Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Габрово, 13.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Гишина адм.
дело № 213 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба от Х.Х.Г. *** против Решение № 39 от 06.10.2022 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Г. срещу Разпореждане № 071-00-1951-3 от 26.01.2022 година на Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Габрово.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, като се развиват доводи за неправилна преценка относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на Г., посочено от компетентните органи в Нидерландия като „напускане на наетото лице“; твърди се, че представеният трудов договор е срочен и трудовото правоотношение е прекратено поради изтичане на уговорения срок, т.е. налице е хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда КТ/, от което следва, че обезщетението за безработица следва да бъде изчислено по реда на чл. 54б, ал. 1 от КСО, а не по реда на ал. 3. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателката Х.Х.Г. се представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата,
както и искането по същество. В хода по същество се заявява, че не се
претендират разноски, тъй като няма сторени такива.
Ответната страна Директор на ТП на НОИ - Габрово, представляван
от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, изразява становище
за неоснователност на жалбата, а по същество прави искане за отхвърлянето
ѝ по съображения, заявени в хода по същество, както и в депозирана по
делото писмена защита /л. 220-221/. В хода по същество изрично се заявява, че
не се претендира присъждане на разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателката Х.Г. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание КСО с вх. № 071-00-1951 от 09.12.2021 година, като е посочила упражняване на трудова дейност в друга държава /Холандия, понастоящем Нидерландия/ за периода 01.08.2021-01.12.2021 година /л. 4/, към което по-късно е представила Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 /л. 8/, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 /л. 9/, трудов договор и временен договор за работа Фаза 3, придружен с превод на български език /л. 10-25/, както и формуляр U1 /л. 43-47/.
С Разпореждане № 071-00-1951-3 от 26.01.2022 година на Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Габрово на Х.Г. на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.12.2021 до 31.03.2022 година, в размер на 12.00 лева дневно /л. 49/.
Недоволна от това разпореждане, Г. е подала жалба до Директора на ТП на НОИ – Габрово, в която основен мотив е неправилното определяне на основанието за прекратяване на трудовия ѝ договор, като твърди, че последният е срочен и е прекратен поради изтичане на срока /л. 50/.
С Решение № 8 от 09.03.2022 Директорът на ТП на НОИ – Габрово е спрял производството по горепосочената жалба до получаване на информация от компетентната институция на Нидерландия за установяване на обстоятелства във връзка със социалното осигуряване на лицето /л. 74/, изискана в хода на производството /л. 51-73/.
След получаване на исканата информация /л. 76-114/, с Решение № 39 от 06.10.2022 Директорът на ТП на НОИ – Габрово е възобновил производството и е отхвърлил жалбата на Х.Г.. Решението е връчено на представител на жалбоподателката на 07.10.2022 година, видно от отбелязването върху решението /л. 115-116/, и по предприето в срок оспорване на решението е образувано настоящото съдебно производство.
Основният спорен въпрос между страните е относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на Г., което обстоятелство в случая има значение за размера и срока на изплащане на претендираното обезщетение за безработица.
По делото не се спори, че Х.Г. отговаря на изискванията по чл. 54а от КСО за отпускане на исканото парично обезщетение за безработица, преценени към момента на прекратяване на заетостта ѝ в Нидерландия – 01.12.2021 година. Не е спорно между страните, че с оглед тази заетост в държава-членка на ЕС и българското гражданство, Г. попада в приложното поле на Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и на Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
В процесния случай, доколкото паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката е отпуснато по реда на българското законодателство, то за определяне на неговия размер и продължителност на изплащане са приложими правилата на КСО, съдържащи се в чл. 54б и чл. 54в от КСО.
Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
В чл. 54в, ал. 1 от КСО са дефинирани сроковете, за които се изплаща парично обезщетение за безработица, като тези срокове са в зависимост от осигурителния стаж, който съответното лице притежава към момента на възникване на правото му на обезщетение за безработица. Цитираните разпоредби уреждат основното правило относно размера и срока на изплащане на парично обезщетение за безработица. От това правило е налице изключение, регламентирано с разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, според която безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. От съдържанието на нормата е видно, че определянето на минимален размер на обезщетението за безработица за минимален срок е обусловено от основанието, на което е извършено прекратяването на осигуряването на лицето, претендиращо правото. В разпоредбата са изброени конкретни основания в зависимост от вида на правоотношението, въз основа, на което е полаган трудът. Това изброяване обаче не е изчерпателно, тъй като законодателят преди да посочи конкретните основания е използвал израза „чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение“. По този начин нормата обхваща всички основания, дори и неизброени изрично, при които прекратяването на правоотношение, по което заявителят е полагал труд, е свързано с негово съгласие, негова инициатива или негово виновно поведение, т.е. безработното лице е „допринесло“ по някакъв начин за получаване на статута на безработно лице. Именно с оглед приложението на разпоредбите на чл. 54б, ал. 1 и ал. 3 от КСО, от съществено значение за административното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица е установяването на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на лицето.
В процесния случай, в представения от жалбоподателката документ U1 и от получения по служебен път документ U017 /и двата представени с превод на български език/ компетентната институция на Нидерландия е удостоверила причина за прекратяване правоотношението на лицето „напускане на наетото лице“, което основание по силата на чл. 54б, ал. 3 от КСО е приравнено на прекратяване на трудовото правоотношение по желание /инициатива/ на работника, респ. на основание чл. 326 от Кодекса на труда.
Документи U1 и U017 са приети като доказателства по делото без оспорване от страните, вкл. и относно верността на представените по делото преводи на български език. Истинността на удостоверените в тях факти и конкретно причината за прекратяване на трудовото правоотношение, макар декларативно да се оспорва от процесуалния представител на жалбоподателката, не се оборва чрез насрещно ангажирани от оспорващата страна доказателства.
За разлика от оспорващата страна, администрацията, ръководена от ответната страна в настоящото производство, е проявила активност и поради съмнение относно точността на информацията в представените пред нея удостоверителни документи, е използвала възможността, предвидена в чл. 5, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 година, като е отправила запитване до издаващата институция /л. 195-201/. В хода на съдебното производство е представен и приет като доказателство по делото, неоспорен от страна на жалбоподателката, СЕД Н002, в който е посочено, че предоставените по-рано данни са верни /л. 205-215/.
Документите U1, U017 и Н002 представляват официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, като същите обвързват съда с материална доказателствена сила, по отношение на така обективираните в тях факти. Поради това, доколкото доказателствената им сила не е опровергана от останалия по делото доказателствен материал, съдът е обвързан да приеме за доказани фактите, удостоверени в посочените документи, сред които е и същественият за процесния случай - причината за прекратяване на последното трудово правоотношение на оспорващата.
Представеното по делото извлечение от трудов договор доказва съществуващото трудово правоотношение с жалбоподателката в Нидерландия, както и началната му дата, но от него не може да бъде направен извод за причината за прекратяване на правоотношението, който факт е последващ сключването на договора.
След като от доказателства по делото се установява, че трудовото правоотношение на Х.Г. с последния ѝ работодател в Нидерландия е прекратено по желание /инициатива/ на работника, респ. чл. 326 от КТ, то по отношение срока и размера на дължимото парично обезщетение за безработица намира приложение разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, както правилно е възприето от административния орган.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 39 от 06.10.2022 година на
Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него Разпореждане №
071-00-1951-3 от 26.01.2022 година на Ръководител на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Габрово са издадени от компетентни органи предвид
разпоредбите на чл. 54ж, ал. 1 от КСО /за разпореждането/ и чл. 117 от КСО /за
решението/, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на
закона, което обуславя извода за законосъобразност на актовете и съответно неоснователност
на оспорването.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от
Административно-процесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.Г. *** против Решение № 39 от 06.10.2022 година на
Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Г. срещу
Разпореждане № 071-00-1951-3 от 26.01.2022 година на Ръководител на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Габрово.
Решението е окончателно на основание чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: