Определение по дело №769/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. И. Б., с ЕГН *, в качеството му на управител на „С.” О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. П., общ. Б., оБ. Б.. Жалбата е насочена против Решение №2439/22.03.2012г., постановено по гр.д. №1680/2011г. по описа на РС - гр. Б.. С посоченото решение, районният съд е уважил предявеният по чл. 225, ал. 3 КТ иск от Ц. В. К., с А. с. Е., общ. Б., С. жалбоподателя- „С.” О., като е осъдил последния да заплати на Ц. В. К., сумата от 6264.78 лв., представляваща обезщетение за недопускането му да изпълнява работата за длъжността, на която е бил възстановен от съда, след незаконното уволнение за периода от 21.09.2009г. до 17.07.2011 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба - 03.06.2011г. до окончателното изплащане. С решението още, съдът е осъдил жалбоподателя да заплати по сметка на РС- гр. Б., сумата от 250.59 лв., представляваща д.т. върху уважения иск, 120 лв., възнаграждение за вещо лице, платено от бюджетните средства на съда, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на районния съд е недопустимо и неправилно. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал и обсъдил събраните по делото доказателства, в частност показанията на св. Й. и св. А.. Посочва се още, че при постановяване на решението не е взета в предвид извършената проверка от РП-гр. Б. за извършено престъпление по чл. 296 НК и приложеното по делото постановление на прокурора за отказ за образуване на наказателно производство. Жалбоподателят излага твърдения още, че по делото се доказва безспорно факта, че ищеца е пропуснал срока за възстановяване на заеманата от него длъжност, поради което не му се следва обезщетение, във връзка с което развива подробни съображения. От въззивния съд се иска решението на районния съд да бъде отменено.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК, двуседмичен срок за отговор, по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея- ищец пред първоинстанционният съд - Ц. В. К., не е депозирал такъв.

В съдебно заседание, жалбоподателя, Ч. процесуалните си представители, поддържа въззивната жалба, като претендира същата, по съображенията изложени в нея, да бъде уважена. Представена е и писмена защита.

Въззиваемия, Ч. процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага доводи и съображения, с които претендира решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Благоевградски окръжен съд, като съобрази твърденията изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-гр. Б. е сезиран с искова молба, подадена от Ц. К. против „С.” О., с предявен иск, с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ. Ищеца твърди, че с Решение №1939/07.04.2009г., постановено по гр.д. №1656/2008г. по описа на РС- гр. Б., е признато уволнението му за незаконно и е отменена Заповед №11/20.08.2008г., на Управителя на ответното дружество, с която на основание чл. 328, ал. 1, т.3 е било прекратено трудовото правоотношение. Уважен бил и иска с пр. основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ, като съдът бил възстановил ищеца на длъжността „Пазач” в „С.” О.. С писмо от съда, което получил на 09.09.2009г., бил уведомен за влязлото в сила решение и в законния двуседмичен срок, се явил при ответника за заемане на предишната си работа. На 21.09.2009 г. отишъл във фирмата, придружаван от А. Е.Й.. Управителят Б. Б. отказал да го приеме и ответника не бил допуснат в района на дружеството. Управителя се срещнал само с А. Й., на която обяснил, че не може да приеме ищеца на работа, тъй като срока на договора му бил изтекъл, предвид подписаното от последния допълнително споразумение, в което е определен срок от 3 месеца. Ищеца твърди, че такова споразумение няма и не е представяно в съдебния процес от ответника. Видно от постановеното от съда Решение №1939/07.04.2009г., иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е уважен, като с оглед съдебната практика при признаване за незаконно уволнение по срочно тр. правоотношение, договорът се възстановява в същия вид, в който е съществувал към датата на прекратяването, включително и по отношение на срока, но ако към датата на произнасяне, уговореният между страните срок е изтекъл, съдът е длъжен да съобрази този факт и да отхвърли иска, като видно от постановеното на 07.04.09г. решение, съдът е уважил иска. С оглед на това ищеца твърди, че е налице хипотезата на чл. 225, ал. 3 КТ, предвид което работодателя и виновните длъжностни лица отговарят спрямо работника, в размер на брутното му трудово възнаграждение, от деня на явяването му, до действителното му допускане на работа, поради което следва да му бъде изплатено обезщетение от 6292 лв., за периода от 21.09.2009г. до 17.07.2011г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 225, ал. 3 КТ, обезщетение за недопускане на работа на възстановен работник, за времето от явяването му на работа, до изтичане на трудовия договор, а именно сумата от 6292 лв., за периода от 21.09.2009г. до 17.07.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

В депозирания по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответника оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че правното основание на исковата претенция е неправилно приложено от ищеца и не са налице предпоставките на чл. 225, ал. 3 КТ. Твърдяното в исковата молба обстоятелство, че ищеца е дошъл да заеме работното място на длъжността „Пазач” на 21.09.2009г. не отговаря на действителността. Той дошъл на 24.09.2009г., в изпълнение на Решение №1939/07.04.2009г., постановено по гр.д. №1656/2008г. по описа на РС- гр. Б., но управителя на дружеството му казал, че не може да го допусне на работа, тъй като е пропуснат срока, в който е трябвало да дойде и да заеме длъжността си. Ищеца действително бил придружаван от една госпожа, която се представила, като адвокат. Ответника отказал да го допусне да заеме работното си място, тъй като искал да се консултира с юристите, обслужващи фирмата по този въпрос, а също така не била внесена от ищеца молба за заемане на длъжността. Управителя на ответното дружество отпратил ищеца, като му казал да дойде към средата на следващата седмица, когато ще има готов отговор на въпроса дали срока е пропуснат или не. Впоследствие ищецът не дошъл, като от него нямало никакво известие до момента, в който от последния била получена молба на 28.07.2011г. за прекратяване на трудовия договор. Тази молба не била взета предвид, тъй като договора с ищеца е прекратен със Заповед №11/20.08.2008г. На следващо място отвтеника твърди, че от момента, в който ищеца е дошъл да заеме работното си място, не е правил опити да се свърже с представители, служители и управители в „С.” О. и не е показал по никакъв начин,ч е иска да започне работа на предишната длъжност и не е подавана молба за това от него. През 2009г., с жалба, ищеца сигнализирал РП-гр. Б. за извършено престъпление по чл. 296 НК, по която е образувана преписка с В. №3569/2009г. В хода на проведените процесуално-следствени действия се установило по безспорен начин, че ищеца не е заел работното си място в определения за това срок и правото му да заеме предходната длъжност се е преклудирало. Затова прокуратурата е постановила отказ за образуване на наказателно производство, като в постановлението прокурора е достигнал до извода, че с оглед проведените процесуално-следствени действия се установява, че срока за заемане на работното място е пропуснат и към настоящия момент не е налице трудово правоотношение между страните. Фактът, че ищеца е пропуснал срока за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, не му дава основание да иска обезщетение и тр. възнаграждение за работа, която не е изпълнил. На последно място, в писмения отговор, ответника твърди, че съгласно съдебната практика, когато възстановяването става на основание на влязло в сила съдебно решение, работника или служителя следва да отправи към работодателя писмено или устно заявление, че в определения от закона срок ще заеме длъжността, на която е възстановен, като писмената форма се е наложила, както по отношение на действията на възстановения, така и по отношение на тези на работодателя. Заявлението от работника следва да бъде направено писмено и към него да се приложи препис от съдебното решение, с оглед доказването на ‘явяването’ при един евентуален спор. Иска се от съда, по изложените съображения иска да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 23.02.2012г., на основани чл. 214 ГПК, районния съд е допуснал изменение по отношение на размера на предявеният иск, от 6290 лв. на 6 264.78 лв.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:

Съгласно сключен между страните по делото Трудов договор 39/16.07.2008 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, считано от същата дата, ищеца е бил назначен при ответника, на длъжност „Пазач”, като трудовия договор е сключен за “определено време”. Със Заповед №11/20.08.2008г., на основание чл. 326, ал. 2 КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 326, ал. 2 КТ.

С Решение №1939/07.04.2009г., постановено по гр.д. №1656/2008г. по описа на РС- гр. Б., влязло в сила на 22.04.2009г., е признато уволнението на ищеца за незаконно и е отменена Заповед №11/20.08.2008г., на Управителя на „С.” О., като на основание чл.344, ал. 1, т.2 КТ, съда е възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Пазач” при ответника.

Със съобщение на РС- гр. Б., изпратено на основание чл. 34. ал. 1 КТ, ищеца е уведомен, че с влязлото в сила Решение №1939/07.04.2009г., постановено по гр.д. №1656/2008г. по описа на РС- гр. Б., е възстановен на предишната му работа – „Пазач” в „С.” О. и че в двуседмичен срок може да я заеме. Съобщението е връчено 09.09.2009г. лично на ищеца.

С молба В.№ 0026-1664/23.09.2009г. до Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Б., ищеца е сигнализирал, че на 21.09.2009г., въз основа на постановеното съдебно решение, е отишъл в „С.” О., за да започне работа, но собственика на фирмата отказал да го приеме, като приел само придружаващата го г-жа Й., на която казал, че не желае да разговаря с ищеца и не можел да го приеме на работа, тъй като трудовият му договор бил изтекъл.

С писмо изх. №0026-1664/01.10.09 г. до РП- гр. Б., Директора на Дирекция „ИТ”- гр. Благоеврад, е изпратил по компетентност искане с В.№ 0026-1664/23.09.2009г., предвид обстоятелството, че са налице данни за състава на деянието по чл. 172, ал. 2 НК.

С писмо изх. №0026-1664/01.10.09 г. до ищеца, Гл. Инспектор към Дирекция „ИТ”- гр. Б., на основание чл. 31, ал. 2 АПК, е уведомила ищеца, че искане с В.№ 0026-1664/23.09.2009г., отправено до Дирекция „ИТ” – гр. Б., е изпратено по компетентност на РП- гр. Б..

С постановление от 14.01.2011г. на ВКП, е потвърдено постановление от 31.05.2010г. по преписка №3229/2010г. на Апелативна прокуратура – гр. София, с което е потвърдено постановление от 29.03.2010г. по преписка №3229/2010г. на ОП- гр. Б., потвърждаващо постановление от 04.03.2010г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка 3569/2009г. на РП- гр. Б..

С молба от 08.07.2011г., връчена на ответника с обратна разписка на 28.07.2011г., ищеца е поискал да бъде изготвена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 3 КТ, считано от 17.07.2011г.

От заключението на допуснатата и назначена по делото ССЕ, се установява, че размера на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ, което следва да се изплати на ищеца на база получаваното брутно трудово възнаграждение за периода посочен в исковата молба, а именно: от 21.09.2009г. до 17.07.2011г., е 6264.78 лв.

По делото са допуснати и разпитани в качеството на свидетели Е. Й. и В. А.

Свидетеля Е. Й., адвокат по професия, посочва, че семейството й е близко със семейството на ищеца и през м. септември 2009г. била дошла на гости в петъчен ден, следобяд, за да обиколи магазините в събота в града. Останала да спи в тях и ищеца й показал решение, с което е възстановен на работа. Казал, че иска да започне работа, тъй като е безработен и с малка пенсия. По този повод се разбрали на следващия ден, в събота, бил работен ден, преди да тръгне по магазините да отидат в предприятието. Отишли там, но управителя не бил дошъл още и го изчакали. Когато му съобщили, че ищеца е с адвокат, управителя наредил на пазача да пусне само свидетелката, като казал, че управителя не допуска ищеца да влезне в предприятието. Свидетелката отишла в канцеларията, като носела с нея решението, подала го на управителя, но той казал, че го имат това решение, но ищеца трябвало да знае, че никога няма да го приеме на работа, тъй като той на него толкова пари му е изплатил и въпреки решението, няма да го приеме на работа. Разговорът продължил около 5 мин., като управителя бил любезен. Той отказал, бил категоричен, че никога, при никакви условия няма да приеме ищеца на работа и не желае да говори с него. Свидетелката посочва, че отишли в съботен ден, който се отработвал, бил работен ден, като датата сигурно е било някъде около 21-22 септември. Знаела, че остават ден или два до крайния срок, в който трябвало ищеца да постъпи на работа.

Свидетеля В. А., счетоводител „С.” О., посочва, че познава ищеца. Бил назначен м. юли 2008г. и освободен м. август 2008г. В счетоводството се водел входящия и изходящия регистър на дружеството. Ищеца не бил идвал да подава молба за работа, след като е възстановен от съда. Видяла го била, но извън територията на дружеството- стоял на портала, но няма представа по какъв случай е идвал, като дата не може да си спомни. Има спомен, че било след празниците 21-22, които не били работни. Бил придружаван с една госпожа. Това било в края на работния ден. Не го била виждала сутринта. Свидетелката посочва, че не знае коя е г-жа Й. и че на срещата не е присъствала.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявен e иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ.

За успешното провеждане на иска, с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ, ищецът следва да установи наличието на три кумулативни предпоставки: възстановяването му на длъжността с влязло в сила решение; явяването си да заеме работата в срока по чл. 34. ал. 1 КТ; противоправно недопускане от страна на работодателя или длъжностно лице в предприятието на работника или служителя на работата, на която е възстановен. По делото не се спори, че с Решение №1939/07.04.2009г., постановено по гр.д. №1656/2008г. по описа на РС- гр. Б., съда е възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Пазач” при ответника, с оглед на което е налице първата процесуална предпоставка. Спорен по делото е факта, кога ищеца се е явил, за да заеме длъжността на която е възстановен. Въззивния съд намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищеца се е явил в ответното дружество в срока по чл. 34. ал. 1 КТ на 21.09.2009г. В тази насока са показанията на разпитания по делото свидетел Йорданова, които се кредитират изцяло от съда, доколкото обсъдени, ведно с представената по делото молба В.№ 0026-1664 от дата 23.09.2009г. до Директора на Дирекция „ИТ” - гр. Б., с която ищеца е сигнализирал, че на 21.09.2009г., въз основа на постановеното съдебно решение, е отишъл в „С.” О., за да започне работа, подкрепят тезата на ищеца, с оглед на което се установява, че последния се е явил на 21.09.2009г. Независимо, че съгласно посоченото от ответника Решение №739/21.11.2008г. на МС /обн. ДВ, бр. 103/02.12.2008г/, датата 21.09.2009г. е била обявена за почивен ден, то въззивния съд намира, че това не е пречка, този ден да е бил работен за предприятието, в каквато насока е практиката на голяма част от частните търговки дружества. В тази връзка е неоснователно и възражението направено с въззината жалба, че съдът неправилно е кредитирал и обсъдил събраните по делото гласни доказателства, в частност тези на св. Й. и св. А.. Предвид дадените от последната показания, в качеството й на длъжностно лице при ответника, съдът споделя изводите на районния съд, че същите следва да бъдат преценявани по реда на чл.172 ГПК, като се вземе предвид възможната заитересованост от страна на свидетеля, с оглед обстоятелството, че е служител на ответното дружество.

Неоснователни са направените с въззивната жалба възражения, че ищеца е пропуснал срока за възстановяване на заеманата от него длъжност, поради което не му се следва обезщетение и че не е взета в предвид извършената проверка от РП-гр. Б. за извършено престъпление по чл. 296 НК и приложеното по делото постановление на прокурора за отказ за образуване на наказателно производство. Това е така, защото постановеното от прокуратурата постановление за отказ да се образува досъдебно производство и изложените в него мотиви, по никакъв начин не задължава гражданския съд, който разглежда спор за обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ, за да приеме, че е налице пропуснат срок от страна на ищеца, тъй като договора между страните бил прекратен. Във връзка с това, въззивния съд намира, че следва да отбележи, че в настоящия случай, този срок не е пропуснат, тъй като видно от сключения между страните трудов договор №39/16.07.2008 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, считано от същата дата, ищеца е бил назначен при ответника, на длъжност „Пазач”, като трудовото правоотношението е за “определено време”, което време не е фиксирано и не е посочен срок на договора, съгласно изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. С оглед на това и предвид факта, че съгласно посочената разпоредба определения срок, не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго, въззиния съд намира, че така сключения трудов договор е за срок от 3 години, поради което и срока по чл. 34. ал. 1 КТ не е изтекъл, доколкото трудовото правоотношение между страните не е прекратено.

На последно място, налице е и третата кумулативно дадена предпоставка- противоправно недопускане от страна на работодателя в предприятието на работника на работата, на която е възстановен. В подкрепа на това обстоятелство са показанията на св. Й., както и изложеното от ответната страна в писмения отговор, че управителя отказал да допусне ищеца да заеме работното си място, тъй като искал да се консултира с юристите. Като съображения за недопускането в писмения отговор са изложени доводи, че не била внесена от ищеца молба за заемане на длъжността, както и че след като управителя на дружеството отпратил ищеца и му казал да дойде към средата на следващата седмица, впоследствие ищецът не дошъл. Така наведените съображения са неоснователни, поради което е налице противоправно недопускане от страна на работодателя. В разпоредбата на чл. 225, ал. 3 КТ е посочено изрично, че е налице недопускане на работа "след явяването" на работника или служителя в предприятието. В случая не е налице изискване за присъствие през целия период или през различни периоди на недопускане, последващо явяване или необходимостта от подаване на изрична писмена молба за това. Напълно достатъчен е единствено фактът на еднократното явяване от страна на работника при работодателя, т.е. да е посетил предприятието и да е изявил готовност за започване на работа, за да се приеме, че е изпълнено задължението за явяване. В настоящия случай, ищеца е сторил именно това- явил се е еднократно на 21.09.2009г., неправомерно не е бил допуснат, за да заеме работата, на която е възстановен, поради което и на основание чл. 225, ал 3 КТ, работодателя му дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа, в случая прекратяването на трудовото правоотношение, с изтичане на неговия срок, считано от 17.07.2011г., което обезщетение, съгласно заключението на вещото лице, е в размер на 6264.78 лв.

По изложените съображения, въззивния съд намира, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. До същите крайни правни изводи е стигнал и районния съд в обжалваното решение. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Подадената против него въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2439/22.03.2012г., постановено по гр.д. №1680/2011г. по описа на РС - гр. Б..

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: