РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Габрово , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20214200500028 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 407 от 09.12.2020 г., постановено по гр. д. № 838/2020 г.,
Габровският районен съд е отхвърлил изцяло предявения иск от С. Х. Ц., от
гр. Г. против П. Т. П., от гр. Габрово, с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., като
неоснователен и недоказан. С решението в тежест на ищцата са възложени
разноските по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С.Ц.,
чрез адв. И. Х., в която се твърди, че същото е неправилно, поради нарушение
на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът е отхвърли
предявения иск приемайки, че деянието на ответницата не е противоправно и
не било извършено в нарушение на законови разпоредби, като не се
установявало осъществяването на обида и клевета. Според съда, понеже в
1
публикация в социалните мрежи се съобщавало за осъждане, липсвало
основание за ангажиране на отговорността на извършителя на публикацията.
Този извод на съда бил погрешен, тъй като П. написала публикация в личния
си профил в социалната мрежа "facebook" с цел да разгласи позорно
обстоятелство за ищцата, а именно, че същата е осъдена за дискриминация.
Чрез разгласяването на позорно обстоятелство авторът на твърдението излага
негативна оценка спрямо определено лице и цели да предизвика такава
негативна оценка в обществото и именно това е бел на клетвата. Това е била
единствената цел на ответницата - да разгласи сред обществото, че ищцата е
осъдена за дискриминация и именно за това не е достойна за отличието
"Почетен знак на Габрово" и евентуалното й удостояване с нея би било
несправедливо. Твърди се, че ответницата в публикацията си е показала
негативната си оценка за С.Ц. и е предизвикала негативни реакции и у
останалите потребители, като от техните изявления става ясно, че те са
напълно съгласни с нея. Правото на изразяване не може да бъде абсолютно и
то не може да бъде използвано за накърняване и засягане на присъщите на
личността чест, достойнство и добро име. Именно тези ценности били обект
при клеветата - съзнателно разпространяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице. Разпространението на невярното
обстоятелство, че С.Ц. е осъдена за дискриминация е противоправно деяние.
Неправилно съдът е преценил обстоятелство, че към момента на
публикацията факта на осъждане на ищцата бил верен, с оглед постановеното
решение № 56/19.04.2019 г. на АС - Габрово, тъй като осъждане за
дискриминация може да има само с влязло в сила решение, каквото не е било
налице към 24.04.2019 г. Моли да се отмени обжалваното решение и да бъде
уважен предявеният иск, кат осе претендират разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата П. П., чрез
адв. И. Ж., в който се оспорва въззивната жалба, по подробно изложени
аргументи и моли да се потвърди решението, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа жалбата и претендира разноските по делото, а процесуалният
представител на ответницата по жалбата я оспорва, поддържа отговора и
също претендира разноските за въззивната инстанция.
2
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от С. Х. Ц. против П. Т. П., с
който е поискано да се осъди ответницата да й заплати сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди,
вследствие на разпространена, чрез публикации в личния профил на
ответницата във "facebook", невярна информация, че ищцата е осъдена за
дискриминация, ведно със законната лихва върху обезщетението, от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното му плащане.
Ответницата в отговора заема становище, за неоснователност на
предявения иск - по основание и размер. Оспорва да е осъществила
противоправно деяние, тъй като не е разпространявала невярна информация
за ищцата. В профила си е публикувала информация, която е публично
достъпна, тъй като към дата 24.04.2019 г. е било постановено решение на АС-
Габрово, качено на сайта на съда, с което е потвърдена констатация на КЗЗД,
за осъществени от ищцата спрямо ответницата дискриминационни действия,
като едва впоследствие това решение е отменено от ВАС. Твърдението, че
"внушавала" определено възприятие с поста си, не може да се квалифицира
като форма на деяние по чл. 45 от ЗЗД. Изразеното в постовете й изразявало
мнение, което е гарантирано от Конституцията и КЗПЧОС. Публикацията
била израз единствено на правото й като гражданин да заяви публична
позиция по важен обществен въпрос, като никъде не е отправяла лични
нападки или клеветнически твърдения спрямо ищцата. Оценките (мненията)
не подлежат на проверка за вярност, тъй като не са конкретни факти от
обективната действителност, а принципно могат да ангажират отговорност,
само ако представляват обида. Оспорва да е имала виновно поведение под
каквато и да е форма на вината. За касационната жалба на ищцата е узнала
едва с връчването й на 13.05.2019 г. Оспорва и наличието на причинно -
следствена връзка между противоправното - виновно поведение и настъпили
вреди, тъй като не се установява такива да са настъпили в следствие
процесните публикации. Оспорва искът и по размер.
За да постанови обжалваното решение и да отхвърли предявения иск,
първоинстанционният съд е приел, че ответницата не е извършила
3
противоправно деяние с публикацията в нейния профил във фейсбук на
24.04.2019 г., тъй като в публикацията е отразен факт, който обективно е
съществувал към този момент, а именно решение на съда, което е било
публикувано на страницата на АС- Габрово и обективно изложеното е било
вярно. Съдът е приел, че с извършената публикация от ответницата, не е
осъществен състава на обидата или клеветата, поради което и не е налице
противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, приема за установено,
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ответницата по жалбата е била служителка
на Регионалната библиотека „Априлов - Палаузов" до 02.05.2019 г., където е
заемала длъжността "***". Не е спорно и обстоятелството, че С.Ц. от 2008 г.
до настоящия момент заема длъжността Директор на Регионалната
библиотека.
Не е спорно, че между двете страни е бил налице гражданско правен спор,
като през 2016 г. П. е подала жалба до Комисия за защита от дискриминация-
гр. София, в която е изложила твърдения за осъществена спрямо нея, от С. Х.
Ц. дискриминация по признак „увреждане", като с решение № 386/26.09.2018
г. на Комисията, е признато за установено, че С.Ц. -Директор на библиотеката
и представляващ работодателя е осъществила дискриминация под формата на
тормоз по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. спрямо П. Т. П. на основата на признак
"увреждане" и е препоръчано, с превантивна цел, да се въздържа за в бъдеще
от подобни дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране
на свои служители на основата на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от
ЗЗдискр.
Видно от решение № 56/19.04.2019 г. постановено по адм. д. № 322/2018 г.
по описа на Административен съд- Габрово е отхвърлено оспорването на
С.Ц., в качеството й на директор на Регионална библиотека "Априлов-
Палузов"- гр. Габрово против решение № 386/26.09.2018 г. на Комисията за
защита от дискриминация.
Не се оспорва обстоятелството, че П.П. от своя профил с име „П. П." на
4
адрес: https://www.facebook.com/profile.php?id=100000223594005, на
24.04.2019 г. - е публикувала информация в своя профил във Facebook със
следния текст:
„Здравейте, приятели! На 06.10.2014 г. бях уволнена от директорката на
библиотеката „Априлов - Палаузов" - Габрово С.Ц., защото съм инвалид,
въпреки, че увреждането ми не беше пречка за изпълняване на длъжността
библиотекар! Обжалвах решението и спечелих, като съдът постанови, че
уволнението е незаконно и ме възстанови на работа. Но С.Ц. ме уволни
отново, а аз отново спечелих. След година и половина безработица и пет
съдебни дела се върнах на работа. Заведох дело в Комисията за защита от
дискриминация, която през юни 2019 г. излезе с решение осъждащо С.Ц.. Тя
обжалва пред Административен съд - Габрово, но той с решение
56/19.04.2019 г. /можете да го прочетете на сайта на съда/ потвърди
присъдата. Въпреки това, тъй като тя е назначена за директорка от
тогавашния кмет Т. Д., членовете на Г. от община Г. са я предложили за
носител на почетния знак на Г., без това да минава през обсъждане на
Общинския съвет, защото там съветници със съвест биха се
противопоставили. Смятам, че това е пълен абсурд - осъден за
дискриминация да бъде почетен член - и призовавам всички, които и както
могат, да съдействат да предотвратим поредното своеволие".
Горецитираната публикация е харесана от 26 потребители, а под нея са
написани 37 коментара. В отговор на някои от коментарите Поли П. (П.П.) е
писала пояснения:
в отговор на потребител Н. Е. Р.:
П. П.: ..Всичко това е направено. В случая не става въпрос за мене, а за
това, че С.Ц. е осъдена за дискриминация, а е предложена за носител на
почетния знак на Габрово!".
в отговор на потребител В. Х.а:
П. П.: „В., аз не се ядосвам лично за себе си - спечелих всички дела,
получих си полагаемите обезщетения и се върнах на работа. Но ме боли за
това, че такъв човек ще бъде поставен наравно с толкова много хора, дали
безкористно личния си принос за нашия град - няма да ги изброявам, много са
5
и ние ги знаем."
Видно от протокол № 1 от 27.03.2019 г. на Комисията по почетните
отличия и звания, във връзка с постъпили предложения от кмета на Община
Г., С. П. е включена като предложение до Общинския съвет Габрово да бъде
удостоена с "почетен знак на град Г.". От извлечение по решение № 92 от
25.04.2019 г. на Общинския съвет - Габрово е видно, че С. П. не е получила
удостояване с почетен знак.
Свидетелката К. Ч. - директор на Регионален исторически музей -Габрово
свидетелства, че познава ищцата С.Ц. много години, тъй като двете
институции имат много съвместна работа и двете са в много добри
отношения. За публикацията знае от ищцата и я е чела, както и много нейни
колеги. Разбрала за публикацията още същата вечер. На следващия ден С.
отишла при нея и била много оскърбена, а тя я успокоявала. Дошли и нейни
колеги, които също изразили своето недоволство за това, което е публикувано
срещу нея. За ищцата тази публикация била много унизителна. Много хора
започнали да я питат, защо се обявяват срещу нея за „почетния знак". Това
указало психически натиск върху нея, различни хора да й звънят, и да я питат
„защо така". Била травмирана. След това са разговаряли няколко пъти и
обидата продължавала да й тежи, като споделила, че е обидена и унизена от
публикацията. Възприела го като кампания срещу нея. Обяснява, че в
публикацията били цитирани две съдебни дела, които са спечелени от П., но
след това обаче било написано, че е имало и трето дело. Спомня си, че
пишело че двете дела за дискриминация срещу С., че са спечелени от П..
Нейното възприятие било, че няма да има други дела, че делата са спечелени
от П..
Свидетелката Ц. А. - ** в РБ "Априлов - Палаузов" -Габрово свидетелства,
че познава П.П.. Знае за публикацията, като разбрала от колегите си. Влязла
във „фейсбук" и я прочела. На следващия ден след публикацията, г-жа Ц.
като влязла в стаята им била зачервена, ръцете й треперели. Казала, че се
чувства унизена. Дни наред коментарите под публикацията не спрели.
Ищцата е споделяла, че това е обида за целия труд, който е положила, че не
обиждат само нея, а и институцията. Знае, че е имало дело за дискриминация,
но доколкото знае тогава не било приключило. В самата публикация пишело,
6
че все едно делото е приключило и има присъда.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество постановеното
решение е правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и
задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като настоящата
инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272
от ГПК препраща към тях.
За да бъде уважен предявения иск с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД, ищцата следва
да докаже осъществяването на фактическия състав на иска, който включва и
противоправност на деянието.
Неоснователно е наведеното възражение в жалбата, че с процесната
публикация в личния профил на ответната страна във фейсбук, П. е
извършила противоправно деяние, тъй като разгласявайки позорно
обстоятелство за ищцата, а именно, че е осъдена за дискриминация, е целяла
да предизвика негативна оценка в обществото, с което е осъществила
белезите на клеветата, т.е. съзнателно е разпространила неистински позорни
обстоятелства за нея.
За да се приеме, че е извършено противоправно деяние по смисъла на чл.
45 от ЗЗД с процесната публикация, следва да се установи дали в
публикацията на ответницата, в личния й профил, в социалната мрежа, е
изложено фактическо твърдение или оценка (мнение) изразено от лицето. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на
публикуване на информацията в профила на ответницата, е било постановено
решение на Административен съд - Габрово, с което е потвърдено решението
на КЗДК, с което е установен акт на дискриминация от страна на
директорката - ищцата Ц. спрямо служителката - ответницата П.. В
публикацията ответницата се позовава и препраща именно към съдебното
решение, като е посочено дело, с което всеки би могъл да се запознае,
доколкото решението е публично и публикувано на страницата на съда. От
анализа на публикацията е видно, че П. се е позовала на обективния факт на
постановеното от съда решение, към което препраща, с което се потвърждава
установеното в постановеното от Комисията за защита от дискриминация
решение, т.е. не е налице разпространение на неверни и позорящи факти, към
7
24.04.2019 г., от страна на ответницата по адрес на ищцата и тя не е
разпространила невярна информация, относно развитието на воденото от нея
дело. Обективен факт е, че към момента на публикацията, решението на АС
не е обжалвано. Т.е. не може да се приеме, че ответницата е разпространила
клеветнически обстоятелства, целящи да злепоставят ищцата, доколкото
фактът, на който се е позовала, за да изрази мнението си, е съществувал в
обективната действителност именно като такъв, какъвто го твърди
ответницата. Оценката и мнението на ответницата, че ищцата е осъдена за
дискриминация и поради това не е достойна да получи наградата, за която е
бил предложена, не подлежи на проверка за вярност, тъй като не представлява
факт от обективната действителност, който да ангажират отговорността й.
Разпоредбата на чл. 10, т. 1 ЕКЗПЧОС и Конституцията на РБ прокламират
свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на
информация и идеи, без намеса на държавните власти. Нормите не дават
право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството
на други лица, но осигуряват свободната оценка на фактите и възможността
тя да се отстоява. След като не се разпространяват клеветнически твърдения и
не се съдържат обиди в публикацията, не би могло да се приеме, че
ответницата е извършила противоправно деяние възприемайки и
представяйки като "осъждане" решението на Административния съд.
Ответницата не е юрист и не е използвала термина като специалист, а като
гражданин участвал в съдебно производство, позовавайки се на факта на
приетото от съд, към този момент, с което се потвърждава установения акт на
дискриминация от страна на ищцата спрямо ответницата от Комисията за
защита от дискриминация. Не е противоправно поведението при изказани
мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,
когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (в този смисъл решение
на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1438/ 2009 г.). Очевидно изразеното от ответницата
представляват оценъчни съждения, които няма законова опора да бъдат
приети за фактически твърдения и съответно да са основание при
констатирана невярност, които да са основание за деликтна отговорност.
Обратното тълкуване би нарушило чл. 10 от ЕКЗПЧОС, доколкото би се
ограничила свободата на словото и би се попречило на свободното изразяване
на мнение. Поради гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е
8
приел, че ответницата не е извършила противоправно деяние с процесната
публикация и е отхвърлил предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Предвид гореизложеното първоинстанционният съд не е допуснал
твърдените нарушения във въззивната жалба и решението, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без
уважение.
При този изход на делото в полза на ответницата следва да се присъдят
разноските за въззивното производство в размер на 600 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 407 от 09.12.2020 г. постановено от
Габровския районен съд по гр. д. № 838/2020 г., като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА С. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул.
"Николаевска" № 72 ДА ЗАПАЛТИ на П. Т. П. сумата от 600 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9