Р Е Ш Е Н И Е № 260011
09.10.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 254 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от А.Т.В., ЕГН ********** против „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Триадица“, бул.“България“, №
81в, ап.3, представлявано от управителите Д.
М., Х. М. М. и П. Ш.
Ищецът твърди, че въз основа на
изпълнителен лист от 21.10.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 6195/2010г., по описа на
Районен съд – Бургас, бил осъден да заплати на кредитора „Ти Би Ай кредит“ ЕООД
посочените в листа суми. Въз основа на изпълнителния лист кредиторът образувал
изпълнително дело № 20118050400395/11.04.2011г. по описа на ЧСИ Станимира
Николова, рег.№ 805 и район на действие Окръжен съд – Бургас. Сочи, че
последното валидно изпълнително действие по това дело било изпращане на запорно
съобщение до работодателя „Ротер“ и покана за доброволно изпълнение от 04.08.2011г.
Следващото изпълнително действие, извършено по искане на взискателя било
изпращане на запорно съобщение до работодателя „Адеко България“ ЕООД на
01.12.2016г. Кредиторът по изпълнителния лист прехвърлил на ответника „АПС Бета
България“ ООД своето вземане с договор за цесия от 23.02.2015г., като за това
обстоятелство бил уведомен съдебният изпълнител, а дружеството „АПС Бета
България“ ЕООД било конституирано като взискател по изпълнително дело №
20118050400395/11.04.2011г. Ищецът излага, че предвид бездействието на
кредитора по изпълнителното дело, подал молба с вх.№ 18382/28.12.2017г., с
която отправил искане за неговото прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, като мотивирал същото с това, че последното валидно изпълнително
действие по делото било извършено на 04.08.2011г., с което бил наложен запор
върху трудовото му възнаграждение. Релевира, че считано от 05.08.2013г.
изпълнителното дело било прекратено по право и всички последващи действия, в
частност конституирането на нов кредитор и налагането на запор върху трудовото
му възнаграждение, били невалидни, тъй като били изпълнени след прекратяване на
изпълнителен процес. На 09.01.2018г. ищецът получил постановлението за
прекратяване на изпълнителното дело № 20118050400395 с изх.№ 595/09.01.2018г.,
с което бил уведомен, че е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и в
което съдебният изпълнител бил приел, че последното валидно изпълнително
действие е на 04.08.2011г. и молбата му е основателна.
В. получил на 12.09.2019г. съобщение за
образувано изпълнително дело 20198050401183 по молба за продължаване на
изпълнително дело с вх.№ 14248/13.08.2019г. от взискателя „АПС Бета България“
ЕООД, като в него се твърдяло, че по изпълнителен лист, издаден на 21.10.2010г.
от Районен съд – Бургас на основание Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 6195/2010г. бил осъден да заплати на дружеството ответник следните
суми: главница в размер на 972,38 лева, законна лихва в размер на 903,87 лева
за периода от 09.08.2010г. до 12.09.2019г., 317,77 лева – неолихвяема
сума/мораторна лихва, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 678,65 лева –
такси по Тарифа към ЗЧСИ, 3525,21 лева публични вземания. Счита, че ответникът
по настоящото дело не можел да претендира цитираните суми, тъй като възможността
за събирането им по принудителен ред била погасена по давност, като общата
петгодишна погасителна давност започнала да тече на 04.08.2011г. и била изтекла
на 05.08.2016г., като от тази дата не дължал въпросните суми. Излага, че и
акцесорните вземания били погасени по давност. Излага, че въпреки това бил
наложен запор на трудовото му възнаграждение от съдебния изпълнител и пет
месеца му били удържани значителни суми неправомерно. Ищецът отправя искане съдът
да приеме за установено, че не дължи на „АПС Бета България“ ЕООД следните суми:
главница в размер на 972,38 лева, законна лихва в размер на 903,87 лева за
периода от 09.08.2010г. до 12.09.2019г., 317,77 лева – неолихвяема
сума/мораторна лихва, 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, 678,65 лева –
такси по Тарифа към ЗЧСИ, поради погасяване на въпросните вземания по давност,
считано от 04.08.2011г. до 05.08.2016г. за главницата и считано от 04.08.2011г.
до 05.08.2014г. за лихвите. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника „АПС Бета
България“ ЕООД, не се явява в проведеното открито съдебно заседание на
10.09.2020г., не е направила искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и
въз основа на закона, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание 124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.439 от ГПК.
Нормата н чл.238 от ГПК предвижда, че при
непредставяне в срок на отговор на исковата молба от ответника и при неявяването
му в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Постановяването на неприсъственото решение е
обусловено и от това ответникът да уведомен за последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, както и
искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
В проведеното открито съдено заседание ищецът А.В. се
явява лично и с адв. П. М. и адв. А. Х., като отправят искане за постановяване
на неприсъствено решение и в тази връзка излагат подробни съображения относно
пасивното процесуално поведение на ответника, фактът на уведомяването му за
последиците от това, както и че предявената искова претенция е основателна с
оглед приобщения доказателствен материал по делото. Претендират сторените в
производството разноски.
Ответникът е редовно уведомен за насроченото открито
съдебно заседание на адреса, заявен в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ,
като съобщението е получено от служител на дружеството – рецепционистът А. А., със задължение да го предаде на
представител на „АПС
Бета България“ ЕООД. Същото е
предупредено за възможността против него да бъде постановено неприсъствено
решение при връчване на препис от исковата молба в процедурата по чл.131 от ГПК, а също и за последиците на нормата на чл.40 и чл.41 от ГПК, като
съобщението за това е връчено отново на адреса, заявен в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ, като съобщението е получено от служител на дружеството –
юрисконсулт Е. Л., със
задължение да го предаде на адресата. С определението, с което съдът се е
произнесъл по доказателствените искания, съставил е доклад по делото и го е
насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание, отново е указал на страните последиците на чл.238 от ГПК, като това определение е редовно връчено на ответника. В открито съдебно
заседание ответникът не се явява, като съдът е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
Видно от материалите по изп.дело № 20118050400395 по
описа на ЧСИ Станимира Николова, с район на действие Окръжен съд – Бургас,
същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.10.2020г., издаден по
ч.гр.д.№ 6195/2010г., по описа на Районен съд – Бургас, с който А. Т. В. е осъден да заплати на „Ти Би АЙ
Кредит“ АД сумата от 1933,13 лева по
договор за целево финансиране № ********** от 23.12.2006г., ведно със законна
лихва и разноски в размер 138,66 лева. Първото изпълнително действие извършено
по делото е налагане на запор от 04.08.2011г. на трудовото възнаграждение на
ищеца, получавано от работодателя „Ротер“. Следващото изпълнително действие е
налагане на запор от 09.12.2006г., на трудовото възнаграждение на ищеца,
получавано от работодателя „Адеко България“. В рамките на две години след
първия наложен запор, по въпросното изпълнително дело не са извършвани
изпълнително действия, с оглед на което същото е прекратено на основание
чл.433, ал.8 от ГПК по силата на закона. В тази връзка след изтичане на две
години от налагане на първия запор, всички изпълнителни действия по
изпълнителното дело са незаконосъобразни и не пораждат правни последици. Ето
защо за времето от 04.08.2011г. до 04.08.2016г. е изтекла и петгодишната
погасителна давност на вземането и същото не е скрепено със съдебна санкция
като погасено по давност. С Постановление от 09.06.2015г. като взискател по
делото е конституирано дружеството ищец, като същото черпи процесуалната си
легитимация да встъпи в изпълнителния процес като цесионер по вземането предмет
на изпълнителния лист, с който е образувано изпълнителното дело. Изп.дело №
20118050400395 е прекратено с изрично Постановление № 595/09.01.2018г. на ЧСИ
Станимира Николова. Въз основа на
изпълнителния лист от 21.10.2020г., издаден по ч.гр.д.№ 6195/2010г., по описа
на Районен съд – Бургас отново е образувано изпълнително дело № 20198050401183
по описа на ЧСИ Станимира Николова против В., по което се претендират сумите по
изпълнителния лист, разноски и публични вземания както следва: главница в
размер на 972,38 лева, законна лихва в размер на 903,87 лева за периода от
09.08.2010г. до 12.09.2019г., 317,77 лева – неолихвяема сума/мораторна лихва,
100 лева юрисконсултско възнаграждение, 678,65 лева – такси по Тарифа към ЗЧСИ,
както и 3525,21 лева публични вземания. С Постановление от 14.05.2020г.
изпълнително дело № 20198050401183
по описа на ЧСИ Станимира Николова е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2
от ГПК поради искане на взискателя „АПС Бета България“ ООД. Налице е и правен
интерес от предявяване на процесния отрицателен установителен иск, доколкото
преди завеждане на исковата молба изпълнителното дело № 20198050401183, с което са
претендирани погасените по давност вземания, е било висящо и по отношение на същите
е била претенция за изпълнението им от ответника спрямо ищеца.
По настоящото производство са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупреден е за
последиците по чл.238 от ГПК, редовно уведомен е за насроченото първо съдебно
заседание по делото на 10.09.2020г., но не се явява, не изпраща представител.
Ищецът е направил изрично волеизявление за постановяване на неприсъствено
решение. От изложените обстоятелства в
исковата молба и приетите писмени доказателства по делото – изп.дело №
20118050400395 и изп.дело № 20198050401183, по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№ 805, с район
на действие Окръжен съд – Бургас, безспорно се установи, че вземането предмет
на исковата претенция е погасено по давност, доколкото е изминал период от пет
години, в рамките на който не са предприемани валидни действия във връзка със
събирането им.
Така изложените обстоятелства и представените
доказателства формират извод за вероятната основателност на исковата претенция
за недължимост на следните суми: 972,38 лева - главница, 903,87 лева –
законна лихва за периода от 09.08.2010г. до 12.09.2019г., 317,77 лева –
неолихвяема сума/мораторна лихва, 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
678,65 лева – такси по Тарифа към ЗЧСИ.
С оглед гореизложените съображения следва да се
постанови неприсъствено решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира по същество, като предявените искове да се уважат
и да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че не дължи на
ответника следните суми: 972,38
лева - главница, 903,87 лева – законна лихва за периода от 09.08.2010г. до
12.09.2019г., 317,77 лева – неолихвяема сума/мораторна лихва, 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, 678,65 лева – такси по Тарифа към ЗЧСИ,
претендирани по изпълнително
дело № 20198050401183 по описа на ЧСИ Станимира Николова въз основа на изпълнителен
лист от 21.10.2020г., издаден по ч.гр.д.№ 6195/2010г., по описа на Районен съд
– Бургас, като са погасени по давност.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените разноски. В настоящото
производство са направени следните разноски от страна на ищеца: 122, 07 лева
държавна такса и 800,00 лева за адвокатско възнаграждение или общо 922,07 лева,
които следва да бъдат възложени в тежест именно на ответника.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Т.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, че не дължи на „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Триадица“, бул.“България“, № 81в, ап.3, представлявано от
управителите Д. М., Х. М. М. и П. Ш.к следните суми: 972,38 лева /деветстотин седемдесет и два лева и тридесет и осем
стотинки/ - главница, 903,87 лева
/деветстотин и три лева и осемдесет и седем стотинки/ – законна лихва за
периода от 09.08.2010г. до 12.09.2019г., 317,77
лева /триста и седемнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ –
неолихвяема сума/мораторна лихва, 100,00
лева /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение, 678,65 лева /шестстотин седемдесет и осем лева и шейсет и пет
стотинки/ – такси по Тарифа към ЗЧСИ, претендирани по изпълнително дело № 20198050401183
по описа на ЧСИ Станимира Николова въз основа на изпълнителен лист от
21.10.2020г., издаден по ч.гр.д.№ 6195/2010г., по описа на Районен съд –
Бургас, като са погасени по давност.
ОСЪЖДА „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н „Триадица“, бул.“България“, № 81в, ап.3, представлявано от управителите Д. М., Х. М. М. и П. Ш. да заплати на А.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 922,07 лева /деветстотин двадесет и два лева и седем стотинки/,
представляваща сторените в производството пред Районен съд – Средец разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Районен съдия:____________