Р Е Ш Е Н И Е № 241
гр.*******, 13.03.2024
година
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният съд *******, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,с
участието на прокурор……..……..,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №1 по описа на съда за 2024 година, за да се произнесе взе
пред-вид следното:
Производството
е образувано по жалба на Н.Г.Н.
***, подадена чрез представител по пълномощие адв. Ст.Н. ***, срещу Заповед
№4066з-2481/15.12.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция
„Гранична полиция“ гр.Р.(РДГП-Р.), с която му е наложено дисциплинарно
наказание по вид „порицание“ за срок от шест месеца, за нарушение на чл.200
ал.1 т.12, във връзка с чл.194 ал.2 т.4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), с фактическо описание: „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“.Посочено е, че в разрез с етичното правило от чл.64,
Раздел V „Взаимоотношения между държавните служители“
от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР (Обн.ДВ,бр.67/14г.,посл.изм.ДВ,бр.64/18г.) - занапред ЕКПДСМВР, е изложил
неверни и заблуждаващи твърдения, че е получил разпореждане от оперативния
дежурен на РДГП-Р.- ******** граждани (свързани с гранична проверка по време на
дежурство на оспорващия на ГКПП гр.*******- шосе) „да бъдат върнати на ГКПП М.Т.“,
каквото разпореждане не било давано.
С жалбата се оспорва главния съставомерен факт, като Н.Н.
твърди, че никога не е заявявал неистина, а напротив, в хода на един от проведените разговори (по телефона) с
оперативния дежурен в РДГП-Р., е получил разпореждане - ******** граждани да
бъдат допуснати за придвижване до ГКПП гр.М.Т., където да им бъдат оформени
документите за влизане в страната, както бил и постъпил. Известно време след
това, получил ново обаждане от ОДЧ при РДГП-Р.с настояване лицата да бъдат
задържани, което обективно вече е било неосъществимо, тъй като са били
освободени.Отделно от това счита,че е нямал нормативно основание да ги
задържи,предвид хипотезите от чл.72 ЗМВР. Впоследствие разбрал, че същите лица
(*****граждани) са пристигнали на ГКПП гр.Р.(*********), където без какъвто и
да е проблем, са преминали границата след 02:00 часа на 20.04.2023г.Ето защо
поддържа,че не е нарушил никакви правила от ЕКПДСМВР или други по служба. В обобщение
настоява, че неправилно бил приложен материалният закон по отношение на факти, които
не попълвали състав на нарушение на етичните правила, което лишавало оспорената
заповед както от фактическо, така и от нормативно основание. Последното сочело
и на несъответствието ѝ с нормативната цел, щом нямало извършено нарушение
на служебната дисциплина, не можело да има и санкция за такова, каквато не и
целта на ЗМВР, вкл. изведена от чл.4 ал.2 от Инструкция №8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР (Обн.ДВ,бр.59/21г.,изм. ДВ,бр.55/23г.)
Поддържа (без конкретизация) и твърдение за допуснати нарушения на
дисциплинарната процедура,вкл. за неспазване на сроковете от чл.195 ал.1 ЗМВР,
с оглед на което, в обобщение на всички оплаквания, моли за отмяна на
оспорената заповед, както и за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът
по жалбата - Директорът на Регионална
дирекция „Гранична полиция“ гр.Р., чрез представител по пълномощие гл.
юрисконсулт Й.С. (л.309),
в писмен отговор (л.307-л.308)
и в писмени бележки, поддържа неоснователност на оспорването. Счита, че
обжалваната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган,
съгласно чл.204 т.4 ЗМВР; при стриктно спазване на нормираната дисциплинарна
процедура; в предвидената от закона форма (арг. чл.210
ал.1 ЗМВР); при правилно приложение на материалния закон, вкл. в частта за
индивидуализиране на наказанието, както и в съответствие с неговата цел. Счита,
че твърдението за дадено разпореждане в процесния по делото смисъл,от
оперативния дежурен в РДГП-Р.инспектор Я., изведено от телефонните разговори,
отразени на л.14 и л.15 от Протокол рег.№3282р-15682/09.06.23г. (л.169-л.185), било
извадено от контекста на всички водени по случая разговори. Позовавайки се на регламентацията
на действията по осъществяване на граничния контрол (Инструкция №8121з-1492/04.11. 2022г. за реда и организацията за
извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни
пунктове -обн.ДВ,бр.91/15.11.22г., издадена по законовата делегация от чл.30 ал.2 ЗМВР) поддържа,че никой друг освен жалбоподателят не е можел да вземе
решение,тъй като в правомощията на граничния полицай на първа линия, било
разрешаването или отказа за преминаване през държавната граница на ********
граждани. Твърди, че е разполагал с правомощието да задържи лицата до
изясняване на случая, което също не бил направил по неизяснени причини. Освен
това намира, че при събраните доказателства (в ускорен порядък, докато ********
граждани са били на територията на ГКПП-*******) за влизането им в Б. през ГКПП
гр.М.Т., при което е допуснат пропуск - не са били поставени входни печати в
документите им за пътуване и не са били въведени в АИСГК, оспорващият е
следвало да им връчи формуляр, представляващ Приложение №8 към чл.12 от Регламент (ЕС) 2016/399 на ЕП и на Съвета от
09.03.2016г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през
границите (Кодекс на шенгенските граници), което като не бил направил, нарушил
задълженията си. Въпреки посочените възможности,жалбоподателят взел решение да
върне лицата, с цел да им бъдат оформени документите за „вход“ в ГКПП-М.Т., за
което обаче,в сведенията по дисциплинарните производства свързани със случая
(водени от ГД“Гранична полиция“ и от РДГП-Р.) неизменно заявявал, че за да
процедира така бил получил разпореждане от оперативния дежурен в Регионалната
дирекция „Гранична полиция“ Р., което не съответствало на истината. Възразява
срещу доразвитото в съдебно заседание оплакване относно началния момент на
нормативните срокове от чл.195 ал.1 ЗМВР, позовавайки се на изричното правило
от чл.196 ал.2 от с.з., което не се нуждаело от тълкуване. Ето защо настоява
жалбата да бъде отхвърлена, с потвърждаване на оспорената заповед, като
съответна на фактите по делото и закона.Претендира юрисконсултско
възнаграждение,като заявява, по реда на чл.78 ал.5 ГПК, възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от оспорващия.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК, във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи, становищата
на страните и след преценка на доказателствата по делото,прие за установено
следното: Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от активно легитимирано лице, с установен правен интерес от
оспорването, при спазване на срока от чл.149 ал.1 АПК,приложим от препращането
на чл. 211 ЗМВР, а обжалването е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед №4066з-2481/15.12.2023г., на директора на РДГП-Р.,с
която на младши инспектор Н.Г.Н. - старши полицай в ГКПП гр.С.от ГПУ-С.при РДГП-Р.,
е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, за
нарушение на чл.200 ал.1 т.12, във вр. с чл. 194 ал.2
т.4 ЗМВР, поради „неспазване на правилата
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“. Посочено е
за нарушено правилото от чл. 64, Раздел V
„Взаимоотношения
между държавните служители“ от ЕКПДС МВР, затова защото жалбоподателят е
изложил неверни твърдения, че е получил разпореждане от оперативния дежурен на
РДГП-Р.- четиримата *****граждани „да бъдат върнати на ГКПП гр.М.Т.“, каквото
разпореждане не е било давано.
Заявеното и поддържано в хода на
дисциплинарното производство от мл.инспектор Н.Н., е
квалифицирано като „неистина“,прието за осъществяващо главния обективен признак
на нарушение на служебната дисциплина, съгласно регламентацията от чл.194 ал.2
т.4 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
6 месеца до 1 година, съгласно чл.200 ал.1 т.12 и ал.2 ЗМВР.Дисциплинарно-наказващият орган (ДНО), по аргумент от чл.206 ал.2 ЗМВР, е изложил
съображения за определяне на наказанието в минималния предвиден размер, имащо
само темпорално (времево) измерение.
От представената преписка се
установява, че със Заповед №4066з-13 01/29.06.2023г. на ответния ДНО
(л.18-л.19) е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Н.Г.Н.
- старши полицай в ГКПП гр.*******. Същата е провокирана от изводи, формирани в
Справка от извършена проверка, разпоредена със Заповед №3282з-1732/ 21.04.23г.
на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР (л.83-л.98) по повод
следния случай: На 19.04.2023г. на ГКПП-С.се е явил за излизане от страната лек
автомобил марка „*****“ с *****рег.№ ********,
управляван от *******гражданин **************, роден на ***г. (в
преписката е грешена многократно годината на раждане с *****.), притежаващ
шенгенска виза, валидна до 02.06.2023г., като в автомобила са пътували и
лицата- ***************, родена на ***г.;***************,
родена на ***г. и ********************, роден на ***г. (годината
е грешена с 2023г.)-всички притежаващи валидни шенгенски визи, издадени от
Италия и Франция. На работа е бил оспорващият (л.64), който е поел случая от
предходната (дневна) смяна, в 20:00 часа на 19.04.2023г., с предаване на
документите на четиримата *****граждани (предвид общата фамилия и датите им на
раждане, вероятно семейство), за които било установено, че няма информация в
системата за граничен контрол (АИСГК) за влизане в страната и в паспортите им
няма положени печати от ГКПП гр.М.Т., откъдето са заявили, че са влезли в Б..
Със заповедта по чл.205 ал.1 ЗМВР е
определен персоналният състав на дисциплинарно-разследващия орган и са дадени
указания по предмета на разследването и спазването на дисциплинарния процес.
Дежурният граничен полицай Н. извършил
идентификация на лицата, на автомобила и на намиращите в него вещи, имайки
предвид, че началникът на дневната смяна е уведомил за случая (*****граждани,
явяващи са на „изход“ от страната, чиито „вход“ не е оформен) ОДЧ ГПУ- *******;
ОДЧ РДГП-Р.; ЗНГПУ *******; НГКПП *******, след което стриктно изпълнявал
разпорежданията им, до застъпване на следващата смяна. По т.8 от горепосочената
Справка до ГДГП при МВР е направена констатация, че на 19.04.2023г.
мл.инспектор Н. е ограничил правото на придвижване на ******** граждани повече
от 4 часа, без да упражни правомощията си по чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, т.е. без да
издаде заповед за задържането им до изясняване на случая, като е препоръчано
срещу него да бъде възбудено дисциплинарно производство за деяние по смисъла на
чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР.Така е и образувано процесното, чиито срок двукратно е
продължаван (л.20-л.21) и е приключило с обобщена Справка №4066р-16 006/20.09.23г.,
предлагаща на ДНО да прекрати воденото дисциплинарно производство по
първоначалния текст от ЗМВР. Доколкото обаче, в хода на същото, оспорващият е
поддържал неизменно, че е получил разпореждане от оперативния дежурен в РДГП-Р.,
******** граждани „да бъдат върнати на
ГКПП гр.М.Т.“, каквото не било давано, в хипотезата на чл.47 ал.1 т.5 от Инструкция
№8121з-877/2021г., предложили да бъде изменен предметът на дисциплинарното
разследване, свързвайки го с нарушение на чл.64 ЕКПДСМВР, защото твърдението на
жалбоподателя квалифицирали като неистина.
Със Заповед №4066з-2068/09.10.23г.(л.33-л.34)
на директора на РДГП гр.Р.е изменено както фактическото,така и юридическото
дисциплинарно обвинение, макар и гравитиращи около същите факти от предходното.
Приключило е с обобщена Справка рег.№4066р-18217/26.10. 2023г. (л.35-л. 47),
предлагаща на ответния ДНО, на основание чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР, за извършено
нарушение на служебната дисциплина съгласно чл.200 ал.1 т.12 ЗМВР „нарушаване
на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, да наложи на
мл.инспектор Н.Н. дисциплинарно наказание съгласно
регламентацията от последния. Релевирани са твърдения
на оспорващия в Докладни записки и сведения с рег.№4439р-68 83/17.05.23г.; рег.№4439р-7960/03.06.23г.
(л.153-л.154) и рег.№4439р-11710/ 13.08.23г. (л.71),че е изпълнявал разпореждания
на оперативния дежурен в РДГП-Р., като
са цитирани отделни части от телефонните разговори по приложените СD,
съдържащи аудиозаписи на всички такива, осъществени
от служебните телефони в процесния период. От прослушаните и записани записи се
установява,че в 20:35 часа оперативният дежурен в РДГП-Р.е разпоредил на
жалбоподателя, ******** граждани да бъдат локализирани на ГКПП-*******; да бъде
извършена експертна справка на пътните им документи и с цел изясняване на
обстоятелствата, случаят да се отработи от оперативен работник и експерт на
Гранично полицейско управление гр.*******.
В
изпълнение на горното са снети писмени обяснения (л.258-л.259) от пълнолетните *****граждани
(кога и къде са преминали границата, през кой ГКПП) и са изготвени експертни
справки (л.223-л.233) на визовите стикери и гранични печати на ******** власти,
положени в паспортите им, видно от които е, че изследваните документи (паспорти
и визови стикери) са истински,съответстват на сравнителните образци и по тях
няма поправки и заличавания (л.260). Жалбоподателят установил, че няма данни за
извършване на каквото и да е правонарушение от страна на четиримата *****граждани,
което изцяло е ирелевирало хипотезите от чл.72 ал.1 ЗМВР за полицейското им задържане, в какъвто смисъл са и изводите в
Постановление изх.№1233/23 от 27.04.2023г. на Районна прокуратура гр. С.(л.206-л.207).
С Протокол рег.№4066р-7838/15.05.23г.
(л.241-л.242), дисциплинарно-разследващата комисия е приобщила към преписката
текстови аудио-файлове, възпроизвеждащи телефонните разговори от 19.04.2023г.,
като допълнително е селектирала 51 броя записи. С Протокол рег.№4066р-154
03/12.09.23г. (л.62-л.63) от работно съвещание на комисията, на основание чл.29
ал.5 Инструкция №8121з-877/21г.,са приобщени към дисциплинарното производство писмени
материали от проверката на ГДГП при МВР-София, като относими към нейния
предмет.
В периода на отработване на случая от
оперативния работник и експерта от ГПУ-*******, е проведен разговор между
инспектор Я.ОДЦ гр.Р.и мл.инспектор Н. *** (файлове:08323228-08323232: л.182-л.183
от делото), от текстовото възпроизвеждане на който е видно,че ******** граждани
са отказали получаването на Приложение VIII
към чл.12 от Регламент (ЕС) №2016/399, представляващо „Одобрение на доказателствата по отношение на спазването на условията за
продължителност на краткосрочен престой в случаи, когато пътният документ не
носи печат на влизане или излизане“, което е осигурявало възможността
безпрепятствено да продължат пътя си през Румъния. В хода на този телефонен
разговор инспектор Я.е диктувал съдържанието на съобщение, което следвало да
бъде изпратено до ГКПП гр.М.Т. и в АИСГК, с акцент върху желанието им сами да
се върнат до входния (за тях) в Б. граничен ГКПП гр.М.Т., за да бъде оформен
“входа“ в пътните им документи. От съдържанието на разговора е ясно, че
инспектор Я.дава указания относно връщането (пропускането на ******** граждани
в страната), като буквално диктува на мл.инспектор Н. съдържанието на
съобщението за това действие, приключвайки с текста „Искат по собствено желание да се върнат на ГКПП М.Т.. То те лицата не
са за задържане, пиши: напуснаха ГКПП С.по посока М.Т..“ Този разговор е
свързан с даването на указания как да бъдат пропуснати лицата обратно в
страната предвид цялата специфика на случая. Напълно основателно, съгласно
логическите правила и обичайната житейска практика, жалбоподателят е възприел
съдържанието на горния разговор не просто като разпореждане, а като такова с
диктувани указания за документалното оформяне на пропускането на автомобила и ********
граждани обратно на територията на Б.. Оспорващият няма как да е знаел за
съдържанието и участващите в другите водени телефонни разговори във връзка с конфликтния
случай, за да „интерпретира“ обсъждания разговор по свое усмотрение; „да го
извежда извън контекста на другите разговори и обсъждания“ между по-горестоящи по отношение на него полицейски служители и
др.под., както неправилно е приел ответният дисциплинарно-наказващ орган.
В този контекст и предвид предмета на
конкретното дисциплинарно производство, следва да бъдат ирелевирани последващите указания на оперативния дежурен в РДГП-Р.,
дадени в 21:45 часа, възпроизвеждащи разпореждане на ЗА директора на РДГП-Р.за
задържане на лицата, при несъмнено установената липса на предпоставките от
чл.72 ал.1 ЗМВР,както бе обсъдено по-горе; в 22:30ч. на 19.04.23г. за прилагане
на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/399, който въпрос е бил изчерпен към
този час вследствие отказа на ******** граждани да продължат придвижването си
към Румъния с Приложение VIII към чл.12 от същия
регламент и т.н. Поставен в такъв ракурс нетипично развилият се случай на
19.04.2023г. на ГКПП гр.С.с четиримата *****граждани, оказал се проблемен
единствено и само защото при входа в страната на ГКПП гр.М.Т. не са им били
оформени пътните документи и не са въведени в АИСГК, за което същите нямат
никаква вина, сочи на обратен извод на формирания от ответния ДНО- за
недоказаност на твърдението на мл.инспектор Н.Н. за
получено разпореждане от оперативния дежурен в РДГП-Р., лицата да бъдат върнати
на ГКПП гр.М.Т.. Още повече, че съгласно чл.6 от Инструкция
№8121з-1492/22г.,граничната проверка на
преминаващите през ГКПП лица, е проверка на първа линия и се извършва при
зачитане на човешкото достойнство, както именно е процедирал жалбоподателят
отказвайки да задържи неизвършилите нищо нередно *****граждани и настоявайки за
по-експедитивно решаване на възникналия проблем поради неоправдано дългия им
престой на ГКПП гр.С.и при установената изрядност на
документите и поведението им.
От административната преписка се
установява, че за всяко действие на ДНО и дисциплинарно-разследващата комисия
жалбоподателят е бил уведомяван; запознаван е периодично със събраните
доказателства в производството, като му е било гарантирано правото на ефективно
участие и защита в рамките на същото. С Покана от 09.11.2023г. (л.53) е получил възможност да се запознае с
обобщената Справка рег.№4066р-18217/26.10. 23г.(л.35-л.47) на
дисциплинарно-разследващата комисия и всички събрани в производството доказателства,
от която се е възползвал видно от ДЗ от 10.11.2023г. (л.52). Впоследствие оспорващият
е бил поканен от ДНО с рег. №4066р-19796/20.11.2023г. за изслушване и/или
даване на писмени обяснения съгласно регламентацията от чл.206 ал.1 ЗМВР,
каквото се е провело, видно от Протокол рег.№4066р-20024/24.11.2023г. При
всички завършващи дисциплинарното производство действия жалбоподателят е
поддържал неизменно дадените от него обяснения,вкл. и твърденията си от
процесните Докладни записки, за получено разпореждане от оперативния дежурен
при РДГП-Р.на 19.04.2023г. за пропускане на ******** граждани в посока към ГКПП
гр.М.Т.. Относно горните обстоятелства няма релевирани възражения. В обобщение
се налага извод, че повдигнатият спор е за фактите, имащи значение на
юридически такива за приложения състав на дисциплинарно нарушение по чл.194
ал.2 т.4,във вр.с чл.200 ал.1 т.12 ЗМВР-„неспазване/нарушаване
на етичните правила за поведение от ЕКПДСМВР“ и проявните
му форми (изпълнителното деяние).
При горните фактически установявания се
налагат следните изводи от правна страна: Съгласно чл.204 т.4 ЗМВР, дисциплинарно
наказание от процесния вид (чл.197 ал.1 т.3 ЗМВР) се налага от служители на
ръководни длъжности, какъвто несъмнено е издателят на оспорената Заповед №4066р
-2481/15.12.2023г. - директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.Р.,
съгласно регулацията от чл.143 ал.1 т.3 ЗМВР и утвърдения по законовата
делегация от същия чл.143 ал.2 ЗМВР със Заповед №8121з-140 /24.01.2017г. на
министъра на МВР, Класификатор на длъжностите в МВР (Обн.ДВ,бр.13/17г.)
Видно от т.III.2 на същия е, че директорите на РД „Гранична полиция“ са
комисари и изпълняват ръководна длъжност в МВР. Следователно, относно
компетентността на ДНО не може да има никакви колебания, както и за това, че
дисциплинарната му власт е упражнена съобразно предписанието от чл.210 ал.1 ЗМВР - писмена форма на заповедта със задължителни реквизити, които се
установяват по делото.
При издаването на оспорената заповед не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила,включително на
специфичните дисциплинарни такива, съгласно регламентацията от Глава осма на
ЗМВР и Инструкция №8121з-877/06.07.21г. В този сегмент на спора следва да бъде
обсъдено като неоснователно оплакването за неспазени срокове от чл.195 ЗМВР,
поради което настоящият състав го отклонява. Правилно ответният ДНО се позовава
на чл.196 ал.2 ЗМВР регламентиращ, че дисциплинарното нарушение се счита за
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно-наказващ орган, което е могло да стане най-рано на
26.10.2023г., когато е изготвена и регистрирана обобщената Справка на
дисциплинарно-разследващата комисия.В двумесечния срок от чл.195 ал.1 ЗМВР,
органът е поканил и изслушал жалбоподателя (Протокол за изслушване от 24.11. 2023г.)
и е издал процесната по делото заповед. Въпреки процесуалната изрядност на оспорения индивидуален административен акт
обаче, същият е материално незаконосъобразен, поради следното:
Главният решаващ
извод на ДНО, който обуславя крайния резултат от
настоящия процес, е свързан с неправилното
приложение на материалния закон. От изложеното по-горе следва
непротиворечиво,че по конкретния казус е допуснато объркване относно
конфликта:„чии са правомощията за разрешаване напускането през ГКПП-С.на
страната от четиримата *****граждани, чиито пътни документи не са били оформени
при „вход“ през ГКПП-М.Т. и, след като случаят е бил поставен на вниманието и в
компетентността на по-горестоящи от дежурния граничен
полицай, служители, следвало ли е същият да изпълнява техните разпореждания“. Правилно
в писмените бележки, депозирани от процесуалния представител на ответния ДНО,е
позоваването на чл.32 ал.1 от Инструкция №8121з-1492/ 22г.Съгласно същия полицейските
органи на първа линия са оправомощени да извършват
регламентираните проверки в хипотезата на „излизане от страната“ на граждани на
трета страна, което обаче не може да игнорира служебната йерархия и
задължението на същия този полицай на първа линия, да изпълнява разпорежданията
на по-горестоящите полицейски служители.Според чл.16
от същата Инструкция №8121з-1492/ 22г.,по време на дежурството на ГКПП всички
служители от смяната са подчинени на началника на смяната, на командира на
отделение или на ръководещия смяната служител, както и на по-висшестоящите
началници при спазване на йерархичния ред и подчиненост.
Съгласно
дефиницията от чл.6 ал.2 от Инструкция №8121з-877/21г. „разпореждане“ е устно или писмено волеизявление чрез резолюция на
лицата по ал.1, изискващо конкретно поведение от съответните служители на МВР.От
извършения анализ на текстовите аудио файлове (08323228-083 23232) се извежда
волеизявлението на по-горестоящ по отношение на
оспорващия граничен полицай, служител, за пропускане на четиримата *****граждани
обратно в страната с направление ГКПП-М.Т.. Обсъжданите в процесната заповед
файлове:08323163-08323165, както и следващите:08323170-08323171, са за
проведени разговори на по-ранен етап между жалбоподателя и оперативния дежурен
в РДГП-Р.,макар и да съдържат индиции за волеобразуване/волеизявление
в горния смисъл. Такова обаче вече е формулирано в проведения по-късно разговор
(номера на аудио файлове:08323228-08323232), както вече бяха обсъдени. А щом
това е така, то следва, че Н.Н. не е изложил неверни
и заблуждаващи твърдения за получено разпореждане от оперативния дежурен на
РДГП-Р., „******** граждани да бъдат върнати на ГКПП гр.М.Т.“, поради което няма
и нарушение на етичното правило от чл.64 ЕКПДСМВР. При липса на установени
обстоятелства, които да имат значение на относими юридически факти,
обосноваващи наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние,
мотивиращо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя, следва, че
неправилно е приложен материалният закон, с което е накърнена и нормативната
цел. След като жалбоподателят, съобразявайки се със служебната йерархия и,
въпреки неоправданото задържане на ******** граждани на ГКПП гр. С.в
продължение на почти 5 часа, е изготвил съобщение, съгласно диктуваното му по
телефона от оперативния дежурен в РДГП-Р., след което (след пълно проведени
експертни проверки на документите им, на визовите стикери; беседа с участието
на преводач от оперативен работник на ГПУ-*******; потвърждение, чрез преглед
на видеокамерите в ГКПП М. Т., че автомобилът е влязъл в страната от там и др.)
е освободил лицата с направление ГКПП-М.Т., то явно не е нарушил изискването от
чл.64 ЕКПДСМВР: “Държавният служител дава точен и обективен отчет пред своите
ръководители за изпълнението на възложените му задачи“, какъвто именно отчет
(сведения/докладни записки) е давал в рамките на всички проверки и
дисциплинарни производства по случая.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че обжалваната заповед противоречи на
фактите по делото и закона, поради което, като издадена при наличие на
отменителните основания от чл.146 т.4 и т.5 АПК, следва да бъде отменена. Разноски
своевременно са поискани и от двете страни, каквито с оглед изхода на процеса, се
дължат на оспорващия в установения размер от 900 лева с включен ДДС -
възнаграждение за един адвокат (л.5).
Съгласно §2а ДР на Наредба №1/04г. дължимият данък върху добавената стойност се
счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. Следователно,
платеният хонорар е в минималния размер по чл.8 ал.2 т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (750 лева
+150 лева ДДС), което ирелевира изцяло възражението по чл.78 ал.5 ГПК. Така
определените разноски следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на
юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно Главна
дирекция „Гранична полиция“, по аргумент от чл.37 ал.2,във вр.
с чл.38 т.4 ЗМВР и във връзка с §1 т.6 ДР АПК, воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр.2 от АПК, Административният съд гр.С. Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на младши инспектор Н.Г.Н.- старши полицай на Граничен
контролно-пропускателен пункт гр.С.от ГПУ-С.към Регионална дирекция „Гранична
полиция“ гр.Р., Заповед №4066з-2481/15.12.2023г.
на Директора на РДГП гр.Р., с която на основание чл.200 ал.1 т.12, във връзка с
чл.194 ал.2 т.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, му е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ при Министерството на вътрешните работи, с административен адрес: гр.София,
********************, да заплати на Н.Г.Н.
с ЕГН:**********,***, сумата от 900.00 (Деветстотин)
лева - съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: