№ 1862
гр. Варна , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500610 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 269826/08.02.2021г., подадена от Н. Г. Д., ЕГН
********** от гр. Варна, чрез пълномощника адв. С.В., срещу определение № 261356 от
02.02.2021г., постановено по гр.д. № 3960/2020г. на ВРС, ХII-ти състав, с което е изменено
определение № 26103/11.11.2020г., като И. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Варна е осъден да
заплати на жалбоподателката сумата от 878,40 лв., представляваща направени разноски по
делото по прекратената част от производството по иска с правно основание чл.23, ал.2 от
СК, съставляващи заплатено адвокатско възраграждение, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.
Жалбоподателката намира обжалвания съдебен акт за неправилен, неоснователен и
незаконосъобразен. Излага, че в хода на производството няма направено възражение от
ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което съдът
не разполага с правомощие да редуцира същото. Отправеното искане е да се отмени
обжалваното определение и да се постанови друго, с което да се осъди ищецът да заплати на
ответницата сумата от 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Претендират се и направените разноски в настоящето производство.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Производството по гр. д. № 3960/2020г. на ВРС, ХII-ти състав е образувано по искова
молба от И. Д. Д. срещу Н. Г. Д., с която са предявени искове с правно основание чл. 23, ал.2
от СК и чл.34 от ЗС. С определение № 262456/23.10.2020г. е прекратено производството по
иска с правно основаное чл.23, ал.2 от СК. С молба от 27.10.2020г. ответницата е поискала
от съда да допълни прекратителното определение по реда на чл.248 от ГПК, като й присъди
сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 1000 лв. В предоставения срок
насрещната страна е депозирала отговор на молбата, в който е релевирано възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С определение №
1
26103/11.11.2020г. е допълнено определение № 262456/23.10.2020г., като ищецът е осъден да
заплати на ответницата сумата от 500 лв.
С обжалваното определение е изменено определение № 26103/11.11.2020г., като
ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от 878,40 лв. За да постанови същото
първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че съобразно анекс към договор за
правна помощ и съдействие, договореното и заплатено адвокатсско възнаграждение от
ответницата в размер на 1000 лв. е по иска с правно основание чл.23, ал.2 от СК, както и
направеното от ищеца възражение за прекомерност.
Определението е законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК,
ответникът има право на разноски при прекратяване на делото в хипотезите на оттегляне
или отказ от иска или на недопустимост на същия. В конкретния случай производството по
първия иск е прекратено в закрито съдебно заседание, поради което за ответницата
съществува възможността да поиска присъждането на сторените разноски, след узнаване за
неговото постановяване. Искането е направено в срок и е подкрепено с надлежни писмени
доказателства, установяващи извършването на разноски. От друга страна, в отговора на
молбата по чл.248 от ГПК насрещната страна е релевирала своевременно възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Районният съд, след като е
съобразил правната и фактическа сложност на предявения иск и извършените процесуални
действия от процесуалния представител на ответницата, е редуцирал претендираното
адвокатско възнаграждение до минималния размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9 юни 2004г., което действие е изцяло съобразено с разпоредбите на чл.78,
ал.5 и чл.248 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261356 от 02.02.2021г., постановено по гр.д. №
3960/2020г. на ВРС, ХII-ти състав, с което е изменено определение № 26103/11.11.2020г.,
като И. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Варна е осъден да заплати на Н. Г. Д., ЕГН **********
от гр. Варна сумата от 878,40 лв., представляваща направени разноски по делото по
прекратената част от производството по иска с правно основание чл.23, ал.2 от СК,
съставляващи заплатено адвокатско възраграждение, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките на
чл.280, ал.1 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3