О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./....... 11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на 08.11.2018
г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело № 801 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
І. По редовността на разменените книжа
С искова молба, заведена с вх. №15937/30.05.2018г. по
описа на Варненски окръжен съд, РГТО, от „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
106 947,66 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена
продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през
м. август 2015г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа - ВяЕЦ „Глобо Енерджи” с обща инсталирана мощност от 4.000
kW, находяща се в землищата на с. Храброво и с. Кравуна, общ. Балчик, за която е издадено дебитно известие № 65 от 31.10.2015 г. към фактура
№ 63 от 11.09.2015 г., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази
сума, считано от 30.11.2015 г. до окончателното й плащане,
чийто размер до датата
на подаване на исковата молба (29.05.2018г., вкл.) е 26 981,91 лева.
Претендира се и присъждане на сторените разноски за
производството по делото.
С разпореждане №5355/04.06.2018г.
съдът е разпоредил да започне процедура по размяна на книжа между страните.
В хода на същата по реда и в
сроковете на чл.367, чл.372 и чл.373 от ГПК са депозирани отговор на искова
молба вх. №18738/22.06.2018г.,
допълнителна искова молба вх. №24856/28.08.2018г. и допълнителен отговор
вх. №26946/20.09.2018г., в които страните са изложили твърденията и
възраженията си, обосновали са и доказателствени искания.
С определение №2276/27.06.2018г.
по молба на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД обществения доставчик на електрическа енергия,
нормативно задължен да заплати за изкупеното по реда на чл.94 ЗЕ количество електрическа енергия по цената, по която
енергията е заплатена от крайния снабдител,
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, е
конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника.
В сроковете по чл.367 и чл.373 от ГПК същият е подал
само писмен отговор (становище) вх. №22407/25.07.2018г.
Съдът приема, че размяната на
книжа между страните е надлежно осъществена.
II. По допустимостта на
предявените искове.
Предявените от ищеца искове са допустими.
Същите намират своето правно основание в
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327,
ал.1 от Търговския закон (ТЗ) и чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ЗЕВИ), и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът е представил доказателство за
предварителното внасяне на дължимата за производството държавна такса в общ
размер на 5 357,18 лева, определена в съответствие с разпоредбите на
чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.).
Не е направено възражение от страните относно реда за
разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед предмета на иска, отчитайки в
тази връзка разпоредбите на чл.286 и чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ, както и предвид
факта, че страните по делото са търговци (чл.287 от ТЗ), съдът приема, че
приложение в случая намира разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК и делото следва
да бъде разгледано по реда на гл.32 ГПК.
ІІІ. По доказателствените искания на страните.
Представените от страните писмени доказателства
съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване
спор между тях. С оглед на това същите следва да бъдат допуснати, а събирането
им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375,
ал.1 ГПК.
Съобразявайки изричното възражение на ответника,
направено в подадения допълнителен отговор, както и факта, че представеното от
ищеца с допълнителната искова молба писмо изх. №Е-12-00-646/30.05.2008г. не
касае страните в производството и не представлява официален акт на ДКЕВР, съдът
намира, че същото не следва да бъде допускано като писмено доказателство в
процеса.
Относно представените от ищеца с допълнителната
искова молба решения на ВАС и АС-София град:
Касае се за обикновени разпечатки на съдебни актове
от публично достъпни електронни сайтове, а не за документи (липсват подписи и
надлежна заверка от органа, издал тези актове, за влизането им в сила и
верността им с оригинала). Независимо от това, съобразявайки липсата на спор
между страните, съдът намира, че същите следва да се допуснат.
При възражение на която и да е от страните за тяхното
приемане като писмени доказателства изложеното по-горе следва да се съобрази от
ищеца, като при преценена необходимост и поддържано искане за приемане
следва да представи официално заверени преписи от тези съдебни актове.
Наред с това следва да се укаже на страните, че
посочените съдебни актове са известни и достъпни за съда чрез официалните
интернет страници на Върховен административен съд и Административен съд – София
град.
В исковата си молба ищецът е направил искане да му
бъде предоставена възможност да поиска „възлагането
на съдебно-икономическа експертиза и/или съдебно-техническа експертиза,
целящи да установят количествата произведена и фактурирана електрическа енергия
през периода и през предходни периоди, достигнатите ефективни годишни часове и
нетно специфично производство, и доколко може да се определи принадлежността на
вятърна електрическа централа към ценова категория” като
е посочил, че допълнително ще уточни въпросите на експертизата.
В допълнителната искова
молба заявява, че в случай, че ответникът приема за безспорни между страните
фактите и обстоятелствата, относими към предявения главен иск (в т.ч.
поддържаната между страните през предходните периоди практика
на фактуриране на количествата произведена ел. енергия до достигането на 2
250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и
заплащането й по преференциална цена по т.7 от Решение на
ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011г., съответно по преференциална
цена по т.8 от това решение след достигането на 2 250 ефективни годишни часове; практическата
невъзможност за предвиждане и/или предварително определяне дали дадена вятърна
електрическа централа, ще работи по-малко или повече от 2 250 часа годишно; правилността на
посочения в процесното дебитно известие размер на допълнително дължимата сума),
не възразява по делото да не бъдат допускани съдебни експертизи.
В подадения допълнителен отговор ответникът не приема
част от предложенията на ищеца като изрично се противопоставя да
бъде приет за безспорен между страните фактът, че ВяЕЦ
е достигнала 2250 часа ефективна работа.
С оглед на това съдът намира за уместно да укаже на
ищеца, че установяването на този факт, както и на количествата произведена до
този момент ел. енергия и общият размер на заплатените от ответното дружество
цени за нейното изкупуване е в негова доказателствена тежест. Понастоящем
същият не е посочил и представил доказателства за тяхното установяване.
Доколкото искането на ищеца за допускане на съдебна
експертиза е заявено условно и неясно (липсват и надлежно формулирани задачи),
като е свързано с установяване на релевантни за спора факта, доказателствената
тежест за което се носи от страните (не касае само изясняването на въпроси
и/или положения, за които са необходими специални знания, които съдията няма)
понастоящем такава не може да бъде назначена служебно от съда.
На ищеца следва да се укаже възможността в срок до
съдебното заседание да заяви дали поддържа такова искане като евентуално (в
случай, че искането се поддържа) посочи и въпросите, по които би желал да се
произнесе съдебен експерт със съответната квалификация. Това следва да бъде
сторено с писмена молба, с преписи за насрещните страни (главна и подпомагаща),
с оглед предоставянето на възможност да формулират и те задачи на експертизата.
На ответника следва да бъде указано да уточни изрично
последователно излаганото в подадените отговори твърдение, че приложимо в
случая е единствено нетното специфично производство, посочено в т.2.7 от Решение СП-1/31.07.2015 г., тъй
като ВяЕЦ на ищеца е с работа до 2
250 ефективни работни часа, като посочи (наведе съответни твърдения) как (към
кой момент) се определят пълните ефективни годишни часове на работа на
ветровите генератори; кой, как и кога е определил, че електроцентрала (ще)
работи до 2 250
пълни ефективни часа годишно.
Съдът намира за уместно да укаже на страните, че
преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва
след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като
именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават
релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя
тежестта за тяхното доказване.
На ответника следва да бъде указано задължение да
внесе дължимата държавна такса по чл.23 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК за направените служебно копия на съдебните
книжа, връчени на третото лице – помагач. Съобразно удостовереното от съдебния
деловодител, направените фотокопия са общо 65 листа. С оглед на това дължимата
такса се определя в размер на 10,60 лева.
Във връзка с претенциите по чл.78 от ГПК за
присъждане на разноските, сторени за производството, съдът намира за уместно да
предупреди страните, че следва да представят списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК). Искането на
страна, представлявана от юрисконсулт, за плащане на адвокатско възнаграждение
– чл.78, ал.8 от ГПК, ще се разгледа само ако е достатъчно конкретизирано по
основание и размер в списъка по чл.80 от ГПК.
Настоящото определение следва да се съобщи на
страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, като
обсъждането им ще се извърши в първото по делото заседание.
Страните могат да изложат становища по настоящото
определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени
указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и
съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно
заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им
спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай
половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).
По изложените
съображения и на основание чл.374 ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими осъдителни искове на
ищеца „ГЛОБО
ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1404, район „Триадица”, ул.
„Твърдишки проход” №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от управителя Каталина-Кристиана Драгои, съдебен адрес:***, Рейнбоу център, ет.4, Адвокатско Дружество Волф
Тайс, срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна 9009, район „Владислав
Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258, съдебен
адрес:***, Адвокатско Дружество „В.,
Желязков и Партньори”, за осъждане на ответника да заплати на ищеца:
1.
сумата 106 947,66 лева, представляваща дължим, но незаплатен остатък от продажната цена по т.7 от Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011г. (191
лв./MWh) за количеството 510,472 MWh електрическа енергия, произведена през м. август 2015г. от
собствената на ищеца вятърна електрическа централа - ВяЕЦ „Глобо Енерджи” с обща инсталирана мощност от
4.000 kW, находяща се в землищата на с.
Храброво и с. Кравуна, общ.
Балчик, за която е издадено дебитно известие № 65 от
31.10.2015 г. към фактура № 63 от 11.09.2015 г.;
2.
сумата
26 981,91 лева, представляваща
дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата 106 947,66 лв.,
считано от 30.11.2015 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда - 29.05.2018г., включително;
3.
обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата 106 947,66
лв., считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 30.05.2018г., до окончателното й плащане.
Така предявените искове се квалифицират правно по
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327,
ал.1 от Търговския закон (ТЗ) и чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ЗЕВИ), и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Наред с това ищецът претендира и осъждане на
ответника да му заплати направените разноски за производството, основаващо се
на чл.78, ал.1 ГПК.
Дължимата за исковото производството държавна такса в
размер на 5 357,18 лева е внесена предварително от ищеца.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане
на делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
ДОПУСКА
като писмени доказателства писмените документи, представени от
ищеца „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ” ЕООД
с исковата и допълнителната искова молби, и от ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД с отговора на исковата молба.
НЕ ДОПУСКА
като писмено доказателство представен от ищеца с допълнителната искова молба
документ - писмо изх. №Е-12-00-646/30.05.2008г.
ОБЯВЯВА на страните,
на основание чл.155 от ГПК, че публикуваните в публични и общодостъпни
програмни продукти (напр. АПИС 6, АПИС 7) и обявените на съответните електронни
сайтове на съдилищата в Р. България, съдебни актове, са служебно известни и
достъпни за съда и не се нуждаят от доказване.
УКАЗВА на
ищеца да заяви изрично дали поддържа доказателственото си искане за
допускане на съдебна експертиза, като съобрази изложеното в мотивите на
настоящото определение.
В случай, че това искане се поддържа, ищецът следва изрично да заяви това като посочи и конкретни въпроси, на
които би желал експертизата да даде отговор.
Това може да бъде сторено преди съдебното заседание с
писмено молба с преписи за насрещните страни (главна и подпомагаща), по която
съдът би могъл да се произнесе в закрито заседание.
УКАЗВА на
ответника да уточни изрично последователно излаганото в подадените
отговори твърдение, че приложимо в случая е единствено нетното специфично
производство, посочено в т.2.7 от Решение
СП-1/31.07.2015 г., съобразявайки изложеното
в мотивите на настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
внесе по сметка на Варненски окръжен съд сумата 10,60 лева, представляваща дължима държавна такса по чл.23, т.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за
направените служебно копия на съдебните книжа, връчени на третото лице –
помагач.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на това задължение, сумата ще
бъде събрана принудително по реда на чл.77 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на
допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно
заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото
определение.
УКАЗВА на
страните, че могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с
произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения
проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата
на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за
насрещната страна.
УКАЗВА на
страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото,
ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 от ГПК). В случай, че се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в списъка по чл.80 от ГПК същото следва да е достатъчно конкретизирано по основание и размер.
УКАЗВА на
страните възможността да уредят доброволно заявения за съдебно
разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай
половината от внесените държавни такси ще бъдат върнати на страните (чл.78,
ал.9 ГПК).
НАСРОЧВА
открито съдебно заседание по настоящото търговско дело №801 по описа за 2018г. за 29.11.2018г. от 10,30 часа, за която
дата да се призоват главните страни и третото лице – помагач, като с призовките
СЕ ИЗПРАТЯТ и преписи от настоящото
определение.
Съобщенията до страните ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на
посочените по делото съдебни адреси чрез пълномощници.
Ведно с призовките на страните по делото ДА СЕ
ИЗПРАТИ и изготвения проект за доклад по делото, като им се укаже
възможността в съдебното заседание да изложат становища във връзка с него.
На ищеца ДА СЕ ИЗПРАТИ и препис от
допълнителния отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
по търговско дело №801/2018 г.
по описа на Варненски окръжен съд,
търговско отделение
1.
Предмет на делото е правото на ищеца „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище
гр. София, като производител на електрическа енергия от
възобновяем източник - вятърна електрическа централа „Глобо Енерджи”, състояща се от два броя генератора с обща
инсталирана мощност от
4.000 kW, изградени в поземлени
имоти в землищата на с. Храброво и с. Кравуна, общ. Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север” АД (с предходно наименование „Е.ОН България Мрежи” АД) да получи в пълен размер
дължимата продажна цена за произведеното през м. август 2015г. и получено от
ответното дружество „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, количество електрическа
енергия в размер на 510,472 MWh.
2.
Същата се заявява в размер на 106 947,66 лева, определена като разликата между платената цена за излишък на балансиращия пазар от 16,4100 лв./ MWh по издадената фактура № 63 от 11.09.2015 г. и
дължимата при условията на Решение №
СП-1/31.07.2015г. на КЕВР преференциалната цена по т.7 от Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011г., за което е било издадено
дебитно известие № 65 от 31.10.2015 г.
3.
Сумата се претендира ведно със следващото се обезщетение
за забава в размер на законната
лихва, считано от падежа на
задължението - 30.11.2015
г., до окончателното му погасяване
чрез плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба в съда – 29.05.2018г.,
вкл., се заявява в размер на 26 981,91 лева.
4.
Така предявените искове се квалифицират правно по чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон
(ТЗ) и чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници
(ЗЕВИ), съответно по чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
5.
Твърди се от ищеца „ГЛОБО
ЕНЕРДЖИ” ЕООД, че съгласно клаузите на сключения между страните Договор за изкупуване
на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 195 от 24.02.2012 г. (“договора
за изкупуване”) дължимата цена за количествата електрическа енергия, произведени и доставени от
ищеца на
ответника е преференциалната цена,
определена с Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011г. (“Решение Ц-18”), като същата не се изменя за срока на договора.
6.
Определените с това решение преференциални цени са както следва: - за
вятърни електрически централи работещи до
2 250 часа – 191.00 лв./МВтч (по т.7), съответно за вятърни електрически
централи работещи над 2 250 часа –
173.06 лв./МВтч (по т.8).
7.
Съгласно изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г.) общественият доставчик („НЕК” ЕАД),
съответно крайните снабдители (каквото е ответното дружество) следва да
изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи това производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар.
8.
Нетното специфично производство на електрическа енергия е определено в § 1,
т. 29 от ЗЕВИ, като в съответствие с изискването на § 17 от ПЗР на ЗИД на
Закона за енергетиката КЕВР е постановила Решение № СП-1/31.07.2015 г. (“Решение СП-1”), с което установява нетно специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциални цени със съответни
решения на КЕВР през периода 2008-2015 г. за изкупуване на енергията,
произвеждана от възобновяеми енергийни източници.
9.
В т.2.7 и т.2.8 от това решение е установено, че нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР са в размери 1 907 kWh, при
определената цена - 191.00 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи
работещи до 2 250 часа, съответно 2
139 kWh, при определената цена - 173.06 лв./MWh, без ДДС, за вятърни
електрически централи работещи над 2
250 часа.
10.
С оглед на това ответникът следва да изкупува количествата електрическа
енергия, произведени от вятърната електрическа централа на ищеца, по
преференциална цена до достигане на максималното количество от 1 907 kWh при
условие, че вятърната електрическа централа не достигне 2 250 ефективни годишни
часове работа. В случай, че вятърната електрическа централа достигне и
надхвърли 2 250 ефективни годишни часове работа, то ответникът следва да
изкупува количествата електрическата енергия произведени от вятърната
електрическа централа на ищеца по преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-18.
11.
През м. август 2015г. вятърната електрическа централа на
ищеца не е била достигнала 2
250 ефективни часа работа, поради което се е прилагало нетното специфично
производство от 1 907 kWh (като максимално количество подлежащо на изкупуване
по преференциална цена)
12.
През м. септември 2015 г., обаче, вятърната електрическа централа на
ищеца е достигнала 2 250
ефективни часа работа, поради което следва да се прилага нетното специфично
производство от 2 139 kWh, което не е било достигнато през месец август 2015 г.
13.
С оглед на това дължима за произведеното през м. август 2015г. и доставено
на ответника количество ел. енергия в размер на 510,472 MWh е преференциалната цена по
т.7 от Решение Ц-18, а именно 191.00 лв./MWh, без ДДС.
14.
Общият размер на дължимата цена за така произведеното и доставено на
ответника количество електрическа
енергия от 510,472 MWh е 116 999,88 лева (с ДДС).
15.
Първоначално ищецът е издал фактура № 63 от 11.09.2015 г. на стойност 10
052,22 лв. (с ДДС) при единична цена от 16,4100 лв./MWh, без ДДС (т.е. по цена
за излишък на балансиращия пазар).
16.
Впоследствие, след като през м. септември 2015 г. вятърната електрическа
централа на ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа работа, страните
са започнали да отчитат и прилагат ограничението при нетно специфично
производство от 2 139 kWh (т.2.8 от Решение СП-1), с оглед на което цялото
количество електрическа енергия, произведена от
ищеца през месец август 2015
г. е следвало да бъде изкупено по преференциална цена, а не по цена за излишък
на балансиращ пазар.
17.
Поради това ищецът издал дебитно известие № 65 от 31.10.2015 г. към фактура
№ 63 от 11.09.2015 г. на стойност 106 947,66 лева (с ДДС), с което цената за
електрическата енергия, доставена на ответника през месец август 2015 г. в размер на 510,472 MWh,
е била увеличена (допълнително е приложена единична цена за MWh в размер на
174,5895 лв. без ДДС).
18.
Както фактурата, така и дебитното известие са били изпратени и получени от
ответника, признание за което се съдържа и в негово писмо с изх. №
K-EPRS-2723-9/11.11.2015 г.
19.
Дължимите по тях суми е следвало да бъдат заплатени в 15-дневен срок от
получаването, т.е. до 06.11.2015г. (сумата от 10 052,22 лв. по фактура
№63/11.09.2015г.), съответно до 30.11.2015 г. (сумата от 106 947,66 лв. по
дебитно известие №65/31.10.2015г.)
20.
От ответника била заплатена само сумата 10 052,22 лв., като остатъка от дължимата
продажна цена в размер на 106 947,66 лева ответникът отказал да заплати.
21.
В разменена между страните кореспонденция, ответното дружество,
обосновавайки се със становище на обществения доставчик НЕК ЕАД, изразено в
негово писмо с изх. № 26-1632-130/28.10.2015 г. и липсата липсата на становище
по казуса от страна на КЕВР, отстоявало позиция, че „при липсата на
изрично становище по тълкуването на Решение Ц-10/30.3.2011 г. и Решение СП-1/31.7.2015 г. от
страна на КЕВР, Енерго-Про Продажби АД е принудено да заплаща по цени за
излишък произведената електрическа енергия над 1 907 KWh нетно специфично производство”, поради
което със свое писмо до ищеца от 11.11.2015г. върнал издаденото дебитно известие №65/31.10.2015 г. към
фактура № 63/11.09.2015 г.
22.
Като твърди, че позицията на НЕК не може да служи като основание на
ответника за неизпълнение на
задълженията му по сключения с ищеца договор, тъй като, от една страна, НЕК не е страна
по този договор, а договорните му отношения с ответното дружество не пораждат действия спрямо ищеца, а от друга,
неговата позиция и тълкуване на законодателството не са обвързващи за трети
лица, ищецът счита отказът на ответника да заплати остатъка от дължимата цена за
доставената ел. енергия за м. август 2015г. в размер на 106 947,66 лева за
неоснователен.
23.
Като не оспорва основните фактически твърдени на ищеца, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД аргументира
становище, че не дължи
заплащане на произведената електрическа енергия от ищеца по посочената в
процесното дебитно известие цена, доколкото същото не е съобразено с
императивни правни норми, с Решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, както и с
индивидуалните договорености между страните по Договора за изкупуване.
24.
Изразява несъгласие с твърдението на ищеца, че
т.2.7. и т.2.8. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР са приложими към една
и съща ВяЕЦ, като счита, че същото противоречи на заложеното в решението
диференциране и обособяване на отделни групи производители въз основа на
специални критерии, а именно производителността на инсталацията, съответно
наличния ресурс на първичния енергиен източник.
25.
Твърди, с решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР
размерът на нетното специфично производство е въведен не само като
ценообразуващ елемент, но и като праг на произведената ел. енергия,
изкупувана по преференциални цени, като тази регулация съответства напълно на
закона и в частност на нормата на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ в относимата й към
релевантния за делото период редакция. Ето защо след достигане на пълните
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори за 2015г., следва да
се вземе предвид нетното специфично производство на електрическа енергия по
т.2.7. от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, а след преминаването на този
праг произведената ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на
балансиращия пазар.
26.
Да се приеме противното, според ответника, т.е.
да се възприеме разбирането на ищеца, че след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ (в
сила от 24.07.2015 г., обн. ДВ бр.56/2015 г.) и въведената с него нова редакция
на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ е допустимо преминаването от една категория на
Решение СП-1 в друга категория след достигането на годишните ефективни часове
по първата категория, означава да се позволи постигането на резултат, който
противоречи на целите на закона, определени от законодателя в мотивите на
законопроекта.
27.
Допълнително е обосновано и становище, че с
издаването на процесното дебитно известие, с което е направено последващо
изменение на продажната цена по извършената доставка на ел. енергия, ищецът е в
неизпълнение на договорните си задължения по сключения с ответника договор за
изкупуване, доколкото не са приложени чл.16 от него и Решение СП-1/31.07.2015г.
на КЕВР, поради което не разполага с правото на иск по чл.79 от ЗЗД.
28.
Моли за отхвърляне на предявените искове, като се
позовава и на установена съдебна практика по сходни дела на Варненски Окръжен
съд и Варненски Апелативен съд (Решение № 15/12.01.2018 по в.т.д.527/2017 по
описа на ВАпС; Решение №284/18.12. 2017г. по в.т.д.354/2017 на ВАпС, Решение №
890/20.12.2017г. по т.д. № 336/2017г. по описа на ВОС, Решение №15/12.01.2018г.
по в.т.д., Решение № 226 от 09.11.2017 г. по в.т.д. № 303/2017 г. на ВАпС).
29.
Становище за неоснователност на
предявените искове изразява и третото лице – помагач на страната
на ответника „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *********, седалище гр. София.
30.
Сочи, че дължимата
преференциална цена по Решение № Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР
следва да бъде определена след категоризиране на
централата в годишен или по-дългосрочен аспект като работеща до или над 2250
пълни ефективни работни часа в година. Преференциалната цена за един
производител е една и се прилага за съответното нетно специфично производство,
след което се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар, която винаги е
значително по-ниска.
31.
Нито в Решение Ц-18, нито в което и да е друго
ценово решение на регулатора не се предвижда прилагането на две преференциални цени за една и съща централа, а
точно обратното - решенията разделят производителите в отделни подточки именно
като са съобразени критериите за определяне на преференциалната цена до и над
2250 часа. При определяне на преференциалната цена за вятърни
електрически централи, работещи до 2 250 пълни ефективни часа годишно, КЕВР е
отчела по-малък наличен ресурс на първичния енергиен източник и затова е
определила по-високата преференциална цена. По-ниската преференциална цена е
определена за централите, разполагащи с по-голям наличен ресурс на първичния
енергиен източник и съответно -над 2 250 часове на работа на номинална мощност.
32.
В конкретния случай производителят
е определил, че наличният ресурс на първичния енергиен източник за централата,
е последната да работи до 2 250 часове на работа на номинална мощност, което
предполага да се ползва от по-високата преференциална цена. Именно по този
начин е фактурирал произведената и продадена на ответника електрическа енергия
от началото на 2015 година до м.август същата година, поради което и след
достигането на определеното с Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР нетно
специфично производство 1907 kWh произвежданата ел. енергия следва да се
изкупува по цената по чл.31, ал.5, т.2 от ЗЕВИ, а именно цена за излишък на
балансиращия пазар.
33.
В допълнителната си искова молба ищецът „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ” ЕООД
оспорва защитната теза на ответника, че с Решение СП-1/31.07.2015г. КЕВР е определила нетното специфично
производство по начин, който въвежда диференциация и обособяване на отделни
групи производители въз основа на специални критерии, при което за всяка
отделна ВяЕЦ се прилага само едната от преференциалните цени по т. 2.7 и т.2.8.
от решението, в зависимост от това, дали същата работи до или над 2 250 часа. Този
въпрос, според ищеца, не е разгледан и отразен нито в мотивите, нито в
диспозитивната част на решението, като същото следва стриктно структурата на
съответните решения на ДКЕВР, определящи размера на преференциалните цени за
производители на енергия от възобновяеми източници, включително за ВяЕЦ. Според него представените от страните доказателства
ясно сочат, че самият регулаторен орган
счита, че при това диференциране първо се прилага първата преференциална цена, а в
случай, че централата достигне ефективна работа от 2 250 часа, се прилага
съответно втората преференциална цена.
34.
Оспорва като неверни и твърденията на ответника, че
с преминаването от една ценова категория на Решение СП-1 в друга ценова
категория, след достигането на годишните ефективни часове по първата ценова
категория, производителите на ел. енергия биха постигнали резултат, противен на
целите на ЗИД на ЗЕ.
35.
Твърди, че различните стойности на преференциалните
цени за работа на съответната ВяЕЦ до и над 2 250 ефективни годишни часове се влияе само и единствено от
продължителността на работа на ВяЕЦ, а не от определени от ДКЕВР различни норми
на възвръщаемост. Сочи в тази връзка, че винаги през годините в решенията за
определяне на преференциални цени на ДКЕВР нормата на възвръщаемост за
различните преференциални цени, определени до и над 2 250 часа за производители
на ел. енергия от ВяЕЦ, е била еднаква. Именно поради това, според ищеца, и за
да се запази нормата на възвръщаемост за приходите, с които е надхвърлен прага
от 2 250 часа, ДКЕВР е определила за една и съща ВяЕЦ, която, докато работи до
2 250 ч. на година, да получи по-висока цена, а след като надхвърли тези часове
да получи друга, по-ниска цена, за часовете работа след този праг.
36.
Ищецът оспорва и възражението, че е неизправна страна по договора, поради
което не е овластен да предявява иск с правно основание чл.79
от ЗЗД. Твърди, че през всичките години на договорна обвързаност с ответника, включително и след поправката на ЗЕВИ, ДВ бр.
109/2013, в сила от 01.01.2014 г., до достигане на нетно специфично
производство от 2 250 ч. е издавал фактури с цена по т. 7 от Решение
Ц-18/20.06.2011 г., а именно 191 лв./МВтч., и след достигане на 2 250 ч. е
издавал фактури с цена по т. 8 от Решение Ц-18/20.06.2011 г. от 173,06
лв./МВтч., които в съответствие и със сключения между страните договор за
изкупуване, са били заплащани надлежно от ответника. Наред с това сочи, че до
получаването на писмо с изх. №
26-1632-130/28.10.2015 г. на НЕК, за ответникът не е съществувало съмнение, че
в отношенията му с ищеца са приложими и двете преференциални цени по т.7 и
т.8 от Решение Ц-18.
37.
Като се позовава на факта, че облигационните отношения по
повод производството на енергия от възобновяеми източници, продажбата й по
преференциална цена на крайните снабдители и последващото вторично изкупуване
от обществения доставчик се регулират от специални императивни норми, които
ограничават свободата на договарянето в името на обществения интерес, съобразно
които съществен елемент от продажбеното правоотношение - продажната цена, не е
предмет на свободно догаваряне между страните, а се замества с определена по
административен ред цена, в подадения допълнителен отговор ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД
сочи, че в сключения договор за изкупуване страните са изявили съгласие да
заместват изрично уговорени параметри със съдържание, наложено с бъдещи
нормативни промени (чл.2, ал.2, чл.35 и чл.37), в това число изрично и по отношение
на корекция на вече заплатена регулирана цена, ако последната е различна от
нормативно определената.
38.
Именно поради промяната на
императивната норма на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., и Решение СП-1/31.07.2015г.
на КЕВР, след август 2015 г. ответникът е възприел различен начин за определяне на
количествата електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ на ищеца, която следва
да заплати по преференциална цена, като приема, че клаузите от договора за
изкупуване №195/2012г., които
противоречат на тези промени, са неприложими в отношенията между страните.
39.
При така обоснованите насрещни твърдения между
страните и в съответствие с изричните им изявления в разменените между тях
книжа, съдът приема, че следните факти и обстоятелства са безспорни
помежду им:
39.1.
Ищецът „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр. София, е производител на електрическа енергия от
възобновяем източник -вятърна електрическа централа, както е посочено в
исковата молба;
39.2.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
седалище гр. Варна,
е краен снабдител на електрическа
енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа
енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо
Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР).
39.3.
Като краен снабдител по силата на чл.31 от ЗЕВИ
ответникът е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от
възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от
електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а
друга част по цени за излишък.
39.4.
„Национална
електрическа компания” ЕАД, ЕИК
*********, седалище гр. София, е
обществен доставчик и титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен
доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР.
39.5.
Като обществен доставчик, по силата на чл.94 от
ЗЕ, „НЕК” ЕАД е задължено да купува от ответника, в качеството му на краен
снабдител, количествата електрическа енергия от възобновяеми източници, която
същият е закупил от производителите на лицензионната му територия;
39.6.
Процесните количества електрическа енергия са
произведени и продадени от ищеца на ответника в изпълнение на Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 195 от 24.02.2012 г., сключен между „Енерго-Про Продажби” АД и
„Глобо Енерджи” ЕООД.
39.7.
Ищцовата централа е достигнала нетно специфично
производство от 1907 кВт за 1 кВт инсталирана мощност през м. август 2015г.;
39.8.
За произведената през м. август 2015г. ищецът е
фактурирал на ответника цена за енергията, съответна на цената за излишък,
определена от „ЕСО” ЕАД – фактура № 63 от 11.09.2015 г., и е получил плащане от
ответника;
39.9.
Впоследствие ищецът е издал дебитно известие № 65 от 31.10.2015 г. към тази фактура за
остатъка от продажната цена, определяйки я по реда на т.7 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР,
което ответникът е върнал на издателя, обосновавайки становище за недължимост
на сумата по него;
39.10.
До достигане на нетното специфично производство
ищецът е продавал на ответника електрическа енергия по преференциална цена 191
лв./МВтч - преференциална цена, утвърдено c т. 7 от Решение №
Ц-018/30.03.2011г. на КЕВР;
39.11.
След изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) преференциална
цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества,
надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар.
39.12.
Нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, се определя от Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, като
относима към ищцовата ВяЕЦ е т.2 от решението;
39.13.
Изкупените количества ел. енергия ответникът е
продал на „Национална Електрическа Компания” ЕАД, в изпълнение на нормата на
чл.94 ЗЕ;
39.14.
Процесните количества произведена електрическа
енергия са получени от обществения доставчик „Национална Електрическа Компания”
ЕАД, в изпълнение на нормата на чл.94 ЗЕ;
39.15.
Количествата електроенергия, отразени в представените по делото фактура и
дебитно известие, са действително произведени от ищцовото дружество;
39.16.
изпращането от ищеца съгласно приложимите норми и получаването от ответника
на всички фактури и дебитни известия, съответно разменената между страните
писмена кореспонденция, приложена по делото.
40.
Спорът между страните е правен и по
същество се заключава в това, след изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ред.,
ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) и приемането на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР допустимо ли е след достигането на нетното специфично производство на електрическа енергия от собствената на
ищеца вятърна
електрическа централа в размер на 1
907 kWh (т.2.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР) и заплащането му
от страна на ответника – краен снабдител по преференциалната цена по т.7 от Решение № Ц-18 от
20.06.2011г. на ДКЕВР (191.00 лв./MWh, без ДДС), въз основа на твърдение за надхвърляне впоследствие на прага от 2
250 ефективни годишни часове работа на централата да се претендира
приложимост на т.2.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г., съответно заплащане на
разликата между нетните специфични производства по т.2.7 и т.2.8 от това
решение по преференциалната цена по т.7 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011г., или за всички
количества електрическа енергия над нетното
специфично производство от 1 907 kWh (т.2.7 от Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР) се дължи единствено цена за излишък на
балансиращия пазар.
41.
С оглед правилното решаване на този спор като релевантни се определят следните факти:
41.1.
Към м. август 2015г. ВяЕЦ на ищеца е работила до 2 250 часа;
41.2.
Момента, към който ВяЕЦ на ищеца е достигнала/надхвърлила 2 250 ефективни годишни
часове работа;
41.3.
Момента, към който електрическата централа е достигнала нетното специфично
производство от 1 907
kWh (по т.2.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР);
41.4.
Момента, към който
електрическата централа е достигнала нетното специфично производство от 2 139 kWh (по т.2.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР);
41.5.
Количествата произведена ел. енергия, надхвърлящи
нетното специфично производство
от 1 907 kWh (по т.2.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР) към м. август 2015г.;
41.6.
Общото количество произведена ел. енергия от ВяЕЦ на ищеца, продадена на ответното дружество от
началото на 2015г. до м. август 2015г., включително;
41.7.
Общият размер на платените от ответното дружество от началото на 2015г. до м. август 2015г., включително, цени за изкупените
количества ел. енергия (в т.ч. по преференциални цени и по цени
за излишък на балансиращия пазар)
42.
Главната доказателствена тежест в процеса за установяването на тези факти
(т.41 от доклада) се възлага на ищеца
„ГЛОБО ЕНЕРДЖИ”
ЕООД.
43.
Като релевантни за спора факти и
обстоятелства, доказателствената тежест за чието установяване се дължи в
процеса от ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД
и от третото лице – негов помагач
„Национална електрическа компания” ЕАД,
се определят следните положения:
43.1.
Наличието на нормативно и/или договорно основание, въз основа на което се
твърди, че вятърната електрическа централа на ищеца е определена предварително
като такава, работеща до 2 250 ефективни годишни работни часа, евентуално
43.2.
как (към кой момент) се определят пълните
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори на централата;
43.3.
При липсата на предварително основание (нормативно и/или договорно) за определяне на вятърната
електрическа централа на ищеца като такава, работеща до 2 250 ефективни годишни
работни часа, да се установи основанието за отказ от приложение на т.2.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
44.
За установяване на твърденията си страните са посочили и представили само
писмени доказателства, които, обаче, касаят основно безспорните между страните
факти и фактически положения.
45.
Допълнително следва да се укаже на страните, че не сочат и
представят доказателства за установяване на фактическите положения, посочени в
т.41 и т.43 от доклада.
46.
Доколкото в основната си част изложените от
страните аргументи
за обосноваване на застъпваното от всяка от тях становище по основния спорен
въпрос (т.40 от доклада) съставляват правни
доводи, то същите следва да се
ценят от съда при произнасянето по същество на заявените претенции, след
приключване на доказателствения процес и устните състезания между страните.
47.
Съобразно разпоредбата на чл.375, ал.1, във вр. с
чл.374, ал.2 от ГПК съдът указва на
страните да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото,
разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти,
като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и
преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба
с препис за насрещната страна.
Съдия
– докладчик по делото:
/Даниела Томова/