РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 04.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА
ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 123 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 50 от 14.06.2021 г., постановено по НАХД № 96/2021 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е отменил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 3482596 на ОД на МВР – Ловеч, с който на П.С.П., ЕГН: ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, глоба в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
Недоволна от така постановеното решение е останала Областна дирекция на МВР – Ловеч, представлявана от ВПД директора Д.М., чрез гл.юрисконсулт Р. Р., която е подала касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че неправилно ЛРС е приел, че нарушения при връчването на ЕФ влияят на законосъобразността на ЕФ. Сочи, че административно-наказващият орган е изпълнил задължението на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП относно връчването на ЕФ, като сочи, че на нарушителя е изпратен ЕФ с препоръчано писмо с обратна разписа, което се връща като непотърсено, като едва след това ЕФ е изпратен на РУ – Ловеч, където е адресът на нарушителя, за връчване чрез служител на РУ. Сочи, че след като нарушителят не е установен на адреса е изготвена докладна записка с рег. № 906р-7104/18.11.2020 г., в която е установено, че П.П. не живее на адреса и друг адрес не е установен. Акцентира се, че ответникът е пробвал всички законови начини за връчване на ЕФ на нарушителя, едва след което е приложил чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и е отбелязал в системата за дата на връчване на ЕФ датата, на която е изготвена докладната записка -18.11.2020 г. Касторът сочи, че наказаният сам се е лишил от възможността да упражни правата си по чл. 189, ал. 5, 6 и 9 от ЗДвП, като не е посочил друг адрес за връчване, противно на изводите на РС. Сочи се, че не може нарушителят да черпи права от виновното си поведение, както и непосочването на адрес на нарушителя да се вменява във вина на административно-наказващият орган, което РС е приел като основание за отмяна на ЕФ. В заключение се моли за отмяна на решението на РС и постановяване на друго, с което да се потвърди ЕФ.
В съдебно заседание касаторът се представлява от гл.юрисконсулт Р. Р., който поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – П.С.П., редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е основателна, като сочи, че ответникът е изпълнил разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП относно връчването на ЕФ, същата разпоредба е изпълнена, но не е осъществено връчването.
Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е основателна.
Районният съд е изложил мотиви, че административното нарушение е доказано по безспорен начин, които се споделят от касационната инстанция и към които мотиви следва да се препрати съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Районният съд е изложил и допълнителни мотиви за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на процесния електронен фиш, както и че същият отговаря на всички законови реквизити.
Касационната инстанция споделя сочените мотиви на РС за законосъобразност на ЕФ /в тази част/, като не следва да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК / в тази част/.
Касационната инстанция не споделя мотивите на РС за отмяна на електронния фиш, изразяващи се в следното:
„Преценявайки събраните по делото доказателства, настоящият състав намира обаче, че съществено е била нарушена процедурата по връчване на фиша, макар наказващият орган да е направил опит същият да бъде връчен чрез длъжностно лице от съответната служба за контрол. Съгласно чл.189, ал. 5 от ЗДвП / изм., ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017г., действал към момента на нарушението: „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира”.
Районният съд е приел, че: „Връчването на ЕФ е относимо обстоятелство не само към допустимостта на подадената жалба, но е и въпрос, касаещ законосъобразността на наложеното с фиша административно наказание, тъй като след връчването на фиша на собственика на автомобила, респ. на законния му представител ако собственик е ЮЛ, за последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП са налице редица възможности за защита. Той може да посочи лицето, извършило нарушението, като при това положение първоначално издадения електронен фиш се анулира, може също така да направи писмени възражения пред директора на съответната ОД на МВР по местоизвършване на нарушението. В конкретния случай, след като жалбоподателят не е получил лично ЕФ, което се установява от приложената докладна записка, а е узнал за съществуването му в по-късен момент, обстоятелство което съдът е приел за безспорно и поради това е приел жалбата за допустима, са нарушени правата му, произтичащи от закона, чрез упражняването на които е могъл да се защити. Макар органа издал ЕФ да го е изпратил за връчване до лицето, посочено в него за нарушител по посочените в закона начини, не се променя извода, че жалбоподателят не е получил ЕФ, а узнал за съществуването му по друг начин и в друго време и на практика е бил лишен от възможността да упражни правата си. Следва да се отбележи, че по този начин жалбоподателят е бил лишен и от възможността да се ползва от разпоредбата на чл.189, ал. 9 от ЗДвП, а именно да заплати в намален размер наложената глоба. Ползването на всички тези процесуални права обаче, се предхождат от редовно връчен електронен фиш с писмо с обратна разписка или чрез длъжностно лице от структурата на МВР, каквото в случая не е налице и по този начин са били съществено нарушени процесуалните права на жалбоподателя по издаването и оспорването на електронния фиш. С оглед така констатираните и изложени процесуални нарушения по връчването на електронния фиш, довели до нарушаване правата на жалбоподателя, посочени в чл.189, ал.5, 6 и 9 от ЗДвП, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство, настоящият състав приема, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.“
Касационната инстанция намира мотивите на РС относно връчването на ЕФ, които са послужили като единствено основание за отмяна на ЕФ, за незаконосъобразни.
Същите мотиви противоречат на константната съдебна практика както относно връчване на ЕФ, респ. наказателни постановления, така и относно съобщаване на административни актове.
Дори да се приеме, че е налице порок при съобщаването/връчването на ЕФ, то същият би бил относим единствено при преценка за спазването на 14-дн. преклузивен срок за обжалване на ЕФ, като в случая РС е приел, че жалбата е допустима и същият преклузивен срок е спазен.
Други последици от невръчване/неправилно връчване на ЕФ няма, освен последиците за преценка спазването на 14-дн. преклузивен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което е незаконосъобразно отмяната на ЕФ само на основание невръчване/неправилно връчване на ЕФ.
Касационната инстанция намира, че няма как да са нарушени правата на жалбоподателя, посочени в разпоредбите на чл.189, ал. 5, 6 и 9 от ЗДвП.
След като жалбоподателят пред РС твърди, че е узнал по-късно за издадения ЕФ, нищо не му е пречило да упражни възможностите по чл. 189, ал. 5 и/или ал. 6 от ЗДвП, като липсват каквито и да било данни жалбоподателят да е подал декларацията по ал. 5 или възражението по ал. 6 на чл. 189 от ЗДвП. Ето защо евентуалното по-късно узнаване на ЕФ не пречи да се упражнят правата по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, така както жалбоподателят е упражнил правото си на жалба пред РС по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Същото се отнася и до възможността за плащане на глоба в намален размер от 70 на сто по ал. 9 на чл. 189 от ЗДвП.
При това положение и като съобрази, че мотивите на РС за законосъобразност на ЕФ са правилни, но неправилна е интерпретацията на РС относно „връчването“ на ЕФ, което се отразява единствено на преценката за спазването на 14-дн. преклузивен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касационната инстанция намира, че решението на РС е неправилно като краен резултат, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което да се потвърди електронния фиш.
По изложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, във вр. с чл.
221, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 50
от 14.06.2021 г., постановено по НАХД № 96/2021 г. на Ловешкия районен съд,
първи състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система – Серия К № 3482596 на ОД на МВР – Ловеч, с който на П.С.П.,
ЕГН: ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, глоба в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: