Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., **.11.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди
и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Д.К. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3489 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.12.2008 г. на основание чл. 31 от Наредба за възлагане на малки обществени поръчки /отм./ и въз основа на Решение № РД-9301-22/ 20.12.2008 г. на Кмета на СО-район „Възраждане” и на Решение № 641/ 23.10.2008 г. на Столичен общински съвет, сключил с ответника - С.О., договор за изработка, по силата на който се задължил да извърщи строително-монтажни работи в сградата на ** СОУ, а ответникът поел задължение да заплати възнаграждение за тях. Посочва, че в уговорения между страните срок, а имено до 14.02.2009 г., е изпълнил всички уговорени строително-монтажни работи, които са приети от ответника-възложител с протоколи, съставени на 12.02.2009 г. и на 16.02.2009 г., подписани от двете страни по сделката и от лицето, определено да изпълнява инвеститорския контрол. Възнаграждението, което ответникът дължи на изпълнителя за извършената работа възлиза на сумата от 270 316, 80 лв., за което е издадена фактура № 16/ 16.02.2009 г. Ищецът сочи, че С.О. не е изпълнила задължението си да заплати дължимото възнаграждение в уговорения за това срок – 120 дни след представяне на фактура, т.е. в случая до 12.06.2009 г. и е изпаднала в забава. С оглед на това твърди, че ответникът дължи да заплати и обезщетение за забавено плащане на дължимото възнаграждение в размер на законната лихва, от което, обаче, следва да се приспадне размера на неустойка за забавено изпълнение, която е присъдена с решение от 20.08.2012 г., постановено по т.д. № 3100/ 2011 г. по описа на СГС, VI-17 състав, и с оглед на което то възлиза на 112 888, 72 лв. за периода от 12.06.2009 г. до 06.06.2014 г. Поради изложеното моли С.О. да бъде осъдена да му заплати сумата от 270 316, 80 лв. – дължимо възнаграждение за извършена работа, както и сумата от 112 888, 72 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 12.06.2009 г. до 06.06.2014 г. Претендира разноски.
Ответникът – С.О., оспорва исковете. Посочва, че обезщетение за забава на задължението за заплащане на възнаграждение, не може да се присъжда в настоящия случай, тъй като в полза на ищеца с решение на съда вече е присъдена мораторна неустойка за същото забавено изпълнение. Твърди, че ищецът не е извършил уговорените СМР съгласно изискванията на възложителя. Заявява, че е упражнил правото си да прекрати едностранно сключения между страните договор за изработка поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя, което е упражнено с предизвести, съставено на 08.06.2011 г. и достигнало до насрещната страна. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 30.12.2008 г. между С.О., като възложител, и „Д.-Е.Г.” ООД, като изпълнител, е сключен договор, с който на последния е възложено да извърши СМР в сградата на ** СОУ „*****”, находящо се в гр. С., ул. „*****” № **, при условията на приетото предложение, включващо количествена сметка, представени единични цени и подробни количествени сметки, относно извършваните СМР, предмет на настоящия договор. В договора е записано, че се сключва на основание чл. 31 НВМОП, чл. 280 – 292 ЗЗД и въз основа на Решение № РД-9301-22/ 20.12.2008 г. на Кмета на СО-район „Възраждане” и на Решение № 641/ 23.10.2008 г. на Столичен общински съвет. С чл. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че цената за преустройство на обекта е определена съгласно Приложение № 1 – количествено-стойностна сметка с твърди единични цени за видовете СМР и показатели на ценообразуване, която е неразделна част от този договор, и е в размер на 276 787, 20 лв. с включен ДДС. В чл. 4 от договора е предвидено, че окончателното възнаграждение за извършената работа се изплаща на изпълнителя срещу представена фактура и протокол за обема на извършената работа, предмет на поръчката, между възложителя и изпълнителя, с което възложителят приема окончателно обекта.
По делото е представено Приложение № 1 към договора, което е подписано от представител на „Д.-Е.Г.” ООД и в което са описани по видове и количества всички строително-монтажни работи, които изпълнителят е приел да изпълни, както и възнаграждението за тях, което се е съгласил да получи.
На 12.02.2009 г. са съставени два протокола за установяване завършването и заплащането на натуралните видове строително-монтажни работи, а на 16.02.2009 г. е съставен още един протокол за установяване завършването и заплащането на натуралните видове строително-монтажни работи, всеки от които е подписан от представител на инвеститора С.О. и от представител на изпълнителя „Д.-Е.Г.” ООД. В тях са описани тези СМР, които са били извършени в обекта, представляващ ** СОУ „*****”, като са конкретизирани по вид, количество и стойност.
На 16.02.2009 г. е съставен приемо-предавателен протокол за предаване на следните видове работи: 1) ремонт и ревизия на покрив с подмяна на носещи греди, поставени ламаринени плоскости и улуци на стойност 166 848 лв.; 2) изкъртване на стени и шпакловка на физкултурен салон на стойност 23 **4 лв.; 3) изкъртване на таван със скеле на физкултурен салон на стойност 5 486, 40 лв.; 4) шпакловка на таван със скеле на стойност 9758, 40 лв.; 5) боядисване на стени на физкултурен салон на стойност 15 120 лв.; 6) ревизия и ремонт на осветление на стойност 12 000 лв.; 7) циклене на под на физкултурен салон на стойност 4 380 лв.; 8) лакиране на под на физкултурен салон на стойност 3 420 лв.; 9) очертаване на линии на физкултурен салон на стойност 4 200 лв.; 10) извозване на отпадъци на стойност 4 800 лв.; 11) доставка и монтаж на гръмоотвод на стойност 12 000 лв.; 12) ревизия и ремонт на ВиК на стойност 9 120 лв. В протокола е записано, че приемащата страна приема предаденото от предаващата страна без възражение по отношение на количество и качество. Протоколът е подписан за приемащата страна С.О. от инж. А.С., а за предаващата страна „Д.-Е.Г.” ООД от управителя на дружеството Е.Р..
На 16.02.2009 г. е издадена фактура № ********** от „Д.-Е.Г.” ООД за извършена работа по договор от 30.12.2008 г. на стойност 270 316, 80 лв. с ДДС, в която като получател на услугите е посочена С.О.. Тя е подписана от представител както на „Д.-Е.Г.” ООД, така и на С.О..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД:
Съгласно твърденията, въведени с
исковата молба, предмет на разглеждане в
производството е претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение,
дължимо от ответника по сключен между тях договор за изработка. За да бъде
същата уважена, на първо място следва да се прецени дали от представените
доказателства се установява, че е налице облигационна обвързаност между страните по спора, по
силата на която ищецът да е поел
задължение да извърши твърдените в исковата молба строително-монтажни работи, а
ответникът да е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер от 270 316, 80 лв.
По делото е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между С.О., като възложител, и „Д.-Е.Г.” ООД, като
изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи
от сключен договор за изработка. Това е видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор
от 30.12.2008
г., който е подписан от двете страни по сделката и обективира
тяхното съгласие за сключването му и за съдържанието на всички съществени елементи
на договора за изработка, а именно за вида на работа, която изпълнителят „Д.-Е.Г.” ООД се задължава да
извърши, а именно СМР в сградата на ** СОУ „*****”, находящо
се в гр. С., ул. „*****” № 68, които работи са подробно описани по вид и количество
в приложение № 1, преставляващо неразделна част от
договора, както и за размера на възнаграждението, което възложителят С.О. се задължава да заплати за
извършената работа.
За да възникне задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение, обаче, освен постигане на съгласие по основните елементи на договора за изработка, следва да бъде установено и това, че изпълнителят по сделката е извършил уговорената работа, както и че тя е приета от възложителя, които обстоятелства се оспорва да са се осъществили от ответника С.О..
За доказване на тези факти по делото са представени три броя протоколи за установяване извършването и заплащането на натуралните видове работи от 12.02.2009 г. и от 16.02.2009 г., както и приемо-предавателен протокол от 16.02.2009 г. В тези документи, които по своя характер са частни свидетелстващи, са описани строително-монтажните работи, които са изпълнени за периода от 14.01.2009 г. до 16.02.2009 г. от изпълнителя „Д.-Е.Г.” ООД в недвижимия имот ** СОУ „*****”, като са конкретизирани по вид и обем, и е посочена стойността на възнаграждението, което следва да бъде изплатено за тях. Освен това, всеки един от тези документи е подписан от представител на възложителя С.О. и следователно обективира изявление на този съдоговорител, че описаните в него строителни работи, чиято обща стойност е 270 316, 80 лв., са извършени от ищцовото дружество. Тези факти, които са удостоверени в протоколите, са неизгодни за ответника, който ги е подписал, поради което и същите се ползват с материална доказателствена сила за тях, която съдът е длъжен да зачете и да приеме за установено от съдържанието на изброени документи, че изпълнителят е извършил следните възложени му с процесния догвор строително-монтажни работи в ** СОУ „*****”: ремонт и ревизия на покрив с подмяна на носещи греди, ревизия и ремонт на осветление, ревизия и ремонт на ВиК, поставяне на ламаринени плоскости и улуци, изкъртване на стени и таван във физкултурния салон, шпакловка на стени и таван във физкултурния салон, боядисване на стени, циклене, лакиране и очертаване на линии на под във физкултурния салон, извозване на отпадъци и доставка и монтаж на гръмоотвод.
В посочените протоколи е обективирано и друго изявление на възложителя С.О., което е относимо към възникване на правото на изпълнителя да получи възнаграждение за извършената работа, а именно, че всички строително-монтажни работи, които са описани като изпълнени, са приети от възложителя без възражения и подлежат на заплащане /в т. II от съдържанието на приемо-предавателния протокол, съставен на 16.02.2009 г., намиращ се на л. 47 и л. 48 от делото на СГС, е записано изрично, че приемащата страна, която е С.О., приема описаната работа без възражения по отношение на количеството и качеството/. Ето защо, съдът приема, че с подписването на трите броя протоколи за установяване извършването и заплащането на СМР, както и на приемо-предавателния протокол от 16.02.2009 г. ответникът е направил изрично изявление за това, че работата, изпълнена от „Д.-Е.Г.” ООД, по процесния договор за изработка, отговаря на поръчаното, както и че по нея не са констатирани явни недостатъци, което означава, че той я е приел съгласно чл. 264 ЗЗД.
След като по делото се доказа, че между страните е сключен договор за изработка, който е действащ за периода, през който се твърди, че са изпълнени процесните СМР, че ищцовото дружество е извършило възложената му работа в ** СОУ „*****”, както и че тя е надлежно приета от възложителя С.О., то в тежест на последния е възникнало задължение да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение, което възлиза на 270 316, 80 лв. за всички изпълнени строителни работи, както е посочено в съставените протоколи за приемане на работата, както и в издадената за това фактура, които документи са подписани от представители и на двете страни по сделката и следователно доказват съгласието им за размера на дължимото възнаграждение.
Съдът следва да разгледа направеното от ответника възражение за това че считано от 2011 г. процесният договор за изработка не обвързва страните и не създава задължения за тях, включително такова за възложителя да заплати възнаграждение за извършената от изпълнителя работа. С.О. твърди, че действието на договора е преустановено, тъй като същият е развален поради неизпълнение /въпреки, че във всички изявления по делото от ответника се сочи, че договорът е прекратен, съдът счита, че тази страна в случая се позовава на развалянето му с обратно действие, тъй като твърди, че то е осъществено в резултат на неизпълнение на договорно задължение от насрещната страна, което е правопораждащ факт единствено на потестативното право за разваляне по чл. 87 ЗЗД, а не на това за прекратяване на договора, което не може да представлява санкция за неизправната страна/. Доколкото, обаче, в производството се установи, че „Д.-Е.Г.” ООД е изпълнило точно в количествено, качествено и времево отношение задължението си да извърши уговорените строително-монтажни работи, то следва да се приеме, че за ответникът изобщо не е възникнало правото да развали договора за изработка, което той твърди да е упражнил като е отправил изявление в тази насока до ищеца с писмо от 08.06.2011 г. /л. 127 от делото на СГС/. Следователно това изявление изобщо не е породило правни последици по преустановяване на действието на сключената сделка и не променя извода, че за възложителя е възникнало задължение да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената и приета работа.
С оглед изложеното и тъй като в производството не са ангажирани доказателства ответникът да е погасил задължението си към ищеца за заплащане на възнаграждение в размер на 270 316, 80 лв., се налага изводът, че предявеният иск за главница е изцяло основателен.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предмет на предявения акцесорен иск е претенция за присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено изпълнение на задължението на възложителя за запащане на възнаграждение, което се претендира в размер, надвишаващ този на неустойката за забава, която се дължи за същото неизпълнение на основание чл. 25 от договора за изработка от 30.12.2008 г. и която С.О. е осъдена да заплати на „Д.-Е.Г.” ООД с влязло в сила съдебно решение от 20.08.2012 г., постановено по т.д. № 3100/ 2011 г. по описа на СГС, VI-17 състав.
Описаното съдебно решение е постановено по иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД между същите страни, като тези в настоящото производство, поради което и съдът следва да зачете силата му на пресъдено нещо, която важи в техните отношения и обхваща следните факти, които следва да се приемат за установени по задължителен начин, а именно: че е налице неточно във времево отношение изпълнение от С.О. на задължението за заплащане на възнаграждение за извършената работа по процесния договор от 30.12.2008 г., както и че в полза на изпълнителя е присъдена неустойка за забава в размер от 27 678, 72 лв.
След като е налице забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение в размер на 270 316, 80 лв., то С.О. дължи да обезщети изпълнителя „Д.-Е.Г.” ООД за претърпените в резултат на това неизпълнение вреди. С оглед на това, че в полза на ищеца с влязлото в сила съдебно решение вече е присъдена неустойка, обезщетяваща забавеното изпълнение на същото задължение, за което в настоящото производство се претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то съдът трябва да отговори на въпроса допустимо ли е кумулирането на тези две обезщетения в процесния случай, като съобрази постановената в тази връзка по реда на чл. 290 ГПК практиката на ВКС, както и волята на страните, изразена в клаузите на сключената сделка.
В законовата норма на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, в която е регламентирана неустойката чрез определяне на основните и функции да обезпечава изпълнението на едно договорно задължение и да обезщетява вредите от същото, се съдържа изрично предвидена от законодателя възможност за изправната страна да търси наред с неустойката и обезщетение за действително претърпените вреди, които я надвишават по размер - чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. При забава в изпълнението на парично задължение действителните вредите, които винаги се търпят от неплащането на падежа на парична сума, са определени по размер в закона – в чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че те се съизмеряват със законната лихва. Ето защо и в случаите, когато при забавено изпълнение на едно парично задължение обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД надхвърля по размер договорената мораторна неустойка, то следва да се приеме, че за размера над този на неустойката, то представлява именно такава по-голяма вреда за кредитора по смисъла на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която той търпи от това неизпълнение. Ето защо и в тази хипотеза на кредитора, заедно с неустойката, ще се дължи и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размера, надвишаващ този на уговорената мораторна неустойка. Дължимостта на това обезщетение може да бъде изключена единствено с изрична уговорка между страните, предвиждаща, че обезщетяването на вредите за забава ще бъде ограничено само до размер на неустойката, като кредиторът няма да може да търси действителните вреди от неизпълнението. В този смисъл са разрешенията, дадени в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение № 68/ 09.07.2012 г., постановено по т.д. № 450/2011 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 138/ 01.07.2013 г., постановено по т.д. № 1141/2010 г. по описа на ВКС, ІI т.о.
С оглед на изложеното и доколкото от съдържанието на сключената между страните сделка за изработка от 30.12.2008 г., е видно, че не е постигната уговорка за ограничаване на размера на обезщетението при забавено изпълнение от възложителя на паричното му задължение за заплащане на възнаграждение за извършената работа, само до размера на неустойката, предвиден в чл. 25 от съдържанието на договора, то следва да се заключи, че в процесния случай в полза на възложителя е допустимо да бъде присъдено освен неустойка за забава, така също и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но само за размера, с който последното надвишава неустойката.
За да бъде определен размера на обезщетението за забавено плащане на главницата от 270 316, 80 лв. и да бъде сравнен с размера на неустойката за забава на същото задължение, присъдена с влязлото в сила решение от 20.08.2012 г., постановено по т.д. № 3100/ 2011 г. по описа на СГС, VI-17 състав, следва да се направи извод за това какъв е доказания по делото период на забавата, тъй като размерът на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е функция от него. В диспозитива на влязлото в сила съдебно решение от 20.08.2012 г., постановено по т.д. № 3100/ 2011 г. по описа на СГС, VI-17 състав, не е посочен период, за който продължава забавата в изпълнението на задължението на С.О. да заплати дължимото на изпълнителя възнаграждение, поради което и този факт не се обхваща от силата на пресъдено нещо и следва да бъде установен в настоящия процес при условията на пълно и главно доказване, като тежестта да направи това пада върху ищеца съгласно правилото на чл.154 ГПК.
При анализ на всички клаузи от съдържанието на сключения между страните договор, както и на офертата, която съгласно чл. 1 и чл. 28 от договора представлява неразделна част от него и също определя съдържанието на правата и задълженията на страните по процесната сделка, съдът намира, че в него е уговорен срок за изпълнение на задължението на С.О. да заплати възнаграждение за извършената и приета работа. Съгласно чл. 4 и т. 4 от офертата от 15.12.2008 г. този срок е 120 дни от датата на представяне на фактура и протокол за обема на извършената работа, с който възложителят приема окончателно обекта.
Съгласно чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
В случая срокът за заплащане на окончателно дължимото възнаграждение от 270 316, 80 лв. започва да тече от 16.02.2009 г., на която дата е подписана фактура за извършената работа и на която дата е съставен окончателен приемо-предавателен протокол за приемане на ремонтните дейности, който също е подписан от възложителя, поради което следва да се приеме, че е достигнал до него. Този срок изтича на 16.06.2009 г. и следователно ответникът е изпаднал в забава изпълнението на това задължение считано от 17.06.2009 г., която продължава и до датата на подаване на исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото дело – 06.06.2014 г. Размерът на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 17.06.2009 г. до 06.06.2014 г., определен от съда на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 140 103, 77 лв. Този размер надвишава размера на неустойката за забава на същото това задължение, присъдена с решение от 20.08.2012 г., постановено по т.д. № 3100/ 2011 г. по описа на СГС, VI-17 състав, със сумата от 112 425, 05 лв. Последната представлява стойността на действителното претърпените от кредитора „Д.-Е.Г.” ООД вреди от неизпълнението от С.О. в срок на паричното задължение да заплати на сумата от 270 316, 80 лв., които надвишават размера на неустойката, поради което и на основание чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД следва да се присъдят в полза на ищеца.
Следователно предявеният акцесорен иск е основателен за размера от 112 425, 05 лв. и за периода от 17.06.2009 г. до 06.06.2014 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер и за периода от 12.06.2009 г. до 16.06.2009 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 27 354, 38 лв., от които сумата от 15 328, 22 лв. – платена държавна такса и сумата от 12 026, 16 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на разпоредбата към момента, в който е осъществено процесуалното представителство на ищеца.
Съдът не присъжда разноски в размер на 33, 50 лв., посочени в списъка по чл. 80 ГПК, представен от ищеца, тъй като не се установява тези разходи да са направени по настоящото дело и във връзка със събиране на доказателства по него.
При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 27 321, 28 лв.
На С.О. се дължат разноски в размер на 12 026, 16 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на разпоредбата към момента, в който е осъществено процесуалното представителство на ответника. При съобразяване на отхвърлената част от иска се установява, че дължимите на ответника разноски възлизат на 14, 55 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 27 306, 73 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. С., ул. „****” № **, ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.Е.Г.” ЕООД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 266 ЗЗД сума в размер на 270
316, 80 лв. /двеста и седемдесет хиляди триста и шестнадесет лева и осемдесет
стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за
извършена работа, представляваща изпълнени в периода от 14.01.2009 г. до
16.02.2009 г. строително-монтажни работи в сградата на ** СОУ „*****”, находящо се в гр. С., ул. „*****” № **, което
възнаграждение е дължимо по договор за изработка, сключен на 30.12.2008 г., ведно
със законната лихва върху сумата за периода от 06.06.2014
г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 112 425, 05 лв. /сто
и дванадесет хиляди четиристотин двадесет и пет лева и пет стотинки/,
представляваща размерът на обезщетението за забавено плащане на главницата от 270
316, 80 лв., начислено за периода от 17.06.2009 г. до 06.06.2014
г., който размер надвишава размера на неустойката за забава, присъдена с решение
от 20.08.2012 г., постановено по т.д. № 3100/ 2011 г. по описа на СГС, VI-17
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата
от 112 425, 05 лв. до пълния предявен размер от 112 888, 72 лв., както и за
периода от 12.06.2009 г. до 16.06.2009 г.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на „Д.Е.Г.” ЕООД сума в размер на 27 306, 73 лв. /двадесет и седем хиляди триста и шест лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: