№ 3260
гр. София, 10.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000502909 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 - 278, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 314745/07.05.2021 г. по описа на
СГС на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество, чрез процесуалния ù представител В. Д.
срещу определение № 267690 от 26.04.2021 г. по гр.д. № 2305/2021 г. на
Софийския градски съд, І гражданско отделение, 23 състав, с което, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно производство по делото до
произнасяне на СЕС по дело С-319/2019 г., образувано по направено от
Софийския градски съд преюдициално запитване.
В частната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на
обжалваното определение, поради нарушение на съдопроизводствените
правила. Поддържа се неправилност на обжалваното определение, с довода,
че липсва изрична процесуалноправна норма, овластяваща българския съд да
спре производство по гражданскоправен спор при висящо производство пред
СЕС, образувано по преюдициално запитване, направено от национален съд
относно тълкуването и прилагането на общностното право. Развити са
подробни съображения по съществото на повдигнатия с исковата молба
материалноправен спор и се твърди, че отнемането на незаконно придобито
имущество през проверявания период не е обусловено от висящност на
1
наказателно производство, респ. от наличието на влязла в сила осъдителна
присъда за извършено престъпно деяние от проверяваното лице и свързаните
с него лица – арг. от чл. 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 5, ал. 2 ЗПКОНПИ.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от
ответниците по жалбата „Нове хоумс“АД, „Е Пропърти“ЕООД и Е. Л .Д. чрез
адв. А., „Вабо 2017“ООД чрез управителя И., „Еде-2“ЕООД чрез управителя
Г. и „Кристиано БГ-53“АД чрез пълномощните си адв. Т. и адв. К. от САК, в
които са развити подробни съображения за нейната неоснователност.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение № 267690 от 26.04.2021 г. по гр. д. №
2305/2021 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК Софийският градски съд
е спрял производството по същото дело до произнасяне на СЕС по направено
от състав на същия съд преюдициално запитване за задължително за
националните юрисдикции на държавите-членки на ЕС по тълкуването и
прилагането на общностното право, по което е образувано дело С-319/2019.
В исковата молба се поддържа, че административното производство по
проверка законността на придобитото от ответниците имущество е започнало
въз основа на постъпило уведомление с изх. № 2552/2019 г. от 29.01.2020 г. по
описа на Специализирана прокуратура и вх. № УВКПКОНПИ – 176/2020 г. от
31.01.2020 г. по описа на ТД-София на КПКОНПИ, за привличането в
качеството на обвиняем на В. К. Б. по ДП № 19/2020 г. по описа на СО-СП, пр.
пр. № 2552/2019 г. по описа на СП за извършени престъпления по чл. 321, ал.
3, т. 1 вр. ал. 1 от НК; по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 5 от НК; по чл.
282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК; по чл. 304, ал. 1 от
НК и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2 от НК.
Не е спорно между страните, че към настоящия момент не е постановена
влязла в сила осъдителна присъда за престъпленията, за които са повдигнати
обвинения на В. К. Б. и по повод на които е образувано административно
производство по проверка по реда на чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ.
На съда е служебно известно, че с определение от 2.04.2019 г. по гр.
2
дело № 704/2017 г. Софийският градски съд отправил преюдициално
запитване до СЕС по тълкуване на Директива 2014/42/ЕС и Хартата на
основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), по което е образувано дело
С-319/19, включително и по следните въпроси : 1) наказателна по смисъла на
Директива 2014/42/ЕС или гражданскоправна е мярката по отнемане на
незаконно придобито имущество, ако обявената от националния закон цел на
отнемане на имуществото е генералната превенция – предотвратяване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с
него, но без да се поставя като условие за конфискацията извършване на
престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка или
косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество; 2)
следва ли чл. 8 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че
гаранциите, които тази разпоредба предоставя на осъдено лице, чието
имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като
настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от
наказателното производство; 3) следва ли презумпцията за невиновност и
изискването за зачитане на правото на защита, установени в чл. 48 от
ХОПЕС, и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която въвежда „имущественото несъответствие“
като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно
придобито имущество, и допуска прилагането на методика за правно и
икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява
предположение за незаконен характер на съответното имущество, както и
неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия орган,
без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и
прилагането на методиката; 4) пораждат ли директен ефект разпоредбите на
чл. 6 (2) и чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС в частта им, в която предвиждат
гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискация лица или за
добросъвестните трети лица.
Настоящият съдебен състав констатира, че образуваното пред СЕС по
дело С-319/19 производство по отправеното от СГС преюдициално запитване
е приключило с постановено на 28.10.2021 г. решение, с което са дадени
задължителни за националните юрисдикции указания по тълкуването и
прилагането на общностното право а именно, че Директива 2014/42/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и
3
конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския
съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за правна уредба на
държава-членка, съгласно която националният съд постановява
конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след
производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко
престъпления. Съдът съобрази също, че с решение от 19.03.2020 г. по дело
С-234/18 г. е даден еднозначен отговор, че уреденото от националния
законодател производство по установяване на незаконно придобито
имущество и неговото отнемане (конфискация) не е обусловено от
установяване на престъпно деяние, както и от постановяване на осъдителна
присъда спрямо ответниците в гражданското производство.
Съгласно ТРОСГТК № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., на
ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по
частна жалба. При С ответно приложение на нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
която задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, следва да се
приеме, че пречката за развитие на производството, обусловила неговото
спиране, е отпаднала.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 267690 от 26.04.2021 г. по гр. д. № 2305/2021
г. на Софийския градски съд, І гражданско отделение, 23 състав.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно горните мотиви.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5