ПРОТОКОЛ
№ 164
гр. гр.Мадан, 21.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
Гражданско дело № 20245430100006 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „ИВ-КОМЕТ“ ООД – гр.Чепеларе – редовно призован,
представлява се от АДВ.К. И. – с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „ВИКТОРИО“ ЕООД – гр.Рудозем – редовно
призован, представлява се от АДВ.М. О. – с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. З. Р. – редовно призована, явява се лично.
АДВ.И. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.О. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се делото съобразно проекта за доклад, обективиран в
Определение № 104/06.03.2024 г. по гражданско дело № 6/2024 г. по описа на
Районен съд-Мадан.
АДВ.И. – Поддържам исковата молба, както и представените към нея
доказателства. Нямам възражения по проекта за доклад, моля да бъде приет.
Освен поисканата експертиза към настоящия момент нямаме други
1
доказателствени искания.
АДВ.О. – От името на довереното ми дружество оспорвам исковата
молба по съображенията, че фактурата не е представена своевременно, за да
бъде заплатена, поради което не се дължи законна лихва за забава. Нямам
възражение по проекта за доклад. По отношение на допуснатия ни свидетел,
той се намира извън област Смолян, поради което не успях да го доведа за
разпит, като моля да ни предоставите възможност да го доведа в следващо с.з.
Нямам други доказателствени искания.
АДВ.И. – Моля да се отхвърли направеното искане. Страната не
представи никакви основателни факти, документи и доказателства за
довеждане на свидетеля за разпит в днешно с.з. Страната е наясно за с.з. на
тази дата и е могла да доведе свидетел, считам, че не следва да отлагаме и да
бавим делото излишно. Не считам, че така доведеният свидетел ще установи
някакви обстоятелства, които не са известни на съда.
АДВ.О. – Свидетелят ще бъде разпитван за обстоятелствата кога двете
фактури - от 30.11.2022 г. и от 31.12.2022 г. са били изпратени и получени от
ищеца на ответника, като твърдим, че тези фактури не са били изпращани до
счетоводството на ответника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК. Алтернативно, ако оставите без уважение искането
да бъде разпитан свидетел, моля да задължите ищеца да представи
доказателства кога двете фактури са връчени на ответното дружество
„Викторио“ ЕООД.
АДВ.И. – Аз считам, че от доказателствата по делото е безспорно за
ответната страна задължението, размера, както и факта, че до него има
издадена фактура. Самият механизъм на образуване на задължението е така,
както съм го описал в исковата молба, като считам, че в случая не е
необходимо да се води свидетел, който няма как да установи обстоятелствата
кога или по какъв начин е получена тази фактура при условие, че ответната
страна няма задължение да осчетоводи веднага, въпреки това обаче
данъчното събитие по този документ настъпва към момента, към който
стоката е предадена и услугата е извършена, а ответната страна е наясно с
този факт. Ето защо считам, че при наличието на безспорни документи,
установяващи този факти и тези обстоятелства, е налице презумпцията за
недопустимост на свидетелски показания, които ще установяват такива
2
факти. В крайна сметка това е свидетел, който ще се води от страната и който
няма как да посочи някаква достоверна дата.
АДВ.О. – Оспорвам да има презумпция, която да води до
недопустимост на свидетелски показания. Ние затова сме формулирали и
въпроси по чл.176 от ГПК, и това е кога фактурата е връчена на нейния
получател, обстоятелство, което издателят на фактурата следва да докаже, и
тъй като това е основното възражение, поради което твърдим, че не дължим
разноски и лихва, то затова считаме, че именно доказателствената тежест на
ищеца е да докаже кога и на каква стойност е издал фактурата на нейния
получател. Няма как Викторио да знае в края на месеца ищеца каква фактура
е съставил, въз основа на какви документи и на каква стойност, като
доколкото разбирам, ищецът и не твърди фактурата да е връчена на Викторио
ЕООД.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за
доклад, обективиран в горното определение. По отношение на искането на
ответника делото да бъде отложено за разпит на допуснатия при режим на
довеждане свидетел съдът намира, че същото следва да бъде оставено без
уважение, доколкото не са представени доказателства за уважителни причини
за неявяването на свидетеля. Освен това ответникът е разполагал и със
значителен период от време, в който би могъл да организира явяването му.
Поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, обективиран в
Определение № 104/06.03.2024 г. по гражданско дело № 6/2024 г. по описа на
Районен съд-Мадан.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за отлагане на
делото за разпит на допуснатият му свидетел.
Докладва се постъпилото на 28.03.2024 г. заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, същото е в срока по чл.199 от ГПК, поради което
няма пречка да се пристъпи към изслушване на вещото лице.
ПРИСТЪПИ се към снемане на самоличността и изслушване на
вещото лице:
Б. З. Р. – на 57 години, българка, българска гражданка, разведена,
3
неосъждана, без родство и дела със страните.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ се напомни наказателната отговорност по чл. 291
от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. Р. – Известна ми е наказателната отговорност.
Поддържам представеното заключение.
АДВ.И. – Нямам въпроси към вещото лице
АДВ.О. – Нямам въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде прието заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице Б. Р. по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. Р. да се заплати сумата от 300 лева от
внесения депозит.
АДВ.И. – Нямам други искания. Считам делото за изяснено от
фактическа и правна страна. Представям списък за разноски.
АДВ.О. – Поддържам направеното искане в писмения отговор на
исковата молба за задължаване на управителя на ищцовото дружество за
личното му явяване в съдебно заседание, за да отговори на въпросите, които
съм формулирала на стр.2 от отговора.
АДВ.И. – Считам, че докладът, който беше приет по делото,
изчерпателно изяснява отношенията между страните. Ние не твърдим, че
фактурата е предадена на определена дата, но твърдим, че фактурата е
достигнала до адресата си, защото пък ответната страна не представя
обратното доказателство, че е пристигнала по-късно при тях. Самият
механизъм, който съм обяснил в исковата молба, изяснява как става
настъпването на данъчното събитие. В случая и да разпитваме управителя,
всички фактури пристигат по имейл адрес. В такъв дълъг отрязък от време
тези имейли не се съхраняват, не е извършено съответното обезпечение така,
че всяка една фактура да гарантира, че е пристигнала до адресата си, това са
много клиенти и такъв процес би бил твърде енергоемък, както и в повечето
случаи невъзможен. Много от адресатите не поддържат трайни имейли
адреси, с които да се изяснят въпросите, това изясняване става с обратни
4
разписки по пощите и т.н. В крайна сметка фактурата така или иначе е
стигнала навреме, въпросът е ако е нямало доставена фактура, или ако при
тях е пристигнала със закъснение, би следвало те да имат доказателства за
това. Ние твърдим, че фактурите се изпращат към края на месеца за всеки
месец, през който съответното дружество извършва зареждане на горива. И
тази фактура е формирана на база сборът от всички зареждания, които са
направени през месеца, а сборът от всички направени зареждания се отразява
във съответния протокол, при което веднага се издава касов бон, този касов
бон се държи от притежателя на зареденото гориво, така че този касов бон би
следвало да достигне веднага до дружеството, което знае какво е
задължението му. Това е процес, който е изключително труден и сложен за
едно дружество, което на ден продава стотици литри горива. В същото време
Закона за горивата контролира този процес и там е описано как да бъде
извършено. На следващо място, получателят на услугата е длъжен да я
заплати не когато получи фактурата, а когато получи документите, които
удостоверяват извършването на тази услуга. В случая видно от
доказателствата, има издадени касов бон, има издаден съответния протокол. В
същото време съгласно данъчните закони никъде няма задължение на
ответната страна да осчетоводи фактурата веднага.
ПО ОТНОШЕНИЕ на искането на ответника да бъде задължен
управителя на ищцовото дружество да се яви лично пред съда и да отговори
на оставените в отговора на исковата молба въпроси, СЪДЪТ се е произнесъл
с определение от 06.03.2024 г., като не са налице основания съдът да ревизира
определението си в тази част. С оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде задължен
управителя на ищцовото дружество да се яви лично пред съда и да отговори
на оставените в отговора на исковата молба въпроси.
АДВ.О. – Нямам други искания.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
5
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.И. – Уважаеми г-н Председател, механизмът на получаване
изобщо при зареждане на горива е следния. Лице на съответното дружество
пристига на бензиностанцията, зарежда, подписва се на специален издаден за
целта протокол, удостоверяващ количеството, което е заредил, за съответното
извършено действие той получава фискален бон. И това е трайна търговска
практика между представлявания от мен доверител и ответната страна. Към
момента, към който лицето получи фискалния бон и се подпише на
протокола, това вече е известна информация на ответника и той знае какво е
задължението му. Ответната страна знае какво е неговото задължение. Това
всичко отразено в масивите на НАП е ноторно известно дружеството, срещу
което то дължи заплащане. Съобразно разпоредбата на търговския закон
задължението за плащане не възниква при издаването на фактурата, а
възниква при издаване на съответните документи, които удостоверяват
получаване на съответната услуга. Кога ответната страна твърди, че е
получила фактура, няма отношение към настоящия процес, тъй като
задължението за плащане възниква към момента, в който служителя на
дружеството Викторио е извършил съответните действия, с които е заредил
гориво, получил е фискален бон. Дали ще го предаде или не на съответно
длъжностно лице или на управителя на дружеството не е проблем на моя
доверител, както и тези доказателства останаха неоспорени в процеса,
ответната страна с поведението си не ги оспорва и не твърди, че тази услуга
не е извършена. Твърди, че в случая късно е получила фактура и поради което
късно е извършила плащане, но затова се издават документи и затова се
подписват протоколи, че дължи плащане към онзи момент, а не когато се
получи фактурата. Както споменах, ако страната твърди, че е получила късно
фактурата, би следвало да докаже, че фактурата е пристигнала късно. Ние не
твърдим, че сме обезпечили по някакъв начин достоверна дата за получаване
на фактурата, но така или иначе страната е получила фактура и я
осчетоводила неизвестно от къде. Ето защо в случая считам, че е доказано
относно достоверната дата на получаване от ответната страна и твърдението,
че тази фактура е получена по-късно, пак остава недоказана. Единствените
факти, на които можем да се базираме по делото, това е търговските
отношения между двете дружества и настъпването на данъчното събитие,
както и задължението за плащане, а този момент в случая е безспорен. Ето
6
защо твърдя, и считам за установено в настоящия процес, че и по тази
процесна фактура се дължат съответните законни лихви и моля те да бъдат
присъдени по настоящото дело. Представил съм списък за разноски.
АДВ.О. – Уважаеми г-н Председател, от името на ответника ще Ви
моля да постановите решение, с което да отхвърлите изцяло предявения иск
като неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не се е справил с
доказателствената тежест, разпределена му с доклада, обективирани с
Определение № 104/06.03.2024 г.. Твърденията на процесуалния представител
на ищеца си остават само твърдения, които са неподкрепени с доказателства.
Това какви търговски отношения е имало между страните, каква практика е
имало между тях, още повече каква практика е била създадена от дружеството
ищец, какъв е бил механизма, по който той е издавал месечните протоколи и
фактури, как ги е връчвал на своите контрагенти са обстоятелства, за които не
са ангажирани каквито и да било доказателства. Напротив, направено е
изявление от процесуалния представител, че няма практика по връчване на
фактурите за обобщените търговски продажби на гориво за съответния месец.
От съдържанието на фактурите не може да се направи какъвто и да било
извод, че в тях са обективирани видове и количества горива, заредени с
приложените към ИМ касови бонове. Доставката на горива може да е била и
заплащана в брой, и този касов бон да е бил приложен повторно към
съответната фактура. Няма как да знаем, доколкото нито протокола за
съдържанието на фактурата за съответния месец, нито някаква справка е
представена по настоящото дело. За първи път чувам, че търговските
дружества имат достъп до масивите на НАП, в които била постъпила
информация, в случая от ищеца, че той за съответния месец бил издал
фактура, в случая за „Викторио“, и че било ноторно известно на ответното
дружество каква информация е била подадена от ищеца в НАП. Категорично
оспорвам такова твърдение, то не е подкрепено нито с доказателства, нито
произтича от конкретна правна норма, която да установява презумпция за
такива факти. „Викторио“ твърди, че фактурата от м.декември 2022 г. изобщо
не му е била изпратена, а след като тя не му е изпратена, той няма как да знае
какво е нейното съдържание. Дори между двете дружества да е имало
практика, при която шофьорите на ответника зареждали горива, без да ги
плащат, и в края на всеки месец тези горива да са били фактурирани, то
продавачът на тези горива, който е търговско дружество, в края на месеца,
7
когато обобщава доставките и съставя съответния счетоводен документи, в
случая фактура 7413/31.12.2022 г., да уведоми получателя на фактурата какви
доставки е включил във фактурата, какви по вид са те, на какви единични
цени, и в крайна сметка каква е крайната стойност на задължението, за което
се издава фактурата. И тъй като доверителят ми твърди, че фактурата не е
получавана изобщо от тях преди да узнаят за издадената заповед, това
представлява отрицателен факт, който не подлежи на доказване от нас в
случая, а ищецът е страната, която твърди, че ответникът е изпаднал в забава,
съответно сочи периода на тази забава, поради което той следваше да докаже
кога фактурата е била връчена на Викторио, кога е изтекъл 14-дневния срок,
след изтичането на който започва да тече начисляване на лихва за забава. Тъй
като такива доказателства по делото не са ангажирани, моля да отхвърлите
иска като неоснователен и недоказан.
АДВ.И. – Съобразно наредбата за фискалните устройства постъпилата
информация, която се отразява във фискалните устройства на съответния
търговец, постъпва на секундата в данъчните масиви, като се отразява
съответната продажба и извършени действия. На следващо място самата
организация на разплащанията е по Закона за горивата, и ако ответната страна
твърди, че чрез своя служител е платила на място в брой, това също се
отразява във фискалната система, и това е информация, която постъпва
веднага в масивите, тъй като има връзка между всички търговци, и се следи
на база издадени фискални бонове има ли издадена фактура по тях.
СЪДЪТ ОБЯВИ устните състезания за приключили, както и, че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 14.28 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
8