№ 1533
гр. София, 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208250 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. С., ЛНЧ: ********** срещу наказателно постановление (НП)
№ 9 от 13.04.2021 г., издадено от *** - „Началник група Миграция“ при ОДМВР - София, с
което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците на Република България е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500/ петстотин/ лева за
извършено нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.
С подадената жалба се моли за отмяна на процесното наказателно постановление, като
изложените доводи са във връзка с удължаването на извънредната епидемична обстановка в
страната и в тази връзка с приложението на чл. 24, ал. 13 от ЗЧРБ. Претендира се и
маловажност на допуснатото нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Постъпила се молба
от адв. Д., в която моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна също не се изпраща представител. Депозирана е писмена защита от
представител на ОДМВР София, в която се моли за потвърждение на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. и се прави възражение за прекомерност на исканото
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа
1
страна следното:
На 23.02.2021 г. в сградата на ОДМВР София, находяща се на ул. *** се явил
жалбоподателят Х. С., за да подаде заявление за удължаване на срока за пребиваване в
страната. Разрешителното, което лицето притежавало - № ********* било валидно до
04.02.2021 г. При обработване на документите на лицето служител на отдел „Миграция“
при ОДМВР - София установил, че разрешението за пребиваване в страната на лицето било
изтекло. Поради тази причина на следващият ден свидетелят М. в присъствието на
свидетеля Б. съставил на жалбоподателя АУАН № 9 от 24.02.2021 г. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения.
На база на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 9 от
13.04.2021 г., съставено от *** - „началник група Миграция“ при ОДМВР - София, с което
на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците на Република България е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено
нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.
Изложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля С.М. – актосъставител
и показанията на свидетеля при съставянето на акта - В.Б., които съдът кредитира изцяло,
тъй като са последователни и логични, незаинтересовани, без вътрешни противоречия и са
подкрепени от останалите доказателства по делото; писмените доказателства, съдържащи се
в административно-наказателната преписка, надлежно приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, както и тези събрани в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло,
тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка
по начина, възприет от съда. Съвкупният анализ на всички доказателствени материали
позволява на съда да установи изложените по-горе фактически обстоятелства, като същите
са непротиворечиви помежду си и не се налага обсъждането им по реда на чл. 305, ал. 3, изр.
2 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи
от правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е процесуално допустима, доколкото същата
изхожда от легитимирано лице, при спазване на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и
е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
2
законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ.
Видно от Заповед № 8121з-378/06.04.2020 г. полицейските органи от ОДМВР са
оправомощени да съставят АУАН, а Началникът на група „Миграция“ при ОДМВР е
компетентен да издаде НП. Видно от Заповед № 8121к-4014/10.04.2017 г. *** е назначен на
длъжност началник на група „Миграция“ при ОДМВР и е встъпил в длъжност на 24.04.2017
г.
При преценка на процесуалната законосъобразност на НП съдът намери, че е допуснато
особено съществено процесуално нарушение.
При съставяне на АУАН и предявяването му на лицето не е участвал преводач. Съгласно чл.
43, ал. 1 ЗАНН, АУАН се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и
да го подпише. Безспорно към административно-наказателна отговорност е привлечено
лице, което е чужд гражданин и не владее български език - гражданин на Индия. Установи
се от доказателствата по делото, че при предявяване на АУАН на нарушителя не е бил
назначен преводач, респективно съдът преценява, че жалбоподателят не е била запознат със
съдържанието на акта на разбираем за него език.
Съобразно чл. 84 ЗАНН, която разпоредба препраща за неуредените въпроси към НПК,
субсидиарно следва да бъдат приложени правилата на чл. 21, ал 2 НПК съобразно който
лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг език,
като в тези случаи се назначава преводач. Съгласно чл. 142, ал. 1 НПК когато обвиняемият
не владее български език, му се назначава преводач. В тежест на административно-
наказващия орган е било да назначи преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал
съдържанието на предявения му акт, както и правата, с които разполага въз основа на
образуваното административно-наказателно производство.
Назначаването на преводач е следвало да се извърши с акт на органа на административно-
наказателното производство, което е свързано и с предупреждение на преводача за
наказателната отговорност за неверен превод съгласно разпоредбата на чл. 290, ал. 2 НК.
Отсъстват доказателства, че актосъставителят е превел и разяснил съдържанието на акта на
нарушителя на разбираем за него език. Твърдението на свидетеля в съдебно заседание, че
адвоката на жалбоподателя му е превел съставения АУАН остава недоказано по настоящото
дело. В съставения акт никъде не е отразено нито присъствието на адвокат, нито изявление
на жалбоподателя, че разбира съдържанието на съставения акт след извършен превод.
Съгласно чл. 55, ал. 3 НПК правото на нарушителя, когато не владее български език,
включва и предоставянето в писмен вид на разбираем за него език на актовете, имащи
значение и пряко свързани с отговорността му. В случая липсват доказателства че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са били предявени на
жалбоподателя с писмен превод.
3
Неосигуряването на превод на съдържанието на АУАН по отношение на невладеещия
български език жалбоподател е самостоятелно и достатъчно процесуално основание за
отмяна на наказателното постановление, без съдът да обсъжда въпроси по същество.
Поради допуснатото съществено процесуално нарушение съдът намира, че издаденото НП
като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
На следващо място, в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
актосъставителят и АНО не са посочили по достатъчно ясен и непротиворечив начин
всички релевантни обстоятелства, свързани с твърдяното нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ , а
именно „Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на
пребиваване“. Преди всичко, актосъставителят и АНО е следвало да посочат какъв е
статутът на пребиваване на жалбоподателя, съобразно нормативно определените четири
хипотези в чл. 23, ал. 1, т. 1 – 4 от ЗЧРБ (дали е краткосрочно, продължително, дългосрочно
или постоянно пребиваването му). В това число, в АУАН и НП е следвало да бъде цитиран
документът, въз основа на който чужденецът пребивава в Р България, както и срокът му на
разрешение. Този пропуск не може да бъде саниран от приложеното по преписката копие от
разрешение за пребиваване № ********* по отношение на жалбоподателя. Не само защото
това разрешение не е цитирано в АУАН и НП, но и защото, видно от същото, то е с
валидност до 04.02.2021 г., а в случая в АУАН и НП се твърди, че „лицето е останало в
страната след изтичане на разрешения срок на пребиваване до 13.02.2021 г.“. Липсват
изложени аргументи защо актосъставителят и АНО приемат, че нарушението е осъществено
на 13.02.2021 г., а не на 05.02.2021 г., както е посочено в разрешението за пребиваване.
Допуснатите нарушения са от категорията на съществените такива и именно поради
тази причина са самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, доколкото същите са възпрепятствали ефикасното упражняване на правото
на защита на санкционираното лице.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 9 от 13.04.2021 г., издадено от Началник
група „Миграция“ при ОДМВР - София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено по реда на Глава
XII от АПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5