МОТИВИ към Присъда № 260005/27.04.2021 година по н.ч.х.
дело № 37 по описа на Тервелски районен съд за 2021 година .
Срещу подсъдимия Д.Н.М. ***, е
повдигнато обвинения от тъжителя Д.И.Б. ***,
както следва:
1. по чл.148, ал.1 т.1 във вр.
чл.146 ал.1 от НК, за това, че на 30.09.2019 година в с.Зърнево, общ.Тервел
обл.Добрич, публично и в негово присъствие е казал унизителни за честта и
достойнството на Д.И.Б. ЕГН********** *** обидна фраза „да ти еба майката“.
2. по чл.130 ал.1 от НК, за това, че
на 30.09.2019 година в с.Зърнево, общ.Тервел обл.Добрич, е причинил на Д.И.Б. ЕГН********** ***,
болки и страдания, изразяващи се в
счупване на част от режещия ръб на първи горен резец в ляво
По делото бяха приети за съвместно разглеждане предявените от тъжителя
от Д.И.Б. *** граждански иск срещу подсъдимия Д.Н.М. *** за сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в следствие
извършеното престъпление по чл.148, ал.1 т.1 във вр. чл.146 ал.1 от НК, както и
за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в следствие
извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
По делото тъжителя и граждански
ищец Д.И.Б. се представлява от повереник – адв.С.В.В. от ВАК.
Обвинението и предявения срещу подсъдимия граждански иск се подържа от
тъжителя, чрез повереника му.
Подсъдимия Д.Н.М., редовно
призован се явява лично и със защитник – адвокат адв. Г.И.Г.-***. Защитата
пледира, че обвинението не е доказано, гражданските искове приети за съвместно
разглеждане се пледира да бъде отхвърлени,
като неоснователени и недоказани.
По делото са приети следните
писмени доказателства – съдебномедицинска консултация №213/01.10.2019 г.;
Постановление на Районна прокуратура – Добрич за отказ да се образува досъдебно
производство от 30.12.2019 г.медицинско направление изх.№485/01.10.2019 г.;
пълномощни, преписка №2511/2019 на Районна прокуратура – Добрич – ТД – Тервел,
справка за съдимост, характеристика и съдебно медицинска експертиза.
По делото бяха допуснати и
разпитани свидетелите И.Ш.Д., А. И.Д., Д. Бейтула
Ферад и М.Е.Х. водени от страна на тъжителя, както и служебно призованите от
съда свидетели И.С.С., Я.Н.Д., Г.К.Г., Колю Й.К., П.А.С., М.Р.М. и И.М.М..
След като обсъди заедно и
поотделно събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Тъжителя и подсъдимия живеят в
едно и също населено място – с.Зърнево, общ. Тервел и имали влошени
взаимоотношения по повод политическите си възгледи.
На 30.09.2019г. около 10 часа през
деня, свидетелите И.Ш.Д. и А. И.Д. били на гости в домът на свид. М.Е.Х..
Докато били там пред домът им спрял автомобил на ВиК Добрич, от който слезли
трима служители на тази фирма – свидетелите И.С.С., Я.Н.Д., Г.К.Г. които попитали
свидетеля Д. може ли да влязат и проверят водомера, като се и легитимирали,
като служители на ВиК. Свид Д. им казал, че не е собственик на къщата, но
попитал на турски тъй като свидетелката Халил не знаела български дали може да влязат
за проверка. Последната се съгласила и служителите влезли да проверяват. След
като единия от служителите влязъл в шахтата установил, че имало много натрупани
кубици вода и съобщил това на свидетеля Д.. Последния веднага се обадил на
тъжителя, като го информирал за проверката. Тъжителя Д.И.Б. веднага пристигнал в домът на тъща си свидетелката
Халил, като заявил, че това показание на водомера не можело да е реално, и че
вероятно подсъдимия Д.Н.М. който обслужвал района на с.Зърнево и е служител на
ВиК е направил нещо. Служителите на ВиК Добрич намерили от централата си
телефонният номер на подсъдимия и го повикали при тях. С пристигането на
подсъдимия между него и тъжителя възникнало пререкание като двамата започнали
взаимно да си отправят обиди – псувни на турски език. Тъй като ситуацията
ескалирала понеже тъжителя хвърлил чехъла си по подсъдимия, свид. И.С.С. застанал
между тях за да не се сбият. Докато свидетеля С. се опитвал да не дава
възможност на двамата да имат контакт с ръка блъснал тъжителя който залитнал
назад и се опрял на оградата. Свид.С. му помогнал да се изправи. Тъжителят се
обадил на телефон 112 и не след дълго на мястото пристигнали полицейските
служители свидетелите Колю Й.К., М.Р.М. и И.М.М.. Служителите на полицията
разпитали тъжителя и подсъдимия, както и другите присъстващи и установили, че
скандалът е възникнал по повод показанията на водомера и нещо свързано с
действията на подсъдимия в тази насока. Установили също така че тъжителя и
подсъдимия взаимно са си отправяли обиди.
Видно от заключението на вещото
лице по назначената в настоящото съдебно производство съдебно медицинска приета
и неоспорена от страните е, че тъжителя Д.И.Б. е получил следните увреждания - счупване
на медиалната част от режещия ръб на коронката на първи горен резец в ляво,
който е кариозно променен. Вещото лице сочи, че тъй като зъба е кариозно
променен и счупването е в областта на кариеса, по медицински път не може да се
определи давността на счупването. Вещото лице посочва, че това счупване може да
се получи при два механизма – 1 при директен удар върху коронката при отворени
уста без да се засягат устните и 2 при удар в областта на брадичката отдолу
нагоре. Според експертното становище медико-биологичният характер на
причиненото травматично увреждане на тъжителя е довело до „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и не вмоди до затруднение на
дъвченето и говореното, тъй като е отчупена малка част от коронката на зъба”. В
съдебно заседание вещото лице уточни, че за счупването по посочените от него
механизми не е необходима значителна сила, но за да е налице кръв в устната
кухина при счупването е нужно да има нараняване на меките тъкани в устната
кухина, като такива наранявания не са установени.
По отношение на събраните
свидетелски показания, съдът кредитира всички свидетелски показания в частта им
до относно причината за възникналия скандал между подсъдимия и тъжителя, тъй
като в тези им части те са еднопосочни, взаимно допълващи се и липсват
противоречия в тях.
В останалите им части
свидетелските показания се разделят на две групи:
Първата група свидетели водени от
страна на тъжителя И.Ш.Д., А. И.Д., Д. Бейтула Ферад и М.Е.Х., в които
показание се твърди че подсъдимият е нанесъл удар на тъжителя в областта на
лицето и е изрекъл по адрес на тъжителя на турски език псувня – „щети еба
майката“, и втората група от свидетели И.С.С., Я.Н.Д., Г.К.Г., Колю Й.К., М.Р.М.
и И.М.М. служебно призовани от съда в които показания се сочи, че тъжителя и
подсъдимия взаимно са си отправяли псувни на турски език един към друг, и че не
е имало нанесен удар от страна на подсъдимия към тъжителя.
Съдът кредитира в показанията на втората
група свидетели И.С.С., Я.Н.Д., Г.К.Г., Колю Й.К., М.Р.М. и И.М.М.., тъй като първите
трима са преки очевидци на целия случай и всички нямат родствена връзка с някоя
от страните, поради което счита техните показания за обективни и непредубедени
и взаимно допълващи се. Съдът в най пълна степен кредитира в тази насока
показанията на свидетеля И.С.С.. В своите показания свидетелят посочи, че тъй
като е от мюсюлмански произход разбира турски език на който са си говорили
тъжителя и подсъдимия. Той твърди, че и двамата взаимно са се псували на турски
език, то категорично сочи, че удар от страна на подсъдимия към тъжителя е
нямало защото той е бил застанал между тях когато скандала е ескалирал именно с
такава цел да не позволи да се стигне до физическо насилие между тях. Сочи, че
в този опит да предпази двамата от контакт е бутнал тъжителя и той е залитнал
назад, след което му помогнал да се изправи. В тази насока като допълващи се явяват
и показанията на другите двама очевидци присъствали там в качеството си на
длъжностни лица – инспектори от ВиК Добрич, Я.Н.Д., Г.К.Г.. На последно място
съдът кредитира и показанията на полицейските служители Колю Й.К., М.Р.М. и И.М.М.
като непредубедени и обективни. Същите посочиха, че след подадения сигнал на
112 са се отзовали на мястото и там са установили, че е възникнал скандал между
тъжителя и подсъдимия по повод водомера и показанията му. И тримата свидетели
сочат че са разбрали че тъжителя и подсъдимия са се скарали и са се обиждали,
но не са чули от никого когото са разпитали тогава там да е имало нанасяне на
някакъв удар от някого.
Съдът не кредитира показанията на
първата група от свидетелите И.Ш.Д., А. И.Д., Д. Бейтула Ферад и М.Е.Х. в
частта им за това, че подсъдимия е нанесъл удар в лицето на тъжителя довел до
счупването на зъба му, както и че единствено подсъдимия е псувал тъжителя.
Показанията на свидетелите И.Ш.Д., А. И.Д. и М.Е.Х. в тези им части
противоречат, както на другите кредитирани по горе показания на свидетелите от
втората група така и на установеното от вещото лице по изготвената и приета
съдебномедицинска експертиза. Ако е вярно твърденията на тези свидетели, че
подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в лицето на тъжителя, от което последния залитнал
и щял да падне ако не го бил хванал един от служителите на ВиК, което сочи на
удар със значителна сила, то не е възможно като механизъм да не настъпят
наранявания на меките тъкани на устната кухина. Както бе посочено от
заключението на вещото лице такива наранявания на меките тъкани в устната
кухина не са установени. При тези съображения и още повече, че тази група
свидетели са близки родственици с тъжителя, съдът приема, че техните показания
не са обективни, а избирателно се изнасят факти, които да доведат до
умаловажаване на действията и участието на тъжителя във възникването на
скандала, както и пресилване на някои факти и обстоятелства и напасването им
към фактическата обстановка.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелките Д. Бейтула Ферад и П.А.С. тъй
като те не носят никаква доказателствена стойност предвид на това, че първият
не е очевидец, а пресъздава единствено чутото от страна на свидетелите водени
от страна на тъжителя, а вторият свидетел няма спомен за случая, като
предполага, че най вероятно се е подписал като свидетел в протокола за
полицейско предупреждение.
Съдът приема за недоказано
изнесеното от тъжителя в тъжбата твърдение за нанесения му удар от страна на
подсъдимия в областта на устата, след което устната му кухина се била напълнила
с кръв, а от самия удар му бил счупен част от преден зъб. Тези твърдения не се
доказаха, както от кредитираните по съответния начин по горе свидетелски
показания така и от заключението на вещото лице по съдебномедицинската
експертиза. Единствено за доказано съдът приема твърдението на тъжителя за
изречената на турски език по негов адрес от подсъдимия псувня „ще ти еба
майката“.
Съдът напълно кредитира и
обясненията на подсъдимия за станалото на процесната дата. В обясненията си
подсъдимия не отрече да е напсувал тъжителя но сочи както се доказа и от
другите кредитирани от съда свидетелски показания, че тъжителят също е напсувал
подсъдимия. Неговите обяснения съдът намира за обективни и подкрепящи се с
другите доказателства по делото, а именно кредитираните от съда свидетелски
показания и най вече със заключението на вещото лице по приетата и неоспорена
от страните съдебно медицинска експертиза
Въз основа на така
установената фактическа обстановка предвид
приетите и кредитирани по посочения по горе начин доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
По обвинението по чл. 148, ал.1 т.1 във вр. чл.146 ал.1
от НК, и предявения по това обвинение граждански иск.
Безспорно се доказа по делото, че
на процесната дата подсъдимия е изрекъл публично обидната фраза по адрес на
тъжителя, псувня - „ще ти еба майката“, като тъжителя веднага е отвърнал със
същата такава обидна фраза на подсъдимия. При това положение съдът приема, че е
налице реторсията за това престъпление по чл.146 ал.2 от НК, поради което
следва да признае подсъдимия за виновен в извършване на това деяние, но с оглед
реторсията следва да освободи и двамата от наказание.
С оглед на това, че съдът
признава подсъдимия за виновен в извършване на това престъпление налице е и
причинно следствената връзка по чл.45 от ЗЗД между настъпилите увреждания на
тъжителя и виновното им причиняване от страна на подсъдимия. Съдът намира, че предявения
от тъжителя гражданския иск за обезвреда е доказан и следва да се уважи по
справедливост до стойността от 100 лева, като в тази насока, съдът взема
предвид това, че тъжителя също веднага е увредил подсъдимия със същата обида.
По обвинението 130 ал.1 от НК.
Съдът приема за недоказано това
обвинение повдигнато от тъжителя срещу подсъдимия. Изнесеното в тъжбата като
механизъм на причиняване на леката телесна повреда противоречи на заключението
на вещото лице по съдебномедицинската експертиза. Нещо повече както от
кредитираните свидетелски показания от съда, така и от некредитираните такива
на свидетелите водени от страна на тъжителя не се установи посоченото в
тъжбата, че тъжителят в следствие на удара му се напълнила устната кухина с
кръв. Нито един от всички свидетели на посочи да е видял кръв по тъжителя.
Съдът приема в тази насока, че най вероятно залитането или ако е имало случаен
удар е от страна на свидетеля И.С.С. в опита му да не допусне сбиване между
тъжителя и подсъдимия. На последно място няма доказателства, че счупването на
зъба на тъжителя е причинено именно в следствие на удар на 30.09.2019 г. като
това може да се получи както по рано така и по късно след процесния случай
напълно случайно.
Предвид установеното съдът намира,
че следва да оправдае подсъдимия по повдигнатото от тъжителя с тъжбата
обвинение по чл.130 ал. 1 от НК при условията на чл.304 от НПК поради това, че
деянието не е извършено.
По приетия за съвместно
разглеждане граждански иск:
При горния изход на делото, съдът
приема, че гражданския иск за обезвреда е неоснователен в неговата цялост, тъй
като липсва извършено деяние от страна на подсъдимия. Липсва причинно
следствената връзка по чл.45 от ЗЗД между настъпилите увреждания на тъжителя и виновното
им причиняване от страна на подсъдимия.
С оглед изхода на делото
разноските сторени в производството следва да останат така както са направени
от тъжителя и не следва да се възлагат на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: