МОТИВИ по
НОХД №20084410200379 по описа на РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимия С.К.С. ***, е повдигнато
и предявено обвинение за това, че на 18.04.2007 г., около 02.45 часа, на
Първокласен път І – 3, км.51.077,
разклон за с.Изгрев, обл.Плевен, управлявал МПС – лек автомобил “Мерцедес 300
Д”, с рег.№ С 7220 ВС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда –
1,64 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство “Дрегер
Алкомер 7410”,
с фабричен №0390.
Престъпление по чл.343 б,
ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е предявено и пледира същият
да бъде признат за виновен и осъден. Предлага наказание пробация, като моли
съда периодичността на първата задължителна пробационна мярка да е четири пъти
седмично.
Подсъдимият С.К.С. се признава за виновен по повдигнатото обвинение, дава обяснения по
случая. Моли съда да му наложи минимално наказание.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
С.К.С. е роден на 18.02.1964 г., в гр.Видин, живее в гр.Димитровград,
обл.Хасково, ул.”Анри Барбюс” бл.4, вх.Б, ап.10, българин, с българско
гражданство, със завършено средно образование, разведен с едно дете,
безработен, осъждан, ЕГН **********.
На
инкриминираната дата, свидетелите Е.Д. и А.Й. – служители при Група „ПП” при ОД
на МВР – Плевен, изпълнявали служебните си задължения по предварително утвърден
график. Около 02.45 часа се намирали на първокласен път І - 3, на разклона за
с.Изгрев, обл.Плевен. Забелязали автомобил марка „Мерцедес” да се движи в
тяхната посока. Водачът на автомобила, виждайки служебната полицейска кола,
направил рязко обратен завой и променил посоката си на движение. Свидетелите Д.
и Й. последвали автомобила, настигнали го, и със светлинен сигнал го спрели по
пътя за с.Изгрев, след разклона. При извършената проверка се установило, че
водач е подсъдимия С.. Поведението му усъмнило свидетелите, че е употребил
алкохол и същият бил изпробван с техническо средство „Дрегер – Алкотест 7410” с фабричен №0390, като
апаратът отчел положителна проба от 1,64 промила на хиляда. За констатираното
нарушение, свидетеля Й. съставил на подсъдимия акт за установяване на
административно нарушение и му издал талон за медицинско изследване, но С. не
се явил за вземане на кръвна проба.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства,
от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от
обясненията на подсъдимия.
Видно от АУАН №1184/18.04.2007
г., е че такъв е съставен на С.К.С. ***, че на същата дата, около 02.45 часа, на
ПП І - 3, разклон с.Изгрев, обл.Плевен, управлявал лек автомобил “Мерцедес 300
Д”, след употреба на алкохол, с концентрация 1,64 промила в издишвания въздух,
установено с техническо средство “Дрегер - Алктест 7410”, с №0390. В акта е
отразено, че лицето не представя свидетелството за правоуправление и контролния
талон.
Подсъдимият С. се признава
за виновен, като съдът счита, че следва да кредитира дадените от него обяснения
по случая като достоверни, тъй като същите кореспондират на събраните по делото
доказателства.
В качеството на свидетели по
делото са разпитани полицейските служители при ОД на МВР – Плевен – Е.Д. и А.Й..
От показанията им се установява по безспорен начин, че на инкриминираните дата,
час и място, са извършили проверка на подсъдимия, който управлявал лек
автомобил марка “Мерцедес”. Твърдят, че от поведението на водача
се усъмнили, че е употребил алкохол, поради което го изпробвали за алкохол с
техническо средство, като уреда отчел положителен резултат – над 1,2 промила и на
подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
издаден талон за кръвна проба.
Показанията на разпитаните
свидетели са дадени добросъвестно, не са противоречиви, кореспондират със
събраните по делото доказателства, поради което съдът им дава вяра.
От приетата по делото справка
от ОД на МВР - Хасково се установява, че подсъдимият С.С. е неправоспособен
водач и като такъв не се води на отчет.
От изложената фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства е видно, че с деянието си
подсъдимия С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК.
Съдът
счита, че подсъдимият С., следва да носи наказателна отговорност по
горепосоченият текст от НК, като наказанието следва да се определи при
условията на чл.55 ал.1 т.2, б.”б” от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия С., съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за
неговото извършване, както и наличието на многобройни смекчаващи отговорността
и вината обстоятелства. Като такива следва да се отчетат признанието на вината,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, критичното
му отношение към извършеното и изразеното съжаление, тежкото му семейно и
имотно състояние, както и липсата на вредни последици в резултат на извършеното
деяние.
Отегчаващи
вината и отговорността на С. са предишните му осъждания за престъпления от общ
характер.
Наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства обуславят една по ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца, в сравнение с обичайната при този вид
престъпление. При това положение съдът счита, че и най-лекото предвидено в
закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода до една
година, би се оказало несъразмерно тежко за С..
Съдът счита, че на
подсъдимия следва да се определи наказание при условията на чл.55 ал.1, т.2, б.”б”
от НК, във връзка с чл.42а, ал.2, т.1 и 2, и т.5 от НК, а именно, следва
предвиденото наказание в състава на извършеното престъпление - лишаване от
свобода за срок до една година, да се замени с пробация, като съдът намира, че
за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК – на генералната и
индивидуалната превенция, следва да се наложат двете задължителни пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца. Предишните осъждания на подсъдимия са мотивирали съда,
освен двете задължителни пробационни мерки, на С. да бъде наложена и
пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за срок
от една година. При определяне срока на пробационните мерки, а именно в
минимални размери, съдът взе предвид сравнително ниската концентрация на
алкохол в кръвта на С. – 1,64 промила на хиляда.
Тъй като подсъдимият С.
въобще не е придобивал право да управлява МПС, съдът счита че не следва да му бъде
наложено кумулативно предвиденото в
чл.343г от НК по - леко наказание - лишаване от право да управлява МПС за
определен срок, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от
свобода.
При този изход на делото,
съдът е осъдил подсъдимия С.С. да заплати направените по делото разноски в
размер на 30 лева.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: