№ 1561
гр. Варна, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:мл.с. Симона Р. Донева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502326 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод две въззивни жалби, както следва:
1/ жалба на Т. Д. ИЛ., Д. Р. ИЛ. и ЕМ. Р. Б. срещу Решение № 260050 от 18.06.2021г.
по гр.д. № 635/2009г. по описа на ПРС, III-ти състав, с което на основание чл. 353 от ГПК е
извършено разпределение на допуснатия с Решение № 306/30.11.2015г. по гр.д. №
635/2009г. по описа на ПРС до делба недвижим имот, представляващ дворно място,
находящо се в с. Д., общ. Д., обл. Варна, съставляващо УПИ I – 21 в кв. 1 по плана на селото,
цялото с площ от 2745 кв.м. и при граници: улица, УПИ II-20 и от две страни язовир, върху
което дворно място е построена двуетажна жилищна сграда със ЗП от 68 кв.м., както следва:
в общ дял на Т.И., Д.И. и Е.Б. е поставен дял втори от вариант I, оцветен в жълто на
скицата, приложена на л. 397 от делото, която приподписана от съда представлява
неразделна част от решението, с площ на този дял от 1045 кв.м., в който е построена
двуетажната жилищна сграда, при граници на дела: улица, дял I, дал II и язовир, с пазарна
цена на този дял – 12540 лева, а в дял на Държавата е поставен дял първи от вариант I,
оцветен в червено на същата скица, с площ от 800 кв.м. – незастроен, при граници на дела:
улица, УПИ II-20, дял II и язовир, при пазарна стойност 12000 лв. и дял трети от вариант I,
оцветен в зелено на същата скица, с площ от 900 кв.м. и при граници на този дял: улица, дял
II и от две страни язовир, с пазарна стойност на дела 13500 лв.
1
За уравнение на дяловете на съделителите Държавата е осъдена да заплати на Т.И.,
Д.И. и Е.Б. по 2160 лева на всяка.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението поР. допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон
и необоснованост. Поддържаните доводи са, че при извършване на разпределението съдът
не е съобразил, че Р. И. е наследил от баща си Ф. И. имот с площ от 1500 кв.м. и владял
имота с тази площ. Съдът не посочил защо Р. И. следва да получи при делбата реален дял с
по-малка площ от реално владяната от него, съответно защо трябва да се нарушава
действителното положение на терен и реално установеното разграничение на поземлените
имоти, на което приблизително съответства вариант II на заключението на вещото лице К.
В.а и вместо това трябва да се образуват нови имоти с нови граници. Справедливостта е
изисквала в случая делбата да се извърши, като на наследниците на Р. И. се възложи дял
втори от вариант II на заключението, тъй като именно този проектен дял отговаря най-точно
на реално владяния от техния наследствен имот. Отправили искане в тази връзка решението
да се отмени и вместо него се постанови разпределение в претендирания вариант.
В отговор на жалбата Държавата оспорила доводите в нея, с аргумент, че по същество
се цели преразглеждане на въпроса за обема на правата по отношение на имота на Р. И..
Вариант 2 от експертизата е изготвен по искане на процесуалния представител на
въззивниците за изготвяне на графичен проект, по който на И. да се отреди 1500 кв.м. земя,
което обаче не променя установените права на съделителите по влязлото в сила решение по
допускане на делбата. Отправила искане поР. това решението да се потвърди в частта по
приложения вариант за разпределение.
2/ жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството срещу Решение № 260050 от 18.06.2021г. по гр.д. № 635/2009г. по описа
на ПРС, III-ти състав, само В ЧАСТТА МУ, с която Държавата е осъдена да заплати на Т.
Д. ИЛ. с ЕГН **********, на Д. Р. ИЛ. с ЕГН ********** и на ЕМ. Р. Б. с ЕГН **********
сумата от по 2160 лева на всяка за уравнение на дяловете на съделителите в прекратената
съсобственост.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част
с доводи, че не са налице основания за уравняване и че постановеното такова не е в
съответствие с фактическата обстановка по делото и е в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че с решение от 30.11.2015г. по
същото дело е допуснато извършване на съдебна делба на дворно място с площ от 2745
кв.м., находящо се в с. Д., общ. Д., представляващо УПИ I-21 в кв. 1 по плана на селото,
ведно с построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда със ЗП от 68 кв.м.,
между съсобствениците и при квоти, както следва: 1045 кв.м. ид.ч. от дворното място, върху
което е изградена ЖС за Р. И. по реституция и 1700 кв.м. ид.ч. от дворното място за
Държавата на основание одържавяване. Т.е. дяловете на съделителите в общия имот
2
поначало не са равни. Сградата не е била предмет на делба, като правилно в решението си
ПРС е извършил разпределение на дяловете по вариант 1 от заключението на СТЕ на в.л. К.
В.а, като на Държавата са разпределени 1700 кв.м. ид.ч. от дворното място, обособени в два
парцела – по 800 и по 900 кв.м. Погрешно обаче съдът е приложим нормата на чл. 69, ал. 2
от ЗН в частта й, уреждаща изравняването в пари на евентуалното неравенство в дяловете. В
тази връзка първоинстанционният съд не е съобразил, че Държавата не е наследник на имота
и собствеността й не произтича от наследяване. Реални дялове са образувани и те са
различни по площ не защото Държавата по геодезични причини се налага да получи повече,
отколкото има, а защото съделителите притежават различни квоти в общността. При
разпределените дяловете Държавата не получава повече от установената й в първата фаза на
делбата собственост, поР. което не са налице основания за уравняване на дяловете.
Държавата притежава по-голям дял от дворното място и не дължи парично уравнение на
останалите съделители, а обратното води до неоснователно обогатяване на последните.
Всеки от съделителите е получил толкова, колкото съдът е установил, че притежава. Ето
защо отправя искане решението в обжалваната част да се отмени.
В отговор на жалбата Т. и Д. И.и и Е.Б. оспорват доводите в нея и излага други, с
които обосновава правилност и законосъобразност на решението, в обжалваната част и
молят същото да се потвърди. Независимо от това, че разпределените в дял на държавата
имоти съответстват на нейната квота от съсобствеността, същата дължи уравняване на
останалите съделители, поР. разликата в тяхната стойност. Ето защо определеното
уравнение не е лишено от основание и не е в нарушение на имуществените права на
държавата. Отреденият на Държавата имот е с по-висока стойност.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се съобрази съдът
съобрази следното:
С влязло в сила на 24.04.2017г. Решение постановено по гр.д. № 635/2009г. по описа
на ПРС, поправено с Решение № 193 от 02.07.2019г., на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е
допусната съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. Д., община Д., представляващ
дворно място, съставляващо УПИ I-21 в кв. 1 по плана на селото, цялото с площ от 2745
кв.м. и при граници: улица, УПИ II-20 и от две страни язовир, върху което дворно място е
построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м., между съделителите и
при квоти, както следва:
1045 кв.м. ид.ч. от дворното място, върху което е изградена жилищна сграда за Р. Ф.
И. с ЕГН ********** и
3
1700 кв.м. ид.ч. от дворното място за Държавата,
като съсобствеността между страните е възникнала на основание реституция,
настъпила по силата на закона /чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ/ в полза на наследниците Ф. М., п.
1996г. и одържавяване.
Пред ПРС е прието заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Ж. Б., съобразно
което допуснатият до делба недвижим имот – дворно място в с. Д. е реално поделяем
съобразно броя на съделителите и посочените в решението по допускане на делбата квоти за
всеки от тях при спазване изискванията на ЗУТ – може да се изготви проект за разделянето
на УПИ на две и повече части, като се създаде допустимо по закон разположение на
съществуващи сгР. и като се създадат УПИ с лице и повърхност с минимално установените
по закон за определените с плана за застрояване за разделения имот характер и начин на
застрояване. Вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност на дворното място,
предмет на делба възлиза на 88 000 лв. Представило е Скица-проект за разделяне на имота,
предвиждащ обособяването на три дяла, както следва:
Проектът включва
Дял I – оцветен в червено на скицата на л. 371 от делото, с площ от 680 кв.м. –
незастроен, при граници: улица, УПИ II – 20, дял II и язовир /за Държавата/, с пазарна
стойност на дела 18 970 лв.;
Дял II – оцветен в зелено на скицата на л. 371 от делото, с площ 1045 кв.м., ведно с
построената в това дворно място жилищна сграда със ЗП 68 кв.м., при граници: улица, дял I,
дял II и язовир /за Р. Ф. И./ с пазарна стойност на дела 40 550 лв.;
Дял III – оцветен в синьо на скицата на л. 371 от делото, с площ 1020 кв.м., при
граници: улица, дял II и от две страни язовир /за Държавата/, с пазарна стойност на дела
28 480 лв.
В обясненията си вещото лице е посочило, че при изготвяне на проекта за делба е
съобразило местоположението на сградата в средата на УПИ, както и площта на дела, в
която попада сградата и максималното отстояние от двете й страни.
По искане на Р. И., вещото лице да изготви допълнителни варианти за реално
поделяне на имота, като съобрази реалното ползване на имота с къщата възлизащо на 1500
кв.м. заедно с къщата, като отстоянието от къщата до линията да бъде не повече от 3 м. и да
обособи дял полагащ се на Р. И. прилежащ към къщата от 1500 кв.м., толкова, колкото са му
били възстановени с реституционното решение по делото е проведена повторна СТЕ.
В заключението си по повторната СТЕ, вещото лице К. В.а е изготвило проект за
делба в два варианта, както следва:
Вариант 1, включващ
4
Дял I – оцветен в червено на скицата на л. 397, с площ 800 кв.м., при граници: улица,
УПИ II-20, дял II и язовир, с пазарна стойност 12 000 лв. /за Държавата/;
Дял II – оцветен в жълто на скицата на л. 397, с площ 1045 кв.м., ведно с построената
в този дял двуетажна жилищна сграда с площ 68 кв.м., при граници: улица, дял I, дял II и
язовир, с пазарна стойност 21750 лв. /за Р. И./ и
Дял III – оцветен зелено на същата скица, с площ 900 кв.м., при граници: улица, дял II
и от две страни язовир, с пазарна стойност 13500 лв. /за Държавата/ и
Вариант 2, включващ
Дял I – оцветен в червено на скицата на л. 396, с площ 800 кв.м., при граници: улица,
УПИ II-20, дял II и язовир, с пазарна стойност 12 000 лв. /за Държавата/;
Дял II – оцветен в жълто на скицата на л. 396, с площ 1500 кв.м., ведно с построената
в този дял двуетажна жилищна сграда с площ 68 кв.м., при граници: улица, дял I, дял II и
язовир, с пазарна стойност 27210 лв. /за Р. И./ и
Дял III – оцветен зелено на същата скица, с площ 445 кв.м., при граници: улица, дял II
и язовир, с пазарна стойност 6675 лв. /за Държавата/.
Вещото лице е посочило, че пазарната стойност на делбения имот, ведно с
построената в него жилищна сграда при Вариант 1 възлиза на 47250 лв., а при Вариант 2 –
на 45 885 лв.
Предложеният от вещото лице К. В.а проект за делба по Вариант 2 е оспорен от
държавата като неадекватен на определените права с решението по допускане на делба.
С протоколно определение от п.с.з. от 26.06.2018г. заключението е прието като
доказателство само в частта му по предложения вариант 1.
По делото е прието заключение на нова СТЕ, изготвено от вещото лице К. В.а със
задача да определи пазарна оценка на делбения имот и реалните дялове, без да оценява
сградата, построена в имота и да се включва същата в някой от дяловете, доколкото същата
не е предмет на делба. Определена по този начин, към датата на оценяването /11.11.2019г./,
пазарната стойност на делбения имот при съобразяване на застрояването в същия е
определена от вещото лице на 38 040 лв. при вариант 1 и на 36675 лв. при вариант 2. По
предложените варианти за делба чрез препращане към приложената към заключението от
15.06.2018г. схема, пазарната оценка на обособените дялове по всеки от вариантите без
сградата е определена, както следва:
Вариант 1, включващ
Дял I – с пазарна стойност 12 000 лв.;
Дял II – с пазарна стойност 12 540 лв.;
5
Дял III – с пазарна стойност на дела от 13 500 лв.
Вариант 2, включващ
Дял I – с пазарна стойност 12 000 лв.;
Дял II – с пазарна стойност 18 000 лв.;
Дял III – с пазарна стойност на дела от 6 675 лв.
С писмо изх. № 1100-361/3/ от 26.02.2021г. на основание чл. 201, ал. 1 от ЗУТ и взето
решение на проведено на 25.02.2021г. заседание на Експертния съвет по устройство на
територията, Главния архитект на Община Д. изразил становище, че делбеният имот,
представляващ УПИ I-21, в кв. 1 е реално поделяем съгласно разпоредбите на ЗУТ и
съобразно одобрен и предложен вариант 1 на вещото лице К. В.а.
Р. Ф. И. е починал на *** и в качеството на негови правоприемници по закон на
основание чл. 227 от ГПК в качеството на ищци са конституирани наследниците му Т. Д.
ИЛ., Д. Р. ИЛ. и ЕМ. Р. Б.. В писмено становище, същите заявили искане за възлагане в общ
техен дял дял II от вариант 2 на заключението на вещото лице К. В.а, прието по делото на
19.11.2019г., а евентуално – дял II от вариант 1 от същото заключение.
В писмено становище Държавата заявила искане за разпределение на дяловете чрез
разпределение като обекти на двата дяла с обща площ 1700 кв.м. от поземления имот в
собственост по вариант 1 от експертизата.
Въз основа на всичко изложеното, в обжалваното решение ПРС приел, че делбата
следва да се извърши чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК съобразно предложения
вариант 1 от заключението на вещото лице К. В.а, прието в с.з. на 19.11.2019г.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Производството е с предмет съдебна делба на недвижим имот, във фазата по
извършването й. Решението в частта по определения способ за извършване на делбата – чрез
разпределяне на имотите е оспорено в частта по приложения вариант /вариант 1/ за
разпределение, с доводи, че неприложеният вариант /вариант 2/ е проектният дял, който
според въззивниците физически лица отговаря най-точно на реално владяния от техния
наследодател имот с площ от 1500 кв.м.
Заявените в този смисъл доводи са неоснователни поР. следното:
С решението по допускане на делба съдът се произнася по въпросите между кои лица
и за кои имоти ще се извърши тя, както и за частта на всеки сънаследник – чл. 344, ал. 1 от
ГПК. По тези въпроси се формира сила на пресъдено нещо и ето защо всички спорове, които
са от значение за определяне на квотите на съсобственост, се разрешават в първата фаза на
6
делбата. При постановяване на решението по извършване на делбата, съдът е обвързан от
силата на пресъдено нещо, формирана с решението по допускане на делбата по отношение
на съделителите, обектите на делбата, както и установената част на всеки съделител. При
извършването на делбата чрез обособяване на самостоятелни дялове и теглене на жребий по
реда на чл. 352 от ГПК и чрез разпределение по чл. 353 от ГПК, съдът е длъжен да следи,
както за зачитане на силата на пресъдено нещо, формирана по отношение на обектите на
делбата и броя на съделителите, така и за обема на установените за всеки от тях права.
В случая до делба е допуснато дворно място, находящо се в с. Д., община Д., област
Варна, цялото с площ от 2745 кв.м., съставляващо УПИ I-21, в кв. 1, по плана на селото,
върху което дворно място е построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 68
кв.м., между съделителите Р. Ф. И. при квота 1045 кв.м. ид.ч. и Българската държава, при
квота 1700 кв.м. ид.ч. от мястото. Построената в мястото жилищна сграда не е предмет на
допуснатата делба, тъй като няма спор по делото, че същата е изключителна собственост на
Р. И..
Установено е от приетите по делото заключения на СТЕ, че допуснатият до делба
недвижим имот е реално поделяем, съобразно субективните, обективни и количествени
параметри установени в решението по допускане на делбата. В заключението си вещото
лице К. В.а предлага два варианта за обособяване на три проекто дяла:
първи с площ от 800 кв.м. и пазарна стойност 12000лв. и трети с площ от 900 кв.м. и
пазарна стойност 13500 лв. за Държавата и втори дял – с площ 1045 кв.м., в който
попада и построената жилищна сграда, с пазарна стойност 12540 лв. за Р. И..
първи с площ от 800 кв.м. и пазарна стойност 12000 лв. и трети с площ от 445 и
пазарна стойност 6675 лв. за Държавата и втори дял – с площ 1500 лв., в който попада
сградата, с пазарна стойност 18000 лв. за Р. И..
Предложеният от вещото лице втори вариант е изготвен по искане на Р. И., с довод
поддържан и във въззивната жалба за обособяване на дял с площ от 1500 кв.м., колкото е и
реално владяната от него част от имота. Тези доводи обаче доколкото не се касае до
новонастъпил факт, който не е могъл да бъде съобразен в първата фаза на делбата, са
преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делба и са
недопустими за разглеждане във фазата по извършването й. Проекта за разделяне по вариант
2 от заключението на вещото лице не е съобразен с установените права на съделителите,
противоречи на определените с решението по допускане на делбата квоти за всеки от
съделителите, както и не е одобрен от Главния архитект на Община Д. по реда на чл. 201, ал.
1 от ЗУТ, а този вариант от заключението не е и приет като доказателство по делото, видно
от протоколно определение от с.з. от 26.06.2018г. Последващото заключение прието в с.з. от
19.11.2019г. има за предмет определяне на действителна актуална пазарна цена на имота
/без сградата/, както и на обособените дялове, без да съдържа заключение за реална
поделяемост на мястото и възможностите в тази насока.
7
Правилно с оглед установеното по делото и в съответствие със закона, с постановките
на т. 5 от ППВС № 7/28.11.1973г. и съдебната практика, ПРС е пристъпил към
разпределение на имотите при предпоставките и по реда на чл. 353 от ГПК, при което
правилно е съобразил предложения в заключението на вещото лице К. В.а от 26.06.2018г.
проект по вариант 1 за обособяване на самостоятелни дялове при съобразяване на
актуалната действителна пазарна цена на отделните дялове /без оценка на сградата/, по
заключението на същото вещо лице от 19.11.2019г. Този вариант отговаря в пълна степен на
правата на съделителите по обвързващото решение по допускане на делба; съобразен е с
фактическото ползване на изградената в имота сграда, собствена на Р. И.; отговаря на
изискванията на ЗУТ и е одобрен с позитивно становище за реална поделяемост на главния
архитект на Общината. В този смисъл удовлетворява в пълна степен принципа при
прекратяване на съсобствеността всеки съделител да получи реален дял в натура,
съразмерен на квотата му в общността и главната цел на извършване на съдебната делба.
Решението на ПРС в частта по приложения способ за извършване на делба и
избрания вариант, по който да се извърши реално разпределяне на дяловете между
съделителите в заключение е правилно и законосъобразно постановено, не страда от
пороците визирани в първата жалба, с оглед на което следва да се потвърди.
Оспорено на следващо място е решението в частта му постановяваща уравнение на
дяловете, дължими от Държавата.
В тази връзка съдът съобрази, че поначало стойностното уравнение на дяловете при
разпределение на делбените имоти се извършва на база съпоставката на стойността на
получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса,
изчислена също в парична стойност, освен ако не е установено друго по делото.
В конкретния случай от заключението от 19.11.2019г. на вещото лице К. В.а е
установено, че пазарната стойност на незастроените дялове е определена на база 15 лв./кв.м.,
поР. по-голям инвестиционен потенциал за застрояване, а тази на застроения дял от 1045
кв.м. е определена на база 12 лв./кв.м. В тази част заключението не е оспорено от страните,
поР. което като логично, обосновано, прието без възражения по делото се кредитира като
обективно от съда. Изхождайки от така приетото, по постановеното разпределение
стойността на получения в собственост от Държавата имот възлиза общо на 25 500 лв. /1700
кв.м. х 15 лв./кв.м. = 25 500 лв./, а стойността на получения в собственост от Р. И., в лицето
на правоприемниците му застроен имот възлиза на 12 540 лв. /1045 кв.м. х 12 лв./кв.м. =
12 540 лв./. При това положение, изхождайки от спецификата на установеното, съдът
приема, че не е налице неравенство на дяловете предполагащо изравняване в пари.
Съделителят Държавата не е получил имотен дял, който е на стойност по голяма от дела му
в стойностната делбена маса, а обратно, полученият имотен дял е равен по стойност на дела
му в делбената маса. Същото е относимо и за съделителя Р. И., в лицето на
правоприемниците му в процеса. Липсата на разлика между получен и притежаван по
8
стойност дял от общата маса е основание в случая да не се определя уравнение на дяловете.
Обжалваното решение в частта му, с която са определени уравнения е неправилно,
поР. което следва да се отмени.
Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция право на поискани разноски
има Държавата, в полза на която на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. В този размер разноските
следва да се присъдят в тежест на въззиваемите.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260050 от 18.06.2021г. по гр.д. № 635/2009г. по описа
на ПРС, III-ти състав, с което на основание чл. 353 от ГПК е извършено разпределение на
допуснатия с Решение № 306/30.11.2015г. по гр.д. № 635/2009г. по описа на ПРС до делба
недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Д., общ. Д., обл. Варна,
съставляващо УПИ I – 21 в кв. 1 по плана на селото, цялото с площ от 2745 кв.м. и при
граници: улица, УПИ II-20 и от две страни язовир, върху което дворно място е построена
двуетажна жилищна сграда със ЗП от 68 кв.м., както следва: в общ дял на Т. Д. ИЛ. И. с
ЕГН **********, Д. Р. ИЛ. с ЕГН ********** и ЕМ. Р. Б. с ЕГН ********** е поставен дял
втори от вариант I, оцветен в жълто на скицата, приложена на л. 397 от делото, която
приподписана от съда представлява неразделна част от решението, с площ на този дял от
1045 кв.м., в който е построена двуетажната жилищна сграда, при граници на дела: улица,
дял I, дал II и язовир, с пазарна цена на този дял – 12540 лева, а в дял на Държавата е
поставен дял първи от вариант I, оцветен в червено на същата скица, с площ от 800 кв.м. –
незастроен, при граници на дела: улица, УПИ II-20, дял II и язовир, при пазарна стойност
12000 лв. и дял трети от вариант I, оцветен в зелено на същата скица, с площ от 900 кв.м. и
при граници на този дял: улица, дял II и от две страни язовир, с пазарна стойност на дела
13500 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 260050 от 18.06.2021г. по гр.д. № 635/2009г. по описа на ПРС,
III-ти състав, само В ЧАСТТА МУ, с която Държавата е осъдена да заплати на Т. Д. ИЛ. с
ЕГН **********, на Д. Р. ИЛ. с ЕГН ********** и на ЕМ. Р. Б. с ЕГН ********** сумата от
по 2160 лева на всяка за уравнение на дяловете на съделителите в прекратената
съсобственост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 3 вр. ал. 1 от
НЗПП Т. Д. ИЛ. с ЕГН **********, Д. Р. ИЛ. с ЕГН ********** и ЕМ. Р. Б. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
9
развитие и благоустройството сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10