Решение по дело №296/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е образувано по повод постъпила жалба от В. К. В. адрес: [населено място], [улица], представляван от пълномощника адв. Д. К. С., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, против Заповед № 8-Z-88/17.01.2025 г., издадена от кмета на О. С., с която е разпоредено премахване на преместваем обект, представляващ „Дървено бунгало“, поставено без разрешение за поставяне/монтаж в поземлен имот с идент. № 81178.58.29 по кадастралната карта на [населено място].

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че административният орган не е изследвал принадлежността на процесния обект като лека постройка за отоплителен материал и инвентар, за който съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. Оспорват се изводите на органа относно вида на процесния обект и се сочи, че с констативен акт № 5 от 16.05.2024 г. е открито производство по 225а, ал. 2 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строеж „Къмпинг“, неприключило към датата на образуване на производството по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, като в описанието на строежа е описан и процесният обект. На следващо място се сочи, че административният акт е издаден при неизясненост на релевантните факти, и не би могъл да бъде годно изпълнително основание. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта по съображенията, изложени в жалбата, като подробни доводи излага и в писмена защита. Счита, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е конкретизирано от административния орган коя от хипотезите на чл. 57а, ал. 1, т. 1 - т. 8 е налице в конкретния случай. Наред с това сочи, че описаният обект „Бунгало“ няма изискуемото по закон предназначение, за да се [жк], като преместваем обект. Отбелязва също, че в заповедта бунгалото, чието премахване е разпоредено, е описано с приблизителен диаметър в основата от 6 м., докато на място посредством заключението на вещото лице се установява, че действителните размери са: вътрешен диаметър от 5.15 м. и външен диаметър от 5.50 м. и не е налице идентичност между тях. Претендира разноски.

Ответникът не изпраща представител, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Административното производство е образувано по повод сигнал до областния управител на Област Бургас с вх. № 94-00-218 от 06.02.2024 г., изпратен по компетентност на кмета на Община Созопол. С него административният орган е информиран за незаконно изграден къмпинг на територията на плаж „Градина“. Във връзка с постъпилия сигнал, на 16.05.2024 г. е извършена проверка от служители при Дирекция „УТИПЕ“ при Община Созопол в ПИ с идент. № 81178.58.2, № 81178.58.28, № 81178.58.29, № 81178.58.30, № 81178.58.56 в землището на [населено място] и ПИ с идент. № 67800.32.3, № 67800.32.59, № 67800.32,63, № 67800.32.66 и № 67800.32.67 в землището на [населено място]. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 5/16.05.2024 г. (на л. 40 и сл. от делото), в който е отразено, че в поземлените имоти е изграден къмпинг без изискуемите строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Установено е, че строежът е собственост на „Къмпинг Созопол еко 2020“ ЕООД. Констативния акт е връчен на дружеството на 21.06.2024 г.

Със Заповед № 8-Z-1227/21.11.2024 г., издадена на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, е прекратено образуваното с Констативен акт № 5/16.05.2024 г. административно производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж „къмпинг“, по съображения, че обектът неправилно е определен като строеж „къмпинг“, а изградените бунгала, каравани с дървени навеси, жилищни контейнери и др. могат да бъдат премахнати, без да изгубят своята индивидуализация, и не изменят трайно начина на ползване на земята, върху която са поставени.

С писмо рег. № 94-00-4256/31.10.2024 г. (на л. 32 от делото) жалбоподателят В. е уведомен, че на територията на собствените му ПИ с идентификатори 81178.58.19, 81178.58.21, 81178.58.29 и 81178.58.30, находящи се в местността „Герени“, [населено място], са установени преместваеми обекти, поставени в нарушение на чл. 56 от ЗУТ, без необходимото разрешение за поставянето им. Уведомен е, че са налице основания за образуване на административни производства за издаване на заповеди за премахване на обектите по реда на чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ и е предоставена на същия възможност да представи становище и документи в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

С писмо изх. № 94-00-4911 от 16.12.2024 г. са изпратени на В. съставените констативни актове- 14 на брой, в т.ч. КА № 30/26.11.2024 г. за монтирано в поземления имот дървено бунгало с форма на полусфера и приблизителен диаметър в основата 6 метра, предназначено за временно обитаване и захранено с електрическа енергия и вода, изпълнено без необходимото разрешение за поставяне, в нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. В предоставения 3-дневен срок не са постъпили възражения срещуконстативния акт.

Въз основа на направените при проверката констатации, административният орган е издал оспорената заповед, с която е разпоредил премахване на обекта.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният обект има кръгла форма и е с вътрешен диаметър Dвътр.=5.15м и външен диаметър Dвънш.-5.50м.; със светла височина, мерена от пода в помещението до тавана- Нсв.~3.05м., с височина, мерена от прилежащия терен от външната му страна- Н~3.40м. Вещото лице сочи, че конструкцията на обекта е изпълнена изцяло от дървен материал. Подовата конструкция имаща кръгла форма и представляваща скара от дървени греди, не ляга директно върху терена. Посредством замонолитени дървени подпори с размери 12/12 см., подовата конструкция стъпва върху малки бетонови стъпки, предварително изляти и радиално разположени под бунгалото. Върху подовата скара от дървени греди са монтирани дъски за подово покритие. През равни разстояния по периферията на дървения под са монтирани 24 броя предварително изработени дъгообразни дървени греди тип „кръжило“, образуващи носещия скелет на бунгалото. Кръгъл обединяващ пръстен в горния им край и дървени разпонки между кръжилата осигуряват пространствената устойчивост на овалната дървена конструкция на бунгалото. От двете страни дъгообразната конструкция е затворена с дъсчени обшивки, следващи овала на кръжилата. Между дъсчените обшивки е монтирана вата. От вътрешна страна дъсчената обшивка е оставена за крайно стенно покритие. От външна страна върху втората дъсчена обшивка за финишно покривно покритие е накована битумна хидроизолация. Между кръжилата има оставени отвори, в които са монтирани три прозореца и една входна врата. В най-високата част, при обединяващия пръстен на кръжилата, е монтиран люк за горно осветление. В помещението има обособен кът за санитарен възел, отделен от останалата конструкция посредством дървени стени и таван. Подът и частично стените в санитарния възел са облицовани с фаянсови плочи. За санитарния възел има изградена ВиК инсталация. Бунгалото е електрофицирано. В него има монтиран ел. бойлер и климатик.

Вещото лице дава заключение, че от техническа гледна точка, при евентуално преместване на бунгалото в пространството, то няма да загуби своята индивидуализация и при монтиране на друго място, ще може да се използва със същото или с подобно предназначение на сегашното. Наред с това сочи, че след сглобяване на процесното бунгало, субстанцията на земната повърхност под него не е трайно изменена, тъй като носещата конструкция на бунгалото стъпва върху вкопани в земята малки бетонови стъпки. На следващо място вещото лице сочи, че имотът е част от територия, ползвана за къмпинг. Процесното бунгало има капацитет за четирима души и се ползва предимно през летния сезон, като се отдава под наем. Същото е преместваем обект с предназначение за търговска дейност.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- кмет на Община Созопол, овластен с нормата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от същия закон.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея подробно са изложени обстоятелствата, установени при извършената проверка, така, както са отразени в съставения констативен акт. Изследвани са всички релевантни обстоятелства и е направен обоснован извод за наличие на материалноправните предпоставки за премахване на обекта.

Според дефиницията, дадена с нормата на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, „преместваем обект“ е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. С разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗУТ е предвидена възможност за поставяне на такива обекти в поземлени имоти, като според ал. 2 за целта се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. При липса на разрешение за поставянето им, преместваемите обекти се премахват (чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ).

В разглеждания случай с оглед характеристиките на процесния обект, съдът приема, че се касае за преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Същият се ползва през летния сезон и без съмнение е с предназначение за търговска дейност. От заключението на СТЕ е видно, че обектът може да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация, и да бъде ползван на друго място със същото предназначение. В терена няма положена бетонова настилка, чието премахване да доведе до промяна субстанцията на земята- съоръжението е закрепено към нея посредством бетонови стъпки, предварително изляти и радиално разположени под бунгалото. Установената възможност за демонтаж на същото без нарушаване на целостта му и ползването му по предназначение на друго място, сочи по недвусмислен начин, че се касае за преместваем обект, както е прието и от административния орган.

По делото не е спорно, че разрешение за поставяне на обекта в поземления имот не е издадено по надлежния ред и следователно е налице хипотезата на чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Ето защо съдът приема, че са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на обжалваната заповед, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се присъдят на ответната страна направените разноски по делото в размер на 1500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. К. В. адрес: [населено място], [улица], представляван от пълномощника адв. Д. К. С., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, против Заповед № 8-Z-88/17.01.2025 г., издадена от кмета на Община Созопол, с която е разпоредено премахване на преместваем обект, представляващ „Дървено бунгало“, поставено без разрешение за поставяне/монтаж в поземлен имот с идент. № 81178.58.29 по кадастралната карта на [населено място].

ОСЪЖДА В. К. В. от [населено място], [улица], да заплати на О. С. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.