Р Е Ш Е Н И Е
№ / .02.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА
и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. №
2794 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на „Денислав“ ЕАД със седалище и
адрес на управление с. Здравец, област
Варна срещу Решение № 260244/16.10.2020 година, постановено по НАХД № 3102/2020
година на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление №
03-010461/06.02.2019 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при
нарушаване материалния закон. Твърди, че съдът не е съобразил представеното
допълнително споразумение от 28.12.2018 година, от което е видно, че
допуснатото нарушение е отстранено веднага, след извършването му. Твърди, че в
резултат на несъобразяване на този относим факт, въззивният съд не е приложил
института по чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени
наказателното постановление. Претендира направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не изразява
становище по същество.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител. В писмено
становище от 04.02.2021 година излага съображения за неоснователност на
касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за
основателност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Денислав“
ЕАД със седалище и адрес на управление с. Здравец, област Варна срещу Наказателно постановление №
03-010461/06.02.2019 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна, с което на търговеца е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800
лева за нарушение по чл. 414, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 5 от Кодекса на труда КТ)
затова, че на 28.12.2018 година е сключил трудов договор № 791 с Ж.Г.А. със срок за изпитване, след като
с трудов договор № 782/09.11.2018 година е сключил трудов договор със срок за
изпитване.
С Решение № 260244/16.10.2020 година, постановено на НАХД № 3102/2020
година, състав на Районен съд - Варна е изменил наказателното постановление,
като е намалил размера на наложената имуществена санкция. За да постанови този
резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че на 09.11.2018
година между „Денислав“ ЕАД гр. Варна и Ж.Г.А. е възникнало безсрочно трудово правоотношение със срок за изпитване от
6 месеца по договор № 782, което е прекратено на 19.12.2018 година със Заповед
73. Приел е, че на 28.12.2018 година между същите страни е възникнало безсрочно
трудово правоотношение със срок за изпитване от 4 месеца. Приел е, въз основа
на така установената фактическа обстановка, че дружеството е осъществило
състава на нарушението по чл. 414, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 5, т. 2 от КТ,
отхвърляйки тезата на жалбоподателя, че нарушението е отстранено със сключването
на допълнително споразумение на 28.12.2018 година. Съдът е приел, че
споразумението не променя съдържанието на трудовия договор. Съдът е приел, че
наложената имуществена санкция е в завишен размер и е намалил същата до
минимума, предвиден в специалната норма.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените
доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият състав не споделя
мотивите на въззивния съд.
Трудов договор със срок за
изпитване се сключва когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Такъв договор може
да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата
е подходяща за него, арг. чл. 70, ал. 1 от КТ. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ ограничава страните да сключат договор със срок за изпитване за същата работа
и в същото предприятие. Неизпълнението на това задължение представлява
административно нарушение, наказуемо по чл. 414, ал. 1 от КТ.
Логическото тълкуване на
разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ
налага извод, че забраната е за сключване на трудов договор с повторен
изпитателен срок. С въведената забрана законодателят гарантира правата на
работника, като забранява на работодателя след изтичане на изпитателния срок да
сключи с работника нов договор с нов изпитателен срок.
За да е нарушена забраната по чл. 70,
ал. 5 от КТ е необходимо осъществяването на следните предпоставки : сключен
между работник и работодател трудово договор със срок за изпитване; 2. След
изтичане на срока за изпитване сключване на нов договор с нов срок за
изпитване.
Настоящият случай, категорично, не
попада в приложното поле на посочената по-горе разпоредба. Трудовият договор от
09.11.2018 година е прекратен по взаимно съгласие на страните 1 м. и 10 дни
след сключването му, т.е. преди изтичане на изпитателния срок. Сключеният на
28.12.2018 година трудов договор не урежда повторно изпитване. Напротив,
уговореният с него изпитателен срок е за четири месеца, очевидно при
съобразяване на първоначално сключения договор, в който е уговорен срок за
изпитване от 6 месеца.
Предвид горното съдът намира, че
въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон и решението
му следва да се отмени. Доколкото касационната инстанция, при отмяна на
въззивното решение, дължи произнасяне по същество, то следва да се отмени и
наказателното постановление, тъй като административнонаказващият орган не е
приложил правилно материалния закон.
Жалбоподателя е претендирал присъждане на съдебно-деловодни разноски,
но не е представил доказателства за направени такива, поради което разноски не
му се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК,
вр. чл. 63 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260244/16.10.2020
година, постановено по НАХД № 3102/2020 година по описа на Районен съд - Варна,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-010461/06.02.2019 година на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна, с което на „Денислав“ ЕАД със седалище и адрес на управление
с. Здравец, област Варна, ул. „Черно море“ № 42 е наложена имуществена санкция
в размер на 1 600 лева, на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 5 от
Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.