Р Е Ш Е Н И Е
№ 3689 19.12.2019
г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На единадесети декември две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.дело № 4023 по описа
на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата
молба на В.Н.Н. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК – *********. С нея са предявени два осъдителни иска, както следва: за
сумата от 1500 лева, част от вземане на обща стойност от 3000 лева,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба; 114,87 лева мораторна
лихва за периода от 22.08.2018 г. до 22.05.2019 г.
С
разпореждане на съда от 27.05.2019 г. исковата молба е оставена без движение,
като е указано на ищеца да представи доказателства за внесена държавна такса.
На 05.06.2019 г. по делото постъпва молба от ищеца, с която се оттегля иска за мораторна лихва и се представят доказателства за внесена
държавна такса по иска за главница. С определение № 4847/10.06.2019 г. съдът е
прекратил производството по делото в частта, с която В.Н.Н.
предявява против застрахователя осъдителен иск за сумата от 114,87 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от
22.08.2018 г. до 22.05.2019 г. върху сумата от 1500 лева, част от вземане на
обща стойност от 3000 лева, представляващо дължимо застрахователно обезщетение
за имуществени вреди.
В
законоустановения срок постъпва отговор
от ответника.
В
проведеното на 20.11.2019 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска от 1500 лева, представляващи част от
вземане в общ размер от 3000 лева, на 2855,72 лева, като вземането е предявено
в неговата цялост.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и
моли съда да уважи иска.
Процесуален
представител на ответното дружество не се явява в съдебно заседание.
Бургаският районен
съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
Страните
не спорят, че гражданската отговорност на водача С. Г. Д. към датата на
настъпване на произшествието е застрахована в ответното дружество, като
правоотношението е обективирано в полица по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № ***.
На
05.08.2018 г. около 19.00 часа свидетелят М. З. К.-К. управлява лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег. № ***по общински път от къмпинг „Каваци“ в посока разклон за главен път
към гр. Бургас. Пред автомобила, управляван от свидетеля, има колона от
автомобили, които се движат много бавно, като непосредствено пред нейната кола,
се движи автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на ищеца. В този участък хоризонталната
пътна маркировка е непрекъсната линия. Насрещно движение няма. В един момент,
на около 200 метра преди разклона за главния път, покрай автомобила на
свидетеля преминава мотор марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, управляван от С. Г. Д.. Последният не успява да овладее
мотора и се блъска в задната част на лекия автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. Впоследствие моторът рикошира и удря в
предната част автомобила на свидетеля.
На
място пристигат автоконтрольори от РУ – Созопол към
ОДМВР-Бургас, които съставят протокол за ПТП, в който като щети по автомобил „***“
са посочени – деформирана задна броня, деформиран заден капак (багажник).
За
щетите по автомобил „***“ при застрахователя ответник е образувана щета № ***.
От извършени два огледа на автомобила (на 06.08.2018 г. и на 08.08.2018 г.) се установяват следните щети: капак за
багажник, който следва да бъде сменен, тъй като не се отваря; емблема на капак
багажник, която също следва да бъде сменена; лайсна хромирана на капак
багажник, която следва да бъде сменена; задна броня, която следва да бъде
сменена; лайсна хромирана на задна броня, която следва да бъде сменена;
престилка задна и датчик парктроник, втори ляв,
следва да бъдат ремонтирани; панта дясна капак на багажник следва да бъде
ремонтирана; кора под леген за резервна гума следва да бъде подменена. Средната
пазарна стойност на цената за възстановяване на заявените щети, включващи
стойността на частите за подмяна, както и на други материали и труд за
автомобил марка „***“, модел „***“ е на стойност 2855,72 лева с ДДС.
С
писмо от 28.09.2018 г. дружеството уведомява ищеца, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение, докато не бъде представено наказателно постановление,
удостоверяващо виновното поведение на водача на застрахованото при дружеството
МПС, което е довело до настъпване на транспортния инцидент.
С
покана за плащане от 28.12.2018 г. ищецът отново кани дружеството да му заплати
застрахователно обезщетение, но такова не е изплатено.
С
наказателно постановление № ***/08.11.2018 г. на началник група към РУ –
Созопол на С. Г. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Служебно известен факт на съда е, че това наказателно постановление е отменено
с решение № 432/08.04.2019 г. по НАХД № 5886/2018 г. по описа на БРС. Според
съда са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на приетите
по делото писмени и гласни доказателства
(показанията на свидетеля М. З. К.-К.) и от
заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Според
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“
при спазване на изискванията на чл. 380. В случая едно
от изискванията е спазено, защото ищецът е отправил писмена застрахователна
претенция до дружеството ответник, но в нея не е посочил банкова сметка, по която
да се преведе сумата, което води единствено до забава на кредитора по отношение
на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ. При все
това, ищецът е представил на застрахователя банкова сметка на 07.08.2018 г.
(опис на необходимите документи за приключване на щета – л.11 от делото).
Според
разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Безспорно
е налице пътно-транспортно произшествие, в което участват три превозни средства
– едното, собственост на ищеца, другото, управлявано от С. Г. Д., и третото,
управлявано от свидетеля К.. Категорично вина за настъпване на произшествието
не носи водачът на лек автомобил „***“, тъй като той се движи изключително
бавно в колона от автомобили в своята лента за движение и по никакъв начин не
пресича траекторията на движение на мотора. На следващо място, ударът е отзад и
внезапен, т.е. няма как водачът на лекия автомобил да предвиди действията на
моториста.
Няма
доказателства за виновно поведение и на свидетеля К., защото тя също се намира
в дясната лента за движение и не пресича траекторията на движение на мотора, нито
удря предностоящия автомобил в колоната. По делото
няма никакви доказателства за съпричиняване на ПТП от
няколко водачи, нито има възражение в този смисъл от ответника по делото.
Обстоятелството,
че наказателното постановление е отменено, не означава, че Д. не е виновен за
настъпилите вреди, защото административно-наказателната и гражданската
отговорност не се изключват взаимно. Нещо повече, „неправилното“ квалифициране
според наказателния съд на действията на Д. не означава, че последният не е
извършил административно нарушение.
Според
разпоредбата на чл.20 от ЗДвП водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Очевидно Д. не е контролирал достатъчно мотора, поради
което е допуснал ПТП. На следващо място, според разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП водачите
на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да
се съобразяват с характера и интензивността на движението и с конкретните
условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Очевидно Д.
не е съобразил скоростта си на движение с характера и интензивността на
движението –колона от бавно движещите се автомобили. Той не е съобразил и
конкретните условия на видимост, защото надлъжната пътна маркировка „единична
непрекъсната линия“, регламентирана в чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДВП, забранява да
бъде застъпвана и пресичана, т.е. видимостта е ограничена. В този смисъл той
сам се е поставил в условие на невъзможност да спре така, щото да не се удари в
автомобила, който се намира пред него.
Ето
защо безспорно вина за настъпване на ПТП има Д..
Според
чл.496, ал.3 от КЗ застрахователят
не може да
откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“
на автомобилистите, когато за удостоверяването
на пътнотранспортно произшествие е представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие
(в случая такъв е представен в оригинал). Разпоредбата не изисква представяне
на наказателно постановление, с което е санкциониран виновният водач – такова
въобще може и да не бъде издадено, което не зависи от волята на пострадалия,
или може да бъде отменено от съда заради допуснати процесуални нарушения, което
отново не зависи от поведението на пострадалия. Вярно е, че разпоредбата на
чл.496, ал.4 от КЗ предвижда възможност, когато документите
по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства
във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни
органи или лица, но в случая няма
неизяснени обстоятелства, защото в протокол за ПТП ясно е отразено кой водач според
полицейските служители е виновен, а доказателства, внасящи съмнение в този
извод, няма.
На
следващо място, видно от приетите по делото описи на необходимите документи за
приключване на щетата, в тях липсва „указание“ до пострадалия да представи
„заверен препис от съдебно решение и/или постановление за прекратяване на
наказателно производство“ или „друг документ“, нито въобще в бланката фигурира като
необходим документ „наказателно постановление“.
Безспорно
се установи, че всички вреди са причинени от удара между мотора и автомобила на
ищеца. Констатациите в протокол за ПТП не винаги могат да бъдат пълни досежно вредите по автомобила – в случая са отразени само
видимите такива. Обвързващата формална
доказателствена сила на протокол за
ПТП не означава обаче, че съдът не може да изследва механизма
на същото с други доказателства – аргумент от Решение
№ 110 от 4.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 194/2012
г., II т. о. Спорът не може да се реши само
въз основа на отбелязаното в протокол за ПТП. Съдът
е длъжен непосредствено да събере доказателства
с участието на страните в процеса, като
изследва механизма на ПТП, което ще
е от значение за изводите му
относно размера на имуществената отговорност, т.е. какви
вреди и на каква стойност са причинени – в този смисъл Решение
№ 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008
г., II т. о.
Установи
се, че застрахователят не оспорва наличието на вреди по автомобила, които в
цялост се установяват чрез няколко огледа на превозното средство, а механизмът
на настъпването им, който пък бе доказан с показанията на свидетеля К..
Ето
защо съдът прие, че вредите по автомобила са тези, описани от застрахователя в
протоколите за огледи, като за възстановяването им е необходима сума в размер
на 2855,72 лева според заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза, неоспорено от страните.
В
този смисъл искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
При
този изход на делото право на разноски има само ищецът, които са в размер на
895 лева, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран
от горното ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК – *********, да заплати на В.Н.Н., ЕГН – **********, следните суми: 2855,72 лева (две
хиляди осемстотин петдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди по лек автомобил марка „***“, с рег.
№ ***, от пътно-транспортно произшествие на 05.08.2018 г., причинено виновно от
С. Г. Д., чиято гражданска отговорност е застрахована в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД с полица по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ № ***, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба на 23.05.2019
г. до окончателното й изплащане; 895 (осемстотин деветдесет и пет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно
с оригинала!
ММ