Решение по дело №314/2017 на Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е  № 31

 

гр.Стара Загора, 27.02.2018 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         пети февруари

през      две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                      Членове:           

при секретаря    Минка П.

и в присъствието на  прокурора                                       ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело  №  314  по описа  за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

 

         Образувано е по жалба на Е.К.Г. ***, И.Г.И. ***, пл.“Б“ №1 ап.18, С.И. ***, пл.“Б“ №1 ап.7 и К.В.М. *** /уточнена с вх.№3004/10.07.2017г л.65/ против Заповед № 19-12-110 /04.05.2017г, издадена от Главния архитект на община Стара Загора, с която е одобрен подробен устройствен план-изменение на План за застрояване  за урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХV₅₆₉₅ в кв.260 /ПИ с идентификатор 68850.504.5695/ по плана, съответно по кадастралната карта на гр.Стара Загора, като с проекта за изменение на плана за застрояване се установява устройствена зона Жг – жилищна устройствена зона-високо свободно застрояване, височина Н над 15м и показатели: макс.плътност на застрояване 70%, максимален коефициент за интензивност на застрояване Кинт-3; минимална озеленена площ -30%, съгласно приложен проект. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.М.Г. се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения, че не съдържа фактическите основания за нейното издаване, постановена е при неправилно прилагане на материалния закон.  Жалбоподателите като собственици на обекти в сграда, разположена в имот, съседен на този, предмет на одобрения ПУП-ПЗ, излагат доводи, че предвидените с плана ограничителни линии на застрояване са в нарушение на изискванията за отстояния на евентуална бъдеща застройка до тяхната сграда и до регулационните границии на имотите /чл.31 ал.4 и ал.5 от ЗУТ/. Считат, че бъдещата застройка в съседния имот би била твърде близо до имота, в който е разположен жилищния блок, където са разположени техните обекти. Обосновават, че в северната част на УПИ, предмет на плана, ограничителните линии допускат застрояване с дълбочина над 16м /17.10м/ което според чл.31 ал.5 от ЗУТ изисква скосяване на бъдещата застройка-разстоянието до страничната регулационна линия в този случай следва да се увеличи с 30% след 16-ия метър. По така изложените съображения отправят искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.

        

         Ответникът по жалбата - Главен архитект на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че изискванията на чл.31 ал.5 от ЗУТ за скосяване на сградата на след 16-ия метър дълбочина, се свързват с изискване към инвестиционния проект на евентуална бъдеща сграда и в случая не обективират нарушение на закона при одобряването на ПУП. Изтъква, че планът третира само възможности, условни параметри на застрояване, като с инвестиционния проект ще бъдат спазени законовите изисквания за отстояния между сградите. По изложените съображения, се иска от съда на потвърди заповедта на Кмета на Община Стара Загора. Претендира разноски за юрисконсултска защита.

 

         Заинтересованата страна - Община Стара Загора, представлявана от юр.Д.Ж., изразява становище за неоснователност на жалбата.       

         Заинтересованата страна „Глобо инвест“ ЕООД гр.Стара Загора чрез управителя си И.И. Славов също изразява становище, че жалбата е неоснователна и иска отхвърлянето й. Изтъква, че за имота има действащ ПЗ, като сегашната  промяна се отнася за промяна на предназначението на имота, съответно и на застройката в него. Наред с това твърди, че се присъединява към доводите на процесуалния представител на ответника в смисъл, че предвидените с ПУП-ПЗ линии на застрояване са само условни, като при проектирането ще се съобрази законовото изискване. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. 

         Заинтересованите страни А.А.И. и В.А.Т., лично явили се в съдебно заседание, не изразяват конкретно  становище по основателността на жалбата.

         Заинтересованите страни: „Плюс пропъртис“ АД гр.Стара Загора, Собствениците на обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост с административен адрес гр.Стара Загора, пл.“Б“ № 1, извън жалбоподателите; „ЕВН – Стара Загора“ АД, Собствениците на обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост с административен адрес гр.Стара Загора, ул.“Охрид“ №29А, Д.К.Д., Т.К.Ж., М.П.З., Х.А.И., С.А.З., Д.И.П., Г.Д.Х. и М.Д.Х., редовно и своевременно призовани, не се явяват нито представляват по делото и не изразяват становище по основателността на жалбата.

 

          Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

         Производството по издаване на оспорената заповед е образувано по заявление вх.№ 19-11-300 от 19.12.16г от „Глобо инвест“ ЕООД гр.Стара Загора и „Плюс пропъртис“ АД гр.Стара Загора като съсобственици на УПИ ХХV₅₆₉₅ в кв.260 по плана на гр.Стара Загора, съгласно скици от кадастъра, съответно от плана на гр.Стара Загора /л.32 и л.36 по делото/, нотариален акт № 147/29.12.2008г на нот.Д.Н. и Устав на „Плюс пропъртис“АД с данни за апортна вноска в капитала с предмет ½ ид.част от горепосочения УПИ/л.34 и сл/.

         Съгласно ОУП одобрен с решение № 1158/ 26.05.2011г на ОбС Стара Загора УПИ ХХV₅₆₉₅ в кв.260 попада в устройствена зона Жг, при показатели: Пз 25-70%, Кинт-1.0до 1.5 макс 3, озеленяване 50-60%, мин 30 % /СТЕ л.132, СТЕ л.144/.  Действащият към датата на оспорения акт режим на застрояване в ПУП-ПЗ за УПИ ХХV₅₆₉₅ в кв.260 е одобреният със Заповед № РД-25-245/10.02.2012г на Заместник-кмет на община Стара Загора, представен графично на л.49 по делото. Според действащия план УПИ ХХV₅₆₉₅ е предназначен за обществено и делово обслужване, при параметри на застрояване Пз 70%, Кинт 3, озеленена площ мин.20%, характер на застрояването ниско, средно и високо –над 15м, начин на застрояване свободно, три нежилищни етажа, като са представени ограничителни линии на застрояване /л.49/.

         За изменение на ПУП-ПЗ от 2012г за УПИ ХХV₅₆₉₅ в кв.260 по плана на гр.Стара Загора е дадено разрешение за проектиране със Заповед № 19-13-182 от 14.12.2016г на Главния архитект на основание чл.134 ал.2 т.6 и чл.135 ал.3 от ЗУТ като в имота се установи  устройствена зона Жг – жилищна устройствена зона-високо свободно застрояване съгласно техническо задание и скица-предложение /л.27, л.54/.  Заповедта е обнародвана във вестник „Старозагорски новини“ бр.15.12.2016г / л.50/.

         Със заявление вх.№ 19-11-300 от 19.12.16г  „Глобо инвест“ ЕООД гр.Стара Загора и „Плюс пропъртис“ АД гр.Стара Загора са внесли изготвен проект на подробен устройствен план и са поискали съгласуване и одобряване на проекта /л.26 и сл/.          Съгласно обяснителна записка към проекта /л.30-3/1, целта на проекта е изработване на частично изменение на ПУП-План за застрояване за УПИ ХХV₅₆₉₅, кв.260 за оптимизиране на застрояването в имота в съответствие с ОУП, приет с решение № 1158 протокол № 55 от 26.05.2011г на ОбС – Стара Загора, който установява за тази част жилищна устройствена зона с голяма височина /макс 24м за жилищни и обществени сгради/.

         Имотът, предмет на плана  /УПИ ХХV_{5695 /}   е вътрешен, разположен на две улици /от запад на ул.“Скалиста“ и от изток на ул.“Охрид“/, граничи с имоти с реализирано жилищно застрояване и трафопост -УПИ ІІІ_{за жс;} УПИ VІ₅₁₁₆ и УПИ VІІ_{5109 за трафопост}. С плана се предвижда имотът да бъде установен в зона Жг-жилищна устройствена зона – високо застрояване съгласно чл.4 ал.5, ал.6, ал.7 т.1 от Н-7, конкретно предназначение – за жилищно строителство, при следните параметри на застрояване, дадени текстово и в матрицата към графичната част:  Пз-70%, Кинт 3, Мин.Оз-30%, начин на застрояване свободно, високо основно застрояване с височина над>15м и ≤ 24.0 м и допълващо застрояване ниско, свързано в два имота.

         Ограничителните линии на основно, допълващо и подземно застрояване са обозначени в плана. Основното застрояване е с височина Н1 ≤10.0м; Н2≤15.0м; Н3 >15 но не повече от 24.0м и съгласно обяснителната записка на л.30 и графична част на л.47, ограничителните линии на застрояване са както следва:

         Към УПИ ІІІ_{за жилищно застрояване} – североизточна странична имотна граница – ограничителна линия за основно застрояване с отстояния до имотните граници и терасовидно отдръпнат подпокривен етаж (Н1 ≤10.0м; Н2≤15.0м; Н3 >15 но не повече от 24.0м) са както следва:  L1 ≥мин. 3.0м за Н1 с оглед нормите на чл.31 ал.1 т.1 и ал.5 от ЗУТ,  L2 ≥ 1/3 Н2 мин3.0м с оглед чл.31 ал.2 т.1 и ал.5 от ЗУТ и  по отношение на L3 ≥1/3 Н3 мин 3.0м  са посочени чл.31 ал.2 т.1 и ал.5 от ЗУТ. Допълващото застрояване се сочи с височина Н6≤3.6м, като ограничителната линия за допълващо застрояване се сочи на отстояние :  L1 ≥3.0м за Н6 /чл.31 ал.1 т.1 и ал.5 от ЗУТ/ а отстоянието -L6  ≥Lн2 + L1 , където н2 е действителната височина на сградата в жилищната сграда в УПИ ІІІ_{за жс}.

         Откъм западната странична имотна граница-ограничителна линия на основно застрояване е предвидена с отстояния към имотните граници и терасовидно отдръпнат подпокривен етаж, където: н1 е действителната височина на сградата в жилищната сграда в УПИ ІІІ_{за жс}; н2 е действителната височина на сградата в жилищната сграда в УПИ ІІІ_{за жс} ; Lн е нормативно разстояние до имотна граница-чл.33 от ЗУТ, и приложение №1 към чл.2 ал.2 от Наредбата № 7 за ПНУОВТУЗ, като: L1 ≥3.0м за Н1 /чл.31 ал.1 т.1 и ал.5 от ЗУТ/;  L2≥ 1/3Н2 мин 3.0м /чл.31 ал.2 т.1 и ал.5 от ЗУТ/; L3≥ 1/3Н3мин 3.0м /чл.31 ал.2 т.1 и ал.5 от ЗУТ/; L4≥   Lн1 + L1 - /чл.31 ал.4 от ЗУТ/, а L5≥ Lн1 + L2 /чл.31 ал.4 от ЗУТ/.

         Отстоянията към УПИ VІ-5116 са с оглед предвидено спрямо югозападната странична имотна граница на УПИ ХХV-5695 – ограничителна линия основно застрояване с отстояния от имотните граници и терасовидно отдръпнат попокривен етаж  Н1 ≤10.0м; Н2≤15.0м; Н3 >15 но не повече от 24.0м, както следва:  L1 ≥мин 3.0м за Н1 с оглед нормите на чл.31 ал.1 т.1 и ал.5 от ЗУТ,  L2 ≥ 1/3 Н2 мин3.0м с оглед чл.31 ал.2 т.1 и ал.5 от ЗУТ и  по отношение на L3 ≥1/3 Н3 мин 3.0м  - чл.31 ал.2 т.1 и ал.5 от ЗУТ.

         Отстоянията към УПИ VІІ-_{трафопост} – задължителна линия за допълващо застрояване по вътрешната имотна граница за покриване на съществуващ калкан на трафопост и ограничителна линия за допълващо  застрояване по външна улична имотна граница.

          Спрямо югоизточна външна имотна граница /към улица „Охрид“/ с шир.10.00м е предвидена  ограничителна линия за основно застрояване по имотна граница и терасовидно отдръпнат подпокривен етаж /Н1 ≤10.0м; Н2≤15.0м; Н3 >15 но не повече от 24.0м/, като Н4 ≤12.0м-височина основно застрояване на контактната зона; като са дадени данни за отстояния със сгради през улица: Н5≤12.0м-височина на основното застрояване в контактна зона, h –височина на нежилищните етажи в УПИ ХХV ₅₆₉₅, L7 ≥Н4-h – чл.32 ал1 и ал.3 ЗУТ,  L8 ≥Н5-h – чл.32 ал.1 и ал.3 ЗУТ. Предвидено е подземно застрояване по имотните граници (вътрешни и външни).

         Проектът за ПУП-изменение на ПЗ е разгледан от ЕСУТ при Община Стара Загора с решение по т.2.4.от Протокол №50 /21.12.2016г /л.24/. Същият е бил разгласен със съобщение изх.№ 19-99-4 от 04.01.2017г. на л.18-23. Възражения не са постъпили, съгласно акт от 19.04.2017 / л.17/.

         Проектът е отново разгледан и е приет с решение по т.4.7.от Протокол № 17/19.04.2017г на ЕСУТ при Община Стара Загора /л.16/.

 

         С оспорената по делото Заповед № 19-12-110 /04.05.2017г  Главният архитект на община Стара Загора е одобрил Подробен устройствен план-изменение на План за застрояване  за урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХV₅₆₉₅ в кв.260 /ПИ с идентификатор 68850.504.5695/ по плана, съответно по кадастралната карта на гр.Стара Загора, като с проекта за изменение на плана за застрояване се установява устройствена зона Жг – жилищна устройствена зона-високо свободно застрояване, височина Н над 15м и показатели: макс.плътност на застрояване 70%, максимален коефициент за интензивност на застрояване Кинт-3; минимална озеленена площ -30%, съгласно приложен проект /л.5/. От правна страна актът е издаден на следните цифрово посочени основания: чл.129 ал.2, вр. с чл.110 ал.1 т.3; чл.134  ал.2, т.6; чл.21 ал1; чл.23 ал.1 т.3; чл.24; чл.25; чл.31 ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5; чл.32 ал.1 и ал.3 и чл.43 ал.1 от ЗУТ; чл.16 т.3; чл.19; чл72 ал.1 т.3; чл.74, чл.75 ал.1 и чл.79 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ; заповед № 19-13-182 от 14.12.2016г, заявление №19-11-300 от 19.12.2016г, протокол № 50, т.2.4 от 21.12.2016г на ЕСУТ, Констативен акт от 19.04.2017г, Протокол №17 т.4.7. от 19.04.2017г на ЕСУТ /приемане на проект/, заповед № 10-00-241 от 15.2.2017г. на Кмета на община Стара Загора.  

          

         По делото са изпълнени две съдебно-технически експертизи (СТЕ) със заключение на арх. Д.Х. /л.128 и сл./ и заключение на арх.Е.В.  /основно и допълнително, л.143 и сл/. Двете експертизи дават сходни отговори на поставените въпроси относно съответствието на ПУП с ОУП, липса на дъно на УПИ ХХV-5695, допустимата дълбочина на застрояване, съответствие на проекта с Наредба № 8/2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове. На поставен въпрос какви са изискуемите отстояния до граница към дъното  на УПИ ХХV-5695 вещите лица отговарят, че имотът е с лице на две улици и няма дъно, като линиите на застрояване се определят по правилата на всяка от улиците /чл.27 ал.1 от ЗУТ/. Всички размери при този УПИ са спрямо странична регулационна линия. Предвижда се бъдещо жилищно застрояване при параметри в съответствие с предвидената с ОУП устройствена зона, в която попада имота Жг и параметрите за нея.

         Съгласно СТЕ, изпълнена от в.л.Д.Х. дълбочината на застрояване не се ограничава в случаите на жилищно застрояване, свободно, каквото планът предвижда и в случая, но при условията на чл.29 вр.с чл.31 ал.1 - 5 от ЗУТ, като експерта пояснява максимална дълбочина на застрояване при h1 <10м = 16м+6.66м = 22.6м, а след 16-ия метър разстоянието до страничната регулационна линия се увеличава от изискуемите 3.00м при 16-ия метър -на 5.00м при 22.66м. На същия принцип и при условията на чл.29, вр. с чл.31 ал.5 от ЗУТ се изчислява максималната дълбочина на застрояване при височина h2<15м. Дълбочината е същата, но нормативното разстояние до страничната регулационна линия при 22.6м дълбочина и при максимално h2 =15м ще е 1/3 х 15+2м или 7м. Прави извод, че максималната дълбочина на застрояване на сграда, разположена на две улици може да достигне 22.66м със съответните отстояния до страничните регулационни линии.

         Различие между двете експертизи има в отговора на въпрос №2 – за графично измереното разстояние между съществуващата 10-етажна сграда, в която отделни обекти притежават жалбоподателите и новопредвидената постройка в УПИ ХХV-5695, кв.260. Двамата експерти са единодушни, че така зададен въпросът е непрецизен и не може да се даде отговор, тъй като постройката в процесния имот е въпрос на инвестиционно проектиране, а процесният план съдържа само ограничителни линии, до които може да се разположи застрояването. Ако се имат предвид разстоянията между съществуващата 10-етажна сграда, в която отделни обекти притежават жалбоподателите и ограничителните линии на застрояване в УПИ ХХV, то вещото лице арх.Д.Х. е измерила: разстояние L4 -до ограничителната линия за застрояване с h1 < 10м = 15.0м;  разстояние L5- до ограничителна линия за застрояване с h2 < 15м = 16.50м /л.130/.

         Според вещото лице арх.Е.В. разстоянията между съществуващия  10 ет.жилищен блок в УПИ ІІІ_{за жс} до ограничителните линии на застрояване  в УПИ ХХV-5695 са: 14.51м спрямо най-северния край на ограничителната линия и 13.83м спрямо южния край на ограничителната линия за застрояване на имота при височина h1 <10м /л.144/.  Съгласно уточненията, направени устно от в.л.В., отстоянието от съществуващи или новопроектирани сгради до страничната регулационна линия е минимум 1/3 от височината им. Но  при някои съществуващи сгради това не е било спазено по една или друга причина, което не дава основание те да бъдат събаряни. В конкретния случай отстоянието на 10-етажната жилищна сграда до страничната регулационна линия при посочена височина на тази сграда 34.34м би следвало да е 11.44м, но на практика е 10.83м, тъй като на такова разстояние е била поставена регулационната линия. Посочва, че ако регулационната линия не е поставена с нейното полагане на необходимото разстояние от съществуващата жилищна сграда, няма как при новата сграда, ако и да е  разположена последната на законовото отстояние от страничната регулационна линия,  да се спази общото сборно разстояние между двете сгради /обяснения, дадени в осз от 18.12.2017г л.154/.

         Съгласно допълнителното заключение на в.л. арх. В., размерът на ограничителната линия на застрояване в процесния ПУП е 17.10м в най-северния край на ограничителната линия на застрояване, обозначена с h1<10м и 14.25м в най-южния край на ограничителната линия на застрояване обозначена с h1<10м. По правилото на чл.31 ал.5 ЗУТ в най-северния край на бъдещата жилищна сграда след 16-ия метър следва да започне скосяване по посочения предвидения в тази норма линеен закон. В най-южната част на жилищната сграда експертът сочи, че няма да се наложи такова скосяване, тъй като дълбочината там едва ли ще достигне 16м.

         Съдът кредитира заключенията с доверие, с оглед на това, че са  компетентно, добросъвестно и обосновано изготвени и в съответствие с представените по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

         Съгласно чл.131 ал.1 от ЗУТ, заинтересовани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП. В следващата ал.2 са посочени кои имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана – имотите, предмет на самия план; съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване, когато се допускат намалени разстояния и когато се променя предназначението на имота, предмет на плана; както и имотите, които попадат в сервитути, защитени територии за опазване културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, вкл.за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.     

 

 

 

Съгласно представените доказателства на л.67-79, жалбоподателите Е.К.Г.,  И.Г.И., С.И.К. и К.В.М. се легитимират като лица с право на собственост върху отделни апартаменти в жилищната сграда, построена от ЖСК „Строител“ бл.1, разположен в УПИ ІІІ_{за жс,}  а по стар план /към 1971г/– парцел VІІ, кв.260 по плана на град Стара Загора, адрес  пл.“Б“ №1.  Съгласно чл.131 ал.2  т.4, относима към случая, непосредствено засегнати от предвижданията са и съседните недвижими имоти когато се променя предназначението на имотите, предмет на плана. В случая предназначението на действащия за УПИ ХХV₅₆₉₅ в кв.260 план, одобрен със Заповед № РД-25-245/10.02.2012г на Заместник кмет на община Стара Загора е за обществено и делово обслужване /л.49/,  което се променя с оспорения акт като имота се предназначава за жилищно строителство /таблица към графична част, л.48/. Следователно съседните имоти на УПИ ХХV₅₆₉₅ , вкл.УПИ ІІІ_{за жс}, в който е разположена сградата, отделни жилищни обекти от която притежават жалбоподателите, се явяват засегнати от предвижданията на процесния ПУП-ПЗ. Жалбата е подадена на 13.06.2017г, в 14- дневния срок от съобщаването на акта – на 30.05.2017г /л.8/, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповед № 19-12-110 /04.05.2017г е издадена в условията на делегирани от Кмета на община Стара Загора в полза на Главния архитект на община Стара Загора правомощия със Заповед № 10-00-241 /15.02.2017г., като делегацията е на основание §1 ал.3 от ДР на ЗУТ и обхваща правомощието по чл.129 ал.2 от ЗУТ за одобряване на ПУП с обхват до един квартал /л.15/. Следователно заповедта е постановена от материално и териториално компетентен административен орган съобразно и в рамките на надлежно делегирани му правомощия.

Заповедта е в писмена форма и е надлежно мотивирана. Неоснователно е оплакването, че не са посочени фактическите и правните основания, които са обусловили издаването й. Оспорената заповед съдържа изброяване на обуславящите я правни разпоредби като препраща и към протоколни решения на ЕСУТ във връзка с разработката. Разпоредбата на чл.129 ал.2 от ЗУТ определя кога кметът на общината е компетентния административен орган за издаване на заповед за одобряване на ПУП или за неговото изменение по силата на препращащата норма на чл.136 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.110 ал.1 т.3 се свързва с вида на ПУП —план за застрояване, а другите изброени разпоредби съдържат правила и разпоредби за параметрите на застрояване, счетени за относими. За да е изпълнено изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, позоваването на тези разпоредби не е достатъчно доколкото се следва и конкретизиране на основанието за изменението на влезлия в сила план за застрояване, с оглед приложимата хипотеза от изброените в чл.134 ал.1 и ал.2 от ЗУТ. В случая е посочена тази по т.6 на чл.134 ал.2  ЗУТ, която в редакция ДВ бр.13/2017г, действала към датата на издаване на акта, предвижда възможност за изменение на ПУП  когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл.131 ал.2 т.1 и носителите на ограничени вещни права върху тях. Процесното изменение е по съгласие на собствениците на имота- предмет на плана, а именно УПИ ХХV₅₆₉₅ в кв.260. Съгласно ТР №16/1975г на ОСГК, фактическите основания могат да се съдържат както в самия акт, така и да бъдат изложени отделно от него или в приобщен по преписката документ. В случая съгласие и желание за изменението на ПЗ е изразено от двете дружества, в чиято собственост е посоченият УПИ, в подаденото от представляващите ги лица заявление вх.№ 19-11-300 от 19.12.16г /на л.26/ и приложените към него проект, обяснителна записка, техническо задание, документи за собственост и пр. Изменението на плана е продиктувано от инвестиционните намерения на собствениците и наличието му е отчетено от издателя на оспорения акт с изрично посочване хипотезата на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ.   Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е в надлежна форма, вкл. съдържа основанията за издаването й.

         Изработеният проект на ПУП-изменение на ПЗ е разгласен по реда на чл.128, ал.3 от ЗУТ и е осигурено правото на лицата да се запознаят, съответно да подадат възражения. Проектът е разгледан и приет от ЕСУТ при община Стара Загора преди одобряването му. При издаване на Заповед № 19-12-110 /04.05.2017г на Главния архитект не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната на акта в хипотеза на чл.146, т.3 от АПК. 

 

         При преценка съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът съобрази следното:  Съгласно разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове е допустимо когато има съгласие за това на всички собственици на имоти по чл.131 ал.2 т.1 (а това са имотите, предмет на самия план) както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. В случая като собственици на УПИ ХХV₅₆₉₅ са вписани „Глобо инвест“ ЕООД гр.Стара Загора и „Плюс пропъртис“ АД гр.Стара Загора, последните са инициирали производството по изменение и същото отразява тяхното съгласие /скица л.46, техническо задание л.54 /. Според чл.59 от Наредба №8 /2001г за обема и съдържанието на устройствените планове плановете за застрояване се изработват в съответствие с действащи планове са регулация на улици и поземлени имоти и такива за обекти-публична собственост, въз основа на задание изработено съгласно чл.125 от ЗУТ /ал.1/, като при изработването им се спазват чл.46-50 в частите, отнасящи се до ПЗ.  Съгласно двете експертизи, проектът съответства на Наредба №8/2001г за обема и съдържанието на устройствените планове.

 

         С оспорения ПУП-изменение на плана за застрояване, УПИ ХХV₅₆₉₅ кв.260 по плана на гр.Стара Загора се установява в устройствена зона Жг- жилищна с преобладаващо застрояване с  голяма височина (над 15м),  конкретното му предназначение - за жилищно застрояване - в съответствие с чл.4 ал.6 и ал.7 т.1 и чл.19 ал.1 от Наредба № 7/2003г за ПНУОВТУЗ. Характерът и параметрите на застрояване са съответни на установената за тази част от територията устройствена зона (Жг) с ОУП  на града (разположена западно от колелото до стадион Б“ и оцветена в тъмно кафяво –л.148), включват основно застрояване –свободно, с преобладаваща голяма височина до 24м, при посочени показатели, съответни на  изискванията на чл.19 ал.1 от Наредба № 7/2003г за ПНУОВТУЗ / в този смисъл и СТЕ л.145/ и на дадените с ОУП параметри на застрояване в зоната.

Според ОУП – устройствените показатели за зоната на имота  са: Пз 25-70%, Кинт-1.0до 1.5 макс 3, озеленяване 50-60%, мин 30 %/, начин на застрояване свободно или свързано, Жг /СТЕ л.132, СТЕ л.144, извадка от ОУП на л.146 и 148/.  Съобразени с тези параметри са определените такива с оспорения ПУП-ПЗ за УПИ ХХV₅₆₉₅  - при плътност на застрояване до 70%, коефициент на интензивност на застрояването Кинт-3, озеленяване мин 30 %,  текстово посочени в заповедта на л.5 и в матрицата към графичната част -л.47. Предвидени са начин и характер на застрояване високо свободно основно застрояване /над 15м до 24м/ и ниско допълващото застрояване, свързано  със застрояването в  УПИ VІІ-5109.

          Съгласно чл.25 от ЗУТ, застрояването в УПИ се определя  с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. По определение, дадено в т.25 и т.26 от ЗУТ, външна линия на застрояване е линията на застрояване към улицата. Тя може да съвпада с уличната регулационна линия или да е на разстояние от нея навътре в урегулирания поземлен имот, а „вътрешна линия на застрояване" е линията на застрояване към съседни урегулирани поземлени имоти или към съседни сгради. Вътрешните линии на застрояване са странични и към дъното на урегулирания поземлен имот.

          В проекта е дадено графично  разположението  на линиите на застрояване на основно, допълващо и подземно застрояване в УПИ ХХV₅₆₉₅, като основното застрояване е с височина: Н1 ≤10.0м; Н2≤15.0м; Н3 >15, но не повече от 24.0м /обяснителната записка на л.30 и графична част на л.47/.  

         По делото не се спори относно линиите на застрояване на допълващото застрояване в УПИ ХХV₅₆₉₅, с височина Н6≤3.6м и които са означени като задължителни в контактната зона със съществуващата едноетажна постройка в УПИ VІІ-5109, а в останалата част – ограничителни, на разстояние до странични имотни граници поне 3м /L1 ≥3.0м/. Това разположение би позволило застрояване съответващо на чл.31 ал.1 т.1 от ЗУТ,  която сочи, че при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване до страничната граница на УПИ са  най-малко 3м /равно или по-голямо на 3м/, като е указано в проекта и съобразяване на ал.5 на чл.31 –т.е. ако се предвиди застрояване с дълбочина над 16м. Но спрямо допълващото застрояване с лице на ул.“Скалиста“ не се очаква  дълбочината на бъдещата застройка да достигне 16 м, следователно разстоянието на ограничителните линии до странични имотни граници към УПИ ІІІ и УПИ VІ, е законосъобразно.

          Не е предмет на спора разположението на вътрешните линии на основното застрояване спрямо общата регулационна линия между УПИ ХХV₅₆₉₅ и УПИ VІ-₅₁₁₆, нито разположението на външните линии на застрояване към двете улици, където ограничителната линия на застрояване на основното и допълващо застрояване съвпада с уличните регулационни линии.

 

         Спорът по делото е относно разположението на линиите на основното застрояване спрямо общата за двата УПИ регулационна линия /имотна граница/, а именно тази между УПИ ХХV₅₆₉₅ и УПИ ІІІ_{за жилищно застрояване} и дали то съответства на изискванията за минимални разстояния до регулационни линии и сгради.

         В случая  УПИ ХХV₅₆₉₅ е с неправилна форма, като общи с УПИ ІІІ_{за жилищно застрояване} са неговите северна, северозападна и североизточна регулационни линии, съвпадащи с местоположението на имотната граница. Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител изразяват становище, че  частта от северозападната регулационна линия на УПИ ХХV₅₆₉₅,    се явява дъно на имота и отстоянието на предвидените с плана ограничителни линии на застрояване до тази граница следва да се определя по правилата на т.2 на чл.31 ал.1 и т.2 на чл.31 ал.2 от ЗУТ. Действително, законодателят поставя различни изисквания към разполагането на сградите спрямо страничните граници и границата към дъното на поземления имот /чл.31 ЗУТ/. В случая обаче УПИ ХХV₅₆₉₅ е разположен с двете си срещулежащи имотни граници  на две улици - от югозапад на ул. „Скалиста“, от югоизток на ул.“Охрид“, по които улици се осъществява транспортен достъп /съгласно задание на л.54/ . От факта, че е с лице на две улици, следва, че имотът няма дъно и границата му, обща с УПИ ІІІ _{за ЖС}, макар начупена, се явява странична имотна граница.  В този смисъл са и отговорите на въпрос № 3 дадени от вещите лица арх.Х. – л.131 и арх. В. – л.144. С оглед на изложеното, относими за преценка разположението на ограничителните линии на основно застрояване спрямо страничните граници  на УПИ ХХV₅₆₉₅ са изискванията за разстояния към странични имотни граници – чл.31 ал.1 т.1 и ал.2 т.1, вр. с ал.5 ЗУТ, а не към дъно.

         Съдът намира, че ограничителните линии на застрояване в УПИ ХХV₅₆₉₅ спрямо страничните граници са установени в съответствие с чл.31 ал.1 т.1 и чл.31 ал.2 т.1 ЗУТ и при изрично отбелязване нуждата от спазване на ал.5 на чл.31.     Основното застрояване с процесния план е дадено с ограничителни линии, до които застрояването е възможно да се разположи, но може и да отстъпи навътре от тях  - чл.75 ал.2 т.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ.   Нормативните изисквания в чл.31-35 от ЗУТ, следва да бъдат съобразени, респ.регулирани в процеса по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и по разрешаване на бъдещо строителство, а не в производство по изменение на ПУП. В подкрепа на казаното е и разпоредбата на чл.145 ал.1 ЗУТ, според която съгласуването на инвестиционните проекти от главния архитект се състои в проверка на съответствието им  с предвижданията на ПУП, но и в проверка на правилата и нормативите за застрояване, регламентирани в чл.31-35.       В оспорения акт разположението на ограничителните линии на застрояване спрямо общата имотна граница на УПИ ХХV₅₆₉₅     с УПИ ІІІ_{за жс,}  са означени с  буква „L“, номер  и указания за приложима правна норма: L1 ≥3.0м за Н1 /чл.31 ал.1 т.1 и ал.5 от ЗУТ/;  L2≥ 1/3Н2 мин 3.0м /чл.31 ал.2 т.1 и ал.5 от ЗУТ/; L3≥ 1/3Н3 мин 3.0м /чл.31 ал.2 т.1 и ал.5 от ЗУТ/. Следователно така дадени, ограничителните линии указват изрично при изработване на инвестиционен проект за бъдещата застройка да се спазят минималните изисквания за отстояния по чл.31, ал.1, т.1, свързано с ал.5 ЗУТ – за височината до 10м, съответно чл.31 ал.2 т.1 вр.с ал.5 за височината до или равна на 15м и над тази височина, вкл. ако дълбочината на застрояване на проектираната сграда надвиши 16м.

         За средното и високо основно застрояване ограничителните линии в процесния имот са съобразени с изискването на чл.31, ал.2, т.1 вр.с ал.5 ЗУТ    за отстояние до странични граници на имота –поне на една трета от височината на застройката, която бъде проектирана, като не се очаква дълбочина на средното и високо застрояване да надвиши 16м. /допълнителна СТЕ, изпълнена от в.л. арх.В./.

         По делото се доказа, че в северната част на имота е възможно бъдещата застройка в частта на ниското застрояване  (Н1 до 10м) да надвиши 16 метра дълбочина и да достигне 17.10м дълбочина /допълнителна СТЕ/.  Разположението на ограничителната линия на основното застрояване спрямо странични имотни граници в частта за височина Н1 ≤10.0м –дадена така: L1 ≥мин. 3.0м за Н1 - чл.31 ал.1 т.1 и ал.5 от ЗУТ. Това означава, че планът изрично указва да се съобрази в процеса на проектиране и правилото в чл.31 ал.5 от ЗУТ, като при достигане на дълбочина на ниското застрояване повече от 16м, застройката да отстъпи от страничната имотна граница съобразно отнасяне към случая на правилото на чл.31 ал.5 ЗУТ.   

         Така дадени, параметрите за отстояние на ограничителните линии до страничните имотни граници на УПИ ХХV₅₆₉₅, не сочат да е нарушено изискването на чл.31, ал.5 от ЗУТ.

         Визираното в чл.31, ал.5 ЗУТ изр.второ и трето изискване цели да гарантира максимална осветеност както на бъдещата сграда, така и на вече построените в граничещите имоти. В случая срещуположно на североизточната граница на УПИ ХХV-5695 не е налице застройка, а разстоянието между 10-етажния блок в УПИ ІІІ-за жс и ограничителната линия на основното ниско застрояване в УПИ ХХV-5695 –L4 е посочено от експерта арх.Х. на 15м. В случая недоказани се явяват опасенията, че 10-етажната сграда в УПИ ІІІ би била засенчена от евентуална застройка в УПИ ХХV₅₆₉₅ дори хипотетично да се достигне  дълбочина 17.10м в най-северния край на ограничителната линия на застрояване означена с Н1 <10м. Видно е от проекта, че в тази част ограничителната линия в УПИ ХХV₅₆₉₅ е дадена с чупка  по-навътре в имота.  Следователно с одобрения ПУП-ПЗ, разпоредбите на чл.31 ал.5, вр. с ал.1 и ал.2 от ЗУТ не са нарушени.

         Не се доказаха и оплакванията за несъобразяване на изискванията за разстояния между сгради. Според чл.3,1 ал.4 от ЗУТ разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни УПИ е сборът на изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите. В процесния УПИ ХХV₅₆₉₅ изискващото се разстояние на ниското застрояване от западната граница на имота е съобразно чл.31 ал.1 т.1, вр.с ал.5 –но не по-малко от 3м, а за средното /до 15м/ – не по-малко от една трета от 15м или 5м, но и с изискване за съобразяване на дълбочината.

         В средната си част 10-етажния блок в УПИ ІІІза жс  следва да отстои на 11.51м от границата на този имот, обща с УПИ ХХV_5695, което събрано с 3м за ниското застрояване отсреща,  определя че последното следва да отстои на поне 14.51м спрямо средната част от 10-етажния блок, а средното застрояване -на 16.51м. Според в.л. Д.Х., разстоянията между съществуващата 10-етажна сграда, в която отделни обекти притежават жалбоподателите и ограничителните линии на застрояване в УПИ ХХV са: L4 -до ограничителната линия за застрояване с h1 < 10м = 15.0м, разстояние L5- до ограничителна линия за застрояване с h2 < 15м = 16.50м /л.130/. Изложеното сочи, че  разпоредбата на чл.31 ал.4 ЗУТ не е нарушена от така даденото разположение на линията на застрояване.

         В южната си част 10-етажния блок в УПИ ІІІ-за жс е с височина 34.34м и е разположен на разстояние 10.83м до източната  имотна граница, явяваща се западна за УПИ ХХV /Lд =10.83м/, т.е. това разстояние се установи, че е по-малко от изискуемото – 1/3 от височината или 34.34м х1/3 = 11.446м.  В тази част /срещулежащата на 10-етажния блок/ ограничителната линия на основното застрояване е дадена с процесния ПУП с чупка навътре в УПИ ХХV-5695, т.е. по-навътре от разположението на ограничителните линии на ниското и средно застрояване, дадени с L1 и L2. Следователно и за тази част проектът  осигурява изискването на чл.31, ал.4 от ЗУТ.

          

При така изложените съображения съдът счита, че Заповед № 19-12-110 /04.05.2017г на Главния архитект на община Стара Загора като издадена от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона, при спазване на изискванията за форма и съдържание и на административнопроизводствените правила, се явява законосъобразна, а подадената срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.  

 

При този изход на спора на основание чл. 143, ал.4 от АПК в полза на Община Стара Загора – юридическо лице, в чиято структура е издателят на оспорената заповед, следва да бъдат присъдени  разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К.Г. ***, И.Г.И.,***, пл.“Б“ №1 ап.18, С.И. ***, пл.“Б“ №1 ап.7 и К.В.М. ***  против Заповед № 19-12-110 /04.05.2017г, издадена от Главния архитект на община Стара Загора, с която е одобрен подробен устройствен план-изменение на План за застрояване  за урегулиран поземлен имот ХХV₅₆₉₅ в кв.260 /ПИ с идентификатор 68850.504.5695/ по плана, съответно по кадастралната карта на гр.Стара Загора, като неоснователна.

            

ОСЪЖДА  Е.К.Г., ЕГН ********** ***, И.Г.И., ЕГН ********** ***, пл.“Б“ №1 ап.18, С.И.К., ЕГН **********,*** и К.В.М., ЕГН ********** *** да заплатят на Община Стара Загора  сумата 100 /сто/ лв, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: