Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 19.01.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на шести
ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
При секретаря
Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 12509/19 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 03.04.2019 г., постановено по гр.д. № 49617/2018 г. по описа
на СРС съдът отхвърля
предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК:******** срещу
М.Т.В., ЕЕН:********** и Р.Г.В.,
ЕГН:********** субективно пасивно и обективно съединени установителни претенции
с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.430, ал.1 ТЗ вр чл.60, ал.2 ЗКИ и чл.124, ал.1 ГПК
във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 2 082,86 евро главница по
договор „Нов алфа кредит за покупка, строителство и ремонт“ № 29-258/29.09.2009
г. за периода 28.02.2017 г. - 21.03.2018 г.,
166,88 евро договорна възнаградителна лихва за периода 28.02.2017 г. -
01.03.2018 г., 10,21 евро, представляващи наказателна
лихва за просрочие за периода 28.03.2017 г. - 21.03.2018 г. и 240 лева разноски
по кредита за периода 06.03.2018 г. - 21.03.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК от 30.03.2018 г. по ч.гр.д. № 19711/2018 г. по описа
на CPC, I ГО, 41 - ви състав. Съобразно с изхода на спора
разпределя и разноски между страните на основание чл. 78 ГПК.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът - „Ю.Б.“
АД, ЕИК:********, който подава настоящата въззивна жалба. Със същата
излага становище за неправилност на съдебното решение, като навежда подробни
доводи в подкрепа на твърденията си и моли същото да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което исковете му да бъдат уважени. Не представя
нови писмени доказателства. Претендира разноски за производството.
Въззиваемите
М.Т.В.,
ЕЕН:********** и Р.Г.В., ЕГН:********** оспорват подадената въззивна жалба като неоснователна и твърдят, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Излагат подробно
становище. Претендират разноски за производството.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Няма спор между страните, а е видно и от представените
писмени доказателства, че с оглед направено искане от кредитополучателя за
предсрочно погасяване на процесния кредит, банката е издала удостоверение за
размера на дълга към 16.12.2016 г. – 65 331,08 евро, от които
65 041,29 евро са редовна главница, 289,79 евро са редовна лихва и 7,54
евро текущо начислена лихва на ден, като е посочено, че при пълно предсрочно
погасяване на кредита не се дължи такса върху непогасената главница и е поето
задължение да се заличи учредената в полза на банката ипотека върху недвижим
имот. В представеното от банката удостоверение не фигурира задължение за лихви
за гратисния период на 2014 г. в размер на 1051,75 евро, нито задължение за
такса управление за неясно кой период в размер на 1155,15 евро. Тези суми не са
включени и по счетоводната сметка на банката, по която се осчетоводяват
вземанията във връзка с кредита.
На 30.01.2017 г. от постъпили по сметката на кредита суми
банката е погасила предсрочно кредитното задължение, но действието е
осчетоводено чак на 16.02.2017 г., като на тази дата допълнително са били
начислени и изтеглени от сметката на кредитополучателя сумите от 1051,75 евро -
задължение за лихви за гратисния период на 2014 г. и 1155,15 евро - задължение
за такса управление за неясно кой период. Междувременно се изтегля и сумата за
последната вноска по кредита за януари в размер на 213,79 евро лихва и 18,21
евро главница.
От събраните доказателства се установи, че след като
банката прави извънсъдебно признание за размера на дълга към 16.12.2016 г. и
след като събира дължимата вноска за периода от 16.12.2016 г. до 30.01.2017 г.,
към който момент тя вече разполага със средства, предоставени от кредитополучателя
за покриване на целия, установен с банковото удостоверение размер на
задължението, на 16.02.2017 г. банката си начислява допълни вземания за лихви
за гратисен период през 2014 г. и такса за управление за неизвестен период.
Освен това банката счетоводно
осъществява предсрочното погасяване на кредита чак на 16.02.2017 г.,
едновременно с начисляването на горните суми, като изтегля същите директно от
представената от него сума, която съобразно експертизата е достатъчна да
удовлетвори вземането по кредита в пълния, удостоверен от банката размер( с
банковото удостоверение и преди начисляване на гоните две вземания).
Извънсъдебното признание на размера на дълга обвързва
кредитора и не е оспорено относно неговата истинност в рамките на настоящето
производство. Предвид това отговорността на длъжника е съизмерима с признатия
размер на дълга и последващи добавяния на суми, в резултат от преизчисления на
вземането и поправяне на пропуски не обвързват длъжника. Като извънсъдебно
признание на размера на дълга и на неговото пълно погасяване следва да се
кредитира и даденото от банката съгласие за заличаване на учредената в нейна
полза ипотека за обезпечение на кредита.
Предвид горното настоящият съд се солидаризира с мотивите
на първоинстанционния такъв, поради което препраща и към тях на основание чл.
272 ГПК, като намира, че следва да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Доколкото първоинстанционният съд не е бил сезиран с
искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, то настоящият
съд, при този изход на спора не следва да променя вече присъдените разноски в
рамките на първоинстанционното производство.
С оглед изхода на спора въззиваемите имат право на
направените от тях разноски в размер на по 350 лв. адвокатско възнаграждение,
като в тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника, че
адвокатското възнаграждение следва да е едно и общо за двамата да се присъдят
350 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение от 03.04.2019 г., постановено по гр.д. № 49617/2018 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК:******** да заплати на М.Т.В., ЕЕН:********** и Р.Г.В., ЕГН:********** по 350 лв. на всеки, представляващи разноски във
въззивното производство на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.