Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 3

  

гр. Видин  15.02. 2021 г.

 

                    В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение  в публичното

заседание на ...четиринадесети януари

през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

              

                                       Председател: Л.Л.

                                                      Членове: ВЛ.С.

 

 Д.В.

                                                                                                                                             при секретаря     ... А. А.    ..        и в присъствието на

прокурора  .......    като разгледа докладваното от СЪДИЯТА С.ВНАХ д. № 206... по описа за 2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на П.М.И. *** против Решение № .133. / 2020 г. на Районен съд – Белоградчик, постановено по  НАХ д. № .215.. /2020 г. по описа на същия съд.

В жалбата се развиват съображения, че така постановеното Решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила досежно „отнемане в полза на Държавата“ на полуавтоматична пушка „****“ кал. ***, която е описана в Решението. Сочат се аргументи, че обвиняемият не е автор на деянието.

Иска се Решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което обвиняемият да бъде признат за невинен по повдигнатото срещу него обвинение. 

Обвиняемият не се явява в с.з. пред Окръжния съд, вместо него се явява упълномощен адвокат, който иска да бъде отменено обжалваното решение.

Окръжна прокуратура – Видин редовно призована не изпраща представител и не взема становище.

Обвинението е по  чл. 237  ал. 1 от НК.

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на Решението в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК намира, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното Решение следва да бъде потвърдено с оглед на следното:

 

Депозираната въззивна жалба е допустима -  подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу обжалваем акт.

С атакуваното Решение Районен съд -  Белоградчик е признал обвиняемия  за виновен по чл. 237 ал.1 НК и го е освободил от наказателна отговорност по чл.78а НК, като е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на                    1000 лева.

Първоинстанционният съд е извършил правилна  преценка на доказателствата по делото, като е обсъдил тези доказателства поотделно и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават процесуалните права на страните.

С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че от събраните доказателства  може да се направи несъмнен и безспорен извод, че именно обвиняемият е извършил престъплението, предмет на настоящото обвинение.

Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

С оглед на събраните на досъдебното производство и във фазата на съдебното следствие доказателства по делото е безспорно установено, че  на **** г. в м. „****“ в землището на с. Ружинци, област Видин обвиняемият П.И. с полуавтоматична пушка „******“ с монтиран на нея оптичен прибор марка „****“ убил без разрешение едър               дивеч – мъжко диво прасе на възраст около една година и дължина 130 сантиметра. Оръжието е огнестрелно. Стойността на убитото животно е 100 лева.

На основание чл. 53 ал.1 от НК е отнета в полза на Държавата полуавтоматична пушка „****“. Върнати на собственика с обжалваното решение са 1 бр. полуавтомат „****“, 1 бр. нарезна пушка „*****“, оптичен мерник „*****“, празен пълнител, 37 бр. ловни патрони кал. 22, калъф „**** 172 бр. патрони кал.12, 1 проектил и 4 парчета от проектил, 1 бр. батерия „******“.

По делото пред ВдОС е представена справка от Интернет от която е видно, че цената на полуавтоматична карабина „***“, с произход от Белгия е 2 680 лева.

Приложен е и Протокол от фирма ******** ООД с адрес в            гр. С*, от който е видно, че цената на оптичен прибор термален прицел „*********“ в търговския обект на фирмата е 7090 лева с ДДС.

От диспозитива на обжалваното Решение е видно, че оптичният прибор е бил монтиран на карабината „********“ и е отнет, тъй като е послужил за извършване на престъплението.

Доколкото желанието на жалбоподателя е да му бъде върната полуавтоматичната пушка марка „*********“ и в тази насока неговият представител развива аргументи за несъотносимост на цената на отнетата вещ и определената стойност на убитото диво прасе, то следва да се отбележи че разпоредбата на чл. 53 ал.1 от НК не поставя такова изискване.

Не е необходимо да има съотносимост между стойността на убития дивеч и стойността на оръжието, с което е извършен този акт.

Защитата аргументира искането си за връщане на оръжието с разпоредбата на чл. 379 от НПК, която предвижда, че при решаване на делото по реда на глава 28-ма се прилагат разпоредбите на чл.17-21 от ЗАНН.

Явно се има предвид разпоредбата на чл. 20 ал.4 ЗАНН, която гласи: „Отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответствува на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.“

Цитираната разпоредба няма приложение в настоящия казус, тъй като Наказателния кодекс има разпоредба, която урежда отнемане в полза на Държавата на вещи, които са послужили за извършване на престъплението. Такава разпоредба е тази на чл. 53 ал.1 б.“а“ от НК, която предвижда, че „Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:

вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление; когато вещите липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност;“

Тук няма изискване, когато стойността на вещите явно не съответствува на характера и тежестта на административното нарушение да не се допуска конфискация, каквото е поставено в разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН.

С оглед на това въззивният съд намира, че обжалваното Решение на Районен съд – Белоградчик в тази част е правилно и законосъобразно.

Доколкото е направено и възражение за недоказаност на обвинението по отношение на авторството на деянието, то следва да се отбележи че основният съд е събрал и преценил поотделно и в съвкупност всички относими към казуса доказателства.

В с.з. пред основния съд обвиняемият е признал авторството на деянието. Признал е вината си.

Освен това по делото има проведени разпити на различни свидетели. Пред свидетеля Щ.обвиняемият е признал, че е убил дивото животно. Има изпълнени експертизи и още много доказателства, които обсъдени в съвкупност сочат, че извършител на деянието е именно обвиняемият П.И..

С оглед установената фактическа обстановка, която въззивния съд споделя, БРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.

Фактическата обстановка, която е установена от Районния съд се възприема изцяло от въззивния съд. Разпитани са всички свидетели, които имат информация за извършеното престъпление и могат да установят факти по внесеното обвинение. Писмените доказателства подкрепят и допълват установената със свидетелски показания фактическа обстановка. Те са обстойно анализирани в мотивите към Решението.

Районният съд е извършил анализ на събраните доказателства, който категорично сочи, че подсъдимият е извършител на престъплението. В тази насока са събрани достатъчно писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност правилно да изяснят фактическата обстановка.

Фактическата обстановка е установена коректно и точно и изцяло обезпечава разкриването на обективната истина по делото.

С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се на правилно изяснена фактическа обстановка Районният съд е постановил Решение, която е обоснована от фактическа страна.

Наложеното наказание е в минимален размер, правилно е определено и е законосъобразно. Определено е в рамките на закона и е индивидуализирано съобразно конкретния казус и обществената опасност на подсъдимия. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 78а от НК.

 

С оглед горните съображения въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира, че атакуваното Решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

      

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № .133. / 2020 г. на Районен                  съд – Белоградчик, постановено по  НАХ д. № .215.. /2020 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или протест.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.