Р Е
Ш Е Н И Е № 260100/16.3.2021 г.
гр.Ямбол, 16.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Ж.Ч. като
разгледа докладваното от съдия Несторова
АНД № 340 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.Б.Г., ЕГН **********, адрес: *** срещу Наказателно
постановление № 231/18.03.2020 г., издадено от Кмета на Община Ямбол, с което
на жалбоподателят на основание чл.133, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв. за нарушение на чл.133, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците. Със жалбата се оспорва фактическата обстановка в АУАН и НП и се
иска отмяна на издаденото НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, като се
представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Г. ***,
който прави искане да бъде отменено наказателното постановление по съображения,
че актосъставителят не е притежавал правомощия да съставя АУАН, както и че не е
извършено вмененото от жалбоподателя
административно нарушение.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
19.02.2020 год. свид. С. съставил на жалбоподателят Г. АУАН № 0060119 за това,
че на 17.02.2020 г. в 15:06 ч. в гр.Ямбол изхвърля с лек автомобил Хонда ***
строителни отпадъци (гипсокартон, пластмасови кофи,
мазилка и др.) в местност „Плачи Могила“ –
гр.Ямбол. Актът е бил съставен по повод предоставен снимков материал от свид. В.
***. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.133, ал.1, т.1 от Закона
за управление на отпадъците. В графата за възражения, жалбоподателят е записал,
че „не е съгласен с обстоятелствената част, тъй като не работи с гипсокартон и
не е изхвърлял боклук, събирал е камъни и тухли, защото започва строеж на малко
цехче за пчелен мед“. Впоследствие въз основа на АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателят Г., на основание чл.133,
ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците и чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.133,
ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците.
Горната фактическа обстановка се установява от
свидетелските показания на актосъставителя С. и на свидетелите А. и В. и
приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано
лице.
Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
В
правната норма на чл.133, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците законодателят
е регламентирал, че се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. физическо лице, което
изхвърля отпадъци на неразрешени за това места.
Съдът
намира, че по делото безспорно е установено, че АУАН № 0060119 от 19.02.2020 г.
е съставен от свид. С.Б.С. ***.
Съгласно
разпоредбата на чл.157, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците,
нарушенията по чл.133, ал.1, т.1 се установяват с акт на директора на РИОСВ или
на оправомощени от него длъжностни лица, както и от длъжностни лица,
оправомощени от кмета на съответната община. При така изложената обосновка се
установява, че свид. С. не е притежавал правомощия за съставяне на АУАН по ЗУО.
По делото не са ангажирани доказателства от административнонаказващия орган, а
и не бяха представени такива, въпреки, че съдът ги изиска, с които да се докаже,
че актосъставителят е бил оправомощен от Кмета на Община Ямбол да съставя АУАН,
т.е. същият е действал извън рамките на своята компетентност. И в случая така
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са незаконосъобразни, тъй
като АУАН е съставен от некомпетентен орган.
Въпреки,
че изложеното по-горе е достатъчно за отмяната на оспореното НП съдът намира,
че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е и недоказано. В АУАН е описано, че
жалбоподателят Г. е изхвърлял строителните отпадъци с лек автомобил Хонда ***,
а в издаденото въз основа на него НП е описано, че изхвърлял строителните
отпадъци с л.а. Хонда *** с прикачено към автомобила ремарке. АНО не е
ангажирал доказателството, посочено в НП и обуславящо ангажирането на
административнонаказателната отговорност на нарушителя, а именно бил ли е
жалбоподателят с прикачено ремарке или не, с оглед тежестта на доказване в
административния процес. Още повече, че и служителите на Община Ямбол не са
очевидци на констатираното нарушение, а АУАН е съставен единствено и само въз
основа на предоставения снимков материал от свид. В., който снимков материал е
съставен два дни след констатиране на нарушението. Фактическите констатации в
АУАН не се считат за установени до доказване на противното. В
административнонаказателното производство в тежест на административнонаказващия
орган е да докаже с допустимите от закона средства, както състава на
административното нарушение, авторството и вината на дееца, но това не е
сторено в настоящия случай по отношение на всички обективни елементи от
нарушението на чл.133, ал.1, т.1 от ЗУО. Съдът намира, че при издаване на
обжалваното НП АНО не е извършил задълбочена проверка и поради тази причина е
издал несъставомерен административен акт. Ето защо НП се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143,
ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя
на жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява частично основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, както е в случая, тези
разноски следва да се възложат в тежест на органа,
издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18, ал.4 от
Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиждащ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие че същата
следва да се присъди в тежест на въззиваемата
страна.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 231/18.03.2020 г., издадено от Кмета на
Община Ямбол, с което на Г.Б.Г., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.133,
ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците и чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.133,
ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЯМБОЛ да заплати на Г.Б.Г., ЕГН **********, адрес: *** направените по делото разноски в
размер на 300 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: