Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……………...11.2018 год., гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при участието на секретаря НИНА ИВАНОВА, сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 1879 по описа на съда за 2018 год., докладвано от съдията К.
Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник въззивна жалба от „***” ЕООД, с ЕИК *********, съсседалище и адрес на
управление: *** срещу Решение № 2714/11.06.2018 год., постановено по гр. дело №
618/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен иска на „***” ЕООД, ЕИК200476962, за осъждането на ответника
Агенция „***” гр. София чрез ОПУ – Варна със седалище *** да заплати на
ищцовото дружество, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 3867, 53
лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, от които: 3 821, 03
лева – обезщетение за вредите по
собствения на ищеца л. а. „Рено Меган Сценик“, ДК № ***, изразяващи се в
повреждане на: предна
броня, воден радиатор, радиатор климатик, буфер ляв в предна броня, буфер десен
в предна броня, решетка около ляв халоген, решетка около десен халоген, халоген
ляв, халоген десен, кора под двигателя, подкалник преден десен, казанче
стькломиещо, помпа казанче стькломиещо, датчик за климатик, тръба за климатик,
дифузор на воден радиатор, подкалник преден задна част, държачи на воден
радиатор, стойка за номера в предна броня, тампон десен долен на воден
радиатор, букса за десен халоген и букса за пресостатен клапан, претърпени
след ПТП на 21.11.2017г., около 17.00 часа на автомагистрала А2 „Хемус“, на км.
387-ми в посока към гр. Варна, при което при движение на автомобила на ищеца в лява пътна лента, точно пред
колата изскочило диво животно, невъзможно за преодоляване, с последвал удар
между него и лекия автомобил и 46, 50 лева – платени разходи за репатриране на
автомобила, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната сума от 3867, 53 лева, считано от подаването на исковата молба –
15.01.2018 г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства,
в резултат на което решението е и необосновано.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което искът да бъде уважен ведно с присъждане на сторените в двете инстанции
съдебни разноски.
В писмен отговор насрещната страна Агенция „***” гр. София оспорва жалбата, счита решението
за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Третото
лице - помагач на страната на ответника – «***» АД, със седалище гр. Шумен не е
подало отговор на жалбата. В писмено становище от 18.10.2018 год. счита жалбата
за неоснователна, а решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата
си.
В
съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът
съобрази следното:
Предявен
е иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
В
исковата си молба, уточнена с молба от 29.01.2018 год. ищецът „***“ ЕООД, със
седалище гр. Варна е навел следните твърдения:
На 21.11.2017г.,
около 17.00ч., на автомагистрала А2 „Хемус“, на км. 387-ми, собствения на
дружеството л. а. „Редно Меган Сценик“, ДК №***, управляван от
сружител на ищеца, е претърпял ПТП – при движение в лява пътна
лента, в посока към гр. Варна, пред автомобила изскочило диво животно (чакал),
невъзможно за преодоляване. Последвал удар между животното и автомобила, в
резултат на което по автомобила са причинени повреди, довели и до необходимостта
от репатрирането му.
В резултат на пътната злополука на
автомобила са наненеси следните повреди: повредени са предна броня; воден
радиатор; радиатор за климатика; буфер ляв в предна броня; буфер десен в предна
броня; решетка около ляв халоген; решетка около десен халоген; халогени - ляв и
десен; кора под двигателя; преден десен подкалник; казанче стькломиещо
устройство; помпа казанче стькломиещо устройство; датчик за климатик; тръба за
климатик; дифузор на воден радиатор; подкалник преден задна част; държачи на
воден радиатор; стойка за номера в предна броня; тампон десен долен на воден
радиатор; букса за десен халоген и букса за пресостатен клапан.
Твърди,
че за ремонт на описаните щети по автомобила ищецът е направил разходи в размер
на 3821, 03 лева, отделно е заплатил сумата от 46, 50 лева за репатриране на
автомобила. Твърди също, че пътната злополука е станала на автомагистрала А2 „Хемус“,
на км. 387-ми, в посока гр. Варна, която е част от републиканската пътна мрежа
и съгласно чл. 19, ал .1, т. 1 от Закона за пътищата се управлява от Агенция «***»,
която отговаря за стопанисването на участъка. В случая заради нарушена цялост
на предпазната мрежа дивото животно се е озовало на пътното платно в посочения
участък от магистралата и е било ударено от собствения на ищеца лек автомобил,
в резултат на което на ищеца са причинени и имуществени вреди в размер на 3867, 53 лева, от които: 3821, 03 лева –
стойността на заплатените от ищеца разходи за труд и материали за ремонт на
автомобила и 46, 50 лева – заплатена от ищеца сума за репатрирането на
автомобила след ПТП.
Счита,
че заради неизпълнение на задълженията на ответника по ЗП да поддържа
републиканските пътища (вкл. и пътните принадлежности, каквато е и оградната
мрежа, която предпазва навлизането на животни на пътното платно) според
транспортното им предназначение, автомобилът на ищцовото дружество е прътърпял ПТП,
в резултат на което на ищеца са причинени и имуществени вреди, описани по –
горе.
В
съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждането на
ответника Агенция „***” гр. София да заплати на ищцовото дружество, на
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 3867, 53 лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди, от които: 3 821, 03 лева – обезщетение за вредите по
собствения на ищеца л. а. „Рено Меган Сценик“, ДК № ***, изразяващи се в
повреждане на: предна
броня, воден радиатор, радиатор климатик, буфер ляв в предна броня, буфер десен
в предна броня, решетка около ляв халоген, решетка около десен халоген, халоген
ляв, халоген десен, кора под двигателя, подкалник преден десен, казанче
стькломиещо, помпа казанче стькломиещо, датчик за климатик, тръба за климатик,
дифузор на воден радиатор, подкалник преден задна част, държачи на воден
радиатор, стойка за номера в предна броня, тампон десен долен на воден
радиатор, букса за десен халоген и букса за пресостатен клапан, претърпени
след ПТП на 21.11.2017г., около 17.00 часа на автомагистрала А2 „Хемус“, на км.
387-ми в посока към гр. Варна, при което при движение на автомобила на ищеца в лява пътна лента, точно пред
колата изскочило диво животно, невъзможно за преодоляване, с последвал удар
между него и лекия автомобил и 46, 50 лева – платени разходи за репатриране на
автомобила, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната сума от 3867, 53 лева, считано от подаването на исковата молба –
15.01.2018 г. до
окончателното й изплащане.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска,
настоява да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените съдебни разноски.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддъжан в съдебно заседание,
ответникът чрез процесуален представител оспорва иска, счита, че е
неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Претендира присъждане на разноски.
Не
оспорва, че автомагистрала А1 „Хемус“ е път от републиканската пътна мрежа и
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗП се поддържа от Агенция „***“ със седалище гр. София.
Не оспорва и факта на настъпване на ПТП-то на сочената
дата, с участник автомобил на ищеца. Оспорва механизма на настъпилото ПТП,
причиняването на вредите и причинната връзка между тях, оспорва и
противоправността на поведението си – твърдяното от ищеца бездействие. Твърди,
че е изпълнил всички свои задължения по поддържането на пътя в изправност, вкл.
и пътните принадлежности и по конкретно – предпазната мрежа по магистралата в
участъка, където е станало пътнотранспортното произшествие. Твърди, че
внезапната поява на животното на пътя е случайно събитие, а не е в резултат на
бездействието му да поддържа пътя в изправност, вкл. и предпазната мрежа. В
евентуалност твърди съпричиняване от служителя на ищеца, управлявал лекия
автомобил без да посочва конкретни негови противоправни действия. Твърди също,
че с договор от 15.05.2015г. процесният пътен участък е бил възложен за ремонт
и поддръжка на подизпълнител „***“ АД, като е поискал привличането му като
трето лице – помагач. С определение от 05.04.2018 год. „***“ АД – гр. Шумен е
конституиран в процеса в качеството му на трето лице – помагач на страната на
ответника.
В
писмено становище третото лице – помагач на страната на ответника – „***“ АД – гр. Шумен, оспорва иска, счита, че е
неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Не оспорва факта на настъпване на ПТП-то на твърдяната в исковата
молба дата, с участник автомобил на ищеца.
Твърди, че е изпълнил всичките си задължения по поддръжката на техническите
съоръжения покрай спорния пътен участък.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните е безспорно, че към дата 21.11.2017г. л. а.
„Рено Меган Сценик“, ДК №***, е бил собствен на „***” ЕООД.
Между
страните не се спори и относно обстоятелството, че на 21.11.2017г., около 17.00ч., на автомагистрала А2
„Хемус“, на км. 387-ми, е станало ПТП с
участието на собствения на ищеца л.а.
„Рено Меган Сценик“, ДК №***, при движение на
същия автомобил в лява пътна лента, в посока към гр.Варна.
От протокол за ПТП №1448730/21.11.017г., издаден от
служители на МВР, посетили произшествието на място, малко след неговото
настъпване, е видно, че на
21.11.2017г., около 17.00ч., на автомагистрала А2 „Хемус“, на км. 387, е
станало ПТП с участието на собствения на ищеца л.а. „Рено Меган Сценик“, ДК № ***, при движение на същия автомобил в лява пътна лента, в
посока към гр. Варна. В протокола е вписана като причина за инцидента „внезапно
излязло диво животно“. Отпразени са и констатираните на място щети по
увреденото МПС – в предна и предна дясна част.
На
л.6-13 от делото на РС-Варна са приложени фактури, касови бележки и писмени
доказателства за извършения ремонт на увредения автомобил и платените за това
средства, като фактът на извършения ремонт не е оспорен от ответника.
Прието е
за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че увредените и подменени части на автомобила са били
оригинални при инцидента, на 11 години – автомобилът е произведен 2006 г.
На
л.30-48 от делото на РС-Варна са приложени Технически правила за приложение на
огради (предпазни мрежи) по автомагистрали, утвърдени от началниика ГУП през
1995 год.
На л.49-76
от първоинстанционното дело е приложен договор от 15.05.2015 год. за обществена
поръчка с предмет извършване на дейности по поддържане (превантивно, текущо,
зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на
автомагистрала Хемус на територията на ОПУ Варна и ОПУ Шумен, изпълнителя „***“ АД, заедно с
протоколи и отчети за приетите от възложителя Агенция „***” и извършени от изпълнителя дейности по изпълнението на
договора.
От заключението на съдебнотехническата експертиза е установено, че повредите по
пострадалия автомобил е възможно и вероятно да са причинени от произшествие с
твърдяните от ищеца и записани в протокола за ПТП характеристики. Цената за
ремонт на щетите по средни пазарни цени на труд и материали е оценена от вещото
лице на 3 556, 21 лева. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при
дългогодишна употреба, както в е случая, оригиналните части са амортизирани и
не са с качеството, както при монтирането им. В случая след ПТП е било
необходимо автомобилът да бъде репатриран.
От показанията на свидетеля ***
(съпруг на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството –
ищец), ценени при условията на чл. 172 ГПК се установява следното: При
настъпване на процесното ПТП свидетелят е управлявал автомобил на ищеца по автомагистрала „Хемус“, в посока към гр. Варна. Малко след разклон за гр. Провадия той се е движел
в лява пътна лента със скорост около 120 км/ч. Внезапно на около 5-7 метра
пред автомобила е излязло някакво животно, което е бягало много бързо и е
минало пред колата. Свидетелят се опитал да спре, но това е било невъзможно,
тъй като животното е минало точно пред автомобила и се ударило в предната му дясна
част. В резултат на удара автомобилът аварирал. След около 45 минути
пристигнали служители на МВР и съставили протокол за ПТП, но самото животно не успели да намерят. Колата
била принудително репатрирана. Свидетелят заявява, че на следващия ден пътувал
от гр. Варна към гр. Провадия и видял, че по пътя дотам [до мястото на инцидента] имало цели участъци, където няма заграждение. Заявява,
че не може да индентифицира точното място на ПТП, за да твърди с категоричност,
че на мястото или в близост до мястото, където е излязло животното не е имало ограждения
около пътя.
От
показанията на свидетеля *** (служител в ОПУ – Варна, териториално звено към
Агенция „***” гр. София), ценени
при условията на чл. 172 ГПК, се установява следното: През м.
ноември 2017г. свидетелят е обхождал по възлагане района около автомагистрала „Хемус“, от
386-ти до 407-ми километър, от пътен възел „Ветрино“ до пътен възел
„Повеляново“, в който район е и участъкът, където на 21.11.2017 год. е станало процесното
ПТП. Обяснява, че за сигналите и проверките се води специална книга, в която се
описват всички сигнали и констатирани нередности или неизправности по пътя. Свидетелят
не е констатирал, нито е бил сигнализиран от стопанисващата пътния участък
фирма или от трети лица за липсващи или повредени предпазни мрежи в района.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля ***, тъй като същите се подкрепят и от
събраните по делото писмени доказателства – приемо предавателните протоколи на
л. 61-76 от делото на РС-Варна, вкл. и протоколи обр. 19 от които е видно, че в
периода 31.03.2016 год. – 30.11.2017 год. всички пътни ограждения в пътен
участък от км. 386 до км. 407 на автомагистрала А1 „Хемус“ са били
изправни.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД предпоставя ищецът да докаже при условията на главно
и пълно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: извършено противоправно
деяние (действие или бездействие) от лице, комуто е възложено работа или
дейност; причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина на причинителя и
причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. В чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД е установена оборима презумпция, съгласно която във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорността
на възложителя на работата в хипотезата на чл.
49 ЗЗД е безвиновна. В тежест на ищеца е да
установи обективните елементи от фактическия състав на деликта – противоправно
дение, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
В случая
ищецът твърди, че противоправното деяние на служителите на ответника, от което
са му причинени имуществени вреди, се изразява в бездействие – неизпълнение на вменените
му със Закона за пътищата адължения да поддържа пътя в изправност, вкл. и пътните принадлежности и по – конкретно –
предпазната мрежа по магистралата в участъка, където е станало
пътнотранспортното произшествие.
Анализът
на доказателствата не обосновава извод, че е налице беездействие от страна на
ответника по поддържане на пътя в изправност, вкл. и на пътните съоръжения,
част от които е и предпазната мрежа, респ. не обосновава извод, че е налице неизпълнение
от страна на ответника на вменените му със ЗП задължения да поддържа пътя, вкл.
и пътните съоражения, в изправност.
От
доказателствата е установено, че в периода 31.03.2016 год. до 30.11.2017 год. в
района около автомагистрала
„Хемус“, от 386-ти до 407-ми километър, от пътен възел „Ветрино“
до пътен възел „Повеляново“, в участъците, в които нормативните актове предвиждат
поставянето на предпазна (телена) ограда, която да предпазва навлизането на животни (диви или домашни) на
пътното платно, няма участъци без
предпазна ограда, нито участъци, при които е нарушена целостта на оградата. В
тази насока са показанията на свидетеля ***, както и писмените доказателства,
обсъдени по- горе.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля *** в частта им, в която същият заявява, че по
пътя около мястото на инцидента имало цели участъци, където няма заграждение,
предвид възможната тяхна заинтересованост и поради това, че не намирет опора в
нито едно друго доказателство по делото. Обратно – показанията му в тази им
част се опровергават от показанията на свидетеля ***, обсъдени във връзка с
писмените доказателства – приемо предавателните протоколи, вкл. и протоколи
обр. 19, от които е установено, че периода 31.03.2016 год. до 30.11.2017 год. в
района около автомагистрала
„Хемус“, от 386-ти до 407-ми километър, от пътен възел „Ветрино“
до пътен възел „Повеляново“, няма участъци без предпазна ограда, нито участъци,
при които е нарушена целостта на оградата.
От
изложеното се налага извода, че липсва един от обективните елементи от
фактическия състав на деликта, а именно – противоправно поведение от страна на
ответника. Станалото ПТП и причинените от това вреди на ищеца са в резултат на
случайно деяние.
Изложеното има за последица и неоснователност за предявения иск.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този
изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
100 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПрП.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2714/11.06.2018 год., постановено по гр. дело № 618/2018 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА „***”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
Агенция „***” със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ сумата от 100 лева (сто лева) – разноски за настоящата
инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.