РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Русе,31.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и
с участието на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като разгледа докладваното
от съдия ДЯКОВА КАН дело № 400
по описа за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Началника на Районно управление /РУ/ – Разград при Областна
дирекция /ОД/ на МВР - Разград, подадена чрез процесуален представител гл.
юрисконсулт при ОД на МВР – Разград С.Й.М., против Решение № 144 от
20.09.2023 г., постановено по АНД № 345/2023 г. по
описа на Районен съд - Разград, с което е отменено Наказателно постановление /НП/
№ 1873-03-647 от 14.12.2021 г. на Началник РУ - Разград при ОД на МВР – Разград.
С НП на основание чл.189, ал.1, пр. второ от ЗОБВВПИ на Р.Ц.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева за нарушение
на чл. 93, ал. 1 от същия закон. В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Претендира се отмяната на въззивния съдебен акт и вместо него да се постанови
друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се
и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Касационният ответник – Р.Ц.К. ***,
чрез процесуален представител адв. Р.К., в депозирана по делото молба вх. № 138
от 09.01.2024 г. по описа на съда, оспорва основателността на жалбата, като
моли същата да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава подробно заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Обжалваното пред РС
– Разград наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 1873-03-647
от 02.12.2021 г., съставен срещу Р.Ц.К. *** /касационен ответник в настоящото
производство/.
В АУАН и НП се сочи,
че на 14.09.2021 г., около 02:20 часа, в с. Дянково на ул. „Лудогорие“, до
кръстовище с ул. „Слави Иванов“, при извършена проверка от полицейски служители
от РУ - Разград при ОД на МВР – Разград на л.а., марка „Тойота“, рег. № ЕВ 1563
ВМ е установено, че лицето Р.К. носи
законно притежаваното ловно огнестрелно оръжие, марка „Уинчестър“, кал. 30-06 и
№ WIPT10627YM357, без да е придружено от издаденото от РУ - Разград Разрешение
за съхранение, носене и употреба № 20170326873, валидно до 17.05.2022 г. Така
описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 93, ал. 1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
На К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева на основание чл. 189, ал. 1,
пр. второ от ЗОБВВПИ.
Първата съдебна
инстанция е установила още от фактическа страна, че от приложени по АНД №
84/2022 г. по описа на РС - Разград материали е видно, че на 14.09.2021 г. е
образувано ДП № 3303М-139 от 14.09.2021 г. за
извършено престъпление по чл. 237, ал. 1 от НК.
С постановление на
Окръжна прокуратура - Разград от 14.03.2022 г. на основание чл. 216, ал. 2 от НПК от ДП № 3303М-139 от 14.09.2021 г. по описа на ОД на МВР - Разград са
отделени материали и е образувано ДП № 3303М- 30/2022 г. по описа на ОД на МВР -
Разград за извършено престъпление по чл.278д, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С постановление на
Районна прокуратура - Разград на основание чл. 216, ал. 2 от НК от ДП №
3303М-139 от 14.09.2021 г. са отделени материали и е образувано ДП №
3303М-39/2022 г. по описа на ОД на МВР - Разград за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
От приложена справка
от ОП - Разград ставало ясно, че ДП № 30/2022 г. по описа на ОД на МВР - Разград
касае вещи иззети от дома на К. ***, гаража му в гр. Разград и вилния му имот
до с. Ушинци на 14.09.2021 г. и 15.09.2021 г.
От приложената
справка от РС - Разград било видно, че на 05.09.2022 г. е образувано дело НОХД
№ 556/2022 г. по внесен от РП - Разград обвинителен акт срещу К. по ДП № 330
ЗМ-139/2021 г., което е приключило със споразумение и К. е признат за виновен в
извършването на престъпления по чл. 339,
ал. 1 от НК, чл. 237, ал. 1 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК, като му
е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието
изпълнение е отложено за 3 години и 6 месеца, като К. е лишен и от правото на
лов за срок от 3 години.
При тези фактически
констатации, за да постанови оспореното в настоящото производство решение РС -
Разград е приел от правна страна, че при ангажиране отговорността на К. е
нарушен принципът „Non bis in idem“, а именно, че никой
не може да бъде наказан два пъти за едно и също деяние, основаващо се на едни и
същи фактически обстоятелства. В този смисъл първата съдебна инстанция се
позовава на трайната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека,
както и ТР № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСНК. Според
въззивния съд, в случая за същото деяние е била ангажирана наказателната
отговорност на К., тъй като обвинението по НОХД № 556/2022 г. на РС - Разград
почивало на едни и същи фактически обстоятелства и на едни и същи доказателства,
като тези по делото, образувано пред него-по оспорване на издаденото срещу К.
НП за нарушение по чл. 189, ал. 1, пр. второ, вр. с чл. 93, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Първоинстанционният
съд сочи, че е недопустимо едно деяние да бъде квалифицирано едновременно и
като престъпление и като административно нарушение и да бъде търсена както наказателна,
така и административнонаказателна отговорност, тъй като наказателната
отговорност поглъща административнонаказателната. По тези съображения съдът е
приел, че в случая издаденото НП се явява незаконосъобразно, поради което го е
и отменил.
Решението на РС –
Разград е неправилно.
С оспореното пред Районен съд – Разград НП № 1873-03-647 от 14.12.2021 г.,
издадено от Началника на РУ - Разград при ОД на МВР - Разград, за нарушение на
чл. 93, ал. 1 от ЗОБВВПИ, на Р.Ц.К., ответник по касация, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв за това, че на 14.09.2021 г., около 02:20 часа, в с.Дянково
на ул. „Лудогорие“, до кръстовище с ул. „Слави Иванов“ носи законно
притежаваното ловно огнестрелно оръжие, марка „Уинчестър“, кал. 30-06 и № WiPT10627YM357, без то да бъде придружено от изискуемия по закон документ - издаденото
от ОД на МВР – Разград Разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие № 20170326873, валидно до 17.05.2022 г.
Сочената
като нарушена материалноправна норма на чл.93, ал.1 от ЗОБВВПИ гласи, че физическите лица, получили разрешение за
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, могат да носят и
употребяват притежаваното от тях оръжие само когато то е придружено от
издаденото разрешение. Нарушаването на тази
разпоредба се санкционира по реда на чл. 189, ал. 1, пр. второ от с.з., а
именно - който носи притежаваното от него огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него, без то да е придружено от съответното разрешение, се
наказва с глоба в размер 500 лв .
От
приложената справка от РС – Разград по НОХД № 556/2022 г. е видно, че на К. са
наложени наказания за следните извършени престъпления:
- по чл.
339, ал. 1 от НК
Нормата на чл. 339, ал. 1 от НК регламентира следния състав на
престъпление: който
придобие по какъвто и да е начин изследва, държи или предаде другиму взривни
вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за
огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, без да има за това надлежно
разрешение, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
Съгласно
одобреното Споразумение № 145 от 09.11.2022 г. по НОХД № 556/2022 г. по описа
на РС – Разград, К. е признат за виновен за това, че:
- през
периода от 11.09.2021 г. до 13.09.2021 г.
в гр. Разград и в землището на с. Дянково, обл. Разград, ДЛС „Воден Ири-Хисар“
с. Острово, обл. Разград държи огнестрелно оръжие – 1 бр. самоделна пушка, калибър 7,62 ведно с 1 брой шумозаглушител, без
марка и модел, изработен ръчно /в незаводски условия/, без надлежно
разрешение съгласно чл. 50, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗОБВВПИ – престъпление по
чл. 339, ал. 1 от НК.
В конкретния случай К.
е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на чл. 339, ал. 1 от НК,
а именно „държане“ на огнестрелно оръжие, което е налице винаги, когато за предмета на
престъплението, в случая 1 бр.
самоделна пушка, калибър 7,62 ведно с 1 брой шумозаглушител, без марка и модел,
изработен ръчно (в незаводски условия), липсва
надлежно разрешение,
но то обективно се намира във фактическа власт на дееца, както е в случая.
При
съпоставка и анализ на административното нарушение, за което е санкциониран К. с
процесното НП и престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, за което е реализирана
наказателната му отговорност, се налага изводът, че липсва фактическа
идентичност или съществено сходство от обективна страна. С описаното в НП
деяние не се осъществява съставът на престъпление по чл.339, ал.1 от НК именно
с оглед обстоятелството, че предметът на административно нарушение е законно
притежавано оръжие, което обаче не е придружено от съответното разрешение,
докато за да е налице престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК следва за оръжието,
което се намира във фактическата власт на дееца, да липсва изобщо надлежно
разрешение. Така, административното нарушение касае законно притежавано оръжие,
което обаче не е придружено от издаденото за него разрешение, докато
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК касае държане на оръжие, за което липсва
надлежно разрешение и което в случая е самоделно оръжие. Няма съвпадение на предмета на
административно нарушение и на този на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК,
в първия случай това е законно
притежаваното ловно огнестрелно оръжие, марка „Уинчестър“, кал. 30-06 и № WiPT10627YM357, а във втория - самоделна пушка, калибър 7,62
ведно с 1 брой шумозаглушител, без марка и модел, изработен ръчно (в незаводски
условия). Липсва идентичност и по отношение на време и място на осъществяване на
двете изпълнителни деяния. Касае се за различно административно нарушение и
деяние за извършено престъпление, поради което наказателната отговорност не
поглъща административнонаказателната. По изложените причини не е нарушен
принципът „Non bis in idem“.
- по чл.
237, ал. 1 от НК
Съгласно чл. 237,
ал. 1 от НК, наказва се с лишаване
от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване
от право по чл.37, ал. 1, точка 7, който убие
или улови без надлежно разрешение едър
дивеч.
Съгласно
одобреното Споразумение № 145 от 09.11.2022 г. по НОХД № 556/2022 г. по описа
на РС – Разград, К. е признат за виновен за това, че:
- през
периода от 21.08.2021 г. до 14.09.2021 г.,
в землището на с.Дянково, обл. Разград, ДЛС „Воден Ири-Хисар“ с. Острово, обл.
Разград, в условията на продължавано престъпление е убил без надлежно разрешение едър дивеч, подробно описан като брой,
вид и стойност – престъпление по чл.237, ал. 1 от НК.
Вещта,
послужила за извършване на умишленото престъпление по чл.237, ал. 1 от НК е
законно притежаваното от К. оръжие - ловно
огнестрелно оръжие, марка „Уинчестър“, кал. 30-06 и № WiPT10627YM357. То е и отнето на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“
от НК.
Отново липсва идентичност на
деянията. При административното нарушение, както вече беше посочено става
въпрос за носене на законно притежавано оръжие, без същото да е придружено от
издаденото за него разрешително, докато престъплението по чл. 237, ал. 1 от НК
касае убиване на едър дивеч. Предмет на престъплението по чл. 237, ал. 1 от НК
е едър дивеч, подробно описан като брой, вид и стойност, докато огнестрелното оръжие е
средството, послужило за извършване на умишленото престъпление. Изобщо не се
касае до едно и също деяние, а за две различни противоправни деяния. Не е
налице съществено сходство във фактическата обстановка - време, място,
обстоятелства, елементи на деянието. Наказателната и административно-наказателната
отговорност не са предприети по отношение на един и същ непосредствен предмет на престъплението, респективно на
нарушението. В процесния случай не са водени две
отделни самостоятелни производства с наказателен характер за едно и също
деяние, съобразно критериите „Енгел“, изведени в практиката на ЕСПЧ -
наказателно и административнонаказателно с наказателен характер, каквото
представлява това по издаване на обжалваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ за това, че носи
законното си оръжие, без да е придружено от разрешението за това, а в
наказателното производство му е наложено наказание за това, че е убил едър
дивеч без да има разрешение за извършване на лов, като деянието е извършено със
законно притежаваното от него оръжие. Съобразно
критериите, изведени в практиката на ЕСПЧ, налице е нарушаване на принципът „Non bis in idem“, когато се касае за идентичност или съществено сходство
във фактите, за които са образувани двете производства. Под тъждество на
деянието се касае за фактическа идентичност или съществено сходство от
обективна страна, независимо от правната квалификация, както и дали в хода на
образуваното наказателно производство има привлечен обвиняем, доколкото се
касае за работно обвинение на прокурора. Както вече беше посочено, в случая
такава фактическа идентичност или съществено сходство от обективна страна
липсва. Напротив, налице е съществена разлика във фактическия състав, в предмета на престъплението и
административното нарушение, в обектите на защита на нормите по НК и ЗОБВВПИ. Поради това и наказателната отговорност не поглъща
административнонаказателната. Не е нарушен принципът „Non bis in idem“.
С оглед горното, като е отменил
оспореното пред него НП Районен съд – Разград е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1
от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При
осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения
настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление е законосъобразен
акт и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН основателно е искането на
ответника по касационната жалба - ОД на МВР – Разград, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал. 5, вр. с чл. 37 от ЗПП,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер, с
оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 80,
00 лева.
Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и
чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 144 от 20.09.2023 г., постановено по АНД
№ 345/2023 г. по
описа на Районен съд - Разград, с което е отменено Наказателно постановление №
1873-03-647 от 14.12.2021 г. на Началник РУ - Разград при ОД на МВР - Разград,
с което на основание чл. 189, ал. 1, пр. второ от ЗОБВВПИ на Р.Ц.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 93, ал. 1 от същия закон и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1873-03-647
от 14.12.2021 г. на Началника на Районно управление - Разград при Областна
дирекция на МВР - Разград, с което на основание чл. 189, ал. 1, пр. второ от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия на Р.Ц.К.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500, 00 /петстотин/ лева
за нарушение на чл. 93, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА Р.Ц.К., ЕГН **********,*** да
заплати на Областна дирекция на МВР – Разград, сумата от 80, 00 /осемдесет/
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.