№…………………………….2016г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на четвърти
юли 2016г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ
ЙОТОВА адм.д.№ 196/2016г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.248 ал.1 ГПК, приложим на осн.чл.144 от АПК.
С Решение № 1136/26.05.2016г.
по адм.д. № 196/2016г. на Адм.съд-Варна, ХVІІІ-ти състав е отхвърлена жалбата
на К.П.Б.,***, против Решение № 458/07.12.2015г. на Комисията за защита от
дискриминация, с което по отношение на него е установено, че К.П. – Секретар на
Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва /СОСЗР/
и Д.Б.Д. – член на СОСЗР, не са осъществили пряка дискриминация по смисъла на
чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на § 1 т.1 вр. чл.5 от с.з., по
признак „обществено положение“; и е оставена без уважение жалбата му с вх. №
44-00-4534/31.10.2014г. Със същото решение съдът е осъдил К.П.Б. да заплати на
ответника – КЗД-С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., както и
съдебно-деловодни разноски в размер на по 300 лв. за всяко от заинтересованите
лица – К.П. и Д.Д., за ползвани от тях адвокатски услуги, в условията на чл.38
ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Освен касационна жалба, Б. е
подал и молба с.д. № 9439/13.06.16г. за изменение на решението в частта за
разноските. За да се произнесе по нея, съдът съобрази следното:
Молбата
е депозирана в срока по чл.248 ал.1 от
ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК и от надлежна страна, поради което е
допустима.
Молителят твърди, че по делото
не са представени доказателства за платени съдебни разноски от страна на
ответниците по делото /най-вероятно има предвид и заинтересованите лица/. Сочи,
че същите не са представили списък с разноските за удостоверяване на платени от
тях хонорари, а не е налице основание за приложение на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, тъй
като доверениците на адв.С. не са в роднински връзки с него и не са юристи. На
изложените основания моли да се измени постановеното решение като се отменят
присъдени разноски.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК
адв.С., в качеството му на пълномощник на заинтересованите лица, е депозирал
отговор, с който моли искането на жалбоподателя да се отхвърли. Излага, че
пълномощното е представено още в производството пред КЗП и К.Б. не е направил
възражение по неговото съдържание, а доколкото заедно с доверителите му са били
колеги до 1998г., а след това /както и по настоящем/ поддържат тесни контакти,
то за него именно това е и съдържанието на понятието „близки“ по смисъла на
чл.38 ал.1 т.3 предл.второ от ЗА, както е указано и в пълномощното.
От ответника не е постъпил
отговор в срока по чл.248 ал.2 от ГПК.
След преценка твърденията на
молителя и установените по делото факти, съдът намира искането за изменение на
решението в частта за разноските за неоснователно, по следните съображения:
Въпросът за отговорността за
разноски в съдебните производства по обжалване на индивидуални административни
актове е регламентиран в чл.143 от АПК.
Ответника има право на
разноски при условията на ал.4 на чл.143 от АПК, съгласно която когато съдът
отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл.36 ал.2 от ЗА,
ако другата страна е ползвала такъв. В настоящия случай безспорно тези условия
са налице, доколкото ответникът се е представлявал от процесуален представител,
както в с.з., така и при изготвяне на депозираните по делото писмени становища.
За процесуалното представителство, с оглед изхода на спора се дължи
ю.к.възнаграждение, в размер съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адокатските възнаграждения. С процесното решение, съдът е определил
същия в определения от наредбата минимум от 300 лв. /чл.7 ал.1 т.4 вр. § 1 от
ДР на Наредбата/, поради което не са налице основания за изменение на решението
в тази част.
Заинтересованите лица имат
право на разноски в хипотезата на ал.3 на чл.143 от АПК. Същата предвижда, че когато
съдът отхвърли оспорването, страната за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. В случая цитираната хипотеза е налице, тъй
като актът, по отношение на който оспорването е отхърлено, е благоприятен за
заинтересованите лица. Същите са ползвали адвокатска защита в хода както на
административното, така и на съдебното производства и то при условията на чл.38
ал.1 т.3 пр.2 от ЗА, което изрично е посочено в представеното пълномощно. С
оглед сочените от страните взаимоотношения между доверители и довереник,
безспорно същите могат да се квалифицират като „близки“ по смисъла на
цитираната разпоредба. Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваните от
същите услуги, отново е определен към минимума, поради което не са налице
основания за изменение.
Само за пълнота следва да се
посочи, че липсата на списък по чл.80 от ГПК не лишава страните от право на
разноски, при наличие на предвидените за това условия в закона.
Предвид изложеното и на
основание чл.248 ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, искането за изменение на
решение постановено по адм.д. № 196/2016г. в частта за разноските е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.П.Б. за изменение на Решение № 1136/26.05.2016г.
по адм.д. № 196/2016г. в частта за разноските.
Определението
може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението - в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: