№ 162
гр. Разград, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Драганов
СъдебниДиана Здравкова Станчева
заседатели:Димитър Петров Петров
при участието на секретаря М. В. Н.
и прокурора С. Люб. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен М. Драганов Частно
наказателно дело № 20223300200029 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ЗА РзОП се явява прокурор С.М..
Служебният защитник адвокат А.Т. СЕ ЯВЯВА лично.
Осъденият Д. С. АС., редовно призован, не се явява. Постъпило е на 18.07.2022 г.
писмо от затвора в Белене, с което ни уведомяват, че няма да ни предоставят по конвоен ред
за съдебно заседание Д.А., тъй като здравословното му състояние не позволява да пътува с
общия конвой. Уведомяват ни, че в затвора Белене съществува възможност за
осъществяване на видеоконферентна връзка със съдилищата като вариант за решаване на
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, доколкото
в производството, в което се движим в ал. 2 е посочено, че е необходимо призоваването
само на осъденото лице, докато в ал. 3 се сочи задължително присъствие на прокурора.
Може да се направи извод, че присъствието на осъденото лице не е абсолютно
задължително. В залата е и неговият защитник.
АДВ. Т.А: Считаме, че ход на делото следва да бъде даден. Към казаното от РзОП
бих добавила, безспорно е установено, че подсъдимият е призован. Видно от цитираното
писмо от затвора, същият по здравословни обективни причини не може да бъде приведен.
Същият е надлежно представляван в предходно съдебно заседание. Естеството на
настоящото производство не изисква със специална законова норма задължителното му
явяване. Затова считаме, че ход на делото следва да бъде даден.
1
СЪДЪТ СЧИТА, че няма абсолютни процесуални пречки за даване ход на делото в
днешно съдебно заседание. За открито съдебно заседание подсъдимият е редовно призован.
Действително има писмо от затвора в Белене, с което сме уведомени, че здравословното му
състояние не позволява той да бъде конвоиран по делото пред РзОС. В същото време няма
изрична молба от подсъдимия делото да се отлага за негово лично явяване. Разпоредбата на
чл. 414, ал. 2 от НПК постановява, че делото се разглежда с призоваване на осъдения, т.е.
явяването му не е задължително. В залата присъства назначения му служебен защитник и
СЪДЪТ СЧИТА, че разглеждане на делото в отсъствие на осъдения няма да накърни
съществено процесуалните му права и не е пречка за даване ход. Водим от горното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЪЩОТО:
Производството е образувано по предложение на РзОП за тълкуване на Определение
№ 61/08.04.2022 г. по настоящо дело, относно приложението на чл. 24 при определяне на
общото наказание на осъдения Д. С. АС..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Т.А: Също нямам доказателствени искания.
При липсата на доказателствени искания, СЪДЪТ СЧЕТЕ делото за изяснено от
фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите направеното от РзОП предложение на основание
чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК и да допуснете тълкуване на влязлото в сила на 08.06.2022 г.
Определение № 61/08.04.2022 г., постановено по ЧНД № 29/2022 г. на РзОС в частта
относно определения в диспозитива размер, с който е увеличено определеното общо най-
тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем години, като размера на увеличеното
наказание да се чете с „шест месеца“. Допуснатото несъответствие в определението може да
бъде отстранено по пътя на тълкуването, понеже е очевидно, че при съставянето му е
допусната техническа грешка. Волята на съда по отношение на размера, с който е искал да
увеличи на основание чл. 24 от НК определеното общо най-тежко наказание е дефинирана
съвсем ясно, както в самия диспозитив на определението с думите „като определя за
изтърпяване наказание от осем години и шест месеца лишаване от свобода“, така в мотивите
на определението с думите „Съдът счита, че предложението от прокуратурата увеличение на
определеното общо наказание с една година е прекомерно за изпълнение целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения. Според настоящия съдебен състав,
изтърпяването на общо наказание от осем години и шест месеца лишаване от свобода се
2
явява необходимо и достатъчно, поради което и определеното общо наказание следва да
увеличи с шест месеца“. Ето защо моля да допуснете тълкуване на влязъл в сила съдебен акт
в горепосочения смисъл, за да се преодолеят затрудненията и съмненията при изпълнение на
наказанието, свързани с него.
АДВ. Т.А: Предвид постъпилото предложение от РзОП след анализ на събраните
доказателства, макар и в малък обем, ние считаме, че същото се явява основателно,
дотолкова, доколкото наистина се установява техническа грешка, обосноваваща
разминаване в изложеното в мотивите на Определение № 61/08.04.2022 г. Подробно са
изнесени мотиви от състава на съда по отношение приложението на чл. 24. При
първоначалното определяне на групиране на наказанието, ние сме изразили подробно
становище относно размера на увеличението на така наложеното определено общо
наказание. В предходно разглеждане РзОП при приложение на чл. 24 е настоявала за
увеличение на наказанието с една година, а както четем и в предложението алтернативно
при изправяне на неточност. Смятаме, че съдът балансирано и целесъобразно е намерил
оптимално благоприятния резултат с оглед превенцията по отношение на подсъдимия
Северинов като в подробните мотиви е изложил волята си при приложение на чл. 24 след
групиране на наказанията същото да с счита определено общо наказание от осем години,
като се прибави увеличението шест месеца и окончателно следва да бъде тълкувано като
осем години и шест месеца. Що се отнася в диспозитива, единственото разминаване са
посочените думи словом „една година“, която считаме за техническа грешка, не и воля на
съда, вместо да бъде изписано „шест месеца“. В Определението дори с едър шрифт е
маркирана действителната воля от осем години и шест месеца лишаване от свобода на
съдебния състав, каквато не се разминава с мотивите, които цитирах по-горе. Затова молим
при тълкуване настоящото определение да бъде определено именно и уточнено наказание от
общо от осем години и шест месеца, като се изчисти единственото разминаване може би
поради техническа неточност. В този смисъл смятаме, че правата на осъдения не са
накърнени по никакъв начин. Определението е влязло в сила, същият не го е обжалвал, така
че волята на съда следва да бъде материализирана с оглед и изпълнение на така наложеното
общо наказание. В този смисъл моля да се произнесете.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗАСЕДАНИЕТО ПРОДЪЛЖИ в 11:47 ч. с участието
на прокурора и служебния защитник.
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ПРЕЦЕНИ СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК.
Образувано е по предложение на РзОП за тълкуване на влязло в сила определение по
настоящото дело.
С Определение № 61/08.04.2022 г. е определено едно общо наказание на осъдения Д.
С. АС. в размер на най-тежкото от тях, а именно осем години лишаване от свобода.
Обсъждайки предпоставките за приложението на чл. 24 от НК, съдът в мотивите на
3
определението си е приел, че за изпълнение целите на наказанието и предвид няколкото
осъждания на осъдения А., определеното му общо наказание от осем години лишаване от
свобода следва да бъде увеличено с шест месеца.
В диспозитива към определението безспорно е допусната досадна техническа грешка,
като в абзац втори съдът е записал, че увеличава на основание чл. 24 от НК така
определеното общо най-тежко наказание в размер на осем години лишаване от свобода с
една година, като определя за изтърпяване наказание от осем години и шест месеца
лишаване от свобода.
Безспорно е, че допуснатата грешка наистина създава затруднения и съмнения,
свързани с тълкуването и изпълнението на определението. От изложеното по-горе е видно,
че волята на съда към обсъжданото определение е ясна и недвусмислена, а грешката е
допусната в диспозитива. В случая е допустимо производството по чл. 414, ал. 1 , т. 1 от
НПК, тъй като не се касае за промяна във волята на съда по вече произнесен и влязъл в сила
съдебен акт, а за тълкуване на неясноти в него.
Водим от горното и на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА тълкуване на Определение № 61/08.04.2022 г., влязло в сила на 08.06.2022
г., по ЧНД № 29/2022 г. по описа на РзОС, като в диспозитива на определението в абзац
втори след „увеличава на основание чл. 24 от НК така определеното най-тежко наказание в
размер на осем години лишаване от свобода“ да се чете „с шест месеца“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на осъдения Д. С. АС. в затвора в гр.
Белене.
Препис от съдебния протокол след изготвянето му ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на
служебния защитник адвокат Т.а.
Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Окръжна прокуратура – Разград.
ЗАСЕДАНИЕТО продължи до 11:54 ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4