Р
Е Ш Е
Н И Е
N 200
Гр.Велико Търново 27.09.2021г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, втори касационен състав, в публично заседание
на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
ЧЛЕНОВЕ: Евтим Банев
Ивелина Янева
при секретаря Д. С.и с участието на прокурора Кърчева
като разгледа докладваното от съдията И. Янева
к.н.дело № 10168 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2021
година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 225 / 23.04.2021г., постановено по АНД № 20204110201828 по
описа на ВТРС за 2020г., четвърти състав, с което е изменено наказателно
постановление № 35-0000995 / 23.11.2020г., издадено от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Плевен, с което на К.Д.Т. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000лв. на основание чл.177, ал.3, т.1,
предложение 3 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предложение 3 от същия
закон във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11 / 2001г., като
размера на наказанието е изменен от 1 000лв на 500лв.
Касационното
производство е образувано по жалба от К.Д.Т.,
в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон
– не са представени доказателства за годност на кантара, с който е измерено
превозното средство, неправилно е определена правната квалификация на
нарушението, нарушителя не е знаел за наличието на претоварване и деянието не
съставлява нарушение. Моли се за отмяна на въззивното
решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените
разноски.
Ответникът
не изразява становище.
Представителят
на прокуратурата дава заключение за неоснователност
на жалбата и моли за потвърждаване на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти – на първокласен
път Русе – Габрово е спряно за проверка съчленено пътно превозно средство,
извършващо обществен превоз на товар, управлявано от Т.. При проверката е
извършено измерване на превозното средство и е установено натоварване на ос от
26 510кг. при допустимо натоварване 24 000кг.
Административно
наказващият орган приема наличието на нарушение по чл.139, ал.1, т.2,
предложение 3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11 /
2001г. и на водача е наложена глоба.
Въззивният съд приема доказаност на нарушението и нарушителя,липса
на съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП,
правилна квалификация на нарушението и неоснователно завишен размер на
наказанието, поради което и наказателното постановление е изменено.
Настоящият състав намира извода на въззивния съд за
законосъобразност на наказателното постановление за противоречащ на материалите
по делото.
Съгласно АУАН и НП водачът нарушава чл.139, ал.1, т.2, предложение
3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11 / 2001г.
Посочената разпоредба на Закона за движението по пътищата изисква движещите се по пътя пътни превозни
средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Именно Наредба № 11 / 2001г. определя допустимите стойности, а цитираната норма
предвижда сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на моторни превозни
средства, когато разстоянието между осите е повече от 1,3м. максимално 24 тона.
При тази правна рамка е налице твърдяното от административно наказващия орган
нарушение. Още в хода на въззивното производство е развит довод за допустимост
на движение на превозно средство с натоварване над определените в чл.7 от
Наредба № 11 / 2001г. стойности до 30% разписано в чл.14 от същата наредба.
Това възражение е развито повторно и в касационната жалба.
Въззивния съд не излага мотиви относно
посоченото възражение – съдебния акт съдържа само крайни извод за наличие на
соченото нарушение и правилно дадена правна квалификация.
Настоящият състав намира, че общото
определение на чл.139, ал.1, т.2,
предложение 3 от ЗДвП включва както общо установените пределни натоварвания,
така и изключенията от тях. Законодателя е уредил както общото правило, така и
допустимите изключения от него, за които са необходими и допълнителни условия. След
като в Наредба № 11 / 2001г. е предвидена възможност за движение на пътни
превозни средства с натоварване на ос над 30% от допустимите, то за наличие на
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предложение 3 от ЗДвП контролните органи следва
да установят и дали превозното средство отговаря на изискванията и на ал.14 от
Наредба № 11 / 2001г., за да достигнат до крайния извод за движение на пътното
превозно средство с по-голямо натоварване на ос от допустимото. В конкретния
случай допустимото по чл.7 натоварване е 24 000кг., установеното
натоварване е 26 510кг., разликата е 2 510кг. или малко повече от 10%
от допустимото натоварване. Тази стойност води до извод за приложение на чл.14,
ал.3 от Наредба № 11 / 2001г. предвиждащ движение на пътни превозни средства
след заплащане само на такса за тежки превозни средства, които имат обща
маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел
II. От събраните по делото доказателства и текста на АУАН и НП е видно, че
приложението на чл.14, ал.3 от Наредба № 11 / 2001г. изобщо не е било
изследвано в хода на административно наказателното производство. Нито от водача, нито от съответната
администрация, управляваща пътя, са изисквани доказателства за заплащане на
такса за движение на процесното превозно средство. Пропускът на контролните
органи не може да бъде саниран в съдебната фаза чрез събиране на доказателства,
тъй като това би нарушило съществено правото на защита на нарушителя с
установяването на нови факти, които биха довели до изменение на фактическото
установяване на нарушението.
Основателно е оплакването в касационната
жалба за липсата на мотиви на съда по поставените от въззивника въпроси,
включително и относно начина на установяване на нарушението. Доколкото в
касационното производство се установяват пороци на наказателното постановление
влечащи неговата отмяна, безпредметно е връщането на делото за ново разглеждане
за установяване на годността на везната, с която са измерени посочените
стойности.
Водим от горното, настоящият състав намира касационната жалба за
основателна и въззивното решение като постановено в нарушение на материалния
закон следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,
пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 225
/ 23.04.2021г., постановено по АНД № 20204110201828 по описа на ВТРС за 2020г.,
четвърти състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000995 / 23.11.2020г., издадено
от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Плевен.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.