Р АЗ П О Р Е Ж Д А Н Е
№273 29.06.2020г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На двадесет и шести юни 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №381 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.276 и
сл. от ЗИНЗС вр. с Глава петнадесета, раздел І от АПК, образувано по искането
на Д.Ю.С. ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО
„Черна гора“, затвор гр. Стара Загора с правно основание чл.276 ал.1 т.1 от ЗИНЗС. Д.С. иска от съда да бъде разпоредено на
Началника на затвора в град Стара Загора в качеството му на орган по
изпълнение на наказанието да извърши действия, с които да прекрати нарушаването
на забраната по чл.3 ал.1 от ЗИНЗС.
Фактите, посочени в искането и от процесуалния
представител в открито съдебно заседание като нарушаване на забраната за
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС са следните:
Д.С. е полагал доброволен труд като
помощник-готвач в кухнята на ЗОЗТ „Черна гора“ към затвора в град Стара Загора,
но от постъпването му до 22.05.2020г е възникнал професионален, прерастнал в междуличностен конфликт, между него и главния
готвач. Разногласие по отношение на начина на приготвяне на храната стои в
основата на конфликта между С. и главния готвач, но на 22.05.2020г С. е обиждан
и нагрубяван, поради което и под влияния на емоциите си той е подал молба за
освобождаване от работа. Заповед за освобождаване от работа по смисъла на
чл.170 ал.3 от ППЗИНЗС не е издадена от съответния Началник на ЗОЗТ „Черна
гора“, но въпреки това на 23.05.2020г. С. не е допуснат до работното си място,
независимо от изричната му молба да се върне на работа и да не бъде взет
предвид декларативния му отказ от предходния ден. С. не е допуснат до работа,
чрез физически действия по възпрепятстване на достъпа му до кухнята и пред
останалите лишени от свобода. Тези факти С. счита за нарушение на забраната по
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС и иска от съда да бъде преустановено упражняваното спрямо него
унизително отношение като се разпореди връщането му на работа в кухнята към
ЗОЗТ „Черна гора“ при Затвора в град Стара Загора. Счита, че неспазването на
реда по чл.170 и сл. от ППЗИНЗС свидетелства за проявеното към него отношение,
отговарящо на забраната по чл.3 ал.1 от ЗИЗНЗС, а освен това е лишен от друг
ред за защита на правото на работа, предвид липсата на административен акт,
срещу чиито последици да се защити. Освен това застрашен от нападките на
Главния готвач е напуснал работното си място на 22.05.2020г като е подал
декларация, но органите по изпълнение на наказанията не са разгледали обективно
случая, а се ползват от него, за да го унижат.
В открито съдебно заседание С. е
възпрепятстван да се яви по здравословни причини, които съгласно чл. 279 ал.2
от ЗИНЗС позволяват разглеждане на делото в негово отсъствие.
Представителя на С. -адвокат М. иска от
съда да приеме, че е налице нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС и да бъде
разпоредено на органа по изпълнение на наказанията да допусне доверителя му да
работа. Претендира възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата. Установява се от становището на психолога, че С. е имал желание
да се върне на работа и при това условие е прекратил обявената стачка. Няма
данни спрямо С. да са налице условията по чл.170 от ППЗИНЗС за отстраняване от
работа, а становището на ИСДВР е основано единствено на обясненията на готвача,
без изслушване на другата страна и въпреки неговото желание да продължи да
работи.
Ответника – Началника на затвора в град
Стара Загора представя наличните по случая декларации на С., докладна записка
на ИСДВР на 2 група при ЗОЗТ „Черна гора“, доклад от главен инспектор СДВР –
психолог от 27.05.2020г, протокол от 27.05.2020г по чл.35 от ППЗИНЗС за
преразпределяне на С. да продължи да изтърпява наказанието без да работи.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
На 22.05.2020г С. с декларация до Началник
сектор на ЗОЗТ“ с. Черна гора обявява гладна, жадна и инсулинова стачка от
сутринта, а от 14.00ч на същия ден напуска работа в столовата като
помощник-готвач, защото всеки работен ден от седмицата е подложен на психически
тормоз, нечовешко и унизително отношение на страна на главния готвач.
Отношението на главния готвач, описано в декларацията е следното: Без повод
вика със стресиращ глас срещу С. и дори се оплаква на Началника на ЗОЗТ „Черна
гора“. Пуска интриги между С. и другите лишени от свобода, които работят в
столовата. С. счита, че Главния готвач
завижда на уменията му да приготвя вкусна храна. С. заявява, че не е допускал
грешки в приготвянето на храна и винаги е готвил с любов и уважение към нея.
Той е квалифициран кулинар и готвач.
На 27.05.2020г. ИСДВР Ж. докладва на
Началника на затвора в град Стара Загора по повод обявената стачка и
доброволното напускане на заеманата длъжност, че С. е настанен в стационара към
затвора в град Стара Загора и ще бъде освободен от работа по негово желание и
поради невъзможност да изпълнява задължението си, както и поради непрестанните
конфликти, които създава на работното си място. Не отговаряли на истината
твърденията, че е подложен на постоянен психически тормоз. С. е назначен на
работа на 11.03.2020г като помощник-готвач, но системно не е спазвал
действащата таблица, съгласно дневния лист за необходимите количества. Предлага
да бъде спрян от работната позиция, която заема. Заповед не е издадена, видно
от представената преписка, а на същата дата – 27.05.2020г е разпределен да
изтърпява наказанието си без работа.
Становището на психолога е следното: към
04.06.2020г нивото на актуално преживения стрес е ниско. Нивото на изпитвани
стрес, тревожност и депресия е средно, а рискът от агресивно поведение е
умерен. В състояние е да контролира агресивни импулси, но може да е твърде
импулсивен или лесно раздразнителен. Егоцентричен и с нисък фрустрационен
толеранс. При натиск е възможно да реагира остро и враждебно, непостоянен и
слабоволеви. По време на престоя в ЗОЗТ „ Черна гора“ са проведени две
консултации с психолог по негово желание. Протекли са еднотипно, като С.
многословно и настоятелно обяснява спецификите на физическото си здравословно
състояние и необходимостта от операция на пениса. С. съобщава и в декларацията
си от 22.05.2020г за здравословни проблеми с половите органи. Опитите да бъде структуриран разговор върху
друг въпроси, извън обясненията за влошени взаимоотношения с другите лишени от
свобода, не са успешни. Мнителен и претенциозен. На 26.05.2020г. е консултиран
в стационара към Здравната служба в затвора град Стара Загора, като в рамките
на консултацията е прекратил стачката. Видимо спокоен и овладян, освен в
моментите, когато настоява да бъде устроен на работа отново и това е условието
му, за да преустанови за постоянно стачката си. Няма критичност у С. към
постъпките и последствията от тях върху собственото му здраве, прехвърля
отговорността към администрацията. При натиск или неудовлетворение на
собствените му потребности реагира крайно, враждебно или прибягва до
използването на ограничен набор от стратегии, включително авто
агресия – отказ от храна, вода, лечение. Препоръките са да бъде активно
наблюдаван, проследяване и консултиран от Медицински център към затвора и
психолог.
При тези факти се налагат следните
изводи:
Действително С. е назначен
на работа в кухнята на ЗОЗТ „Черна гора“, считано от 11.03.2020г., а считано от
27.05.2020г е лишен от свобода, който не работи. В периода от 22.05.2020г до
настоящия момент няма спор, че не изпълнява трудови функции, като е настанен в
стационара към Здравната служба в затвора град Стара Загора след обявяване на
стачката. С. прекратява същата при условие, че отново ще бъде допуснат до
работа. Установява се от преписката по случая, че за отказа му от работа не е
съставен протокол по чл.171 от ППЗИНЗС, нито е издадена заповед по чл.170 ал.3
от ППЗИНЗС, която касае случаите на обективна невъзможност, негативно отношение
към трудовата дейност и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В
докладната записка на ИСДВР са посочени желанието на С., невъзможност да
изпълнява задълженията си и конфликти на работното място, но нито една от двете
процесуални процедури по прекратяване на трудовата дейност не е изпълнена.
Следователно не може да се приеме, че С. е отстранен от работа на законно
основание. Фактически не е било възможно да изпълнява трудовите си функции,
поради настаняване в стационара към
Здравната служба, но този факт е настъпил след 22.05.2020г., на която дата се
твърди да не е изслушан и да не е обсъдено твърдението му, че в кухнята е
подложен на психически тормоз тоест принуден е да напусне. С. изпитва тревога и не се примирява с
отстраняването си от работа, видно от доклада на психолога, който го е
консултирал на 04.06.2020г, а съгласно искането до съда, счита отстраняването
си от работа като нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, позовавайки се и на молбата си да
работи отново, заявена преди да бъде приет отказът от работа със съставяне на
протокол или издаване на заповед. Като унизително приема и твърди като факт, не
обсъждането на неговите аргументи относно причината за обявяване на гладна
стачка и напускане на работа. Действително в докладната записка е отречено С.
да е подложен на психически тормоз, а от същата става ясно, че причина за
конфликта му с главния готвач, който не е орган по изпълнение на наказанието,
са действащите таблици за необходимите количества на храната. Това твърдение
кореспондира с вписаното в декларацията на С. относно по-добрите му готварски
умения и негативното отношение на главния готвач към него. Следователно налице
са разногласия на работното му място, но предвид липсата на заповед по чл.170
ал.3 от ППЗИНЗС не би могло да се обсъжда дали на законно основание е отстранен
от работа, или не. Безспорно е заявеното желание да не работи, считано от
14.00ч на 22.05.2020г поради обявена гладна, жадна и инсулинова стачка и
условието за нейното прекратяване, а именно връщане на работа, което му е
отказано, видно от протокола за преразпределяне. Неспазването на реда за
прекратяване на трудовите правоотношения с лишен от свобода сочи на липса на
правно основание за извършваните действия от страна на органа по изпълнение на
наказанията по аргумент от чл. 250 ал.1 от АПК вр. с чл. 283 от ЗИНЗС.
Разпоредбата на чл.283 от ЗИНЗС препраща към разпоредбите на глава петнадесета,
раздел І от АПК – защита срещу неоснователни действия за неуредените в част
шеста от ЗИНЗС въпрос тоест не само към реда, но и към материално правните
въпроси. Оттук следва заключението, че посочените в чл.276 ал.1 от ЗИНЗС
действия или бездействия трябва да имат своето правно основание, за да не бъдат
квалифицирани като унизително отношение спрямо лишените от свобода. Този извод
е подкрепен и от посочените в чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, чрез примерно изброяване, не
изпълнение на задълженията за осигуряване на минимално необходими битови
условия за изтърпяване на наказанието. Не е задължително действията на органите
по изпълнение на наказанията да имат за резултат изтезания, да са жестокост по
своята същност или нечовешки, но ако те не нямат законова обоснованост –
фактически и правно, се налага извода, че същите отговарят на последното по
степен забранено отношение, а именно унизителното. Отстраняването от работа по
обективирания ред с протокол по чл.35 от ППЗИНЗС, касаещ първоначалното
разпределение на лишените от свобода, който освен това се съставя от комисия и
въз основа на определени в разпоредбата факти, сочи на проявено към лишения от
свобода унизително отношение. Конфликти на работното място могат да възникнат и
следва да се разрешават независимо от положението на работника на лишен от
свобода, като същия не следва да се отстранява без да се спазва установения
специалния ред, който му осигурява не само право на защита, но и съхранява
достойнството. Неговата лична оценка за психически тормоз от страна на главния
готвач го е мотивирала, с оглед на посоченото и в доклада на психолога, да
потърси внимание и разрешаване на конфликта, чрез манипулативни способи,
какъвто е обявената стачка, но от тези особености на психологичното състояние
на лишения от свобода, не следва правомощие да бъдат извършвани действия без
правно основание. Точно факта на разпределянето му да изтърпява наказанието без
работа, извършено с протокол по чл.35 от ППЗИНЗС, вместо да се удостовери
отказа му с протокол или ако ответника се позовава на чл.170 ал.2 от ППЗИНЗС с
нарочна заповед по чл.170 ал.3 от ППЗИНЗС, сочи на поставяне на лишения от
свобода в положение на безизходица, която по своята същност е унижение.
Съгласно главната цел на наказанието, с лишените от свобода се работи за
тяхното превъзпитание, чрез работа, учение, психологическо въздействие и
овладяване на негативните емоции, които без съмнение възникват при липсата на
свободно движение. Ето защо и по аргумент от чл. 276 ал.1 т.1 от ЗИНЗС вр. с
чл.250 ал.1 от АПК и на основание чл. 280 ал.2 т.2 от ЗИНЗС, Административен
съд Стара Загора
РАЗПОРЕДИ
Началника
на затвора в град Стара Загора да следва установения в ЗИНЗС и ППЗИНЗС ред за
допускане на Д.Ю.С. до работа.
Разпореждането подлежи на
обжалване в 3-дневен срок от обявяването му пред 3-членен състав на АС Стара
Загора.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: