Р Е Ш Е Н И Е
Номер 73 30.05.2022 година град Търговище
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На седемнадесети май
2022 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 74 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба на И.А.Ю. ***, против
Решение №2153-25-18/ от 11.04.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Търговище,
с което е потвърдено обжалваното пред него Разпореждане №2140-25-89/24.02.2022 г.
на Ръководителя по пенсионно осигуряване и му отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
В жалбата се излагат доводи, че акта се
явява незаконосъобразен, тъй като
неправилно положеният от него стаж като военнослужещ не е зачетен за
действителен осигурителен стаж от пенсионните органи. Претендира нищожност. С
оглед на това моли съда да го отмени, ведно със следващите от това законни
последици. Претендира и за заплащане на деловодните разноски по производството.
Ответникът по
жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и
недоказана и моли съда да я отхвърли. Възразява, че заплатеното адвокатско
възнаграждение прекомерно по своя размер. Претендира юрк. възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна
страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя
се явява основателна по следните фактически и правни съображения:
Събраните писмени доказателства
установяват следното:
Административното производство
е образувано по повод Заявление вх. №2113-25-1067/09.12.2020 г., с което Ю. е
поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ).
Към тази дата той е имал навършени 67 години 06 месеца и 16 дни. Към
заявлението си е представил документи, установяващи положения от него
осигурителен стаж, в това число и доказателства, които сочат, че в периода от 08.03.1974
г. до 08.03.1976 г. ( 01 год. 10 месеца 23 дни видно от атакувания акт) той е
отбивал наборна военна служба. При преценка на приложените документи
административният орган е приел, че действителният осигурителен стаж на
заявителя е 14 години 00 месеца 29 дни, като положеният от него стаж на наборна
военна служба не е приет за действителен осигурителен стаж и не е отчетен.
При тези данни е прието,
че не са налице предпоставките по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като няма доказан
действителен стаж най-малко от 15 години и с Разпореждане
№2140-16-298/19.10.2021г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване е постановен
отказ да се отпусне исканата ЛПОСВ. То е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Търговище
по реда на чл.117 от КСО, който със свое Решение №2153-25-18/ от 11.04.2022
г. е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло
фактическите констатации и правни изводи, изложени в разпореждането. Това
решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Оспореното решение е
валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена форма от
оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и
материална компетентност. То обаче е незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на
чл.9, ал.7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба ... За тези периоди се внасят
осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния
бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В
този смисъл е и разпоредбата на чл.44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС), която определя като осигурителен стаж от трета
категория времето на наборна военна служба, независимо кога е положена и
сочи, че за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. По този начин законодателят изрично е признал
периода на наборната служба като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж
е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Цитираните норми са приети след периода,
когато жалбоподателят е бил на наборна военна служба, но са действащи към
момента на подаване на процесното заявление и към настоящия момент.
Наред с това, съгласно
правилото на §9, ал.1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. В казуса жалбоподателят е отбивал наборна военна служба в периода и
според действащата тогава разпоредба на чл.81 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите (отм.) изслужената наборна военна служба се
зачита за трудов стаж от III категория. Анализът на цитираните норми от
различните нормативни актове, действали през различни периоди, сочи, че
законодателят е бил непротиворечив и последователен във волята си наборната
военна служба да се зачита за стаж при пенсиониране. С оглед на това
положеният от жалбоподателя трудов стаж от ІІІ-та категория по време на
редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово
правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1, т. 12 от ДР на КСО.
След отчитането като
действителен осигурителен стаж на този период, то общият осигурителен стаж от
ІІІ-та категория, придобит от оспорващия, ще бъде повече от 15 години и с оглед
навършената от него възраст към датата на подаване на заявлението за отпускане
на ЛПОСВ, той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл. 68, ал. 3 КСО.
Към този момент е
действал чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република
България, съгласно който военната служба във въоръжените сили се състои от
действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се
намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и
сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от
сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна
служба във Въоръжените сили. Като срочно служещ от войнишкия състав жалбоподателят
е положил действителен осигурителен стаж, който следва да бъде зачетен при
пенсиониране.
/В подкрепа на горното е и съдебната практика, изразена в Решение № 11681
от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2017 г., VI о., Решение № 6234 от
24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2019 г., VI о., Решение № 9097 от
8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 890/2020 г., VI о., Решение
№9933/01.10.2021г. на ВАС по ад.д.№4479/2021г., Решение № 6611 от 02.06.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 4442/2021 г., VI о., Решение № 14517 от 24.11.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., VI о., Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 6255/2020 г., VI о., Решение № 8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 11473/2018 г., VI о., Решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2856/2018 г., VI о., Решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6749/2018 г., VI о., Решение № 15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
13944/2017 г. и много други./
В процесния период наборната военна служба
в България е била задължителна и действителна за мъжете, съгл.чл.3 от Закона за
всеобщата военна служба в НРБ. Като такава същата е представлявала обективно и
неотстранимо по волята на дадено лице препятствие, същото да полага труд, който
да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването
на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Ето защо
съдът приема, че непризнавайки периодът от време, в който оспорващия е положил
редовна наборна военна служба за действителен осигурителен стаж административният
орган е постановил актът си не само при неправилно приложение на закона, но и в
несъответствие с неговата цел.
Приемайки противното
административнят орган е постановил своя акт в противоречие на материалния закон. Той
следва да се отмени, като преписката се върне за ново произнасяне при спазване
на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора
и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на
сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и
доказани в размер на 500, 00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение по реда и при условията на чл.78, ал.5 от ГПК във вр.
с чл.144 от АПК. Съдът намира възражението за допустимо и основателно. Съгласно
цитираните норми когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая казусът не се
характеризира с фактическа и правна сложност. С оглед на това съдът приема, че
следва да се уважи възражението на ответника и адвокатското възнаграждение да
се присъди в минималния размер от 350 лв., определен съгласно разпоредбата на
чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на
основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.А.Ю. ***3-25-18/ от 11.04.2022 г. на Ръководителя на ТП на
НОИ - Търговище, с което е потвърдено обжалваното пред него Разпореждане №2140-25-89/24.02.2022
г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване, с което му отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване
указанията на съда.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Търговище да заплати на И.А.Ю. *** сумата от 350 (триста и петдесет) лева -
дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: