№ 16942
гр. С, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110140781 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ****, представляван
от АСА, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу Д. В. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.С, ЖК М 4,
БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, АП.53, И. В. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.С, ЖК М 1, БЛ. 18, ВХ.2,
ЕТ.3, АП.8 и Е. Д. Г., ЕГН **********, с адрес с адрес ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9,
АП.53, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на вземане за сумата от 641,59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, жк М 4, бл. 468, вх.5,
ет.9, ап.53, аб.№ 237782 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна
лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 153,84 лв.
за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата от 7,17 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020г. ведно
със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
2,05 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11612/2022 г. по
описа на СРС, 118 състав, в условията на разделна отговорност, като всеки един от тримата
длъжници отговаря за част от посочените суми (съгласно уточнителна молба с вх. № 163700
от 09.06.2023 г.), както следва:
1/ по отношение на ответника Д. В. Л. – 7/15 части от посочените суми,
1
представляващи сумата от 299,40 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468,
ВХ.5, ЕТ.9, АП.53, аб.№ 237782 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със
законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
71,79 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата от 3,35 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020
г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 0,96 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
11612/2022 г. по описа на СРС, 118 състав,
2/ по отношение на ответника И. В. Л. – 4/15 части от посочените суми,
представляващи сумата от 171,09 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468,
ВХ.5, ЕТ.9, АП.53, аб.№ 237782 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със
законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
41,02 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата от 1,90 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020
г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 0,56 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
11612/2022 г. по описа на СРС, 118 състав,
3/ по отношение на ответника Е. Д. Г. – 4/15 части от посочените суми,
представляващи сумата от 171,09 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468,
ВХ.5, ЕТ.9, АП.53, аб.№ 237782 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със
законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
41,02 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата от 1,90 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020
г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 0,56 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
11612/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
2
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността
на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез
процесуалния им представител – адвокат К. М., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Релевират възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част
от претенциите за главници и лихви. Твърдят, че по силата на нотариален акт № 67 от
07.03.2019 г., том II, дело № 228/2019 г. на нотариус ИН, рег. № 040 в регистъра на НК
ответникът И. Л. е прехвърлил на ответника Д. Л. правото на собственост върху собствените
си 4/15 идеални части от процесния недвижим имот, с оглед което е отпаднало качеството
му на потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот, респ. задължението му да
заплаща суми за доставена до имота и потребена топлинна енергия. Молят за отхвърляне на
исковете и присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК ********* не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.
150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответниците са клиенти на топлинна енергия, тъй като са
съсобственици на процесния топлоснабден имот. Установява се от представения с исковата
молба препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 01.04.1986 г., че В Л. Г е придобил собствеността върху недвижим
3
имот, съставляващ апартамент №53 с адрес: гр. С, ж.к. М, блок 17-19, вход Б с площ 67,60
кв.м. Видно то удостоверение за граждански брак №037227 от 18.10.1986 г. след сключване
на посочения договор В Л. Г е сключил граждански брак с Е. Д. Р /Г. след брака/. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №88 том II, рег. № 5486, дело №250
от 1013 г. на 20.03.2013 г. В Л. Г е прехвърлил собствеността върху 1/5 ид. ч. от посочения
имот на Д. В. Л.. Видно от представеното удостоверение за наследници В Л. Г е починал на
22.07.2014 г. и е оставил за свои наследници Е. Д. Г., И. В. Л. Г и Д. В. Л., поради което
тримата са наследили по 4/15 (1/3*4/5) ид.ч. от притежаваните от В Г 4/5 ид. ч. към момента
на смъртта му с оглед разпореждането с 1/ 5( 3/15) преди смъртта си. С нотариален акт №67,
том II, рег. № 3190, дело №228/2019 г. от 07.03.2019 г. И. В. Л. продал притежаваните по
наследство 4/15 ид. ч. на Д. В. Л..
Предвид посоченото ответниците са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ в
рамките на периодите, в които са притежавали съответни ид. ч. от правото на собственост
върху топлоснабдения имот – ап. 53 с адрес: ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, и аб.№
237782.
Следователно по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответниците - потребители и
топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия. Потребителите като страна по посоченото
правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на
отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на
отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер,
монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за
измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – етажна собственост.
Ответниците не въвеждат възражения по отношение претенциите на ищеца, че е
доставил топлинна енергия в посочените с исковата молба стойности, като не се установява
и да са оспорени съставените изравнителни сметки. Поради това и с оглед приетите писмени
доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач, съдът приема, че за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано и остойностено коректно. Доколкото
купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена
следва да се вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се
формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. От приложените
към исковата молба извлечения и представените от третото лице помагач изравнителни
сметки се установява, че дължимата сума за доставена топлинна енергия за имота за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., възлиза на 636, 74 лева с ДДС /530,62 лв без ДДС/ и за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 476,14 лева с ДДС /396,78 лева без
ДДС/ или общо 1112,68 лева.
4
От доказателствата по делото се установява, че в рамките на исковия период
ответницата Е. Д. Г. е била собственик на 4/15 ид.ч., респективно в нейна тежест е
възникнало съответно на притежаваната квота в собствеността задължение за заплащане на
4/15 от стойността на топлинната енергия, възлизащо на сумата 296,77 лева за периода от
01.05.2018 г. до. 30.04.2020 г. В периода от 01.05.2018 г. до 06.03.2019 г. И. В. Л. е бил
собственик на 4/15 ид. ч., респ. за него е възникнало съответно задължение в рамките на
този период, определено от съда на осн. чл. 162 ГПК в размер на 132,76 лева , а от
07.03.2019 г. същият не е бил титуляр на правото на собственост, респ. не е страна по
облигационнно правоотношение с ответника и не дължи заплащане на стойността на ТЕ.
Ответникът Д. В. Л. е бил собственик в периода от 01.05.2018 г. до 06.03.2019 г. на 7/15 ид.
ч., впоследствие 11/15 ид. ч. от 06.03.2019 г. до края на исковия период – 30.05.2020 г. и за
него е са възникнали задължения на обща стойност – 683,36 лева.
Не се установяват конкретни плащания на задълженията в така установените им
размери. В случая обаче ищецът поддържа изрично с уточнителна молба от 09.06.2023 г., че
дължимите вземанията за стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. са в общ размер 641,59 лева и сочи различни размери на дължимите суми, като
посочва по-ниски размери за ответницата Е. Д. Г. /171,09 лева/ и за Д. В. Л. – /299,40 лева/. С
оглед това и предвид диспозитивното начало в процеса и липсата на възражения от
ответниците, то за установен и дължим следва да бъде приет размера на вземанията в
твърдения от ищеца размер срещу тези двама ответника.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба от ответниците е своевременно релевирано възражение
за изтекла погасителна давност за вземанията за част от процесния период, което следва да
бъде разгледано с оглед извода за възникване на вземания в полза на ищеца срещу
ответниците.
При съобразяване разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС се налага
извод, че вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл.
111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата
норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
5
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.).
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от 04.03.2022 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал .1 ГПК се
счита предявен иска.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. вкл., а за останалите
месечни задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете
всички останали вземания за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. са дължими. При
съобразяване изравнителните сметки с данни от ФДР, съобщенията към фактурите,
приложени към исковата молба и погасяването по давност на вземания за ТЕ в месеци, в
които се ползва ТЕ предимно за подгряване на вода, но не и за отопление, съдът на
основание чл. 162 ГПК определя размера на непогасените по давност вземания срещу
ответниците както следва: за сумата 283,26 лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.
срещу Е. Д. Г.; за сумата 119,25 лева за периода от 01.11.2018 г. до 06.03.2019 г. срещу И. В.
Л.; за сумата 659,72 лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. срещу Д. В. Л..
Доколкото обаче ищецът претендира вземания срещу Е. Г. и Д. В. Л. в по – ниски
размери, то следва да бъдат пропорционално определени непогасените вземания срещу тях
/при запазване съотношението на установените размери на погасени към непогасени
вземания/, тъй като данни за това по-ниските размери да се дължат на плащания или
корекции не събрани, а претенциите са предявени и за периоди, за които вземанията са
погасени и не следва да се уважат изцяло исковете.
Предвид изложеното на основание чл. 162 ГПК съдът определя размера на
установените вземания, за които давността не е изтекла при съобразяване твърденията на
ищеца за размерите на пълните вземания за процесния периода както следва: за сумата
165,17 лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. срещу Е. Д. Г., до който размер
искът срещу нея следва да се уважи, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 171,09 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. - отхвърлен; за сумата 119,25
лева за периода от 01.11.2018 г. до 06.03.2019 г. срещу И. В. Л., до който размер следва да се
уважи искът срещу него , а за разликата над този размер до пълния предявен размер 171,09
лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. и за периода от 07.03.2019 г. до 30.04.2020
г. – отхвърлен; за сумата 285,77 лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. срещу Д.
В. Л., до който размер следва да се уважи предявения срещу него иск, а за разликата над
този размер до пълния предявен – 299,40 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. –
отхвърлен.
Следва да бъдат съответно уважени исковете по чл. 86 ЗЗД за обезщетения за забава
върху тези размери на главниците, доколкото ответниците са оспорили претенциите за
обезщетения само по отношение погасените вземания, а други възражения за недължимост
не са навели. Предвид посоченото на основание чл. 162 ГПК съдът определя дължимите от
6
ответниците обезщетения за забава плащането на непогасените по давност главници както
следва:
-в размер на 39,60 лева за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г. върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., дължима от Е. Д. Г., като
искът за разликата до 41,02 лева следва да се отхвърли;
-в размер на 28,59 лева за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г. върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 06.03.2019 г., дължима от И. В. Л., като
искът за разликата до 41,02 лева следва да се отхвърли,
-в размер на 68,52 лева за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г. върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., дължима от Д. В. Л., като
искът за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Всеки от ответниците следва да заплати и припадащата му се според идеалните части в
съсобствеността сума от определената на основание чл. 162 ГПК от съда в размер на 7,17
лева обща стойност на извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите
на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, таксите се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. При съобразяване квотите в
съсобствеността и съответните периоди, в който е притежавано правото, стойността на
услугата дялово разпределение за съответните периоди и обезщетенията за забава следва да
се разпределят както следва:
-сума в размер на 1,90 лева за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. за Е. Д. Г. и
обезщетение за забава за периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г. в размер на 0,56лева, като
исковете се уважат изцяло ;
-сума в размер на 0,25 лева за периода от 01.02.2019 г. до 06.03.2019 г. срещу И. В. Л.,
като за разликата до пълния размер от 1,91 лева и за периода от 07.03.2019 г. до 30.04.2020 г.
искът следва да се отхвърли и обезщетение за забава върху тази сума за периода от
31.03.2019 г. до 22.02.2022 г. в размер на 0,05 лева, като искът се отхвърли до пълния
предявен размер от 0,56 лева;
-сума в размер на 4,40 лева, но се претендира 3,35 лева, поради което за претендирания
размер следва да се уважи иска за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. срещу Д. В. Л. и
съответно за обезщетение за забава за периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г. в размер на
0,96 лева.
Вземанията за стойност на услугата дялово разпределение не се установява да са
периодични и същите не се погасяват с кратката тригодишна давност. Дори и да се приеме
обратното – заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано преди изтичане и на тригодишен срок
при съобразяване периода на извънредното положение.
По разноските
7
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
сторените разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 110,91 лева от
общо сторени разноски за исковото в размер на 125 лева /25 д.т. и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение/ и в размер на 66,55 лева за заповедното производство от общо сторените
разноски в размер на 75 лева / 25 лв. – д.т. и 50 лв – юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, като по възражение за прекомерност, направено от ищеца в
исковата молба, разноските за адвокатски възнаграждения от общо 900 лева, платени от
ответниците следва да бъдат намалени до 400 лева с оглед реализираната еднаква защита за
тримата, лишена от каквато и да било правна и фактическа сложност. Заплащането на
възнаграждения от всеки от ответниците в полза на представлявалия го адвокат съставлява
извършването по волята на ответниците на разноски за делото, несъразмерни нито с
неговата правната и фактическата му сложност, нито с на практика реализираната защита.
Предвид посоченото дължимите от ищеца разноски, съразмерно с отхвърлената част от
претенциите му възлизат на 61,98 лева от намаленото възнаграждение за адвокат на
ответниците.
По направеното с исковата молба изрично искане от ищеца съдът извършва
компенсация на вземанията за разноски до размера на вземането на ответниците, поради
което последните следва да бъдат осъдени да заплатят разноски след прихващане в размер
общо на 48,93 лева за исковото производство и 66,55 лева за заповедното производство, от
които дължими според изхода на спора от Д. В. Л. са 24,58 лева за исковото и 33,43 лева за
заповедното производство, от Е. Г. - 14,20 лева за исковото и 19,32 лева за заповедното
производство и от И. Л. - 10,15 лева за исковото и 13,81 лева за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Д. В. Л., ЕГН
**********, с адрес ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, АП.53 дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК
****, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, сумата от 285,77 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, АП.53, аб.№ 237782 за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 68,52 лв за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., сумата от
3,35 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 0,96 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 11612/2022 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за стойност на топлинна енергия за разликата над сумата 285,77 лева до пълния
8
предявен размер от 299,40 лв и за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. и иска по чл. 86
ЗЗД за мораторна лихва за разликата над уважения размер 68,52 лв до пълния предявен
размер от 71,79 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че И. В. Л., ЕГН
**********, с адрес ГР.С, ЖК М 1, БЛ. 18, ВХ.2, ЕТ.3, АП.8 дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК
****, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, сумата от 119,25 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, АП.53, аб.№ 237782 за
периода от 01.11.2018 г. до 06.03.2019 г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 28,59 лв за периода от 15.09.2019 г.
до 22.02.2022 г., сумата от 0,25 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 06.03.2019 г. ведно със законна лихва от
04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,05 лв. за периода от
31.03.2019 г. до 22.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11612/2022 г. по описа на СРС, 118 състав
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за стойност на топлинна енергия за разликата над
сумата 119,25 лева до пълния предявен размер от 171,09 лв и за периодите от 01.05.2018 г.
до 31.10.2018 г. и от 07.03.2019 г. до 30.04.2020 г. и иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за
разликата над уважения размер 28,59 лв до пълния предявен размер от 41,02 лв, за стойност
на услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер 0,25 лева до пълния
предявен размер 1,91 лева и за периода от 07.03.2019 г. до 30.04.2020 Г. и за мораторна
лихва върху тази сума за разликата над 0,05 лева до пълния размер 0,56 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Е. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес с адрес ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, АП.53 дължи на „ТС” ЕАД с
ЕИК ****, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, сумата от 165,17 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, АП.53, аб.№ 237782 за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 04.03.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 39,60 лв за периода от 15.09.2019 г.
до 22.02.2022 г., сумата от 1,90 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
04.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,56 лв. за периода от
31.03.2019 г. до 22.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11612/2022 г. по описа на СРС, 118 състав
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за стойност на топлинна енергия за разликата над
сумата 165,17 лева до пълния предявен размер от 171,09 лв и за периода от 01.05.2018 г. до
31.10.2018 г. и иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за разликата над уважения размер
39,60 лв до пълния предявен размер от 41,02 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.С, ЖК
М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, АП.5 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ****, на основание чл. 78,
9
ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата 33,43 лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
11612/2022 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 24,58 лева – дължими съдебни
разноски за исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и след
прихващане с вземанията му за разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. В. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.С, ЖК
М 1, БЛ. 18, ВХ.2, ЕТ.3, АП.8 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ****, на основание чл. 78, ал.
1 и ал.8 ГПК, сумата 13,81 лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
11612/2022 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 10,15 лева – дължими съдебни
разноски за исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и след
прихващане с вземанията му за разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. Г., ЕГН **********, с адрес с адрес
ГР.С, ЖК М 4, БЛ. 468, ВХ.5, ЕТ.9, АП.53 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата 19,32 лева – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№ 11612/2022 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 14,20 лева –
дължими съдебни разноски за исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете и след прихващане с вземанията му за разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ООД с ЕИК ********* като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10