Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2021 г., гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, VІІ-ми
касационен състав,
в публично съдебно заседание на единадесети юни 2021г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА и прокурора ТОНИ
ТОМОВ,
като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ КНАХД № 1529/2021г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) при Министерство на правосъдието - София,
подадена чрез ст. юрисконсулт С.С., против Решение № 673/19.05.2021г.,
постановено по адм. дело № 137/2021г. на Административен съд - гр. Варна, с
което е ГД „ИН“ е осъдена да заплати на С.П.Д. обезщетение в размер на 1600
лева за претърпени неимуществени вреди, в следствие поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в гр. Добрич в периода от 26.07.2019 до 24.03.2020г.,
изразяващи се в: настаняване в спални помещения, които не отговарят на
изискванията за минимална жилищна площ по чл. 43, ал. 4 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража, вр. чл. 20, ал. 1 от Правилника за
прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража; за осигуряване
на осветление, проветрение, достъп до санитарен възел, течаща вода и минимум
обзавеждане по чл. 43, ал. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, вр. чл. 20, ал. ал. 2 и 3, чл. 21, ал. ал. 1 и 6 от Правилника
за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и липса
на осигурен престой на открито за не по-малко от един час на ден по чл. 86 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ведно със
законната лихва от 18.01.2021 година до окончателното погасяване на
задължението, като искът е отхвърлен за горницата над 1600 лева до
претендираните 20 000 лева.
Касаторът – ГД „ИН“, обжалва решението в осъдителната му
част, с твърдения за нарушения на материалния закон и необоснованост -
касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага възражения срещу фактическите
и правни изводи на съда. Твърди, че в хода на делото не са установени извършени
умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено
поставяне на ищеца в неблагоприятни условия. Счита, че ищецът не е доказал
реално претърпени вреди от посочените от него условия в следствения арест, като
излага, че размера на присъденото обезщетение за претърпените вреди е
необосновано завишено. Моли обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната
му част, като се отхвърли предявения иск. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В съдебно заседание и
по съществото на спора, чрез процесуален представител – ю.к. С., поддържа
жалбата на изложените основания и моли уважаване на същата.
В постъпилия по делото писмен отговор от С.П.Д. по
подадената от ГД „ИН“ касационна жалба, същата се оспорва като недоказана и
неоснователна по съображения, че съдебното решение в осъдителната му част е
правилно и законосъобразно.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Варна дава заключение
за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, и пред
надлежния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Административен съд - Варна е
образувано по предявен иск от С.П.Д. против ГД „ИН“ за присъждане на
обезщетение в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, чувство за унизено достойнство, физически и психически дискомфорт,
унижение, нечовешко и унизително отношение, неудобство, безпомощност, негативно
влияние върху съня, чувство за несигурност и недоверие в държавната
администрация, увреждане на здравословното състояние, претърпени в резултат на
задържането му в следствен арест гр. Добрич и произтичащи от незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията на следствен арест – гр. Добрич за
периода 26.07.2019 до 24.03.2020г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба 18.01.2021г. до окончателното изплащане
на сумата.
Въззивната инстанция е установила, че С.П.Д. е пребивавал
в Следствен арест – Добрич за периода 26.07.2019 – 24.03.2020 година с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и е бил настанен в помещения № № 5, 7, 9 и
12, с обитаема жилищна площ - 4.93 кв. м. с параметри - 1.60 м./3.08 м./2.63м.,
обзаведени с две легла, тип „вишка“ с дървен нар. На вратите на всички помещения има отвор с решетка,
през който проникват слънчева светлина и свеж въздух от прозорците през
коридора. Монтирана е вентилационна система по дължината на арестния коридор,
над вратите на помещенията. Установено е, че в помещенията няма санитарен възел,
че арестантите не се извеждат на открито, поради липсата на отредено за това
място и че медицинските грижи в Следствен арест – Добрич се извършват от С.С.Н.–
медицински фелдшер. От Справка от началника на Районна служба „Изпълнение на
наказанията“ – Добрич от 19.03.2021 година
за периода 19.07. – 31.07.2019 година е установено, че ищецът е
пребивавал в спално помещение № 5 с П.И.М.; за периода 31.07. – 16.08.2019
година - в спално помещение № 7 с В.А.А.(19.07 -16.08.2019 година) и В.З.В.(13.08
-14.08.2019 година); за периода 16.08.2019 – 05.03.2020 година - в спално
помещение № 12 с В.А.А.и за периода 05.03.2020 - - 24.03.2020 година – в спално
помещение № 9 с П.Й.Д..
Първоинстанционният съд е приел за
установено, че „Д.Д.Д -1“ ООД – София е извършило дезинсекция на 05.07.2019
година, 21.08.2019 година, 12.09.2019 година, 25.10.2019 година, 25.11.2019
година, 22.01.2020 година и 15.04.2020 година. Установено е, че дезинсекцията е
химическа, посочени са използваните препарати и количеството им, но не са
посочени мерните единици на третираната площ. В протокола от 15.04.2020 година
е посочен вида на използвания препарат, използваното количество и обработената
площ.
Чрез Медицинска справка от
30.07.2019 година е установено, че при първичния преглед ищецът е с нормално
кръвно налягане и отрича да има заболявания. От втората справка се установило,
че ищецът е заявил, че при ставане му се вие свят, като при измерване на
кръвното налягане – 120/80 на 27.02.2020 година и 115/80 на 28.02.2020 година. Установено
е оплакване от зъбобол на 04.03.2020 година, а на 05.03.2020 година е отразена
консултация със стоматолог, но поради липса на средства на задържания не е
проведено лечение. За периода 17.09.2019 – 29.08.2019 година са установени
оплаквания на ищеца от болки в дясната област, понижен апетит, безсъние,
гадене. Проведени са консултации с психолог, назначено е лечение и са извършени
отбелязвания за по-добро общо състояние. На 07.01.2020 година ищецът се е
оплакал от нарушено дишане, но при прегледа не са установени хрипове. На
09.01.2020 година ищецът се е оплакал от обостряне на гастрита. На 20.01.2021
година ищецът е споделил за напрегнатост. На 14.02.2021 година ищецът се е
оплакал от зъбобол.
От извлеченията на Амбулаторни книги
за извършени прегледи на задържаните лица за 2019 и 2020 година е установено,
че ищецът е потърсил медицинска помощ на дати 30.07.2019 година, 31.07.2019
година, 05.08.2019 година, 27.08.2019 година, 28.08.2018 година, 29.08.2019
година, 30.08.2019 година, 02.09.2019 година, 03.09.2019 година, 05.09.2019 година,
10.09.2019 година, 11.09.2019 година, 12.09.2019 година, 17.09.2019 година,
19.09.2019 година, 20.09.2019 година, 24.09.2019 година, 02.10.2019 година,
17.10.2019 година, 25.10.2019 година, 05.11.2019 година, 06.11.2019 година,
14.11.2019 година, 26.11.2019 година, 05.12.2019 година, 10.12.2019 година,
11.12.2019 година, 02.01.2020 година, 03.01.2020 година, 06.01.2020 година,
07.01.2020 година, 08.01.2020 година, 13.01.2020 година, 30.01.2020 година,
14.02.2020 година, 17.02.2020 година, 19.02.2020 година, 21.02.2020 година,
27.02.2020 година, 28.02.2020 година, 02.03.2020 година, 04.03.2020 година,
05.03.2020 година, 09.03.2020 година, 19.03.2020 година и 20.03.2020 година.
Оплакванията на ищеца са били от депресивни състояния, общо влошено състояние,
болки в очите – 06.01.2020 година, зъбобол – 02.03 – 09.03.2020 година,
ухапване от дървеници – 03.09.2019 година.
От показанията на разпитаните
свидетели съдът е установил, че св. С.И.С.и ищеца са пребивавали в Ареста –
Добрич през 2020 година, че в спалните помещения в Ареста – Добрич има
дървеници, които хапят много, особено след провеждане на дезинсекция, че в
помещенията няма прозорци, респективно приток на естествена светлина и свеж
въздух. С показанията на св. С., е установено, че вечер се включва една крушка,
която не може да освети добре помещенията, че свидетелят не е виждал да сменят
завивките на ищеца, че в помещенията на ареста няма санитарен възел, поради
което се налага да се молят за осигуряване на достъп до тоалетната и че през
март 2020 година ищецът се е оплакал от зъбобол и около 10 дена е имал болки,
докато накрая зъбът бил изваден.
Установено е от показанията на св. Г.И.Г.,
че с ищеца са били в Ареста – Добрич през 2020 година, в помещенията няма прозорци,
респективно приток на свеж въздух и естествена светлина, вечер помещенията се осветяват от една крушка,
която не осветява достатъчно и помещенията няма санитарен възел, поради което
се налага задържаните лица да задоволяват естествените си нужди в помещенията
пред другите, настанени лица. Свидетелят сочи, че не е виждал да се сменя
спалното бельо.
Ищецът е получил 1 брой спален
комплект при постъпването си в Ареста – Добрич.
В първоинстанционното производство
са били допуснати и кредитирани Съдебно-психологична, Съдебно-санитарна, Съдебно-офтамологична
и Съдебно-стоматологична експертизи.
От заключението на
Съдебно-психологичната експертиза, е установено, че данните от изследването не
описват непреработена, актуална психологична травма, като лошите хигиенни и
битови условия са имали ролята на стресогенен фактор, довели са до негативни
емоционални преживявания, които към момента на изследването са преработени и не
са довели до трайни когнитивни, емоционални и поведенчески нарушения. Актуалното
психично състояние на ищеца не налага специализирана медицинска помощ.
Въз основа на заключението по
Съдебно-санитарната експертиза, съдът е приел,
че посочените в протоколите биоциди Солфак и К-отрин са синтетични пиретроиди,
които са разрешени за употреба. В разрешителните за пускане на препаратите на
пазара е посочена ефективността им, но при липсата на данни за използваното
количество и обработената площ не може да се изведе извод за конкретна
ефективност.
От заключението на
Съдебно-офтамологичната експертиза е установено, че обективното състояние на
ищеца към датата на извършване на прегледа – 05.04.2021 година е катаракта на
двете очи, късогледство и нарушения в акомодацията. Поради липса на
доказателства за офтамологичното състояние на ищеца преди постъпване в Ареста –
Добрич, вещото лице не е установило влошаване на зрението. Влошаване на
зрението, поради намалена светлина може да се получи, но е необходимо
осветеността да е под 50 лукса и ангажираността на очите да е повече от 8 часа
дневно, както и за по-дълъг времеви отрязък от този на ищеца в Ареста – Добрич.
посредством Съдебно-стоматологичната
експертиза съдът е установил, че обективното състояние на ищеца към датата на
извършване на прегледа е - кариозни процеси в областта на зъби 17, 18 и 48,
като е необходимо консервативно лечение. Влошаване на зъбния статус не е
установено, тъй като ищецът не е представил доказателства за стоматологичното
си състояние преди постъпване в Ареста – Добрич. Въз основа на записите в
медицинския журнал, в.л. е установило екстрахиран зъб. Установено е оплакване от
зъбобол през м. март 2020 година.
С оспореното съдебно решение ГД „ИН“ е осъдена да заплати
на ищеца обезщетение в размер на 1600 лева за неимуществени вреди, в следствие
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка
за неотклонение „задържане под стража“ в следствен арест в гр. Добрич в периода
от 26.07.2019 до 24.03.2020г. В останалата част до пълния претендиран размер от
20 000 лв., искът е отхвърлен. За да постанови този резултат, въззивният съд е
приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ през процесния период, поради настаняване в
спални помещения, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ;
за осигуряване на осветление, проветрение, достъп до санитарен възел, течаща
вода и минимум обзавеждане и липса на осигурен престой на открито за не
по-малко от един час на ден. Според мотивите на съда, тези условия се дължат на
незаконосъобразните действия и/или бездействие на длъжностните лица на
затворническата администрация за спазване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС,
съгласно който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, както и на чл. 3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Съдът е приел, че в
конкретния случай, от установените по делото факти и обстоятелства, може да се
направи извод, че битовите условия, в които пребивавал ищеца в следствения
арест в гр. Добрич, надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което неизбежно води до
причиняване на неимуществени вреди, поради търпени унизителни изживявания,
които следва да се обезщетят.
На основание чл. 52 ЗЗД, съдът е определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди, като е преценил характера на деянието,
извършено от служителите на ГД „ИН“, естеството и степента на претърпените
вредни последици от ищеца и продължителността на исковия период, като в полза
на Д. е присъдена сума в размер на 1600 лева за периода от 26.07.2019 до
24.03.2020г., а в останалата част, до пълния претендиран размер от 20 000 лева,
съдът е отхвърлил иска като неоснователен.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3 с.з., който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или
пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Настоящият касационен състав намира, че
първоинстанционният съд е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти,
релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства. Направил е вярна преценка на същите и въз основа на това е
достигнал до правилния извод, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди,
произтичащи от неблагоприятни условия при изпълнение на наложената мярка
„задържане под стража“ в периода, предмет на исковата молба.
Безспорно законът забранява задържаните с мярка за
неотклонение да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение
и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на
наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на задържането,
тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В
случая, както правилно и обосновано е прието от административния съд, е
установено неизпълнение на законови задължения, в следствие на което са
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Претърпените от ищеца негативни преживявания са в пряка причинно-следствена
връзка с лошите битови условия, в които е бил поставен същия в процесния период
при изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В тази връзка неоснователни се явяват доводите на ГД „ИН“ за несъобразяване на
мотивите на съда с действителните факти от значение за случая и установените по
делото обстоятелства. Първоинстанционният съд много конкретно е описал, кои
искови претенции намира за частично доказани, а именно: неосигуряването на
подходящи битови и санитарни хигиенни условия по време на задържането и
достатъчна жилищна и свободна площ в килиите; липса на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода; неосигуряване на възможност за двигателна
активност; принуда за облекчаване нуждите в пластмасови бутилки и в присъствие
на останалите задържани лица, макар и несистемно; неосигуряване на материали за
поддържане на лична хигиена и хигиена на спалните помещения. Отхвърлил е
претенциите на ищеца за промяна в офтамологичния и стоматологичния му статус,
както и неоказана стоматологична помощ през м. юли 2019 година като недоказани.
В този смисъл липсва противоречивост в изводите на съда, както релевира ГД
„ИН“. Изпълнението на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ и
статута на задържаното лице при пребиваването му в ареста, неминуемо водят до
ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до
необосновано нарушаване на основни субективни права на Д.. С оглед обичайните
правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно
отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, посочените по-горе
аспекти на условията, при които е бил поставен ищецът, релевират липса на
осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти и предвид кумулативния им
ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизително и нехуманно третиране по
см. на чл. 3, ал.1, вр. ал. 2 ЗИНЗС.
Неоснователен е касационният довод на ГД „ИН“ и за
недоказаност на претърпените вреди. Наличието на вреди се презюмира от закона,
поради което и оборването на тази законова презумпция е в тежест на ответника.
В хода на производството пред въззивния съд не са събрани категорични и
безспорни доказателства за осигуряването на нормални битови и санитарни условия
в ареста в гр. Добрич за посоченият
период, поради което изводите на съда за наличието на предпоставките за
постановяването на осъдителното решение са правилни. В контекста на
компенсаторните средства за защита, констатацията, че условията не отговарят на
изискванията на чл.3 от ЕКПЧ и че е налице нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с
ал.2 от ЗИНЗС, дава основание да се направи предположение, че същите са
причинили неимуществени вреди на задържаното лице - Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото „Нешков и други срещу България“, съгласно което
средствата за защита трябва по-скоро да отразяват съществуването на тази
презумпция, а не присъждането на компенсация да зависи от умението на
жалбоподателя да докаже чрез доказателства наличието на неимуществени вреди под
формата на емоционална травма.
ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по
чл. 8, §1 ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от
страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, §2 ЕКПЧ
прави изключение единствено що се отнася до намеса на държавата, предвидена в
закон, или е необходима в интерес на националната и обществената сигурност или
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при
прилагането на изключенията по §2 на чл. 8, ЕКПЧ изисква съобразяване с
принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и
свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за
изтърпяване на мярката „задържане под стража“ и наказанието „лишаване от
свобода“. Мотивирана е преценката на съда, че неосигуряването на минимална
жилищна площ, липса на санитарен възел и течаща вода в помещението, лошите
санитарни и хигиенни условия в помещенията, достатъчно въздух, неосигуряване
престой на открито, неосигуряване на минимум от жилищна площ от 3 кв.м. през
периода на престоя на ищеца в ареста в гр. Добрич съставляват нарушение на чл.
3 от ЗИНЗС и представляват по своята същност незаконосъобразна дейност на
администрацията на ареста, довела до причиняване на неимуществени вреди именно
в посочения период.
При тази фактическа установеност изводът на съда, че
искът е доказан по основание, е законосъобразен. Условията, при което ищецът е
изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“,
обуславят основателността на предявения иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. На ищеца
са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото
достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни
бездействия на администрацията на ГД „ИН“ в нарушение изискванията на чл. 3,
ал. 2 ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл.
3 ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение.
Неоснователни са
доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта
му, с която е определен размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение не следва
автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 ЗЗД.
В случая размерът на дължимото обезщетение е определено
от въззивния съд при стриктно спазване
правилата за съразмерност, посочени в чл. 52 ЗЗД. Правилно са преценени конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират
вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. В тази връзка,
настоящата инстанция намира за необходимо да посочи че ищецът
претендира като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата 20 000
лева общо за период от осем месеца. Според практиката на ЕСПЧ, при претендиране
на обезщетението за репариране на неимуществените вреди съдът следва да
съобрази размера на обезщетението, като отчита характера на деянието, извършено
от служителите на администрацията на ареста, характера на увреждането, както и
естеството и степента на претърпените морални страдания, и периода на престой на ищеца в ареста, т.е. интензитета и
продължителността на действие на нечовешките или унизителни условия върху
засегнатото лице. Така в §299 от пилотното решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по
делото Нешков и другите ЕСПЧ сочи, че „размерът на времето, изтърпяно от
съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на претърпените
вреди“.
Предвид горното и като отчете спецификата на случая,
характера и невисокия интензитет на увреждането, предвид частично установеност
на заявените от ищеца основания, касационния състав намира, че увреждането на
ищеца за сравнително непродължителния период, е справедливо възмездено с
оспореното решение на първоинстанционния съд, с обезщетение в размер на 1600
лева, дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба. В останалата част, до пълно
предявения размер от 20 000 лева искът правилно е бил отхвърлен.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице касационни основания
по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
предоставената правна помощ на ответника по касация на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. е неоснователно. Действително, съгласно цитираната разпоредба адвокатът
или адвокатът от ЕС може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. С ал.2 от посочената норма е
прието, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена да
заплати разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 година. За да възникне обаче правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата
на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, следва да е доказано
твърдението, че касатора попада в категорията по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – материално затруднено лице. По делото не са представени надлежни
писмени доказателства, които да установят по безспорен и категоричен начин пред
съда, че безплатната адвокатска помощ се предоставя на лице, което отговаря на
изискването да е материално затруднено, за да възникне правото му за присъждане
на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. Обстоятелството, че същия изтърпява наказание „лишаване от свобода“ не
води автоматично извода, че същия е материално затруднено лице по смисъла на
закона. Ето защо, след като не са установени предпоставките за оказване на
безплатна адвокатска помощ, с оглед цитираната хипотеза, не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
І-во АПК съдът,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 673/19.05.2021г.,
постановено по адм. дело № 137/2021г. на Административен съд - гр. Варна, с
което ГД „ИН“ – Варна е осъдена да
заплати на С.П.Д. обезщетение в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева за
претърпени неимуществени вреди, в следствие поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в гр. Добрич в периода от 26.07.2019 до 24.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба - 18.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата; като искът
е отхвърлен до пълния претендиран размер от 20 000 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.