№ 13876
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20211110155350 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 405 и чл. 406 от
Кодекса на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на „Лабексперт“ ООД, с ЕИК: *********,
доуточнена с молба с вх. № 90788/18.11.2021 г. и молба с вх. №
227570/25.10.2022 г., подадена чрез процесуалния му представител – адв. Е.
А., срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК: *********, с която
се иска ответникът да бъде осъден алтернативно или 1/ да възстанови всички
нанесени вреди /по тавана на МПС/ на увреден автомобил „Пежо Боксер“, с
рег. № ............, собственост на ищцовото дружество или алтернативно 2/ да
заплати на ищеца сумата от 510 лева /предвид изменение на иска, заявено в
о.с.з. на 11.06.2024 г./, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 27.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането – като вредите са следствие от
настъпило на 26.05.2021 г. в 17,00 ч. в гр. Лозана, ул. „Родание“ № 54,
Швейцария застрахователно събитие по застраховка „Каско +” със
застрахователна полица № 440121211003237 на МПС марка „Пежо”, модел
„Боксер”, с рег. № ...... Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните бил налице валидно
сключен договор за комбинирана застраховка „Каско+” със застрахователна
полица № 440121211003237 с период на действие от 09.02.2021 г. до
08.02.2022 г. за лек автомобил марка „Пежо”, модел „Боксер”, с рег. № ......
Твърди се, че на 26.05.2021 г. около 17.00 часа при опит да влезе в
1
подземен паркинг е настъпило застрахователно събитие, а именно – поради
непреценяване на височината на буса таванът на лекия автомобил „Пежо
Боксер“ се е ударил в бетонна козирка на тавана на подземния паркинг,
вследствие на което по предна част на тавана на автомобила са нанесени
вреди. Посочва, че при настъпването на застрахователното събитие
автомобилът е бил управляван от съдружника в „Лабексперт“ ЕООД М.Г.М..
На следващо място се посочва, че ищецът уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, като въз основа на уведомлението била
образувана щета № 44012132115478. В тази връзка и ищецът поискал от
застрахователя да възстанови автомобила в един от двата доверени сервиза на
застрахователя – „Авто-СИ“ ЕООД или „Еспас Ауто“ ООД. На 09.08.2021 г.
обаче последвал необоснован отказ от страна на застрахователя да заплати
исканата сума. След получаване на отказа ищцовото дружество е подало
възражение, но в отговор на възражението застрахователят потвърдил отказа.
Ищецът посочва, че отказът на застрахователя е необоснован, тъй като
процесният автомобил е застрахован за всички рискове. Оспорва да е налице
груба небрежност, тъй като на паркинга в гр. Лозана многократно М.М. е
паркирал различни автомобили на ищцовото дружество и не е настъпвал
инцидент, а паркингът няма означение за максималната височина на
автомобилите, които могат да го ползват, поради което водачът на МПС не е
могъл да предположи, че ще настъпи инцидент.
Представени са писмени доказателства: застрахователна полица №
440121211003237 от 08.02.2021 г.; международна карта ВК969928;
Свидетелство за регистрация на МПС част 1-ва; сметки за заплатени
застрахователни премии; платежно нареждане от 02.06.2021 г.; уведомление за
щета до „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД от 01.06.2021 г., опис-
заключение по щета № 440121211003237 от 08.02.2021 г.; електронно писмо за
избор на доверен сервиз от 26.07.2021 г.; отказ с изх. № АД 2765/09.08.2021 г.;
възражение от „Лабексперт“ ООД от 30.08.2021 г., писмо изх. № АЗ-
3218/07.09.2021 г. на ДЗИ „Общо застраховане“ АД, 2 броя извлечения от
Търговския регистър.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер.
Оспорва се исковата молба в частта относно претенцията за осъждане
на застрахователя да възстанови автомобила като недопустима, тъй като не е
заплатена държавна такса и доколкото предявеният иск не е неоценяем.
Искът за парична сума се оспорва изцяло по основание и размер.
Не се оспорва валидното застрахователно правоотношение с ищеца по
застрахователна полица № 440121211003237 по отношение на МПС марка
„Пежо”, модел „Боксер”, с рег. № ......
Оспорва се обаче процесното събитие да е застрахователно, тъй като е
изключен риск от застрахователното покритие на основание т. 9.1 от Общите
условия на договора, където е посочено, че застрахователят не отговаря при
причиняване на вредите умишлено или при груба небрежност на
2
застрахования. Поддържа се, че при настъпване на вредите водачът на
автомобила е проявил груба небрежност, като не е съобразил габаритите на
автомобила, не е съобразил обстоятелството, че автомобилът е бил с
повдигнат покрив, което е задължително умение при управляване на лек
автомобил. Посочва, че след като ищецът твърди, че водачът многократно е
преминавал през входа на паркинга, той бил трябвало да знае височината на
входа и да съобрази габаритите на управлявания от него автомобил.
Оспорва исковата претенция като завишена, несъобразена със средните
пазарни цени на труд и части и с констатираните вреди.
Оспорва адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, като
прекомерно на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Към отговора на исковата молба като доказателства са представени:
комбинирана застрахователна полица № 440118211029105 от 03.12.2018 г.,
комбинирана застрахователна полица № 440119211025786 от 27.09.2019 г. и 2
броя снимки на автомобили.
По делото е разпитан водачът на увредения автомобил: М.Г.М..
Изслушана е и съдебно автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. №
117721/09.04.2024 г.
В проведеното на 18.06.2024 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изразява становище за отхвърляне на
иска изцяло евентуално частично.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства – комбинирана застрахователна полица № №
440121211003237/08.02.2021 г. се установява, че относно л.а. марка „Пежо”,
модел „Боксер”, с рег. № ............, собственост на „Лабексперт“ ООД, е налице
валидна застраховка „Каско+“, клауза „пълно автокаско“ – при ответното
дружество със срок на действие от 09.02.2021 г. до 08.02.2022 г. Липсва спор /а
и е видно от платежни нареждания/, че застрахователната премия възлиза на
954.80 лева – платима на 4ри вноски, заплащани редовно съгласно сроковете в
полицата, а застрахователната сума възлиза на 22 000 лева. Не е спорно и че
към застрахователната полица имало издадена „зелена карта“ с териториална
валидност – държави от ЕС и други държави вкл. Швейцария. Съгласно
отразеното в полицата при подписването й застрахованото лице е получило,
приело и се запознало с ОУ по застраховката.
Страните не спорят и че на 26.05.2021 г. около 17.00 часа автомобилът
марка „Пежо”, модел „Боксер” се намирал на територията на гр. Лозана,
Швейцария – като бил управляван от лицето М.Г.М. – съдружник в
„Лабексперт“ ЕООД. Липсва спор и че водачът М.Г.М. направил опит да
3
паркира превозното средство в подземен паркинг на улица Avenue Rhodanie №
54. При навлизане в подземния паркинг обаче водачът не съобразил
височината на управляваното от него МПС спрямо височината на подхода към
паркинга, поради което и реализирал ПТП – като ударил тавана на МПС в
бетонната козирка на тавана на подземния паркинг. Така по предна част на
тавана на автомобила били нанесени вреди.
Липсва спор /и от удостоверение за ГТП е видно/, че към момента на
ПТП МПС марка „Пежо”, модел „Боксер” било технически изправно, а
водачът М.Г.М. бил правоспособен да управлява съответната категория МПС
/видно от шофьорска книжка/.
Между страните не се спори, а и от уведомление за щета се установява,
че предвид наличие на имуществена застраховка „Каско“ ищцовото
дружество се обърнало към ответница за възстановяване на вредите по
процесното МПС. В тази връзка и при ответника била образувана щета под №
44012132115478 от 01.06.2021 г.
Ответното дружество извършило оглед на МПС и констатирало
увреждания по таван, предна част – които са от трета степен на повреда и
предполагат труд и боядисване, за да бъдат отстрани.
Видно от кореспонденция между двете дружества обаче застрахователят
отказал да покрие щетите като се позовал на т. 9.1.8. от ОУ, която гласяла, че
не се дължи обезщетение за вреди резултат от умишлени действия или груба
небрежност на застрахования, членове на неговото семейство, … негови
работници и служители, лица, работещи под негов контрол, независимо дали
са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да
извършват други дейности и т.н. – доколкото в случая водачът М.Г.М. бил
проявил груба небрежност.
Не се оспорва, че ищцовото дружество възразило срещу този отказ с
аргумента, че лицето М.Г.М. управлявало множество подобни автомобили с
различна височина, а и височината на подземния паркинг не била обозначена
на подхода към същия, но ответникът отказал да го преразгледа като изложил
доводи, че поведението на водача на увреденото МПС съставлява „груба
небрежност“.
В показанията си разпитания по делото водач М.Г.М. твърди, че е
съдружник в ищцовото дружество, което извършвало дейност извън България.
Посочва, че действително помни инцидент с автомобил на дружеството като
при навлизане с него в подземен паркинг ударил бетонния таван на паркинга.
Разяснява, че ПТП било с л.а. марка „Пежо”, модел „Боксер” – тип
„микробус“. Самият вход на паркинга бил с височина около 2 м. – 2,10 м. –
която беше обозначена на подхода към същия, а л.а. марка „Пежо”, модел
„Боксер” бил около 50 см по-висок. Лицето уточнява, че през въпросната
седмица управлявал две МПС – едното по-ниско и буса „Пежо“ и не
съобразил, че в момента на ПТП управлявал по-високото МПС – доколкото
кората над главата на водата в двата автомобила била на еднаква височина.
Уточнява, че е активен шофьор от 1986 г. като към момента на ПТП имал
категории „В“, „С“, „Д“ и „Е“. Уточнява и че поначало влизал много
4
внимателно в подземни паркинги, защото управлявал множество коли с
различна височина, а често на покривите им поставял и допълнителни
предмети.
Поддържа, че поначало бил запознат с габаритите на л.а. марка „Пежо”,
модел „Боксер”, както и с условията на подземния паркинг – като подходил
към същия с ниска скорост от „2-3 км/ч. Поради преумора и доколкото
управлявал множество МПС тип „бус“, „микробус“ обаче на процесната дата и
не съобразил с кой автомобил спрямо височината на паркинга и реализирал
процесното ПТП.
Показанията на лицето следва да бъдат кредитирани като съдът цени
същите при условията на чл. 172 от ГПК – предвид това, че макар да не е
управител е съдружник в ищцовото дружество. Независимо от това обаче
изнесената от лицето информация е последователна и кореспондира на
останалия доказателствен материал, поради което и липсват основания за
поставяне под съмнение на достоверността на същата.
На последно място по делото е изготвена съдебна автотехническа
експертиза /САТЕ/ с вх. № 117721/09.04.2024 г. Съгласно заключението по
същата на 26.05.2021 г. около 17 часа, в гр. Лозана, ул. Родание, водач на
товарен автомобил марка „Пежо”, модел „Боксер”, с рег. № ............ предприел
навлизане в подземен паркинг, вследствие на което ударил тавана на
превозното средство в бетонната козирка на паркинга. Предвид това МПС
претъпяло увреждане в предната част на тавана, което било в пряка причинна
връзка с описания механизъм на ПТП. Стойността за възстановяване на
увреждането – което било от трета степен и подлежало на ремонт без подмяна
– възлизала на 510 лева.
Вещото лице е посочило и сравнило височините на други две МПС,
собственост на ищцовото дружество и застаховани при ответника с
процесното МПС – като е отразило, че автомобил марка „Пежо”, модел
„Боксер” е с височина от 2524 мм, автомобил „Опел“, модел „Зафира“ е с
височина от 1645 мм – разлика с „Пежо“ – от 879 мм, а л.а. „Дачия“, модел
„Логан“ е с височина от 1517 мм – т.е. разлика с „Пежо“ от 1007мм.
В съдебно заседание в.л. разяснява, че на увредения автомобил „Пежо“
не е правена допълнителна пристройка на тавана, а отразената височина е
фабрично такава. По делото нямало обективни данни колко точно била от своя
страна височината на паркинга. Уточнява и че увредата била от трета степен –
тежка увреда, но с възможност за отремонтиране без подмяна.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявени са в условията на алтенативно съединяване осъдителни
искове – първият с правно основание по чл. 406 от КЗ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
– за осъждане на ответника да възстанови нанесените вреди на автомобила
5
марка „Пежо“ алтернативно с правно основание чл. 405 от КЗ – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 510 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие,
ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор към момента на застрахователното събитие – по
застраховка „Каско на МПС“ между ответното дружество и ищеца като
застрахован; 2) настъпване на самото застрахователно събитие в периода на
действие на застрахователното покритие и механизма на същото
(представляващо покрит риск); 3) в причинна връзка с което ищецът да е
претърпял описаните имуществени вреди; 4) изпълнение на задълженията,
поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата
застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпило
застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за
неговото установяване.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже фактите, на които основава възражението си, че настъпилото
застрахователно събитие е изключен риск по договора, доколкото поведението
на водача представлява „груба небрежност“.
В случая по делото липсва спор, че автомобил марка „Пежо”, модел
„Боксер”, с рег. № ............ е имал имуществена застраховка „Каско+“ при
ответното дружество – към датата на ПТП с покритие „зелена карта“ вкл. на
територията на Швейцария. Установява се по делото и че при сключване на
полицата представител на ищцовото дружество се е запознал и получил
препис от ОУ на ответника застраховател по съответния вид застраховка –
като в т. 9.1.8. – възстановяване на вреди от „груба небрежност“ на водача са
изключени от покритието. Липсва спор и че вноските по застраховката са
плащани съгласно сроковете в полицата.
На следващо място по делото липсва спор и относно датата на
застрахователното събитие – а именно 26.05.2021 г., както и относно мястото
на настъпване на същото – подземен паркинг в гр. Лозана, ул. Родание № 54,
Швейцария. От приложените по делото доказателства – САТЕ и твърденията
на водача М.М., както и уведомление по щета се установява и механизма на
ПТП – а именно при навлизане в подземен паркинг по посочения адрес с
ниска скорост. Категорично установени са по делото щетите по МПС – предна
част на таван –както и че увреждането е в причинна връзка с механизма на
ПТП. По делото се установи, че МПС е било технически изправно, а водачът
правоспособен – като, доколкото е съдружник в ищцовото дружество, е имал
право да управлява автомобила. По делото не се спори и че застрахованото
дружество своевременно е уведомило ответника за настъпване на
застрахователното събитие и е представило МПС за оглед, но ответника
застраховател е отказал плащане на застрахователно
обезщетение/възстановяване на МПС.
Предвид това и основният и единствен спор по делото е дали
6
поведението на водача съставлява М.М., в резултат, на което е настъпило ПТП,
съставлява „груба небрежност“ – доколкото водачът не е съобразил
височината на МПС съобразно височината на подземния паркинг и при
навлизане в същия е ударил тавана на автомобила.
Съгласно приложената застрахователна полица ищецът е направил
писмено волеизявление, че приема приложимите в случай ОУ за застраховка
на МПС "Каско", като няма данни за извършено от негова страна оспорване на
същите. Това дава основание да се приеме, че е налице предвиденото в чл. 298,
ал. 1, т. 1 от ТЗ изискване като условие за задължителната сила на сделките
при общи условия. Формалният характер на застрахователния договор с оглед
законовото изискване за писмена форма като форма за действителност налага
спазване на допълнителното изискване за обвързващата сила на общите
условия, установено в ал. 3 на чл. 298 от ТЗ, а именно предаването им на
насрещната страна при сключване на съответната сделка. В процесната
застрахователна полица е отразено изпълнението и на това изискване,
доколкото на ищеца е връчен екземпляр от Общите условия към момента на
подписване на полицата. Предвид изложените съображения съдът намира, че
типизираните от ответника - застраховател договорни клаузи за застраховка
„Каско“, обвързват валидно страните, като допълват съдържанието на
учреденото с полицата застрахователно правоотношение.
Съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение № 224/2015 г. по т.
д. № 4554/2013 г. на ВКС, Т. К., I Т. О, с оглед свободата на договаряне - чл. 9
от ЗЗД – страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от
застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна
закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред
обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Това
разрешение, въпреки че е дадено във връзка с приложението на разпоредбите
на Кодекса на застраховането (отм.) намира приложение и при Кодекса на
застраховането (обн. ДВ, бр. 102, от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.),
доколкото смисъла на разпоредбите досежно отказа за изплащане на
обезщетение са почти идентични.
Когато в Общите условия са посочени ясно задълженията на
застрахования, покритите рискове и изключенията от тях, при наличието на
обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове,
застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение. В конкретния случай в приложимите към застрахователния
договор Общи условия за застраховка на МПС ("Каско"), в клаузата т. 9.1.8
страните са договорили, че застраховката не покрива щети, причинени при
умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на
неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на
МПС и т.н. Действително по делото не се установи в приложимите към
застрахователния договор Общи условия за застраховка на МПС („Каско")
дефиниция за понятията небрежност и груба небрежност, предвид на което
съдът изхожда от въприетите такива в трайно установената съдебна практика.
7
Съгласно същата наличието на груба небрежност представлява правен извод,
който се дава въз основа на установените факти във всеки конкретен случай.
Практиката приема, че грубата небрежност представлява неполагане на
дължимата грижа, такава каквато би положил добрият стопанин, но
квалифицирането на небрежността като груба се дължи на неполагането на
грижата, която и най-небрежният човек, занимаващ се със съответната
дейност, би положил. Грубата небрежност следователно е налице при
неполагане на значително по-занижена степен на загриженост към
извършваната дейност ( в този смисъл е Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д.
№ 387/2010 г. на ВКС, Г. К., ІV Г. О.). Формираната съдебна практика приема,
че не всяко нарушение на правилата на безопасност следва да се квалифицира
като груба небрежност, но поведение съставляващо пренебрегване на основни
такива за съответната дейност съставлява груба небрежност. Неспазването на
правилата за безопасност е нарушение, което в зависимост от вида на
нарушените правила може да обоснове груба небрежност (така в решенията
по гр. д. № 387/2010 г., гр. дело № 4075/2013 г., гр. дело № 951/2011 г., гр. дело
№ 2798/2014 г., гр. д ело № 4417/2015 г., гр. дело № 1577/2010 г. всички на ІV
Г. О. на ВКС и др.).
В случая не може да бъде споделен доводът на ищеца, че при
доказателствена тежест за ответника по делото е останал доказан факта на
проявена „груба небрежност" от страна на водача на увредения лек автомобил,
причинил процесното събитие, при което са настъпили материални щети по
застрахованото МПС, респективно останало е недоказано релевираното от
застрахователя възражение, че е налице изключен застрахователен риск. В
конкретната хипотеза от доказателствата по делото се установява, че
единствената причина за настъпването на процесното събитие е поведението
на водача на застрахования лек автомобил, който е навлезнал с автомобила в
подземния паркинг без да съобрази височината на последния спрямо
височината на буса. Следователно се налага изводът, че водачът на
застрахованото МПС с действията си не е изпълнил задължението си да се
грижи за вещта с грижата на добър стопанин и да предприема всички
обичайни и разумни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС
от вреди. Поради това и поведението на водача на застрахованото МПС се
определя като проява на „груба небрежност“ – доколкото с действията си е
нарушил императивната разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, която
постановява, че участниците в движението са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Несъобразяването на поведението на водача на процесния автомобил с
нормативно регламентираните правила за движение по пътищата, и по-
конкретно, условията на подстъпа към подземен паркинг, представлява
неполагане на елементарна грижа, която и най – невнимателният, най –
небрежният водач, би положил за осигуряване на безопасността и сигурността
както на себе си, така и на всички останали участници в движението.
Неспазването на основни правила за безопасност на съответната дейност
винаги се квалифицира като „груба небрежност“. При това положение и след
като по делото се доказва, че причината за възникването на процесното
8
събитие е противоправното поведение на водача на застрахованото МПС,
който е проявил „груба небрежност" по смисъла на т. 9.1.8 от ОУ, настъпилото
събитие се определя като изключен застрахователен риск и е налице
основание да се изключи правото на застрахования да получи застрахователно
обезщетение, което води до извод за неоснователност на предявените искове –
при условията на алтернативно съединяване.
По горните аргументи съдът приема, че по делото не са доказаха
елементите, включени в правопораждащия фактически състав по чл. 405, ал. 1
респ. чл. 406, ал. 1 от КЗ, поради което не е налице основание за ангажиране
договорната отговорност на ответника като застраховател по процесната
имуществена застраховка.
В тази връзка и предвид извода за неоснователност и двата иска следва
да бъдат отхвърлени.
На последно място и за пълнота с оглед доводите на ищеца следва да се
отбележи и че противно на изложеното в исковата молба водачът Маринов
съобщи в съдебно заседание, че височината на подземния паркинг Е БИЛА
ОЗНАЧЕНА – на 2 м. – 2.10 м. От своя страна от САТЕ се установи, че
височината на увреденото МПС е над 2.5 м. – т.е. разминаването е било с над
половин метър – което въпреки преумората на водача, последният не е имало
как да не забележи. Осезаема е и разликата във височините на между
увреденото МПС и другите две управлявани от водача МПС – като спрямо
едното разликата е от над 80 см, а от другото – над 1 метър – което също е
ясно забележима разлика. Поради това и независимо от умората на водача,
същият е следвало да съобрази тези обстоятелства. Отново за пълнота следва
да се обърне внимание и че ако водачът е бил до такава степен преуморен, за
да не оцени разминаване от над половин метър във височините, то поначало
не е следвало да управлява МПС особено тип „бус“ с по-големи габарити от
обичайния лек автомобил.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са заявили и двете страни:
Искането за разноски на ищеца е неоснователно.
Ответната страна претендира разноски за юрисконсулт, които съдът
определя в минимален размер от 100 лева и от 50 лева – депозит за експертиза.
Предвид изхода на делото и сумата от 150 лева следва да бъде
присъдена изцяло.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Лабексперт“ ООД, с
ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, бул. Ботевградско шосе №
268, ет. 3, офис 8 срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 896, ОББ
Милениум център, претенции за осъждане на ответника „ДЗИ – ОБЩО
9
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД алтернативно или 1/ да възстанови всички нанесени
вреди /по тавана на МПС/ на увреден автомобил марка „Пежо“, модел
Боксер“, с рег. № ............, собственост на ищцовото дружество, Лабексперт“
ООД или 2/ да заплати на ищеца „Лабексперт“ ООД сумата от 510 лева
/предвид изменение на иска, заявено в о.с.з. на 11.06.2024 г./, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
27.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането – като вредите са
следствие от настъпило на 26.05.2021 г. в 17,00 ч. в гр. Лозана, ул. „Родание“
№ 54, Швейцария застрахователно събитие по застраховка „Каско +” със
застрахователна полица № 440121211003237 на МПС марка „Пежо”, модел
„Боксер”, с рег. № .............
ОСЪЖДА „Лабексперт“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, бул. Ботевградско шосе № 268, ет. 3, офис 8 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София,
бул. Витоша № 896, ОББ Милениум център, сумата от общо 150 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
55350/2021 г. на СРС – за депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10