Решение по дело №4362/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……

гр. София, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

        МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА

при участието на секретаря Донка Шулева като разгледа докладваното от Десислава Алексиева в.гр.д. № 4362/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20213990 от 02.10.2020 г. по гр. д. № 68031/2019 г. по описа на СРС, 177 с-в, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с Решение № 20035639 от 08.02.2021 г. по същото дело е отхвърлен предявения от „А.“ ЕООД, ЕИК ********с адрес *** против „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес център отрицателен установителен иск за установяване недължимостта на сумата от 2416,80 лева, представляваща стойността на потребена, но неправилно отчетена електрическа енергия за обект намиращ се на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Акад. Иван Гешов“ – предишен бул. „Димитър Несторов“ в гр. София с клиентски номер ********, за която е издадена фактура № **********/31.10.2019 г.

С решението е осъден „А.“ ЕООД да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД направените по делото разноски общо в размер на 450 лв., от които за юрисконсултско възнаграждение – сумата от 150 лева, за назначена експертиза – сумата от 250 лева, за допуснат свидетел – сумата от 50 лева.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „А.“ ЕООД, в която се излагат съображения за неправилност, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че липсват облигационни отношения меду страните по делото. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че са приложими правила за измерване количеството ел. енергия от 2013 г., тъй като към този момент същите са отменени. Заявява, че ответникът не е краен снабдител. Счита, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, съгласно която ответникът е длъжен да измени общите си условия и да включи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Отправено е искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск като основателен и доказан. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна "Ч.Р.Б." АД не е подала писмен отговор. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли постановеното от СРС решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 177-ми състав, решение за валидно, допустимо и неправилно.

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

По доводите за неправилност на постановеното решение изложени в подадената жалба, съдът намира следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2416,80 лева, представляваща стойност за начислена електрическа енергия по партида с клиентски номер ********, след извършена корекция на сметка въз основа на протокол за извършена проверка на електроснабден обект, намиращ се на кръстовището на бул. „България“ и бул. Акад. „Иван Гешов“ – предишен бул. „Димитър Несторов“ в гр. София, за която е издадена фактура №********** от 31.10.2019 г.

За да отхвърли иска, СРС е приел, че за процесната корекционна процедура са приложими ПИКЕЕ /2013 г./, тъй като проверката била извършена към момент, в който същите не са били отменени от ВАС. Въз основа на това е приел,  че едностранната корекция не е лишена от правно основание,като същата била извършена въз основа на ПИКЕЕ в рамките на законовата делегация. Позовал се на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, съгласно който при установена промяна в схемата на свързване, корекцията се извършва въз основа на констативен протокол. Въз основа на това е приел, че процедурата по чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ е спазена. Дори и да е налице непълнота в разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип на недопускане на неоснователно обогатяване. Поради това и съдът е приел, че за оператора на електроразпределителната мрежа, който е ответникът "Ч.Р.Б." АД, е възникнало правото да извърши корекция (преизчисляване на количеството ел. енергия).

Решението на СРС е неправилно.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че приложими са ПИКЕЕ от 2013 г. Това е така, защото проверката е била извършена съгласно констативен протокол на 07.08.2019 г., а новите ПИКЕЕ са обнародвани в ДВ – бр. 35 от 30.04.2019 г.  Следователно в процесния случай са  приложими именно ПИКЕЕ / 2019 г./.

Ответникът е оператор на електроразпределителната мрежа. Това му качество е от съществено значение в случая, защото ответникът не е материално-правно легитимиран за процесното вземане за корекция.

Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ /2019 г./ операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от същият този оператор.

От друга страна според чл. 98а, ал. 2, т.6, б. „а“ ЗЕ  общите условия на крайния снабдител съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

Очевидно е противоречието между чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ /2019 г./ и чл. 98а, ал. 2, т.6, б. „а“ ЗЕ, защото според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, докато според ПИКЕЕ /2019 г./ сумата се дължи на оператора на електроснабдителната мрежа и той трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента за нея. Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-висока степен, а именно чл. 98а, ал. 2, т.6, б. „а“ ЗЕ .

Ответникът не е материално-правно легитимиран за процесното вземане за корекция, а легитимиран е крайният снабдител. Изводът е обоснован и чрез установената практика на ВКС във връзка с приложението на чл. 50 и 51 ПИКЕЕ /2013 г./, като в разглежданите хипотези е прието, че сумата по корекцията на сметка се дължи на крайния снабдител, като именно по тази причина са приети и измененията на чл. 98а, ал. 2, т.6, б. „а“ ЗЕ във вр. чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ. В измененията на ЗЕ /ДВ бр. 41 от 21.05.2019 г. / с които е изменен чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ липсват други изменения на закона, от които да се заключи, че е налице промяна на законодателството в полза на оператора на електроразпределителната мрежа и чл. 98а, ал. 2, т.6, б. „а“ ЗЕ вече не трябва вече да се прилага. При наличието на чл. 98а, ал. 2, т.6, б. „а“ ЗЕ не може да се приеме, че чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи, че сумата по корекцията вече ще се дължи на оператора на електроразпределителната мрежа вместо на крайния снабдител.

Само на това основание - липса на материално-правна легитимация на ответника да претендира процесната сума - искът се явява основателен. След отмяна на решението на СРС отрицателният установителен иск трябва да се уважи и на ищеца да се присъдят разноски пред СРС и СГС.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени сторените разноски пред настоящата инстанция. Последният претендира адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 26.10.2020 г. и 48,50 лв. за държавна такса. Направеното възражение за прекомерност от насрещната страна е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева и до този размер следвада бъде присъдено адвокатското възнаграждение на ищеца съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото. Искането за адвокатско възнаграждение по чл. 9, ал. 1 НМРАВ в размер на 300 лева следва да бъде оставено без уважение, доколкото хипотезата на разпоредбата касае изготвяне на въззивна жалба без процесуално представителство, какъвто не е случая. За първоинстанционното производство ищецът е претендирал разноски в размер на 499,68 лева, от които 400 лева за адвокатско възнаграждение и 99,68 лева държавна такса, които следва да му бъдат присъдени с оглед изхода на спора.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20213990 от 02.10.2020 г. по гр. д. № 68031/2019 г. по описа на СРС, 177 с-в, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с Решение № 20035639 от 08.02.2021 г. по същото дело и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „А.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес *** против „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес център, че „А.“ ЕООД ЕИК ********не дължи на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ******** сумата от 2416,80 лева, представляваща стойност на начислена електрическа енергия по партида с клиентски номер ********след извършена корекция на сметка въз основа на протокол за извършена проверка на електроснабден обект, намиращ се на кръстовището на бул. „България“ и бул. Акад. „Иван Гешов“ – предишен бул. „Димитър Несторов“ в гр. София, за която е издадена фактура № **********/31.10.2019 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес център да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 448,50 лв. –разноски за въззивната инстанция и сумата 499,68 лв. - сторени разноски пред първата инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.