Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 05.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и девети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 461 по описа за 2018г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от
СНЦ „Ц.ЗА О.по Е.П.“ срещу „М-ТЕХ – М.-Д.Л.“ ЕООД при условията на обективно
кумулативно съединяване:
1) частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 100 лв. (при заявен общ размер на вземането 45
000 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 3, ал. 6 от договор от 04.05.2016г.
в размер на цената на предоставения за използване по договора програмен продукт
„CMRtools“ за нарушения на задължения на ответника по
чл. 1 от договора;
2) частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 75 000 лв. (при заявен общ размер на вземането 300
000 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 3, ал. 6 от договора от 04.05.2016г.
в размер на получените от ответника приходи от действия, извършени в нарушение
на задълженията му по чл. 1 от договора;
3) частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 100 лв. (при заявен общ размер на вземането 50
000 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 5, ал. 2 от договора от 04.05.2016г.
за нарушение на задължения на ответника да не разкрива на трети лица информация
относно условията на договора и характеристиките на програмния продукт;
4) частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 100 лв. (при заявен общ размер на вземането 45
000 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 3, ал. 7 от договор от 30.05.2016г.
в размер на цената на предоставения за използване по договора програмен продукт
„CMRtools“ за нарушения на задължения на ответника по
чл. 1 от договора;
5) частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 75 000 лв. (при заявен общ размер на вземането 300
000 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 3, ал. 7 от договора от 30.05.2016г.
в размер на получените от ответника приходи от действия, извършени в нарушение
на задълженията му по чл. 1 от договора;
6) частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 100 лв. (при заявен общ размер на вземането 50
000 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 5, ал. 2 от договора от 30.05.2016г.
за нарушение на задължения на ответника да не разкрива на трети лица информация
относно условията на договора и характеристиките на програмния продукт.
Според изявленията в обстоятелствената част
на исковата молба като основание за възникване на съдебно предявените вземания
за неустойки са заявени следните обстоятелства:
1) ищецът притежава лицензионни
права да използва и предоставя използването на програмен продукт „CMRtools“,
създаден за извършване на ядрено магнитен резонанс за оценка и определяне на
Т2*-индекс за сърдечна мускулатура и чернодробен паренхим за пациенти с
таласемии и осъществяване на образна диагностика за натрупване на железен свръх
товар в сърце и черен дроб;
2) с процесните договори от
04.05.2016г. и 30.05.2016г. ищецът е предоставил на ответника правото на използване
на продукта срещу възнаграждение и при условия, определени в договорите, които
включват забрани ответникът да използва, предоставя или разкрива съдържанието
на програмния продукт по отношение на лица, за които няма сключен договор с
ищеца, а също и да използва различен програмен продукт при извършване на
медицински изследвания, включени в предмета на договорите;
3) с клаузите на договорите са
предвидени неустойки за неизпълнение на посочените задължения на ответника в
размери, които включват годишната цена, която ищецът е платил за лицензионните
права върху програмния продукт, плюс размера на приходите на ответника от
действията, извършени в нарушение на задълженията, както и неустойки за
нарушаване на забраната ответникът да разкрива на трети лица поверителна
информация относно съдържанието на договорите и програмния продукт в уговорен
абсолютен размер от 50 000 лв.
4) ответникът е нарушил задълженията
си по договорите като през 2016г. в изпълнение на облигационни правоотношения с
възложители „П.П.Д.Б.“ ЕООД и чуждестранно дружество с наименование „Celgene Corporation“ (регистрирано в САЩ) без съгласие на ищеца е извършил
медицински изследвания с предмет, който е идентичен или сходен с предмета на
медицинските изследвания, за които са сключени процесните договори от
04.05.2016г. и 30.05.2016г. с ищеца.
Ответникът оспорва исковете със
следните възражения:
1) процесните договори от
04.05.2016г. и 30.05.2016г. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
тъй като са сключени в нарушение на чл. 3, ал. 3 и 4 ЗЮЛНЦ (конкретните
съображения са, че предметът на договорите не е свързан с основната дейност на
ищеца, нито е посочен в устава на сдружението), както и в нарушение на чл. 35 и
36 ЗАПСП (конкретните съображения са, че не са представени доказателства за
отстъпени от носителя на авторското право върху програмния продукт лицензионни
права на СНЦ „О. на Т. в Б.“, което според твърденията в исковата молба е
предоставило лицензионни права на ищеца);
2) клаузите в договорите, с които са
предвидени претендираните неустойки, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 и 3 и ал. 2, пр. 1 и 4 ЗЗД (конкретните съображения са, че съдържанието на
клаузите не определя основанията за възникване на вземанията за неустойки и по-конкретно
задълженията на ответника, за чието неизпълнение са предвидени неустойките, а
размерите на уговорените неустойки надхвърлят присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, включително при съобразяване
на обстоятелството, че процесният програмен продукт се предлага от носителя на
авторските права върху него – чуждестранно дружество „Cardiovascular Imaging Solutions Limited, срещу цена за годишно ползване в
размер на 2 400 британски лири);
3) неустойките са прекомерни по смисъла
на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, тъй като размерите им не са съответни на вредите на ищеца
от неизпълнението на договорните задължения на ответника;
4) не е налице нарушение на
задълженията на ответника по чл. 1 и чл. 5, ал. 2 от процесните договори
(конкретните съображения са, че ответникът не е предоставял програмния продукт
или информация за използването му на трети лица, не е използвал процесния
програмен продукт при изпълнение на облигационните му правоотношения с
чуждестранното дружество „Celgene Corporation“, освен това
правоотношенията с посоченото дружество не касаят пациенти, изпратени от
„НСБАЛХЗ“ ЕАД и „УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, по отношение на които са
сключени процесните договори с ищеца и е предвидена забрана за използване на
различен софтуер).
Процесните договори от 04.05.2016г. и
30.05.2016г. са приети като писмени доказателства по делото и установяват
съгласие на страните по делото за учредяване на облигационни правоотношения, по
силата на които ищецът предоставя на ответника правото да ползва процесния
програмен продукт за медицински изследвания за срок от една година срещу
задължение на ответника за плащане на отделно възнаграждение за всяко извършено
медицинско изследване на пациенти, изпратени от „НСБАЛХЗ“ ЕАД (по договора от
04.05.2016г.) и „УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД (по договора от 30.05.2016г.),
в размерите, посочени в чл. 3, ал. 1 от договора от 04.05.2016г. и чл. 3, ал. 1
и 2 от договора от 30.05.2016г.
С договорите са предвидени и задължения на
ищеца да организира, координира и подпомага логистично осъществяването на
медицинските изследвания (чл. 2 от договорите), задължения на ответника да не
употребява, предлага, предоставя и разпространява програмния продукт по
отношение на трети лица без съгласие на ищеца (чл. 1, ал. 2 от договорите) и да
не осъществява медицински изследвания за натрупване на жлезен свръх товар в
сърце и черен дроб с друг аналогичен или алтернативен програмен продукт (чл. 1,
ал. 4 от договорите), както и задължения на двете страни да не разкриват
поверителна информация, касаеща другата страна и представляваща всяка
търговска, техническа, научна, оперативна, административна, финансова,
маркетингова информаия, както и интелектуалната собственост на някоя от
страните, станала достояние на другата страна по врече на срока на договорите
(чл. 5, ал. 1 и 2 от договорите).
С договорите са предвидени неустойки за
неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 1 от договорите, изразяващи се
в употребяване, предлагане, предоставяне и/или разпространяване на програмния
продукт на трети лица, за които не е получил изрично съгласие от ищеца в размер
на годишната цена на програмния продукт плюс пълния размер на реализираните от
ответника приходи в нарушение на чл. 1 от договорите (чл. 3, ал. 6 от договора
от 04.05.2016г. и чл. 3, ал. 7 от договора от 30.05.2016г.), както и неустойки
за неизпълнение на задълженията на страните за разкрИ.е на поверителна
информация по чл. 5, ал. 1 от договорите в размер на 50 000 лв. (чл. 5,
ал. 2 от договорите).
Безспорно е между страните, а се и установява
от гласните доказателства по делото, че процесният програмен продукт е
инсталиран от служители на ищеца на устройства на ответника и е използван от
ответника в периода на действие на процесните договори за извършване на
медицински изследвания на пациенти, изпратени от „НСБАЛХЗ“ ЕАД и „УМБАЛ Царица
Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД.
Също безспорно е между страните, но се и
установява от писмените доказателства по делото, че носител на авторските права
върху процесния програмен продукт е чуждестранното дружество „Cardiovascular Imaging Solutions Limited“, което предлага за продажба по
интернет правата за ползване на продукта на неограничен кръг лица срещу
плащането на еднократна цена и при условията на едногодишен лиценз и ползването
на програмния продукт на едно устройство.
Първият спорен въпрос между страните по
фактите от предмета на доказване по делото се концентрира върху наличието на
валидно учредени лицензионни права на ищеца за предоставянето на ползването на
програмния продукт на трети лица срещу плащане на възнаграждение и при
останалите условия, предвидени в договорите с ответника.
За установяване на тези права с исковата
молба е представено споразумение от 20.04.2016г., според чието съдържание СНЦ „О.
на Т. в Б.“ притежава и използва лицензни права и кодове за използване на
процесния програмен продукт, придобити по силата на договорни правоотношения с
„Cardiovascular Imaging Solutions Limited“, като се задължава
да осигури и предостави възможност на ищеца СНЦ „Ц.ЗА О.по Е.П.“ да използва
кодовете, както и изключителното право на използване на програмния продукт в
периода на взаимоотношенията на последното с ответника „М-ТЕХ – М.-Д.Л.“ ЕООД,
срещу заплащане на сумата 45 000 лв.
С исковата молба заедно с цитираното
споразумение от 20.05.2016г. са представени протокол от 29.04.2016г. за
изпълнение на задълженията на СНЦ „О. на Т. в Б.“ към СНЦ „Ц.ЗА О.по Е.П.“ по
въпросното споразумение, както и платежни нареждания от 08.01.2018г. и
09.01.2018г. за плащания по банков път от СНЦ „Ц.ЗА О.по Е.П.“ към СНЦ „О. на Т.
в Б.“ на сумите 25 000 лв. и 20 000 лв. на посочените дати.
В откритото съдебно заседание по делото на 10.04.2019г.
ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че СНЦ „О.
на Т. в Б.“ е заплатило на „Cardiovascular
Imaging Solutions Limited“
на 24.06.2015г. сумата 2 200 британски
лири
по фактура №MD017, а на 06.10.2016г. сумата 2 000 британски лири по
фактура №MD024, както и че двете фактури (също представени като писмени
доказателства) са издадени за плащане на цената за едногодишен лиценз за
ползване на процесния програмен продукт.
Според показанията на доведения от ищеца
свидетел И. И. СНЦ „О. на Т. в Б.“ е закупило процесния програмен продукт от „Cardiovascular Imaging Solutions Limited“ СНЦ именно, за да бъде използван
продуктът от и на устройството на ответното дружество, което е посочено и като част
от изискуемата информация от носителя на авторските права върху продукта при
продажбата и предоставяне на кодовете за използване на програмния продукт.
Изложените безспорни и установени по делото
факти са достатъчни да обусловят неоснователност на предявените искове за
неустойки по следните съображения от правна страна:
Основният предмет на процесните договори от
04.05.2016г. и 30.05.2016г. е предоставянето от ищеца на ответника на правото
на използване на програмния продукт „CMRtools“ в рамките на
едногодишния срок на договорите.
Програмният продукт представлява обект на
авторско право по чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, чиято защита включва неимуществените права
на носителя на авторското право по чл. 15 ЗАПСП (в това число правото по чл.
15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП наименованието или друг идентифициращ автора знак да
бъдат обозначавани при всеки вид използване на компютърната програма), както и
имуществените права на носителя на авторското право да използва програмата или
да разрешава използването й от трети лица по начините, посочени в чл. 18, ал. 1 ЗАПСП, включително да учредява изключителни или неизключителни права на трети
лица за използване, респективно разпространение на програмата по реда на чл. 36 ЗАПСП.
Очевидно при сключването на процесните
договори ищецът е нарушил правата на автора на процесния програмен продукт по
чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, тъй като никъде в съдържанието на договорите, а и в
останалите представени по делото документи относно правоотношенията между
страните по сключване и изпълнение на договорите, не е обозначен действителният
носител на авторските права върху програмата, за чието ползване са сключени
договорите.
По-съществено в случая е, че представените от
ищеца доказателства за установяване на лицензионни права върху процесния
програмен продукт не установяват права на ищеца със съдържанието, очертано в сключените
договори с ответника, което предпоставя, че при сключването на договорите
ищецът е извършил и нарушение на чл. 18 ЗАПСП.
Представените от ищеца и цитирани по-горе
писмени доказателства установяват учредени от „Cardiovascular Imaging Solutions Limited“ лицензни права на СНЦ „О. на Т. в Б.“
за използване на процесната програма чрез предоставен код за инсталиране на
програмата.
Въпросните доказателства не установяват учредено
от носителя на авторските права изключително или неизключително право на
посоченото сдружение за разпространение на програмата чрез продажба, отдаване под
наем или друг способ за предоставяне на право за използване на програмата от трети
лица, което пък предпоставя, че сдружението не може валидно да прехвърли такива
права на ищеца.
Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 18а,
ал. 1 ЗАПСП и чл. 4, пар. 2 от Директива 2009/24/ЕО на ЕПС от 23.04.2009г. установената
от доказателствата по делото продажба на процесния програмен продукт от „Cardiovascular Imaging Solutions Limited“ на СНЦ „О. на Т. в Б.“ чрез
предоставяне на код за използване на програмата изчерпва правото на „Cardiovascular Imaging Solutions Limited“ върху по-нататъшното разпространение
на програмата от СНЦ „О. на Т. в Б.“ чрез предоставения код на територията на
държавите-членки на Европейския съюз, което при съобразяване на цитираните
разпоредби и разрешенията, дадени с решение на Съда на Европейските общности от
03.07.2012г. по дело №С-128/11, предпоставя че СНЦ „О. на Т. в Б.“ може без
разрешение на носителя на авторските права върху програмата да предостави
ползването й на трето лице с използване на закупения код.
Изложеното обаче не означава, че с придобИ.ето
на код за използване на компютърната програма СНЦ „О. на Т. в Б.“ придобива и
правото да разпространява програмата чрез продажба, отдаването й под наем или
друг способ за предоставяне на право за използване на програмата от трети лица,
въз основа на който могат да бъдат получени приходи, които надхвърлят
икономическия интерес на носителя на авторските права върху програмата,
съизмерим с цената, платена от първоначалния купувач на кода за използването й
(изрично в този смисъл цитираното решение на Съда на Европейските общности, но
същият извод следва и от заключителния текст на разпоредбите на чл. 18а, ал. 1 ЗАПСП и чл. 4, пар. 2 от Директива 2009/24/ЕО).
Като последица от придобитите права за
използване на процесния програмен продукт СНЦ „О. на Т. в Б.“ има право да
предостави на трето лице ползването на продукта чрез използване на предоставения
от носителя на авторските права код (при условията, подробно разяснени с
решението на Съда на Европейските общности от 03.07.2012г. по дело №С-128/11),
но няма право да предлага програмния продукт за продажба от свое име и при
условия, които носителят на авторските права върху програмния продукт не е наложил
при продажбата на кода за използването му.
Според съдържанието на представеното и прието
като писмено доказателство по делото споразумение от 20.05.2016г. СНЦ „О. на Т.
в Б.“ се е задължило да предостави на ищеца придобитите кодове за използване на
процесния програмен продукт, но също и „изключителното право“ за използване на
продукта, като втората цитирана част от клаузата на т. 1 от споразумението по
вече изложените съображения е достатъчна да обуслови нищожност на самото
споразумение.
По-съществено в случая е, че дори да се
приеме, че с цитираното споразумение СНЦ „О. на Т. в Б.“ надлежно прехвърля на
ищеца СНЦ „Ц.ЗА О.по Е.П.“ правото на използване на процесния програмен продукт
чрез придобит от първото сдружение код и при изчерпани права на носителя на
авторските права върху разпространяването на програмния продукт чрез въпросния
код, споразумението не може да породи права на ищеца СНЦ „Ц.ЗА О.по Е.П.“ да
използва програмния продукт чрез продажба, отдаване под наем или друг способи
за получаване на приход от програмния продукт по начини, които по
гореизложените съображения не са включени в съдържанието на правата на
праводателя му СНЦ „О. на Т. в Б.“, придобити като последица от договорите с
носителя на авторските права върху компютърната програма.
Изложеното предпоставя, че процесните
договори от 04.05.2016г. и 30.05.2016г., в чието изпълнение ищецът претендира
присъждане на неустойки, са нищожни съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, но и
съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, тъй като договорите са сключени в нарушение
на императивните правила на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП и чл. 18, ал. 1 ЗАПСП (императивния
характер на разпоредбите произтича и само от обстоятелството, че за
нарушаването им е предвидена наказателна отговорност по чл. 172а, ал. 1 НК), а освен
това имат за основен предмет предоставяне на права върху обект на авторско
право, каквито прехвърлителят по договорите не притежава.
Подробни съображения относно нищожността на договорите
в случая е безпредметно да се излагат, тъй като предмет на делото не са искове
на ищеца за присъждане на уговореното възнаграждение по договорите за
ползването на процесния програмен продукт в периода на действие на договорите,
а искове за присъждане на неустойки за неизпълнение на задължения на ответника
по договорите, които дори при игнориране на изложените по-горе съображения
относно валидността на самите договори, се явяват неоснователни по следните
съображения:
Първите два иска за присъждане на неустойки
по всеки от двата договора са предявени за неизпълнение на задължения на
ответника по чл. 1 от договорите, които според твърденията в исковата молба
включват задължение на ответника да не провежда медицински изследвания с
предоставения от ищеца програмен продукт по отношение на пациенти, които не са
изпратени от „НСБАЛХЗ“ ЕАД и „УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, както и
задължения на ответника да не провежда медицински изследвания на пациенти с
друг програмен продукт, аналогичен или алтернативен на предоставения за
ползване от ищеца.
Най-напред следва да се посочи, че
съдържанието на договорите, включително тълкуването на клаузите им по правилата
на чл. 20 ЗЗД, не обусловя извод, че с клаузите на чл. 1 от процесните договори
(а и с други клаузи от договорите) правото на ответника да използва
предоставения софтуер е ограничено само по отношение на пациенти, изпратени от „НСБАЛХЗ“ ЕАД и „УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ“
ЕАД (договорите регламентират възнаграждение на ищеца по отношение на пациенти,
изпратени от посочените лечебни заведения, но не съдържат клауза, която да
ограничава ползването на процесния програмен продукт по отношение на други пациенти).
По-съществено в случая е, че дори да се
приеме тезата на ищеца, че договорите предвиждат задължение на ответника да не
използва процесния програмен продукт по отношение на други пациенти, то
посочената клауза не може да произведе валидно действие в отношенията между страните,
тъй като цитираните по-горе разпоредби на ЗАПСП, а и на общностното право
относно обема на авторските права върху компютърна програма, изключват
възможността носителят на авторските права да въведе подобно ограничение при
използване на програмата, което с аргумент за по-силното основание изключва
правото на лице, закупило копие на програмата чрез предоставяне на индивидуален
код за инсталирането й, да предвиди същото ограничение по отношение на лицата,
на които е предоставило кода за използване на програмата.
Втората група задължения на ответника, за чието
неизпълнение ищецът претендира присъждане на неустойки по чл. 3, ал. 6 от
04.05.2016г. и чл. 3, ал. 7 от договора от 30.05.2016г., представляват
предвидени с клаузите на чл. 1, ал. 4 от договорите задължения на ответника да
не осъществява в срока на действие на договорите медицински изследвания на
пациенти с определени заболявания с аналогичен или алтернативен програмен
продукт, различен от програмния продукт, предоставен от ищеца.
Цитираните клаузи, предвидени в чл. 1, ал. 4
от процесните договори, са нищожни, тъй като освен, че по вече изложените
съображения регламентират ограничения, които носителят на авторските права
върху процесния програмен продукт не може да постави като условие за ползване
на продукта, представляват ограничения спрямо дейността на ответното дружество
в пряко противоречие с конституционни принципи, прогласени с разпоредбите на
чл. 19, ал. 1 и чл. 52 КРБ.
Третите искове за присъждане на неустойки по
всеки от двата процесни договора са предявени за неизпълнение на задължения на
ответника по чл. 5, ал. 1 от договорите да не разгласява поверителна информация
за договорите и насрещната страна.
Възраженията на ответника, че цитираните
клаузи от договорите не предвиждат конкретни задължения за страните,
включително относно вида и обема на поверителната информация, са основателни,
което е достатъчно да се приеме, че клаузите не произвеждат валидно действие,
от което пък следва, че нищожни са и клаузите в процесните договори, които
предвиждат неустойки за неизпълнение на задълженията относно запазване на
поверителната информация по чл. 5, ал. 1 от договорите.
Дори, обаче, да се приеме тезата на ищеца, че
клаузите на чл. 5, ал. 1 от процесните договори предвиждат задължение на
ответника да не разгласява използването на процесния програмен продукт на трети
лица, то клаузите отново биха се явили нищожни при установените по делото
обстоятелства, според които ищецът няма никакви лицензионни права относно
разпространението на програмния продукт, респективно няма защитен от нормативни
разпоредби интерес да ограничи информацията относно съществуването и
възможностите на програмния продукт, което пък означава липса на основание за
поемане на задължение от ответника в удовлетворяване на такъв интерес.
Независимо и въпреки всичко изложено следва
да се посочи, че клаузите за неустойки в процесните договори между страните се
явяват нищожни и при основанието на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като размерът
на уговорените и претендирани от ищеца неустойки надвишава неколкократно
размера на установената по делото цена за използване на процесния програмен
продукт в срока на процесните договори, което предпоставя неизбежния извод, че клаузите
за неустойки са уговорени извън присъщите на института на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция (отделен е въпросът, че
установената по делата цена на процесния програмен продукт предпоставя липса на
еквивалентност на основните престации на страните по процесните договори в
степен, която изключва валидността на самите договори, а не само валидността на
клаузите за неустойки).
По изложените съображения
предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне независимо дали
ответникът е извършил или не действията, които ищецът твърди, че представляват
нарушение на договорни задължения на ответника и основание за присъждане на
неустойки по процесните договори.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които
ответникът е направил за защита срещу исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от СНЦ „Ц.ЗА
О.по Е.П.“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу „М-ТЕХ
– М.-Д.Л.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 100,00
лв. (при заявен общ размер на вземането 45 000,00 лв.) – неустойка,
дължима съгласно чл. 3, ал. 6 от договор от 04.05.2016г. в размер на цената на
предоставения за използване по договора програмен продукт „CMRtools“
за нарушения на задължения на ответника по чл. 1 от договора; частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 75 000,00
лв. (при заявен общ размер на вземането 300 000,00 лв.) – неустойка,
дължима съгласно чл. 3, ал. 6 от договора от 04.05.2016г. в размер на
получените от ответника приходи от действия, извършени в нарушение на
задълженията му по чл. 1 от договора; частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 100,00 лв. (при заявен общ размер
на вземането 50 000,00 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 5, ал. 2 от
договора от 04.05.2016г. за нарушение на задължения на ответника да не разкрива
на трети лица информация относно условията на договора и характеристиките на
програмния продукт; частичен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 100,00 лв. (при заявен общ размер на вземането 45 000,00
лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 3, ал. 7 от договор от 30.05.2016г. в
размер на цената на предоставения за използване по договора програмен продукт „CMRtools“
за нарушения на задължения на ответника по чл. 1 от договора; частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 75 000,00
лв. (при заявен общ размер на вземането 300 000,00 лв.) – неустойка,
дължима съгласно чл. 3, ал. 7 от договора от 30.05.2016г. в размер на
получените от ответника приходи от действия, извършени в нарушение на
задълженията му по чл. 1 от договора; частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 100,00 лв. (при заявен общ размер
на вземането 50 000,00 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 5, ал. 2 от
договора от 30.05.2016г. за нарушение на задължения на ответника да не разкрива
на трети лица информация относно условията на договора и характеристиките на
програмния продукт
ОСЪЖДА СНЦ „Ц.ЗА О.по Е.П.“
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „М-ТЕХ – М.-Д.Л.“
ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 7 836,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: