РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1743/4.11.2022г.
Гр. Пловдив,
04 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Пловдив, XІV състав, в публично съдебно заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Недялка Петкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.
дело № 1196 по описа за 2022год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба
от В.С.Н. ***, чрез адв.З.Д. и Е.М.Д. ***, ***, чрез адв. И.Н., против разрешение за строеж № 113/27.10.2021г.
на главен архитект на район „Централен“ при община Пловдив с което на „БАЛКАНИКА“
ЕООД, ЕИК ********* се разрешава: „Ремонт и възстановяване на покрив и смяна на
предназначението на сграда с идентификатор 56784.519.137.1 - селскостопанска
сграда в кафе-ресторант“.
Твърди се в
жалбата, че издаденото разрешение за строеж е нищожно, евентуално се сочи
същото да е незаконосъобразно като издадено при наличието на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и в противоречие с материалноправните разпоредби, при
липса на мотиви и в нарушение на изискването за форма на административния акт.
Жалбоподателите сочат, че разрешението за строеж не им е съобщавано, въпреки,
че имат качеството на заинтересовани лица, като съсобственици в недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор 56784.519.137 по КК и КР на гр.Пловдив, който сочат като
непосредствено засегнат от оспорваното разрешение за строеж. Искат от съда да
прогласи за нищожно разрешението за строеж, евентуално да отмени същото като
незаконосъобразно. Претендират направените по делото разноски. Излагат подробни
съображения в представена по делото писмена защита.
Ответникът
по жалбата – главен архитект на район „Централен“ при Община Пловдив, представляван
от юрк.С., намира жалбата за неоснователна, поради
което моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - „БАЛКАНИКА“
ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител - адв. Д., моли да се отхвърли жалбата срещу оспорваното
разрешение за строеж. Претендира разноски, съгласно представен по делото
списък.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав, като съобрази представените по делото
доказателства и становищата на страните, намира че жалбата е недопустима
като подадена от лица,
които
нямат
правен интерес от процесното оспорване по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Предмет на
оспорването е разрешение за строеж № 113
от 27.10.2021г.,
издадено от вр.и.д. гл. архитект на район „Централен“ при община Пловдив, оправомощен,
на основание пар.1, ал.4 от ДР на ЗУТ, съгласно
заповед № 21 ЗГА 16/01.06.2021г. на гл.архитект на община Пловдив /л.13/ и
заповед № РД-21-880/01.10.2021г. на кмета на район „Централен“ при община
Пловдив /л.15/, с което на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, съгласно одобрен ТИП на
27.10.2021г., въз основа на съответствие по чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ:
комплексен доклад от „МС КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД № 102/20.10.2021г., на
„БАЛКАНИКА“ ЕООД, ЕИК *********, е разрешено да се извърши: Ремонт и
възстановяване на покрив и смяна на предназначението на сграда с идентификатор
5678.519.137.1 – селскостопанска сграда в кафе-ресторант, УПИ VI-220, кв.43, ПИ с идентификатор
56784.519.137 по плана на кв.„Капана“ с адм. адрес:
гр.Пловдив, ул. „Братя Пулеви“ № 3а.
По
делото е представена административната преписка по издаване на оспорваното
разрешение за строеж, ситуационен план на част от кв.43, УПИ VI-220 /л.32/, инвестиционен
технически проект /л.33/ и писмената документация по одобряването му.
От
страна на жалбоподателите са представени документи, съгласно които се
легитимират за собственици на ПИ с идентификатор 56784.519.137, както и Заповед
№ ОА-1826/15.12.2000г. на кмета на община Пловдив е одобрен проект за изменение
на ЗРП на кв.43 по плана на кв. „Капана“, гр.Пловдив /л.110/ и извадки от
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив за имот с
идентификатор № 56784.519.152 и за самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.519.152.3.2.
Жалбата срещу
издаденото от гл. архитект на район „Централен“ РС е подадена
от В.С.Н. и Е.М.Д., качеството им на съсобственици в
ПИ с идентификатор
56784.519.137, съгласно представените от страна на жалбоподателите писмени
доказателства – н.а. № 177/1938г. /л.7/, договор за доброволна делба №
185/1993г. /л.8/, удостоверения за наследници изх.№ 4021/28.10.2019г. и №
94012-15701/18.02.2016г./л.11 и 12/. В ПИ с идентификатор 56784.519.137 е ситуирана сградата - предмет на процесното
разрешение за строеж,
по отношение на която заинтересованата страна – „БАЛКАНИКА“ ЕООД е представила
по делото писмени доказателства - н.а. за замяна № 82/1996г. и № 83/1996г.,
видно от които, а и не се сочи друго от страните, сграда с идентификатор
5678.519.137.1 по КК и КР на гр.Пловдив е
собственост на титуляра на разрешението на строеж - „БАЛКАНИКА“ ЕООД, ЕИК *********.
Съгласно чл.
149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ в случаите на преустройство и промяна на
предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал.
2 от същия закон са заинтересовани
лица, които имат правен интерес от оспорването.
Настоящият случай не попада в нито една от тези
хипотези.
Не се касае и за наличие на етажна собственост - „БАЛКАНИКА“ ЕООД, ЕИК *********,
на което
е издадено разрешението
за строеж за: Ремонт и възстановяване на покрив и смяна на предназначението на
сграда с идентификатор 5678.519.137.1, е
собственик на цялата сграда.
Жалбоподателите
притежават
право на собственост в ид. части по отношение на ПИ с идентификатор 5678.519.137,
но не притежава части
от сградата, находяща се в този ПИ, поради което не
черпят
правен интерес съгласно нормите на чл. 149, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ.
Съдът не
намира за
основателно твърдението на жалбоподателите, че имат качеството на
заинтересована страна, на основание нормата на чл.147а, ал.2 от ЗУТ, тъй като
същата касае промяна предназначение на сгради, без извършване на строителни и
монтажни работи, което се съобщава на заинтересованите лица по чл.38 или 39 и
се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а.
В настоящия случай се касае за ремонт и на покрив и вътрешно преустройство,
свързано с промяна на предназначението на стопанска сграда в кафе ресторант,
която сграда е еднолична собственост на дружество, т.е. не е в режим на етажна
собственост, не са приложими и извикванията на чл.38 от ЗУТ.
Що
се отнася до приложимостта на разпоредбата чл.39, ал.2 от ЗУТ, която гласи, че
при промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни
или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица
и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на
изискванията по чл. 38 е необходимо и
изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители
на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти, съдът намира следното:
Безспорно
е че процесната сграда с идентификатор 56784.519.137.1 не се намира в жилищна,
курортна или вилна зона. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че
съгласно ОУП на гр.Пловдив, публично достъпен на интернет страница: www.plovdiv.bg, процесната сграда с идентификатор
5678.519.137.1 се намира в „терени със специално предназначение“, т.е. сградата
не попада в жилищна зона по смисъла на чл.39, ал.2 от ЗУТ. Както ОУП, така и устройствените показатели към него са публично достъпни и
не изискват специални знания, за да бъде назначавана съдебна експертиза относно
сочените обстоятелства.
Освен
това, предвид необходимостта предпоставките в посочената норма да са налице кумулативно,
съдът намира, че първата такава, а именно сградата да се намира в жилищна зона,
не е изпълнена, поради което и административния орган няма задължение да
съобщава процесното РС на собствениците и носителите на ограничени вещни права
в съседните поземлени имоти, респ. на собствениците в ПИ, в който се намира
сградата, каквито се явяват жалбоподателите в настоящото производство. По
тези съображения, настоящият състав счита, че в конкретния случай не намира
приложение и нормата на чл. 149, ал. 2,
т. 2. от ЗУТ във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗУТ.
Изброяването в нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ е
изчерпателно и не може да бъде тълкувано разширително,
поради което жалбата се явява подадена от лица без правен
интерес, наличието на който е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване, за която съдът
е длъжен да следи служебно. Съответно нейната липса обосновава недопустимост на
жалбата, което налага оставянето
ѝ без разглеждане и прекратяване на образуваното
съдебно производство.
По делото е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния
представител на ответника, което с оглед изходът на спора, съдът намира за
основателно, поради което на ответника следва да се присъди възнаграждение в
размер на 100 (сто) лв., на основание чл.78,
ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата
за правната помощ.
При този
изход на спора на заинтересованата
страна – „БАЛКАНИКА“ ЕООД“ по отношение на която актът е благоприятен, се следват сторените и претендирани своевременно разноски в размер на 1000 (хиляда) лева, съгласно представените по делото договор
за правна помощ
и съдействие. Във
връзка с възражението на представителя на жалбоподателя за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на заинтересованата страна, съдът намира, че
възнаграждението не е прекомерно, тъй като е в размер близък до минималния
размер на адвокатското възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл, не са налице основания за присъждането на
по-нисък размер на разноските в тази им част, по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Мотивиран от
горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определението за даване ход на делото по същество, постановено в открито
съдебно заседание на 05.10.2022 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от В.С.Н. ***, чрез адв.З.Д.
и Е.М.Д. ***, ***, чрез адв. И.Н., против разрешение
за строеж № 113/27.10.2021 г. на главен архитект на район „Централен“ при община
Пловдив за строеж на обект: Ремонт и възстановяване на покрив и смяна на
предназначението на сграда с идентификатор 56784.519.137.1 от селскостопанска
сграда в кафе-ресторант.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 1196/2022г. по описа
на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА В.С.Н. ***, и Е.М.Д. ***, ***, да
заплатят
на Община Пловдив,
район „Централен“, сторените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА
В.С.Н. ***, и Е.М.Д. ***,
***, да заплатят
на „БАЛКАНИКА“ ЕООД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Филипово“
№ 40, представлявано от Минчо Бояджиев – управител, сторените
по делото разноски в размер
на 1000 (хиляда)
лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: