№ 38
гр. Велико Търново, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500941 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК, във вр. с чл.150 СК.
Предмет на подадената от В. Д. М. с ЕГН **********, чрез пълномощника
му адв. Г.Б. - АК - Перник, въззивна жалба, е Решение № 1091/27.09.2021г. по
гр.д. № 2078/2021г. по описа на РС- Велико Търново, с което
първоинстанционният съд на основание чл. 150 СК, е изменил размера на
присъдената с Решение № 118/02.02.2018г. по гр.д. № 3813/2017г. по описа на
РС- Велико Търново, в полза на малолетното дете В.В. М. с ЕГН **********,
издръжка от 200 лв./ двеста лева/, на 350 лв. /триста и петдесет лева/,
заплащана чрез нейната майка и законен представител - Л.. АЛ. М. с ЕГН
**********, считано от 13.07.2021г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа, до окончателното й изплащане, до
настъпването на законна причина за изменението или прекратяване на
изплащането й.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение в
цялост, поради неправилност на изводите на съда, съобразно събраните по
делото доказателства /необоснованост/. Във въззивната жалба са изложени
съображения и за нарушение на материалния и на процесуалния закон при
постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Излагат се съображения,
касаещи осъществения от първоинстанционния съд доказателствен анализ,
обуславящ неправилно установена фактическа обстановка, въз основа на
която съдът е извел погрешни правни изводи по същество на делото. С
въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че е налице увеличение в материалните възможности на въззивника,
1
поради упражнявана трудова заетост от страна на същия извън РБ България,
както и с оглед на притежаваното от него имущество. Допълва съображенията
си с твърдения, че така определения размер на издръжката ще затрудни
материално въззивника, тъй като последният не разполагал с постоянен
трудов доход. Твърди се, че не е налице и съществено изменение в
потребностите на детето и условията за живот и отглеждане на същото,
съобразно с потребностите на децата от същата възраст. Поддържа, че така
определеният размер на издръжка, противоречи на нормативните актове,
регламентиращи минимално предвидените й размери в съответствие с
гарантирания минимален доход и размера на минималната работна заплата за
страната. Претендира се присъждане на сторените разноски при разглеждане
на делото в двете съдебни инстанции, в полза на упълномощения
процесуален представител на въззивната страна, на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. Препис от жалбата е връчен на другата страна на 10.11.2021г.,
която в определения от първоинстанционния съд с Разпореждане №
4972/08.11.2021г., двуседмичен срок /вместо срокът по чл.312, ал. 2 вр. чл.317
ГПК/, чрез своя пълномощник и процесуален представител - адв. Б.М. -
ВТАК, е подала писмен отговор, като последният отговаря на изискванията,
предвидени в чл.263, ал.1, изр.2 ГПК, и в тази връзка се явява процесуално
допустим и редовен.
Въззиваемата страна излага съображения за допустимост, но
неоснователност на подадената въззивна жалба, като счита, че така
наведените пороци на първоинстанционния съдебен акт, са неоснователни.
Поддържа, че първоинстанционният съд в пълнота е обсъдил всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях, правилно е
установил фактическата обстановка и е мотивирал своите правни изводи.
Счита, че са налице предпоставките за допускане на изменението на размера
на дължимата от въззивника , издръжка, тъй като от една страна от
постановяване на съдебния акт, с който е определен първоначално дължимия
размер, е изминал относително продължителен времеви период, през който
закономерно са нарастнали потребностите на малолетното дете. Поддържа, че
така увеличеният размер на издръжката няма да затрудни материално
въззивника, тъй като последният разполага с достатъчно доходи и имущество,
като нееднократно е предоставял на детето за обезпечаване на неговите
потребности, суми извън дължимия размер на издръжка.
С отговора на въззивната жалба се отправят доказателствени искания за
приемане на писмени доказателства - 1 бр. Фактура за покупка на очила със
съответен номер, както и касови ордери и касови бонове, с които
въззиваемата страна цели да установи наличието и към настоящия момент на
потребностите на малолетното дете от увеличения размер на издръжката.
Претендира заплащане на сторените в рамките на двете съдебни инстанции,
разноски.
В хода на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно
заседание, въззивникът не се явява лично, като от негово име и за негова
сметка, процесуалният му представител в подадена писмена молба с вх.
№107/07.01.2022г., изразява становище, поради служебна ангажираност, ход
2
на делото да бъде даден и същото да се разгледа в тяхно отсъствие, като в
молбата се излагат съображения по същество, идентични с тези, посочени в
подадената въззивна жалба.
Въззиваемата, в качеството си на майка и законен представител на
малолетното дете В.В. М., в полза на което се изплаща издръжката, се явява
лично и със своя процесуален представител - адв. Б.М. /ВТАК/, като
поддържа изцяло доводите, изложени в отговора на въззивната жалба,
поддържа така направените доказателствени искания и отправя нови такива.
По същество, отправя искане за потвърждаване в цялост на
първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно,
постановено при спазване на правилата на материалния и процесуалния
закон.
По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея,
съображения, както и с оглед становищата им, заявени в проведеното открито
съдебно заседание/ подадената писмена молба от името и за сметка на
въззивника, настоящата съдебна инстанция намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо,
тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и
относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
По оплакванията относно правилността на първоинстанционния съдебен
акт, настоящата съдебна инстанция намира същите за неоснователни и като
такива, по същество не следва да бъдат споделени. С Решение №
118/02.02.2018г. по гр. д.№ 3813/2017г. на ВТРС, влязло в законна сила на
22.02.2018г., бракът между В. Д. М. и Л.. АЛ. М. бил прекратен, а
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака им,
малолетно дете В.В. М., било предоставено на майката, като бащата
/въззивникът/ бил осъден да заплаща в полза на детето, чрез неговата майка и
законен представител, издръжка в месечен размер от 200 лв. /двеста лева/. По
силата на същия съдебен акт, ползването на семейното жилище, находящо се
в гр. Дебелец, съсобствено на въззивника и трети лица, било предоставено на
майката и малолетното им дете, като не била уговорено заплащането на
наемна цена. Майката и малолетното дете и към настоящия момент
продължават да живеят на този адрес, като детето посещава учебно заведение
в същото населено място. От събраните в хода на първоинстанционното
производство, доказателства е видно, че въззивникът разполага с идеални
части от недвижими имоти, разположени в същото населено място, освен
този, който се обитава от бившата му съпруга и общото им дете. След
постановяване на съдебното решение, с което в тежест на въззивника е
възложено задължението за заплащане на издръжка, са настъпили редица
обстоятелства, които преценени в своята свъкупност, навеждат на извода за
наличие на повишени потребности, свързани с отглеждането на малолетното
3
дете. Представени са писмени доказателства, от които по безспорен начин е
видно, че същото страда от офталмологично заболяване, чието прогресивно
развитие налага регулярно проследяване на здравословното му състояние от
лекар - специалист, като в съответствие с това се налага периодично
отделянето на допълнителни средства за закупуването/смяната на диоптрични
стъкла. Малолетното дете, посещава езикови курсове и допълнителни
спортни активности в друго населено място - гр. Велико Търново, чието
упражняване продължава и към настоящия момент, като майката изцяло
поема грижите по осигуряването на личен транспорт на детето, за да може
същото пълноценно да ги осъществява. Цялостните ежедневни грижи по
отглеждането и възпитанието на малолетното дете се поемат от неговата
майка и законен представител, тъй като по делото са налице безспорни
доказателства, че бащата /въззивна страна в настоящото производство/ не
живее постоянно в Република България, няма постоянна трудова заетост,
често пътува в чужбина, в т.ч., за да работи там. Правилна и законосъобразна
е преценката на първоинстанционния съд, която същият е извел досежно
наличието на промяна в потребностите и нуждите на малолетното дете, която
промяна е настъпила след постановяване на съдебното решение, с което е
възложено задължението на въззивника да заплаща месечна издръжка в
съответния размер. Съобразени са както относително продължителния
времеви период от възникване на задължението до настоящия момент, през
които безспорно са настъпили промени и в общия жизнен стандарт за
страната, така и индивидуалните особености, свързани с отглеждането и
възпитанието на малолетното дете, както и нарастването на потребностите на
същото. Същите изводи по същество се споделят изцяло и от настоящата
инстанция. Необходимостта от предоставянето на допълнителни парични
средства, за да се гарантира в пълна степен удовлетворяването на
потребностите на детето, свързани с осигуряване на възможността за
пълноценното му личностно развитие, както и за покриване на необходимите
разходи за провеждане на лечение и закупуване на необходимите
консумативи, свързани с това, безспорно е налице в настоящата хипотеза.
Следва да се отбележи, че независимо на кого от двамата родители е
възложено непосредственото упражняване на родителските права, всеки един
от тях поравно следва да участва в отглеждането и възпитанието на детето.
Поради обстоятелството, че майката е родителят, който непосредствено
осъществява грижите спрямо малолетното дете, както и фактът, че същата
продължително време е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, а
нейните доходи остават главен източник, от който се осигурява финансовата
издръжка на домакинството, в което се отглежда детето, то с оглед
гарантиране на най-добрия интерес, свързан с осигуряването на подходящата
материална среда за отглеждането и възпитанието му, следва да се постанови
промяна в първоначално определения размер на дължимата издръжка, още с
решението за прекратяване на брака и възлагане упражняването на
родителските права спрямо детето.
Настоящата съдебна инстанция намира, че така определеният размер на
месечно дължимата издръжка, няма да затрудни съществено имущественото
4
положение на въззивника. Представената и попълнена собственоръчно от
същия, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
не ангажира съда в преценката му досежно реалното имуществено положение
на въззивника. По делото не са представени достатъчно ясни, категорични и
безпротиворечиви доказателства, освен извършените справки за регистрирани
трудови правоотношения и наличие на данни за осигуряване на лицето в
Република България, от които да може да бъде прието за установено
обстоятелството, че същият не разполага с достатъчно доходи за собствената
си издръжка, както и за издръжката на малолетното си дете. По делото са
налице данни, че въззивникът е осъществявал трудова заетост извън
Република България, като не са налице достатъчно доказателства, освен
посочената по -горе - декларация, за наличието на легално осъществявана
трудова дейност, като неясен е размерът и на реално получаваното от същия.
По делото обаче са налице доказателства, в т.ч. въззивникът също не отрича
този факт, че същият неколкократно е изпращал отделни суми над дължимия
месечен размер на издръжка, които суми са били необходими за задоволяване
на отделни лични потребности на детето.
Всички тези обстоятелства преценени поотделно и в съвкупност налагат
извода за правилност на фактическите и правни изводи на постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което същия следва да бъде изцяло
потвърден.
С оглед изхода от настоящото производство, както и с оглед направеното
изрично искане по чл.78 ГПК и представения списък с разноски по чл.80
ГПК, в полза на въззиваемата страна, следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, платени в брой при
подписване на договора за правна защита и съдействие.
Предвид горното и на основание чл. 316 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно Решение №
118/02.02.2018г. по гр.д. № 3813/2017г. по описа на РС- Велико Търново, с
което първоинстанционният съд е изменил размера на дължимата от В. Д. М.
с ЕГН **********, в полза на малолетното дете В.В. М. с ЕГН **********,
издръжка от 200 лв./ двеста лева/, на 350 лв. /триста и петдесет лева/,
заплащана чрез нейната майка и законен представител - Л.. АЛ. М. с ЕГН
**********, считано от 13.07.2021г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа, до окончателното й изплащане, до
настъпването на законна причина за изменението или прекратяване на
изплащането й.
ОСЪЖДА В. Д. М. с ЕГН **********, на основание чл.78 ГПК, да заплати на
В.В. М. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител - Л..
АЛ. М. с ЕГН **********, сумата от 300 лв. /триста лева/ - сторени разноски
в настоящото производство, съставляващи заплатено адвокатско
5
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се
връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6