Р Е Ш Е Н И Е № 587
Бургас, 15.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 08.12.2015 г. в състав:
Окръжен съдия : Павел Ханджиев
при секретаря Т.М., като разгледа гр. д. № 1625/2015 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е получено по подсъдност от Окръжен съд Пловдив. Образувано е по повод исковата молба на А.В.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, против “Тарфа бийч дивелопмънтс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Китен, ул. Албатрос 5, представлявано от управителя Динко Чафудов. По искане на ответника като трето лице-помагач е конституиран А.И.И., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***.
Ищeцът А.В.С. твърди в исковата си молба, че на 23.12.2011 г. е сключил с ответника Договор за заем, по силата на който предал в соббственост на дружеството-заемател сумата 64000 лв. В изпълнение на т. 5.1 от договора по сметка на ответника на 23.12.2011 г. била преведена сумата 32753,33 евро с левова равностойност 64000 лв.
Уговорено било заемът да се върне в срок до 23.12.2013 г. Страните уговорили заемателят да заплати възнаградителна лихва в размер на законната лихва. В т. 7 от договора било уговорена неустойка в размер от 0,5 % на ден при условие, че заемът не се върне на падежа.
Към момента заемателят не бил изпълнил задължението си да върне заемната сума и да заплати възнаградителна лихва. Заради забавата той дължал договорената неустойка - 0,5 % на ден от 23.12.2013 г. Ищецът заключава, че ответникът му дължи сумата 64000 лв - главница по договор за заем от 23.12.2011 г.; сумата 13137,97 лв - възнаградителна лихва за периода от 23.12.2011 г. до 23.12.2013 г.; сумата 169600 лв - неустойка за забава за периода от 23.12.2013 г. до 05.06.2015 и законната лихва върху главницата от предявяването на иска до изплащането.
Въз основа на тези фактически твърдения ищецът отправя искане да бъде осъден ответника да му заплати, както следва:
(1) сумата 64000 лв - главница по договор за заем от 23.12.2011 г.;
(2) сумата 13137,97 лв - възнаградителна лихва в размер на законната лихва върху главницата от 64000 лв за времето от 23.12.2011 г. до 23.12.2013 г.;
(3) сумата 169600 лв - неустойка за забава за времето от 23.12.2013 г. до 05.06.2015 г., равна на 0,5 % на ден върху главницата от 64000 лв;
(4) законната лихва върху главницата от 64000 лв от предявяването на иска до изплащането.
Претендира разноските по делото.
Претендираните от ищеца права се основават на чл. 240, ал. 1 ЗЗД (по отношение на главницата от 64000 лв), чл. 240, ал. 2 ЗЗД (по отношение на възнаградителната лихва от 13137,97), чл. 92, ал. 1 ЗЗД (по отношение на неустойката от 169600 лв) и на чл. 86, ал. 1 ЗЗД (по отношение на лихвата за забава от предявяването на иска).
Ответникът “Тарфа бийч дивелопмънтс” ЕООД оспорва исковите претенции.
Признава, че по банковата му сметка е преведена от ищеца сумата 64000 лв, но възразява, че това е станало поради друга, различна уговорка. Действителен заемополучател било трето на договора лице - А.И.И.. Към онзи момент той бил финансов директор на “Овъргаз холдинг” АД. Поради това, че ищецът А.В.С. и “Овъргаз холдинг” АД били свързани лица, било уговорено сумата от 64000 лв, която била предназначена за задоволяване на лични нужди на А.И., да не бъде предавана лично на него, а да се преведе по сметка на дружеството-ответник. След получаване на превода сумата била изтеглена в брой и предадена на А.И..
Между ищеца и ответника не съществувало заемно правоотношение по представения договор от 23.12.2011 г.
Оспорва се действителността на уговорката за неустойка поради прекомерност и нищожност на същата.
Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Третото лице-помагач А.И.И. не е заявил становище.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:
Представено е копие Договор за паричен заем от 23.12.2011 г., сключен между ищеца А.В.С., като заемодател, и ответника “Тарфа бийч дивелъпмънтс” ЕООД, представлявано от управителя Владимир Петков Димов, като заемател.
Съгласно текста на договора ищецът-заемодател предава в собственост на ответника-заемател сумата 64000 лева, а заемателят се задължава да я върне. Уговорено било заемната сума да се преведе по посочена банкова сметка ***ването на договора. Заемателят се задължил да върне сумата в срок до 23.12.2013 г. заедно с лихва в размер на законната лихва на БНБ към датата на погасяване. В чл. 7 от договора е уговорено, че заемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от заемната сума за всеки просрочен ден, ако не върне сумата на падежа.
По искане на ответника на осн. чл. 183 ГПК ищецът е задължен да представи оригинала на документа. В тази връзка ищецът представя документа на електронен носител (диск), както и електронни писма. Установява се, че на 23.12.2011 г. в 16,53 часа от електронен адрес ***************@*****.*** е изпратено електронно писмо до ******@************.*** с тема (Subject): dogovor zaem и прикачен към него файл Dog_zaem_Angel_TARFA_BEACH.doc, който електронен файл е със съдържание, идентично с представения по делото договор, но без подписи под него. Отново на 23.12.2011 г. в 17,07 часа от електронен адрес ******@************.*** е изпратено писмо-отговор до ***************@*****.*** със същата тема и с прикачен файл dogovor.jpg. Прикаченият към второто писмо файл е със същото съдържание, но с положен подпис от името на Владимир Трифонов за дружеството-заемател.
Не се спори между страните и това се установява от представеното банково извлечение от сметката на ищеца в “Първа инвестиционна банка” АД, че на 23.12.2011 г. той превел на ответника сумата 64000 лв (32753,33 евро) по сметката, посочена в договора за заем, с основание на превода: “По договор за заем от 23.12.”.
На 19.06.2012 г. от електронен адрес ******@************.*** е изпратено писмо до ***************@*****.*** с тема (Subject): RE: dogovor zaem и текст: Здравейте, Изпращам договора! Поздрави Владимир Димов. Към писмото е прикачен файл dogzaemTarfaStefanov.JPG, който е със съдържанието на представеното по делото хартиено копие на договор за заем с положен отдолу подпис от името на Владимир Димов и печат на дружеството.
По искане на ответника ищецът е дал пред съда обяснения по реда на чл. 176 ГПК по въпросите, формулирани от ответника. Ищецът обяснява, че познава третото лице-помагач А.И.И. и че се е разбрал с него да предостави на ответното дружество заем в размер от 64000 лв. И. казал на ищеца, че дружеството строи “някакъв комплекс” и му трябват спешно пари. Ищецът и И. не били обсъждали как да се върне сумата, начина и срока, заложени в договора. Ищецът не познавал собствениците или служители на ответното дружество и не се е срещал с никого от тях.
Няма спор между страните, че ответникът не е върнал заемната сума. Няма спор, че към 23.12.2011 г. управител на ответното дружество е бил Владимир Петров Димов.
При така установените факти с правно значение се налагат следните правни изводи:
Между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът е предал в собственост на ответника сумата 64000 лв. Договорът за заем е реален. За да породи той действие, е необходимо наред със съгласието на страните и реално предаване на заемната сума. Сключването на договора в писмена форма е необходимо с цел доказване на съдържанието на договора - срок, възнаграждение, неустойка и пр. В случая съгласието между страните е постигнато и е обективирано в разменените между тях електронни писма с прикачени към тях електронни документи. Създаден е бил електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП, в който случай писмената форма се смята за спазена (чл. 3, ал. 2 от ЗЕПЕД). Изпратеното първо по ред електронно писмо с прикачен неподписан договор се явява предложение (оферта) за сключване на договора, изходящо от ищеца-заемодател, а с второто по ред писмо, изпратено от заемателя, с прикачен към него подписан договор, той е приел предложението. Така постигнатото съгласие ведно с предаването на сумата осъществяват фактическия състав на сключен договор за заем със залегналото в него съдържание.
Поради изложеното възражението на ответника, че между него и ищеца не съществува заемно правоотношение, е неоснователно. Обстоятелството, че ищецът познава третото лице А.И. и че е обсъждал с него предоставянето на заем в полза на ответното дружество, не може да доведе до извод за това, че заемател се явява третото лице И.. Въпреки дадените указания ответникът не ангажира доказателства за съществуването на уговорка за заем между ищеца С. и третото лице И..
По силата на чл. 240, ал.1 ЗЗД ответникът дължи връщане на получената в заем парична сума. Срокът за това е изтекъл и искът за главницата от 64000 лв е основателен.
Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД и в съответствие с волята на страните към падежната дата 23.12.2013 г. заемателят е дължал връщане на главницата 64000 лв заедно с възнаградителна лихва, равна на законната лихва. Възнаградителната лихва, изчислена с модула на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, е равна на 13137,97 лв. Следователно и вторият съединен иск е основателен.
Уговорката, съдържаща се в чл. 7 от договора, за това, че заемателят, ако не върне заемната сума на падежа, дължи неустойка в размер от 0,5 % от заемната сума за всеки просрочен ден, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Съгласно ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора и може да се основе на примерни критерии: естество на задължението, наличие или липса на обезпечение, вид на неустойката (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнението (съществено или не), съотношение между размера на неустойката и очакваните от неизпълнението вреди. В случая е уговорена неустойка за забавено изпълнение на парично задължение. Очакваните от неизпълнението вреди в този случай по начало са равни на законната лихва за периода на забавата. За период от една година, от 23.12.2013 г. до 23.12.2014 г., лихвата за забава е равна на 6522 лв, докато неустойката от 0,5 % на ден върху главница от 64000 лв е равна на 320 лв на ден, или на 9600 лв на месец или на 115200 лв на година. Този размер на неустойка за забавено връщане на сума от 64000 лв не съответства нито на очакваните от неизпълнението вреди, нито на риска за заемодателя, който има вземане от търговско дружество, което предполага по-висока степен на обезпеченост на задълженията му. Този размер излиза извън присъщите на неустойката функции и се превръща в средство за неоснователно обогатяване на кредитора, поради което накърнява добрите нрави и прави уговорката нищожна. Третият от исковете, следователно, е неоснователен.
На осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва за времето от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се присъждат направените от него съдебно-деловодни разноски съобразно с уважената част от исковите претенции и списъка по чл. 80 ГПК - 5589,70 лв. Разноски в полза на ответника съобразно с отхвърлената част от претенциите не се присъждат, понеже не се удостоверяват такива.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Тарфа бийч дивелопмънтс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Китен, ул. Албатрос 5, представлявано от управителя Динко Чафудов, да заплати на А.В.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, както следва:
(1) сумата 64000 лв (шестдесет и четири хиляди лева), получена в заем по договор от 23.12.2011 г.;
(2) сумата 13137,97 лв, представляваща уговорена възнаградителна лихва върху заетата сума от 64000 лв за времето от 23.12.2011 г. до 23.12.2013 г.;
(3) обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 64000 лв от 08.07.2015 г. до окончателното изплащане и
(4) разноските по делото в размер на 5589,70 лв съобразно с уважената част от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 169600 лв, представляваща неустойка за забава за времето от 23.12.2013 г. до 05.06.2015 г., равна на 0,5 % на ден върху главницата от 64000 лв, като неоснователен.
Решението е постановено при участието на А.И.И., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, като трето лице-помагач на страната на “Тарфа бийч дивелопмънтс” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред БАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия :