употребява едно и също понятие и за дял, определящ се при
прекратяване и ликвидация на цялото адвокатско дружество и за дял на напускащ
съдружник.
Ищците в случая
не претендират ликвидационен дял във връзка с ликвидацията на ответното
адвокатско дружество, каквато не твърдят да е настъпила, а дела от имуществото
му след напускането, която съответства на понятието „дружествен дял“ по чл.
125, ал.3 от ТЗ (аргументи за различния начин на определяне и за разликата
между двете понятия решение № 64 от 09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г., ТК,
ІІ ТО на ВКС)
Относно момента
на изчисляване и начина на изчисляване на ликвидационния дял по чл. 68 от ЗА:
Законът за
адвокатурата не съдържа изрични разпоредби как се определя ликвидационният дял,
право на който имат адвокатите – съдружници при
прекратяване на участието им в АД, освен, че ликвидационният дял съответства на
дела в дружественото имущество (чл.68,ал.3). В дружествения договор на АД Д.,К.И
Л., в сила към датата на прекратяване на участието на ищците (ред. 30.11.2012
г.), също няма изрични разпоредби, определящи момента и начина на изчисляване
на ликвидационния дял.
Съдът намира, че
при липса на изрични правила за начина на определяне на ликвидационния дял при
напускане на съдружник както в Закона за адвокатурата, така и в учредителния
договор, е допустимо с решение на ОС на съдружниците,
и съответно и с последващо споразумение между
адвокатското дружество и прекратилите участието си съдружници
да се уредят финансовите последици (относно момента и начина на изчисляване на
ликвидационния дял на съдружник при прекратяване на участието в адвокатско
дружество, без ликвидация на самото адвокатско дружество – д-р Ц.Б.,
Прекратяване на членството в адвокатско дружество, сп. Търговско право, брой
1/2012 г. и брой 2/2012 г.).
Адвокатските
дружества са юридически лица, образувани от адвокати, за осъществяване от тях
на възложената им от дружеството дейност в изпълнение на сключените от
последното договори за правна помощ съобразно професионалната квалификация -
чл. 57-75 от Закона за адвокатурата.
Следователно,
адвокатското дружество като една от формите за съвместно упражняване на
адвокатската дейност, се характеризира със създаване на нов правен субект, за
разлика от адвокатското съдружие. Правата и задълженията на отделните съдружници в адвокатското дружество се уреждат в
учредителния договор, oт Закона за
адвокатурата. По своята характеристика, адвокатското дружество се доближава до
характеристиката на дружеството с ограничена отговорност, с основна разлика,
свързана с предмет на дейност и специалното качеството на съдружниците
– адвокати.
С оглед
правилата за тълкуване на нормативните актове, посочени в чл. 46 от Закона за
нормативните актове, съгласно които ако нормите следва да се тълкуват тъй като
са неясни, то същите следва да се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на
Република България, а когато нормативният акт е непълен (чл. 46, ал.2 от ЗНА),
за неуредените от него случаи следва се прилагат разпоредбите, които се отнасят
до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, Съдът намира, че за
изясняване на понятието „ликвидационен дял“ по чл.68, ал.3 от ЗА при
прекратяване на участието на съдружник в адвокатско дружество следва да се
съобрази уредбата, която разкрива най-голяма близост до адвокатското дружество,
а именно уредбата на дружеството с ограничена отговорност по ТЗ – чл. 125, ал.3
от ТЗ.
Същевременно,
Съдът намира, че не може да се приеме, без наличието на изрична правна уредба,
че разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ се прилага относно момента, за който
следва да се определят имуществените последици от прекратяване на участието на
съдружника в адвокатско дружество (относно характера на нормата на чл. 125,
ал.3 от ТЗ като императивна норма, определяща начина на определяне на
ликвидационния дял е налице последователна практика на ВКС ( напр. решение №
224 от 10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г., ТК, ІІ ТО на ВКС)).
В конкретния
случай, прекратяването на участието на ищците в ответното
адвокатско дружество, е настъпило на 15.07.2013 година.
Относно начина
на определяне на ликвидационния дял, следва да се съобрази и решението на ОС на
АД К., Д.И Л. от 23.11.2009 година.
Това решение
обаче не съдържа детайлна уредба на начина на определяне на стойността на ДМА,
съответно за начина на определяне на дължимия „кеш“, не е посочено как точно се
определя издръжката за периода (не е посочено за какъв период се дължи тази
издръжка, съответно дали е приложимо изчисляването спрямо дела на съдружника
или конкретните проекти).
В протокола от
ОС на АД Д.,К.И Л. от 15.07.2013 г., когато е прекратено участието на ищците, е
посочено, че се приема финансовия отчет към 15.07.2013 г., както и че
адвокатското дружество няма „каквито и да е финансови задължения“ към В.К. и А.Н..
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че тъй като в протокола от 15.07.2013
г. г. е посочено, че дружеството няма никакви финансови задължения към
напускащите, то същите нямат и право на ликвидационен дял.
Записаните
изявления в протокола (решението по т. 3 засяга единствено намаляване на общия размер на вноските и за
изплащане на ищците на дяловата им вноска), не могат да се тълкуват като признание от ищците, че не им се дължи
ликвидационен дял. Цитираните от ответното дружество констатации отразяват
изчерпателност на протокола за размените изявления, но не пораждат права,
различни от предвидените по закон – в случая е взетото решение за намаляване на
общи размер на вноските.
Относно
проведеното на 05.08.2013 г. ОС на АД Д.,К.И Л., следва да се отбележи, че тъй
като към този момент ищците вече не са съдружници в
адвокатското дружество ( членството им е прекратено още на 15.07.2013 г.), то
решенията, приети на това ОС не обвързват ищците в качеството им на съдружници.
От друга страна,
настоящата съдебна инстанция намира, че посоченият протокол може да се
разглежда като споразумение, сключено между вече напусналите адвокатското
дружество В.К. и А.Н. от една страна и самото адвокатско дружество от друга
страна по повод уреждане на взаимоотношенията им във връзка с прекратяване на
участието на двама от съдружниците. Съдът намира, че
СПН на решение 2247/27.11.2017 г. по т. дело 262/2015 г. по описа на СГС
включва установяване, че с протокола от 05.08.2013 г. не са възникнали
задължения за заплащане на суми за разходи и за подотчетни лица за периода след
30.06.2013 година. Правоустановяващото действие на
решението не включва установяване, че с решенията от 05.08.2013 г. страните не
са се споразумели относно датата, към която се определя ликвидационния дял при
напускане на дружеството, тъй като в предмета на производството по т. дело
262/2015 г. е установяване дали ищцовото адвокатско
дружество има парично вземане с посоченото основание, и установяването, че
такова вземане не е предвидено в протокола и решенията от 05.08.2013 г. не сочи
на обвързващ в следвало производство извод, че с тези решения страните не са
постигнали друго споразумение.
От съдържанието
на протокола от 05.08.2013 г., което Съдът разглежда като споразумение между
страните, се установява се, че в този протокол са инкорпорирани споразумения за
фактическо разделяне на дейността, обхващащо периода 30.06.2013 г. – 31.12.2013
г., напр. начина на ползване на автомобили, прехвърляне на общи
дружества, абонаменти за периодични издания, за участие в класации, за
правно-информационни системи и др.
В решението от
05.08.2013 г. страните са посочили и, че окончателните отношения ще бъдат уредени
с окончателен ликвидационен баланс, който е следвало да се изготви към
30.09.2013 г., като са посочени някои от правила за изготвяне на същия (относно начина за отразяване на разпределеното
имущество -т.3.3 от протокола от 05.08.2013 г., относно начина на отразяване на
абонаментните задължения, прехвърляне на абонаменти за листвания,
за софтуер, за печатни издания – т.7.1).
Ликвидационният
дял като основно имуществено право за напускащия съдружник от адвокатското
дружество се състои от правото да се получи част от имуществото на дружеството
към момента на прекратяване на членството на съдружника, т.е разликата между
активите на дружеството и пасивите на същото, съобразно дела на съдружника.
Както е и
константната практика на ВКС при определяне на дружествен дял при напускане на съдружник в ООД (така
решение № 206 от 06.08.2018 г. по т. д. № 1108/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) - в
междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена,
която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена
според приложимите счетоводни стандарти. Законът не допуска изчисляването на
размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, а това
може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи
ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се
изплати приспадащия му се ликвидационен дял, но правото на последния се свързва
с прекратяване на дружеството.
В конкретния
случай в ЗА, в учредителния договор и в решението от 15.07.2013 г. за
прекратяване на участието на ищците като съдружници в
ответното адвокатско дружество няма специални правила за изчисляване на
ликвидационния дял.
Като се тълкуват
в съвкупност отделните текстове от протокола от 05.08.2013 г., настоящата
съдебна инстанция намира, че подписалите го страни са постигнали съгласие
относно това ликвидационният дял на напускащите съдружници
да е определен на базата на изготвен до 30.09.2013 г. окончателен ликвидационен
баланс, съставен на базата на встъпителния баланс, одобрен от страните към
30.06.2013 г., с отразяване на фактическото разделяне на част от имуществото
между дружеството и запускащите съдружници (при което
фактически полученото имущество, получено от напускащите съдружници
се прехвърли със стойност „0“ на новото адвокатско дружество, но стойността на
ДМА се отрази в ликвидационния разчет към 30.09.2013 г., съгласно решението по
т. 3.3 от протокола от 05.08.2013 година). Това съответства и на посоченото в
решението на ОС на АД К., Д.И Л. от 23.11.2009 година – така напускащите съдружници приемат да получат част от дължимия
ликвидационен дял чрез получаване на конкретно описани ДМА, чиято стойност
обаче участва при формиране на активите на дружеството.
Съдът намира, че
останалите уговорки в протокола от 05.08.2013 г. засягат начина на организация
на дейността в общите офис пространства и съответно издръжка на дейността за
периода след прекратяване на участието на съдружниците
К. и Н. до физическото разделяне на дейностите, включително разделяне на
офисите. Тези уговорки не засягат начина на определяне на ликвидационния дял от
имуществото на адвокатското дружество, при напускане на съдружници,
към посочения момент от страните.
Не се спори
между страните, а се установява и от СПН на посоченото решение 2247/27.11.2017
г. по т. дело 262/2015 г. по описа
на СГС, че двете страни не са одобрявали
баланс към 30.09.2013 г., каквото е било споразумението от 05.08.2103 година.
Следва да се
отбележи, че с оглед обвързаността на страните от СПН на решението по т. дело
262/2015 г. по описа на СГС, Съдът в настоящото производство следва да приеме,
че с протокола от 05.08.2013 г. не са предвидени конкретни задължения за ищците
да заплащат отделно разликата между приходи и разходи за издръжка на отделните
екипи за периода 30.06.2013 г. – 30.09.2013 г., съответно разходи за подотчетни
лица.
Адвокатското
дружество, като юридическо лице съставя баланс съобразно изискванията на Закона
за счетоводството. Съгласно константната практика на ВКС за определяне на
дяловете по чл. 125, ал.3 от ТЗ, което Съдът приема, че е приложимо и в
настоящата хипотеза, същите са производни на така наречения чист актив, т.е.
дружествения дял се формира само при превишаване на сумата на активите над тази
на пасивите. В активите по счетоводния баланс следва да намерят отражение ДМА,
другите нематериални и краткотрайни материални активи, а в пасива –
задълженията на дружеството (т.е. без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат) (така решение 10/10.09.2012 г.
по т. дело 502/2010 на II ТО на
ВКС).
Съдът не споделя
аргументите на ответното адвокатско дружество, че изготвени счетоводни баланси
съобразно изискванията на Закона за счетоводството не следва да се използват за
определяне на размера на дължимия дял от имуществото на дружеството, при
напускане на съдружник, тъй като в същия не се отразявала спецификата на
адвокатските дружества и т.нар задължение за самоиздръжка на адвокатите от
дейността според ответника (така ОИМ), съответно, че за периода на участие на
ищците като съдружници, други съдружници
са реализирали повече приходи, и съответно от дейността на ищците са се
реализирали повече разходи.
Действително,
при дейността на адвокатските дружества е налице специфика, както със съдружниците – само лица, които упражняват адвокатска
професия, предмета на дейност на дружеството – съвместно упражняване на
адвокатската дейност и някои ограничения. Нито в Закона за адвокатурата обаче,
нито в Закона за счетоводството са предвидени специални правила за адвокатските
дружества, които да изключват същите от задълженията за съставяне на счетоводни
отчети.
Всички
предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството, вкл. и
адвокатските дружества са длъжни да водят текущото си счетоводство и да
съставят посочените в закона счетоводни документи по начина и съобразно
принципите, посочени в закона.
Следва да се
направи и разлика между понятията „приходи“ и „разходи“ и „печалба“ и „загуба“.
Както е посочено и в решение 2146/10.08.2018 г. на САС, постановено също по
спор между страните в настоящия процес по повод други претенции във връзка с
прекратяване на участието на ищците като съдружници в
ответното адвокатско дружество, приходите и разходите са свързани с оборотите
от дейността на дружеството и разноските, необходими за осъществяване на тази
дейността, а печалбата/загубата са крайния финансов резултат от дейността.
Възможност за адвокатското дружество е да предвиди в устройствения
си договор, съответно да бъде надлежно взето решение от ОС, как да бъдат
разпределени между съдружниците участията в
приходите/разходите и съответно отговорността за финансовия резултат. В ЗА
изрично е предвидено, че част от учредителния договор е уреждане на
разпределението на приходите и разходите – чл. 58, ал.1, т.6 от ЗА. На законово регламентираното право на всеки
съдружник да има част от печалбата – чл. 67, т. 2 от ЗА, не съществува пречка да се предвиди задължение
за всеки отделен съдружник да участва в покриването на финансовата загуба, ако
такава се реализира.
Както бе
посочено и по-горе, доколкото липсват императивни правила в Закона за
адвокатурата относно начина на определяне на ликвидационния дял по чл.68, ал.3
от ЗА, Съдът приема, че в учредителния договор, съответно, с решение на ОС на съдружниците в адвокатското дружество, биха могли да бъдат
предвидени специални правила за определяне на ликвидационния дял, като част от
дела на напускащия съдружник от имуществото на дружеството. И
в решението от 23.11.2009 г. обаче няма предвидени конкретни правила за
определяне на дължимия „кеш“, а с оглед общоупотребимото
значение на думата „кеш“ (липсва правна дефиниция) – всяка претенция за парично
плащане е претенция за плащане в „кеш“. Т.е видно е, че
протоколът/споразумението от 05.08.2013 г. се основава на решението от
23.11.2009 г., като е предвидено, че след разделяне на проектите (не е посочено
за прехвърляне на вземания, а само за прехвърляне на проекти), прехвърляне на
съответните ДМА (вкл. автомобили, офис оборудване, книги), се дължи и плащане в
пари.
В обобщение,
Съдът намира, че страните са уговорили да определят ликвидационния дял на
напускащите съдружници въз основа на счетоводен
баланс, съставен до 30.09.2013 г., съставен на базата на встъпителен баланс,
одобрен от страните към 30.06.2013 г., с отразяване на фактическото разделяне
на част от имуществото между дружеството и запускащите съдружници
(при което фактически полученото имущество, получено от напускащите съдружници се прехвърля с нулева стойност на новото
адвокатско дружество, но се включва по стойността по Приложение 8 в окончателния ликвидационен баланс, съгласно
решението по т.3.3 от протокола от 05.08.2013 година).
По делото е
представен счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и към 30.09.2013 г. (като приложение 3 към
нотариална покана от ищците до ответното
адвокатско дружество, връчено на 04.04.2014 г.). Ответното
дружество не оспорва съдържанието на този баланс, отразените както в баланса,
така и в отчета за приходите и разходите към 30.09.2014 г. (вкл. и в хиляди
лева) данни, а оспорва относимостта на тези документи
към исковата претенция, с оглед твърденията, че няма задължения към ищците, тъй
като всички отношения са уредени.
Както бе
посочено и по-горе, Съдът намира, че макар и с особеностите в дейността на
адвокатските дружества, доколкото липсват специални правила в Закона за
адвокатурата относно съставяните счетоводни документи от адвокатските
дружества, то се прилагат разпоредбите на Закона за счетоводството. Поради това
и Съдът намира, че именно този счетоводен отчет и отчет за приходите и
разходите следва да е основата за определяне на ликвидационния баланс и
определяне на ликвидационния дял на ищците. В допълнение, видно е, че така
изготвения счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите са изготвени от
дружеството Ф.Ф.и счетоводство ООД, което дружество и
съгласно постигнатото съгласие между страните с протокола от 05.08.2013 г.
следва да състави т.нар „разчет“ към 30.09.2013 г., като отрази прехвърленото
имущество (офис оборудване, автомобили) със стойност по Приложение 8 – така т.
3.2 и т. 3.3 от протокола от 05.08.2013 година.
Исковата
претенцията е за паричната равностойност на дяловете на двамата ищци, като част
от чистия актив на адвокатското дружество към датата, приета от страните –
30.09.2013 година. Т. нар. чист актив е разликата между дълготрайните активи
(земя, сгради, нематериални активи), краткотрайните активи и задълженията на
дружеството към 30.09.2013 година.
По делото е
изслушано заключение на ССчЕ, които е дало отговор на
въпроси, свързани с начина на осчетоводяване на вземания по проекти, на
финансов резултат (което е ирелевантно за определяне
на ликвидационния дял на напускащ съдружник), на преки и непреки разходи.
Вещо лице М.
изрично е посочило, че вземанията от клиенти по счетоводен баланс представляват
част от имуществото на дружеството, което подлежи на разпределение между съдружниците, при прекратяване на участието. В протокол от
05.08.2013 г. е посочено, че не е предвидено разпределение на вземанията по
проекти.
Видно е от т.
3.2.3 от протокола от 05.08.203 г., че страните са се уговорили, че към
30.09.2013 г. всички налични средства по банкови сметки на името на ответното адвокатско дружество се разпределят съобразно изготвен ликвидационен
баланс, като към 30.09.20213 г., клиентските
банкови сметки в ОББ ЕАД и У.К.Б. АД следва да бъдат занулени и средствата
да се прехвърлят по нови банкови сметки, открити на името на Адвокатско дружество К. и
партньори.
Вещото лице М. е
констатирало (отговор на задача 12 от основното
заключение), че към 30.09.2013 г. от посочените сметки в ОББ АД и У.АД
са прехвърлени 82 603,52 евро и 13 308,87 лева, които включват
хонорари и разноски, съответно
13 112,94 лева и 82 599,489 евро – хонорари и 195,93 лева и 4,03 евро
- разноски. Този извод - за разделяне на
хонорари и на разноски, е направено въз основа на твърдения на ответното
дружество (разяснения, дадени в о.с.з по делото, проведено на 24.11.2020
година).
В молба от
27.11.2020 г. (стр.719-721 по делото)
ищците са уточнили, че не оспорват твърденията на ответника в молбата от
04.11.2020 г., и съответно отговора на вещото лице по въпрос 12 за това каква
част от средствата, преведени с четири броя превод от посочените 4 броя банкови
сметки на името на ответника към банкови сметки на името на адвокатско
дружество К. и партньори, са дължими хонорари и каква част са разноски.
На базата на
съдържанието на протокола от 05.08.2013 г., заключението на вещото лице и
счетоводния отчет към 30.09.2013 г. и отчета за
приходите и разходите към 30.09.2013 г., Съдът намира, че следва да определи
ликвидационния дял на ищците, на базата на събраните по делото доказателства,
вкл. като анализира и заключението на вещото лице в относимите
елементи (аргумент и от решение 132 от 29.5.2015 г. по гр. д. 7298/14 г., ВКС,
3 ГО) и на основание чл. 162 от ГПК.
От приложения
счетоводен баланс към 30.09.2013 г. се установява, че дълготрайните активи на
адвокатското дружество възлизат на 161 х. лева, текущите (краткотрайни активи)
са 177 х. лева, а паричните средства са 179 х. лева, т.е общо активите са 517
х. лева.
Пасивите (без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат – общо по Раздел А от счетоводния баланс – общо 182 х.
лева) възлизат на 353 х. лева.
Следователно,
чистият актив на адвокатското дружество възлиза на 164 хиляди лева.
За ищеца В.К. е
възникнало право на ликвидационен дял в размер на 30 % от сумата – чист актив
на дружеството, или на 49 200 лева, а за ищеца А.Н. – на 10 % от сумата –
16 400 лева.
По повод
твърденията на ответното дружество, че е заплатило дължимия ликвидационен дял,
чрез предоставяне на ДМА, и превеждане на сумите по описаните в протокола от
05.08.2013 г. по банкови сметки суми, Съдът намира, че е основателно относно
стойността на прехвърлените и получени ДМА (офис оборудване, компютърна техника
и автомобили) по Приложение 8.
От заключението
на вещото лице, и с оглед съдържанието на Приложение 8 към Протокола от
05.08.2013 г., се установява, че т.нар от страните „ликвидационна стойност“ на
посочените активи, получени от ищците, възлиза на 31 135 лева. Тази стойност
съответства на балансовата стойност.
Съгласно
константната практика на ВКС при определяне на равностойността на дружествения
дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност
(а както бе посочено по-горе, Съдът намира, че следва да се прилагат посочените
разрешения, поради близостта на институтите), в междинния баланс активите и
пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване,
себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни
стандарти. Законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да
става на база пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на
ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по
тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответствуващия
му се ликвидационен дял, но правото на последния се свързва с прекратяване на
дружеството (така решение № 206 от 06.08.2018 г. по т. д. № 1108/2017 г., ТК,
ІІ ТО на ВКС и цитираната там практика).
Ищците не
спорят, че са получили посочените материални активи, като по тяхна воля същите
са били прехвърлени на новообразуваното им адвокатско дружество съответно на дела на
всеки от тях.
Следователно,
ищецът В.К. е получил ДМА на стойност 23 351,25 лева, а А.Н. – на стойност
7 783,75 лева.Тези ДМА са част от дължимия ликвидационен дял при
прекратяване на участието им в ответното адвокатско дружество.
В протокола от
05.08.2013 г. страните не са постигнали конкретно съгласие как да бъдат
разделени висящите преписки и дела (т.5).
Установява се,
че ищците, в рамките на уговореното в т.2 от протокола са получили средствата
(чрез новосъздаденото адвокатско дружество К. и партньори) по описаните четири
броя банкови сметки в У.К.Б. АД и ОББ АД.
Тъй като тези
средства са отразени от страните като „клиентски
средства“, то следва да се приеме, че касае плащания, във връзка с проекти,
които съгласно т.2.1 от протокола от ОСС от 23.11.2009 г., напускащите съдружници, получават в дял, като част от ликвидационния
дял, съответно средства, свързани с тези проекти. Тази част от плащанията,
които представляват хонорари, заплатени от клиенти, според съда не следва да се
разглеждат като част от активите на дружеството, тъй като не представляват
вземания за вече предоставени услуги (аргумент от заключението на вещото лице),
а по договори, които предстои да се изпълняват (липсват твърдения в обратен
смисъл от страните по делото). Както е посочило и вещото лице при отговора на
въпрос 3 от основното заключение, вземанията по отработени, но неплатени часове
са част от текущите активи (краткотрайни активи) на дружеството. А в случая се
касае за средства по т. нар клиентски
сметки.
Съгласно
практиката на ВКС (така определение №.460/17.06.15 по т.д. №.1355/14, І ТО) по
естеството си договорът за клиентска
сметка, сключван между банката и адвоката (адвокатското дружество) носи
характеристиките на договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД.
Между страните възниква мандатно правоотношение, по силата на което адвокатът
се задължава да извършва от името и за сметка на своя клиент определени
действия. Касае се за договор, който се сключва с оглед личността на довереника
/intuitu personae/. Поради
това и при смърт на адвоката, договорът се прекратява по силата на закона - арг. от чл. 291 от ЗЗД. Изрична е разпоредбата на чл. 39,
ал.1, изр. второ от ЗА, съгласно която сумите по клиентската сметка не са част
от имуществото на адвоката и на адвоката от Европейския съюз или на
адвокатското дружество и не подлежат на запориране.
Следователно, средствата по прехвърлените клиентски сметки, не са част от
имуществото на ответното адвокатско дружество, и не следва да се включват в
активите на дружеството при определяне на размер на ликвидационния дял на
ищците. Получени суми от новообразуваното от ищците адвокатско дружество, също
са съотнесени по съответни клиентски сметки, и също
не са част от имуществото на новообразуваното адвокатско дружество (от значение
за преценка дали ищците са получили плащане на част от ликвидационния дял).
Аргумент е и предвиденото в т. 2.3, втори абзац от протокола от 05.08.2013 г.,
че новообразуваното адвокатско дружество следва да осигури и да представи на
ответното адвокатско дружество „инструкции
от клиентите, чиито средства се прехвърлят“. Т.е прехвърлените средства по
посочените четири банкови сметки не са били на ответното адвокатско дружество.
По изложените
съображения, възраженията на ответника, че с така прехвърлените парични
средства се изплаща част от ликвидационния дял, са неоснователни.
Следователно, ищецът В.К. е получил като част от дължимия
му ликвидационен дял при напускането ДМА на стойност от 23 351,25 лева, поради което и остатъкът
от дължимия му ликвидационен дял възлиза на 25 848,75 лева (49 200
лева - 23 351,25 лева). Ищецът А.Н.
е получила като част от дължимия му ликвидационен дял при напускането ДМА в
размер на 7 783,75 лева, като остатъкът от дължимия ликвидационен дял
възлиза на 8 616,25 лева.
До тези размери
исковите претенции за ликвидационен дял са основателни, като до пълния размер
на предявените суми следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
Относно исковете за т.нар „положителен финансов
резултат“ в размер на по 25 001 лева (предявени като частични)
В резултат на
многобройните молби-уточнения и изричните твърдения на ищците, че предявява
искове за част от положителния финансов резултат от дейността на ищците за периода
между 01.01.2007 г. – 31.12.2012 г., като разлика
между приходи и разходи, с изрични твърдения, че в дружествения договор, с
който е създадено ответното адвокатско дружество, съответно в закона липсват
основания за заплащане на тази положителна разлика, а със своята адвокатска
дейност като съдружници в ответното дружество ищците
са реализирали значителни приходи, надхвърлящи разходите, която дейност е
останала неовъзмездена, а ползите са били получени
изцяло от ответното адвокатско дружество.
Евентуално се твърди, че с дейността си в исковия период ищците да
обеднили - неполучените възнаграждения,
а ответното адвокатско дружество се е обогатило.
С протоколно
определение от 23.03.2021 г. е дадена правна квалификация на предявените искове
по чл. 61, ал.2 от ЗЗД, евентуално по чл. 59 от ЗЗД.
Съдът намира, че
така предявените искове по чл. 61, ал.2 от ЗЗД са неоснователни по твърдения.
Както е посочено
и в практиката на ВКС (така решение № 685 от 25.10.2010 г. по гр. д. №
1940/2009 г., ГК, IV ГО на ВКС) за да е налице
водене на чужда работа без мандат е необходимо да е предприета чужда работа
(правни или материални действия в чужд интерес); да съществува намерение да се
управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по
закон. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е
била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от
негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му
върне всички разноски, които е направил. Ако някой е предприел чужда работа
въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата за
неоснователното обогатяване - чл. 61, ал. 3 от ЗЗД.
Безспорно е, че
ищците са били съдружници в ответното адвокатско
дружество в исковия период. Като такива, отношенията между съдружниците
в адвокатско дружество са очертани от дружествения договор и от Закона за
адвокатурата.
Ищците излагат
аргументи, че нито в дружествения договор, нито в Закона за адвокатурата е
предвидено, че се дължи заплащане на т.наречения от ищците „положителен
финансов резултат“ - разликата между приходите, реализирани от дейността на
всеки отделен съдружник и неговите разходи по делата, които води, съответно за
екипа, който ръководи.
Това изкуствено
разграничение между „положителен финансов резултат“, претенцията за който е на
ищците, и „печалбата“ по смисъла на чл. 67, т.2 от ЗА, на дял от която има
всеки съдружник в адвокатското дружество, не намира опора нито в дружествения
договор, нито в Закона за адвокатурата. Промяната на наименованието на
института, не променя естеството на претенцията на ищците.
Видно от
представения дружествен договор - чл.
10, т.3 - всеки от съдружниците
се задължава, при участието си в адвокатското дружество да не упражнява
адвокатската професия в друго адвокатско дружество или самостоятелно (така и
чл. 1, ал.5 от дружествения договор), като според чл. 11 от дружествения
договор всеки съдружник се задължава да извършва точно и с дължимата
професионална грижа възложената му от адвокатското дружество адвокатска работа
в изпълнение на сключените договори за правна помощ. Задължението по чл. 11 от дружествения
договор е обвързано с организацията на работа в дружеството, предвидена в чл. 3
от същия, а именно, че при осъществяване на дейността си дружеството сключва
договори за правна помощ с клиентите, като управителят включва договорите от
името на дружеството. За защитата и представителство пред съда, органи на
досъдебното производтсво, адвминситратвини
отргани и служжби,
физически и юридически лица, клиентът упълномощава Дружеството, а управителят преупълномощава един или няколко съдружници
с конкретния случай от името на дружеството (чл. 3, ал.2 от дружествения
договор).
Изрично е
предвидено, че издръжката на дружеството се осигурява от приходите от осъществяваната адвокатска дейност от
неговите съдружници (чл. 23 от дружествения договор),
като съгласно чл. 30 от дружествения договор всеки съдружник участва
пропорционално в загубите и печалбите от дейността на дружеството съответно на
дела си (така и чл. 9, т.3 от дружествения договор, според който всеки
съдружник има право на дял от печалбата на адвокатското дружество).
Тези конкретни
разпоредби, съответства и на уредбата на адвокатските дружества в Закона за
адвокатурата (чл.65, чл. 66, ал.3, чл. 67, т.2 от ЗА).
В конкретния
случай, ищците, в качеството им на съдружници в
ответното адвокатско дружество, при включването си в същото, са се съгласили с
ограниченията, налагани от дружествения договор, а именно да не упражняват
самостоятелно адвокатската си професия. Това ограничение е допустимо съгласно
чл. 64, изр. 1 от ЗА.
Поради това
цялостната адвокатска дейност от ищците в исковия период (от 2007 г. до 2012 г.
за ищеца К. и от 2010 г. до 20012 г. за ищеца Н.), при която същите са реализирали
приходи – това са получаваните възнаграждения от клиенти по сключваните
договори за правна помощ, е осъществява в рамките на възлагането от
адвокатското дружество, съгласно посочените по-горе правила. Ищците като съдружници в ответното адвокатско дружество са работили с
клиенти, т.е реализирали са приходи не защото са изпълнявали чужда работа, а в
изпълнение на собствените задължения като съдружници
в адвокатското дружество. Именно това е целта на адвокатското дружество - да
обедини усилията на адвокати за съвместна дейност, при правилата, уредени в
дружествения договор.
И тъй като е
налице обединение на дейността на съдружниците, то по
силата на закона и на дружествения договор всички приходи са приходи на
адвокатското дружество, съответно разходите са разходи от дейността на
дружеството. И в края на всяка счетоводна година се изготвя счетоводен баланс
за дейността на адвокатското дружество, за да се установи дали адвокатското
дружество има положителен или отрицателен финансов резултат, т.е счетоводна
печалба или счетоводна загуба, като цяло. Разпределението на този финансов
резултат, също става по правилата, предвидени в ЗА и в дружествения договор.
Поради това и принципът на чл. 2 от ЗА за самоиздръжка от дейността на
адвокатите следва да се съотноси към дейността на
адвокатското дружество, като се сведе до принципа, че адвокатското дружество
следва да се издържа от своите приходи, основна част от които са приходите от
дейността на всички съдружници и техните екипи (така
и решение 2146/10.08.2018 г. на САС по в.т. дело 1160/2018 г.).
Няма основания
за всеки отделен съдружник да се преценява дали в резултат на неговата
конкретна дейност са реализирани повече приходи (напр. поради повече часове
работа или договорена по-високо възнаграждение), или съответно разходите от
тази конкретна дейност са по-ниски, освен ако има изрични правила в
дружествения договор (в случая не се твърди да има такива – но и при тази
хипотеза, претенция за заплащане на отделна част от приходите би се основавала
на дружествения договор, а не на правилата на гестията).
Противното
разбиране противоречи на идеята за адвокатското дружество, като обединение от
дейността на адвокатсите-съдружници.
Ищците не
твърдят, че претендирани суми са осъществени от дейност,
непопадаща/надхвърляща обхвата на регламентираната съвместна адвокатска
дейност, съгласно дружествения договор за адвокатско дружество от 28.11.2012
г., поради което и претенцията им по чл. 61, ал.2 от ЗЗД, основаваща се на
идеята за предотвратяване на неоснователно разместване на имуществени блага, е
неоснователна по твърдения (аргументи и от решение № 60078 от 30.08.2021 г. по
т. д. № 802/2020 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).
С оглед
отхвърляне на иска по чл. 61, ал.2 от ЗЗД, следва да се разгледа и иска по чл.
59 от ЗЗД.
Съгласно установената
практика на ВКС, обобщена в ППВС 1/1979 г. недопустимостта на неоснователното
обогатяване е не само източник на задължения, но и принцип на гражданското
право. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква,
когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити, като субсидиарен характер има само искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно
обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез
законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в
друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на
закона.
В конкретната
хипотеза, ищците излагат твърдения, че не са получили овъзмездяване
на положените усилия и реализирани приходи от адвокатската им дейност по
времето, когато са били съдружници в ответното
дружество, като в резултат на тяхната индивидуална адвокатска дейност са
реализирали т.нар положителен финансов резултат, а именно положителна разлика
между приходи и разходи от адвокатската си дейност, с което те са се обеднили,
а ответното дружество се е обогатило.
По делото се
установява, че през исковия период ищците
са съдружници в ответното дружество. Поради
това и отношенията им с останалите съдружници и
дружеството са регламентирани от дружествения договор и от Закона за
адвокатурата.
Следователно,
доводите на ищците, че в резултат на осъществената дейност, заради която са съдружници в дружеството, и която не излиза извън предмета
на дружествения договор и на възлаганата от дружеството адвокатска дейност (чл.
3, ал.1 и чл. 11 от дружествения договор), са реализирани неовъзмездени
приходи от страна на дружеството, което да е основание за претенция за
обезщетяване на неоснователното обогатяване на ответното дружество, са
неоснователни.
Налице е
договорна връзка между страните и в нейната рамка се развиват отношенията по
повод осъществената адвокатска дейност от ищците в исковия период.
След като са
приели доброволно ограничаване на адвокатската си дейност в исковия период само
до адвокатската дейност, осъществявана чрез възлагане от адвокатското
дружество, чиито съдружници са, ищците са се
съгласили и да получават възнаграждение за този труд по начина, предвиден в
дружествения договор, в случая – чрез решения на ОСС на адвокатското дружество
за разпределение на печалбата на адвокатското дружество, чрез раздаване на
премии, дивиденти и пр. Получаването на такива (и възнаграждения за
осъществяваната адвокатска дейност, и дивиденти - в резултат на реализирани
печалби на адвокатското дружество) за исковия период се установява и от
заключението на вещото лице М..
При наличие на
договорна връзка между страните, няма основание за приходите от дейността,
осъществявана от ищците в рамките на тази договорна връзка да се иска овъзмездяване на твърдяно неоснователно обогатяване.
Ако се приеме,
че независимо как означават претенцията си, ищците претендират част от печалбата
на адвокатското дружество за исковия период, то тази претенция следва да се
разгледа като претенция по чл. 67, т.2 от ЗА вр чл.
9, т. 3 от дружествения договор). Налице са обаче изрични изявления на ищците,
че няма уговорка за начина на разпределение на т. нар положителен финансов
резултат индивидуално за всеки съдружник. Действително, няма такива уговорки,
но липсата им не означава, че дейността на ищците е останала неовъзмездена. Напротив, именно като съдружници
в ответното адвокатско дружество за исковия период ищците са имали право на
част от печалбата на дружеството и са получавали така, когато е било взето
решение.
По изложените
съображения, искът по чл. 59 от ЗЗД също следва да бъде отхвърлен.
Относно
разноските
И двете страни
претендират разноски. Представени са и списъци. На всеки от ищците следва да се
присъдят разноски съобразно уважената част от исковете, а на ответника –
съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Адвокатско дружество „Д.И Л.“, регистрирано по ф. дело 9127/2005 г. по описа на
СГС, ФО, БУЛСТАТ ********, адрес: гр. София, ул. „********вписано в регистъра
на адвокатските дружества към САК с № **********, да заплати на В.Д.К., ЕГН **********,***,
19, съдебен адрес *** по иск с правно основание чл. 68, ал. 3 от ЗА, вр. чл. 26, ал. 4 от дружествения договор на Адвокатско
дружество „Д.,К.И Л.“ сумата от 25 848,75 лева - ликвидационен дял след прекратяване на
участието на В.К. като съдружник в АД „Д.,К.И Л.“– заедно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска
- 30.04.2015 г., до окончателното заплащане на сумата и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК разноски по делото -
1019,36 лева – за заплатена държавна такса и 278,04 лева – за депозити за вещи
лица.
ОСЪЖДА
Адвокатско дружество „Д.И Л.“, регистрирано по ф. дело 9127/2005 г. по описа на
СГС, ФО, БУЛСТАТ ********, адрес: гр. София, ул. „********вписано в регистъра
на адвокатските дружества към САК с № **********, да заплати на А.Н.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** по иск с правно
основание чл. 68, ал. 3 от ЗА, вр. чл. 26, ал. 4 от
дружествения договор на Адвокатско дружество „Д.,К.И Л.“ сумата от 8 616,25
лева - ликвидационен дял след прекратяване на участието на А.Н. като съдружник в
АД „Д.,К.И Л.“, заедно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска - 30.04.2015 г., до
окончателното заплащане на сумата и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски
по делото - 344,64 лева – за заплатена
държавна такса и 149,44 лева – за депозити за вещи лица.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Д.К., ЕГН **********,***, 19, съдебен адрес *** срещу Адвокатско дружество
„Д.И Л.“, регистрирано по ф. дело 9127/2005 г. по описа на СГС, ФО, БУЛСТАТ ********,
адрес: гр. София, ул. „********вписано в регистъра на адвокатските дружества
към САК с № **********, иск с правно основание чл. 68, ал. 3 от ЗА, вр. чл. 26, ал. 4 от дружествения договор на Адвокатско
дружество „Д.,К.И Л.“ за сумата над 25 848,75 лева - ликвидационен дял след прекратяване на
участието на В.К. като съдружник в АД „Д.,К.И Л.“, до пълния претендиран размер от 33 445,02 лева като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Н.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** срещу
Адвокатско дружество „Д.И Л.“, регистрирано по ф. дело 9127/2005 г. по описа на
СГС, ФО, БУЛСТАТ ********, адрес: гр. София, ул. „********вписано в регистъра
на адвокатските дружества към САК с № **********, иск с правно основание чл.
68, ал. 3 от ЗА, вр. чл. 26, ал. 4 от дружествения
договор на Адвокатско дружество „Д.,К.И Л.“ за сумата над 8 616,25 лева -
ликвидационен дял след прекратяване на участието на А.Н. като съдружник в АД „Д.,К.И
Л.“ до пълния претендиран размер от 12 499,65
лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Д.К., ЕГН **********,***, 19, съдебен адрес *** срещу Адвокатско дружество
„Д.И Л.“, регистрирано по ф. дело 9127/2005 г. по описа на СГС, ФО, БУЛСТАТ ********,
адрес: гр. София, ул. „********вписано в регистъра на адвокатските дружества
към САК с № **********, иск с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД за сумата от
25 001 лева (предявен като частичен)
- положителен финансов резултат с натрупване за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2012 година като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Д.К., ЕГН **********,***, 19, съдебен адрес *** срещу Адвокатско дружество
„Д.И Л.“, регистрирано по ф. дело 9127/2005 г. по описа на СГС, ФО, БУЛСТАТ ********,
адрес: гр. София, ул. „********вписано в регистъра на адвокатските дружества
към САК с № **********, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от
25 001 лева (предявен като частичен)
- обезщетение за неоснователно обогатяване поради невъзмезден
положителен финансов резултат с натрупване за периода 01.01.2007
г. - 31.12.2012 година като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Н.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** срещу Адвокатско дружество „Д.И Л.“,
регистрирано по ф. дело 9127/2005 г. по описа на СГС, ФО, БУЛСТАТ ********, адрес:
гр. София, ул. „********вписано в регистъра на адвокатските дружества към САК с
№ **********, иск с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД за сумата от
25 001 лева (предявен като частичен)
- положителен финансов резултат с натрупване за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2012 година като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Н.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** срещу
Адвокатско дружество „Д.И Л.“, регистрирано по ф. дело 9127/2005 г. по описа на
СГС, ФО, БУЛСТАТ ********, адрес: гр. София, ул. „********вписано в регистъра
на адвокатските дружества към САК с № **********, иск с правно основание чл.59
от ЗЗД за сумата от 25 001 лева (предявен като частичен) - обезщетение за неоснователно обогатяване
поради невъзмезден положителен финансов резултат с натрупване за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2012 година като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Д.К.,
ЕГН **********,***, 19, съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Д.И
Л.“, регистрирано по ф. дело 9127/2005 г. по описа на СГС, ФО, БУЛСТАТ ********,
адрес: гр. София, ул. „********вписано в регистъра на адвокатските дружества
към САК с № **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 227 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Н.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
Адвокатско дружество „Д.И Л.“, регистрирано по ф. дело 9127/2005 г. по описа на
СГС, ФО, БУЛСТАТ ********, адрес: гр. София, ул. „********вписано в регистъра
на адвокатските дружества към САК с № **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 308 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: